Определение № 2303 от 18.09.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2303 гр. София, 17.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно частно гражданско дело № 20241000500093 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 122 ГПК.

С определение № 13931 от 17.11.2023г., постановено по гр.д. № 10232/2023 г. на СГС, ГО, 4-и с-в е повдигната препирня за подсъдност между Софийски градски съд и Софийски районен съд за разглеждане на исковете, предявени по гр.д. № 21290/23г. по описа на СРС, ГО, 128-и състав.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като обсъди доказателствата по делото, намира следното:

Производството пред Софийски районен съд е образувано по искова молба на Д. С. Д. срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с която са предявени кумулативно съединени установителни искове с правно осн. чл.26 ал.1 предл. първо от ЗЗД за прогласяване нищожността на разпоредбите на чл.

3, ал.1 и ал.5 и чл.6, ал.3 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 44131 от 26.01.2009 г., разпоредбите на чл.4, ал.1, чл.6, чл.7, чл.11 от Допълнително Споразумение от 03.02.2012 г. към посочения договор, разпоредбите на чл.3, ал.1, чл.4, ал.2, чл.5, чл.10 от Допълнително Споразумение от 12.04.2013 г. към посочения договор, разпоредбите на чл.3, ал.3, чл.5, ал.1, чл.10 от Допълнително Споразумение от 24.06.2015 г. към посочения договор, разпоредбите на чл.3, ал.3, чл.4, ал.2, чл.9, чл.10 от Допълнително Споразумение от 27.04.2016 г. към посочения договор, 1 разпоредбите на чл.1, ал.3, чл.4, чл.3, ал.1, б.“а“ и б.“б“, чл.4, ал.4 от Допълнително Споразумение от 28.09.2021 г. към посочения договор.

Със същата искова молба е предявен от Д. С. Д. срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с правно осн. чл.55 ал.1 предл. първо от ЗЗД за сумата от 500 лв., претендирана като платена без основание, предвид твърдяната нищожност на посочените по-горе клаузи от Договор за кредит и допълнителни споразумения към същия, за периода от 21.042023г. до 24.04.2023г.(датата на подаване на исковата молба).

С Определение № 22274 от 25.06.2023 г. СРС, като е съобразил, че съгласно погасителен план към Договора за кредит за покупка на недвижим имот HL 44131 от 26.01.2009г., възнаградителната лихва по него е в размер на 150 302,05 евро и т.к. че ищцата оспорва действителността именно на клаузи, определящи размера и начина на формиране на лихвата по договора, е приел, че цената на иска се извежда от размера на това задължение, възникващо от процесиите клаузи, които се иска да бъдат прогласени за нищожни. СРС е приел, че т.к. дължимата възнаградителна лихва, определена по всяко едно от сключените допълнителни споразумения е в размер над 25 000 лева, то родово компетентен според районния съд е СГС и е изпратил делото на същия по компетентност.

СГС с разпореждане от 27.09.2023г. , като е намерил исковата молба за нередовна, е оставил същата без движение и е указал на ищцата в определен срок да посочи цена на иска и да представи доказателства за внесена държавна таса в размер на 4% върху цената на иска.

С молба от 23.10.2023г. , ищцата е заявила, че предявения иска по т., от петитума на исковата молба за нищожност на конкретно посочените клаузи на договора за кредит и допълнителните споразумения е неоценяем и съотв. не се дължи държавна такса, а осъдителният иск по т.2 от петитума на исковата молба е предявен за сумата от 500 лв. , и дължимата държавна такса е 50лв., които са и внесени.

Като е съобразил посочената молба, СГС е приел, че с в случая се оспорва реда и начина за определяне на вземането на кредитора, а не се оспорва основанието за възникване на вземането и че всеки от предявените искове е с цена под 25 000 лева, поради което делото е родово подсъдно на СРС и е повдигнал препирня за подсъдност.

2

Софийски апелативен съд намира този извод на СГС за неправилен.

С исковата молба молба са предявени при условията на кумулативно съединяване две групи искове: установителни искове за нищожност на отделни клаузи от Договор за кредит и от допълнителни споразумения към този договор и осъдителен иск с цена 500 лв. Исковете за нищжност на договорни клаузи не са неоценяеми. Обстоятелството, че ищцата с допълнителна уточнителна молба твърди това обстоятелство и не посочва цена на исковете, не прави същите неоценяеми. Тези искове имат конкретна парична оценка, която съставлява цена на всеки отделен иск и дори сумите, равни на тази цена да не се претендират от ищцата в настоящото исково производство, това не означава че искове нямат цена. Напротив, съгл. разп. на чл.69 ал.1 т.4 от ГПК , предл. първо, размерът на цената на иска за съществуване на сключен договор се определя от стойността на договора. В случая, въпреки че се отнася за отделни договорни клаузи, доколкото същите имат отделно материално измерение и самостоятелно съществуване, то няма пречка цената всеки иск за нищожност на всяка отделна клауза да се определи по реда на чл.69 ал.1 т.4 от ГПК.

Ищцата е длъжна да посочи цената на всеки отделен установителен иск за нищожност, ако не стори това съдът е длъжен служебно да определи размера на всеки иск, предвид изложените обстоятелства и заявения петитум и едва след това да определи както родовата подсъдност на делото, така и дължимата държавна такса (чиято дължимост и размер не е предмет на настоящото производство)., като приеме, че се оспорва действителността на клаузи относими към определяне размера на възнаградителна лихва за целия период на договора за кредит и на съотв. допълнителни споразумения, в общ размер от 150 301,50 евро.

Настоящият съдебен състава изцяло споделя практиката на ВКС, цитирана в определението на СГС, но намира че тя е напълно несъотносима към настоящия казус, предвид допустимостта на предявените установителни искове в тяхната самостоятелност с оглед на правния интерес на ищцата.

Съгласно чл. 104, т. 4 ГПК на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни граждански дела с цена на иска над 25000 лв.

При съединяване на искове с различна цена за разглеждане в едно и също производство, подсъдността на делото се определя съобразно

3 подсъдността на иска с най-високата цена.

Предвид изложено и на осн. чл.122 от ГПК, СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Х-и състав

ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по исковете, предявен от Д. С. Д. срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с искова молба вх.№ 112593 от 24.04.2023г. по описа на СРС е СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД.

ИЗПРАЩА делото на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД за продължаване на съдопроизводствените действия, съгл.дадените с настоящото определение указания.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4