Решение № 3911 от 23.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3911 гр. София, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ при участието на секретаря В. К. Д. като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Административно наказателно дело № 20261110211769 по описа за 2026 година

I.). ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

ОБЖАЛВАНО Е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 254332-004386/04.04.2025г., ИЗДАДЕНО ОТ НАЧАЛНИК ГРУПА КЪМ СДВР-ОПП, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на външните работи, с което на основание чл.53 от ЗАНН е наложено на В. Т. Г., с ЕГН: **********, административно наказание „парична глоба“ в размер на 51.13 евро с равностойност в размер на 100.00 лева за извършено административно нарушение по състава на чл.119, ал.1 вр.183, ал.5, т.2 от ЗДвП.

ВЪЗЗИВНИКЪТ-ЖАЛБОПОДАТЕЛ В. Т. Г. ЧРЕЗ ЗАЩИТНИКА

СИ АДВОКАТ К. Г. инвокира във въззивната си жалба и в съдебно заседание подробни съображения против издадения санкционен акт. Твърди се, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при съществени процесуални нарушения. Релевира се, че липсва извършено административно нарушение и че е нарушен материалният закон. Иска се отмяната на издаденото наказателно постановление. В съдебно заседание жалбоподателят Г. чрез защитника си адвокат Г. редовно призовани, поддържат жалбата - в условията на устност и непосредственост.

ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ по реда на чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата.

ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА ОТ НАЧАЛНИК ГРУПА КЪМ СДВР1

ОПП е редовно призована, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание, като в писмено становище се релевират доводи за неоснователност на жалбата. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.

СЪДЪТ В КАЧЕСТВОТО СИ НА ПОСЛЕДНА ИНСТАНЦИЯ по фактите, като обсъди на основание чл.13 и чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:

II.). ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана на 23.07.2026г. - виж датата на изпращане на жалбата чрез ССЕВ, в законоустановения 14 (четиринадесет) дневен срок от датата на връчването на наказателното постановление - надлежно връчено на 09.07.2026г., съгласно разписка, оформена на гърба на НП, на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, подписана от жалбоподателя чрез защитника му с надлежно пълномощно, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

III. ) . РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е

ОСНОВАТЕЛНА.

IV.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си ):

Предмет на въззивно обжалване е НАКАЗАТЕЛНО

ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 25-4332-004386/04.04.2025г., ИЗДАДЕНО ОТ НАЧАЛНИК ГРУПА КЪМ СДВР-ОПП, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на външните работи, с което на основание чл.53 от ЗАНН е наложено на В. Т. Г., с ЕГН: **********, административно наказание „парична глоба“ в размер на 51.13 евро с равностойност в размер на 100.00 лева за извършено административно нарушение по състава на чл.119, ал.1 вр.183, ал.5, т.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят В. Т. Г. станал правоспособен шофьор на МПС категория „В“, на 19.01.2009г. Водачът Г. имал значителен опит като добър и прилежен шофьор. Същият на 18.02.2025г., около 11:01 часа управлявал бавно, спокойно и сигурно лек автомобил „Мерцедес А200“ с рег. № ********* в град София. В автомобила на жалбоподателя Г. присъствала бременнна му приятелка (в напреднала бременност). Жалбоподателят Г. пропускал внимателно пешеходците, когато приближавал пешеходните пътеки. След това преминавал. Жалбоподателят Г. на посочената дата и час се движел с автомобила си, придружен от приятелката си в град София по пътното платно и в района на бул. „Ген Скобелев. Жалбоподателят Г. отново пресичал пешеходните пътеки, като пропускал пешеходците и при липсата на такива, преминавал бавно и безопасно със своето МПС. На посочените дата, час и място (и район), жалбоподателят бил спрян за проверка по ЗДвП от свидетелите Р. и Г. - на длъжност младши автоконтрольори към СДВР-ОПП.

2

Свидетелят Е. съставил АУАН Серия GA с № 3546152/18.02.2025г. за нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП - че жалбоподателят Г. не е бил пропуснал пешеходец на пешеходна пътека в инкриминирания участък. Нарушението не е било документирано с видео-записи от боди-камери и/или кар-камера.

Свидетелите Е. и М. - нямат пред съда свои лични спомени за твърдяното нарушение. Същите не излагат своите лични възприятия в условията на непосредственост, поради липсата на спомени (с оглед изминалото значително време и предвид многобройно извършвани от свидетелите Е. и М. административни проверки по ЗДвП).

ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА се установява от събраните по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН, като показанията на свидетелите Р. и Г. - на длъжност младши автоконтрольори към СДВР-ОПП, не доказват твърдяното административно нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП. Съдът кредитира събрания по делото доказателствен материал. Доказателствената стойност и релевантност (правна значимост) на кредитираните доказателства и доказателствени средства по делото обуславят извеждането на фактическите обстоятелства от предмета на доказване в производството като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни. Поради еднопосочността и непротиворечивостта на писмените доказателства и на събраните гласни доказателствени средства по делото, съдът не следва да излага допълнителни съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”.

V.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на правото ):

ПРИ РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛА по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна съдебна проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя в депозираната въззивна жалба.

В настоящия случай административно-наказателната отговорност на жалбоподателя В. Т. Г. е ангажирана от административно-наказващия орган на основание чл.119, ал.1 вр. чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП. Нарушението не е било документирано с видео-записи от боди-камери и/или кар-камера. Свидетелите Е. и М.- нямат пред съда свои лични възприятия за твърдяното нарушение, поради липсата на спомени (с оглед изминалото значително време и предвид многобройно извършвани от тях административни проверки по ЗДвП).

Административно-наказателната теза е недоказана. Не са налице преки или косвени доказателства, установяващи по безспорен начин твърдяното административно нарушение. Към днешна дата не са налице запазени други независими доказателства, извън показанията на свидетелите Е. и М., които не излагат своите лични възприятия, поради липсата на спомени. Тежестта да се докаже обвинението лежи върху актосъставителя и административнонаказващия орган. Обвиненото лице, дори не е длъжно да доказва своята невиновност. Липсва умисъл за вмененото в юридическа отговорност на жалбоподателя Г. административно нарушение. Отговорността му по ЗАНН 3 не може да бъде и не е обективна или безвиновна, или дори презюмптивна. Тя е лична и следва да бъде установен умисъл на дееца - т.е. всякога, което по смисъла на чл.6 от КЗПЧОС се приравнява на наказателно обвинение срещу физическо лице. Липсва деяние от обективна страна. Тежестта да докаже обвинението лежи всякога върху административно-наказващия орган по силата на предписанията на НПК и ЗАНН вр. чл.6 от КЗПЧОС (съдържащи нормативни изисквания към въззиваемата страна), а оттук следва, че административно-наказващият орган носи и отговорността да обоснове и докаже административно-наказателното обвинение по безспорен и категоричен начин (а не само да го повдигне). Липсват вредни последици. На процесуално основание НП следва да се отмени изцяло като неправилно и незаконосъобразно. На същото основание следва да се отмени НП и поради противоречие в обстоятелствената част на съставените АУАН и НП. Не е ясно къде се очертава да е мястото на твърдяното административно нарушение. Не е индивидуализирано точното кръстовище и местоположение на инкриминираната пешеходна пътека. Не е установен непропуснатият пешеходец. Не е индивидуализиран и същият към днешна дата не може да бъде установен (и разпитан). Съдът съобразява, че в хода на административнонаказателното производство са били допуснати и съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на жалбоподателя Г., довели до ограничаване възможността му да разбере фактическите параметри на предявената му отговорност. Абсолютно задължително е както в акта за установяване на административно нарушение, така и в наказателното постановление, административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран да бъде описано точно, подробно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни (фактически) и субективни признаци на посочената, като нарушена правна норма. Необходимо да е налице в АУАН и НП и съответствие между фактическото описание на нарушението и неговата цифрова правна квалификация. В АУАН и НП е неясна обвинителната теза. Липсва пълно очертаване на съставомерните факти.

VI.). ПО РАЗНОСКИТЕ:

На въззиваемата страна не са дължими разноски с оглед изхода на делото.

Отговорността за разноски е обективна, закономерна, причинно обусловена и логична последица от развитието на съдебния спор и страната създала виновно предпоставките за образуването му, следва да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане.

На основание чл.143, ал.1 от АПК въззиваемата страна следва да понесе разноските за адвокат, сторени от адвокат К. Г. за въззивната инстанция на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв. предвид изхода на спора, съгласно договора за правна помощ за сумата от 300.00 евро за сторените в производство разноски за дължим адвокатски хонорар. Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един 4 адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Обемът на процесуалните действия на адвокат К. Г. са съответни на значително положените от не я правни усилия като адвокат. Липсват основания за съда да приеме каквото и да е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Такова само по себе си е неоснователно, но и се отчита от съда сложността на делото - найвече от правна страна. Правната помощ на адвокат Г. е съответна на реално положения от нея по делото значителен адвокатски труд. Адвокат Г. е изготвила жалбата по делото. Представлявала е своят доверител.

Консултирала го е. Извършвала е искания. Излагала е защитни доводи.

Положила е обемни процесуални усилия. Анализирала е доказателства.

Изложила е своята аргументация в жалбата. Изследвала е съдебна практика.

Трудът на адвокат Г . е високо квалифициран, всеотдаен и професионален.

Съдът отчита вида на делото. Защитата на адвокат Г . е съответна и пропорционално оценена в разумен и справедлив размер.

VII.). ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ на основание чл. 63, ал. 2, т.1 от ЗАНН

РЕШИ:

ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО

НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 25-4332-004386/04.04.2025г., ИЗДАДЕНО ОТ НАЧАЛНИК ГРУПА КЪМ СДВР-ОПП, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на външните работи, с което на основание чл.53 от ЗАНН е наложено на В. Т. Г., с ЕГН: **********, административно наказание „парична глоба“ в размер на 51.13 евро с равностойност в размер на 100.00 лева за извършено административно нарушение по състава на чл.119, ал.1 вр.183, ал.5, т.2 от ЗДвП.