Решение № 585 от 27.03.2023, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 585 гр. Пловдив, 27.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Пловдив, VII състав, в открито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА при секретаря Христина Николова, като разгледа докладваното от председателя Мариана Шотева адм. дело № 2194 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на Е.Г.А., ЕГН ********** с адрес ***, чрез пълномощник адв. К.Т., против Ревизионен акт (РА) № Р-16001619005174-091-001 от 11.05.2022 г., издаден от В.П.А. на длъжност Началник сектор в ТД на НАП - Пловдив, възложил ревизията и А.Т.М. на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП – Бургас, ИРМ Ямбол - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 332 от 27.07.2022 г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателката допълнително са установени следните задължения: данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 2015 г. в размер на 7 503,96 лева и лихви 4 590,43 лева; данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 2 106,88 лева и лихви 1 075,18 лева; данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 6 289,82 лева и лихви 2 572,04 лева.

Твърди се незаконосъобразност на РА и се иска отмяната му от съда.

Претендират се сторените в производството разноски. Допълнителни съображения, в т.ч. и за нищожност на оспорения РА, са изложени в депозирани по делото писмени бележки.

Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив чрез процесуален представител намира подадената жалба за неоснователна и настоява за нейното отхвърляне. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Допълнителни съображения излага в депозирана по делото писмена защита.

Пловдивският административен съд, Второ отделение, VII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, след като е упражнено правото за обжалване на ревизионния акт по административен ред и в предвидения процесуален срок, поради което съдът намира същата за ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001619005174-020-001 от 02.08.2019 г., издадена от В.П.А. - Началник сектор в ТД на НАП - Пловдив, на жалбоподателката е възложена ревизия за установяване на задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2018 г., както и задължения за ДОО, здравно осигуряване и УПФ – всички за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2018 г., като е определен срок за приключване на ревизионното производство до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 22.08.2019 г., а като ревизиращи органи са определени: А.Т.М. – Главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията), М.Ц.А. – старши инспектор по приходите и С.Х.С. – инспектор по приходите (л. 937-938).

Във връзка с Искане за продължаване срока за извършване на ревизия № Р-6001619005174-049-001/20.11.2019 г., изготвено от М.Ц.А. – старши инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас (л. 245-246), е последвало издаването на Заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) № Р-16001619005174-020-002 от 20.11.2019 г., издадена от В.П.А. – Началник сектор в ТД на НАП - Пловдив, с която срокът за приключване на ревизията е продължен до 22.01.2020 г. (л. 241-244).

Въз основа на Искане за продължаване срока за извършване на ревизия № Р-16001619005174-Д49-001/16.01.2020 г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, със Заповед № Р-16001619005174-ЗИД-001/21.01.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП е удължен срокът за извършване на процесната ревизия до 22.07.2020 г. (л. 206 и сл.). В тази връзка е издадена и ЗИЗВР № Р-6001619005174-020-003/21.02.2020 г. от В.П.А. – Началник на сектор при ТД на НАП – Пловдив, с която ревизията е определено да завърши до 22.07.2020 г. (л. 202-205).

Във връзка с изготвено Искане за спиране на ревизия/проверка № Р-16001619005174-053-001/22.06.2020 г. от А.Т.М. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас, поради заболяване на член на екипа на ревизията, от органа, възложил ревизията, е издадена Заповед № Р-16001619005174-023-001/22.06.2020 г. от В.П.А. – Началник на сектор при ТД на НАП - Пловдив, с която е спряно производството по извършване на ревизия на жалбоподателката до датата на последния болничен лист, като не е посочено начало на спирането (л. 160-165). Съответно със Заповед № Р-16001619005174-143-001/21.06.2021 г. на същия орган по приходите, e възобновено производството по извършване на ревизия, като е определен срок след възобновяването – 21.07.2021 г. (л. 156-159).

Преди да изтече срокът за приключване на ревизионното производство, по Искане за спиране на ревизия/проверка № Р-16001619005174-053-002/07.07.2021 г. от М.Ц.А. - - главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас, с оглед наличието на ревизия, извършвана на съпруга на ревизираното лице, със Заповед № Р-16001619005174-023-002/08.07.2021 г. на органа, възложил процесната ревизия, е спряно производството, считано от 08.07.2021 г. до издаване на РД на А.Х.А. – съпруг на жалбоподателката (л. 136-140). Съответно със Заповед № Р-16001619005174-143-002/08.12.2021 г. на органа, възложил ревизията, е възобновено ревизионното производство, считано от 08.12.2021 г., като е определен срок за нейното приключване – 21.12.2021 г. (л. 132-135).

Въз основа на събраните доказателства, е съставен РД № Р-16001619005174-092-001/29.03.2022 г. (л. 86 и сл.), връчен на ревизираното лице на 30.03.2022 г. срещу който в срока, определен с уведомление от 11.04.2022 г., е подадено възражение (л. 73 и сл.). Така съставеният РД е послужил като основание за издаване на РА № Р-16001619005174-091-001/11.05.2022 г., с който на лицето са определени процесните задължения (л. 64 и сл.). В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК същият е обжалван пред Директора на Дирекция “ОДОП” Пловдив при ЦУ на НАП, който е постановил Решение № 332/27.07.2022 г., с което РА е потвърден (л. 52 и сл.).

В хода на настоящото съдебно производство е прието заключение по съдебно-счетоводна експертиза, оспорено от ответника, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено, като същото ще бъде коментирано при необходимост при разглеждане на спора по същество.

Други доказателства в хода на съдебното производство не са ангажирани от страните.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.

С оглед разрешаването на конкретния административноправен спор, следва да бъде съобразено на първо място, че в спорното съдебно производство двете страни - данъчно задълженото лице и административният орган са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор, или пък са издирени служебно от съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването.

Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Това разбиране произтича от законоустановеното задължение за съда да реши делото по същество, като отмени изцяло или частично ревизионния акт, като го измени в обжалваната част или отхвърли жалбата - чл. 160, ал. 1 от ДОПК, независимо от това дали в съдебното производство страните са ангажирали някакви доказателства или не. Изпълнението на това задължение от страна на съда означава при недоказване да се приеме, че недоказаното не е осъществено. А щом юридическият факт не е осъществен, не могат да настъпят последиците, които съответната материалноправна норма свързва с неговото проявление.

В изпълнение на задълженията си по чл. 160, ал. 2 от ДОПК, за служебна проверка на обстоятелствата, дали ревизионният акт е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му, съдът констатира, че оспореният административен акт се явява нищожен.

Според разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ДОПК, актовете по този кодекс се издават от орган по приходите от компетентната териториална дирекция, а чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК сочи, че компетентна териториална дирекция на НАП относно производства по този кодекс, е тази по постоянния адрес на физическите лица. Не е спорно между страните, че жалбоподателката Е.Г.А. към датата на възлагане на ревизията (а така също и към настоящия момент) е с постоянен адрес ***, поради което и компетентната териториална дирекция е ТД на НАП – Пловдив.

Доказателствата по делото сочат обаче, че определеният с посочените по-горе заповеди ревизиращ екип, е съставен от служители на ТД на НАП - Бургас, а именно – А.Т.М. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас, ИРМ Ямбол (ръководител на ревизията), С.Х.С. – старши инспектор по приходите в ТД на НАП – Бургас, ИРМ Ямбол и М.Ц.А. – старши инспектор по приходите в ТД на НАП – Бургас, ИРМ Ямбол. Казано по друг начин, нито един от органите по приходите, участващ в ревизиращия екип, т.е. осъществили ревизионното производство, вкл. и определеният за ръководител на ревизията, който е и единият от издателите на РА, съобразно правилото на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, не е от състава на компетентната ТД на НАП – Пловдив, а от състава на ТД на НАП – Бургас.

В тази връзка следва да бъде съобразено, че според разпоредбата на чл. 10, ал. 8 от ЗНАП (в приложимата към датата на издаване на ЗВР редакция), при необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции изпълнителният директор или оправомощено от него длъжностно лице може да нареди (сега действащата редакция предвижда това да става посредством нарочна заповед) служители от една териториална дирекция да преминат в друга териториална дирекция, за изпълнение на което съответният териториален директор командирова служители от поверената му дирекция при условия и по ред, определени в Кодекса на труда. Следователно в случаи от категорията на процесния, когато ревизиращият екип е съставен от служители на дирекция, различна от териториалната дирекция на НАП по постоянен адрес на физическото лице, за да се приеме, че ревизията е извършена от материално и териториално компетентни органи по приходите, е необходимо на тези лица да е наредено от изпълнителния директор на НАП или оправомощено от него лице да преминат в компетентната дирекция за извършване на конкретни действия, като това нареждане следва да е мотивирано. Съответно, при наличието на посочените предпоставки, териториалният директор в дирекцията, в която работят служителите, трябва да ги командирова в другата дирекция за срока на ревизията или за осъществяване на възложените от изпълнителния директор конкретни задачи.

В случая от събраните по делото доказателства не се установява на първо място да е налице такова нареждане за преместване на органи по приходите от ТД на НАП – Бургас, ИРМ Ямбол - А.Т.М., С.Х.С. и М.Ц.А. в ТД на НАП – Пловдив. На следващо място липсват и данни да е възникнала необходимост ревизионното производство да бъде проведено от лица, извън служителите на ТД на НАП – Пловдив, въпреки дадените от съда указания с разпореждането за насрочване в о.с.з. в тази връзка. Следователно, в случая не е налице валидно нареждане за преместване, годно да породи предвидените в нормата на чл. 10, ал. 8 от ЗНАП правни последици.