Решение № 614 от 13.05.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 614 гр. С., 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов при участието на секретаря Мария Г. Минова като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20251000502323 по описа за 2025 година

Разгледа в съдебно заседание на 20.04.26г. /с участието на секретаря Минова/ въззивно гражданско дело № 2323/25г. и констатира следното:

С решение на СГС 1-14 състав от 27.05.25г. по г.д. № 4490/24г. са уважени /частично: за сума в размер на 45 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази главница за периода след 12.01.24г./ искове по чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД на М. Д. против ЗАД “Далл Богг Живот и здраве“ АД.

Решението на СГС се обжалва и от двете страни както следва:

От М. Д. /в отхвърлителната – негативната за ищцата/ част /жалбоподателката претендира присъждане на допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на още 35 000 лева, заедно и със законна лихва върху тази главница/.

От ответника /в осъдителната – негативната за дружеството/ част /за сумата над 22 500 лева/.

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред СГС и САС/.

Жалбите са неоснователни /атакуваното решение е постановено в съответствие със закона, съдебната практика и съдържанието на доказателствения материал/:

Ищцата поддържа, че е претърпяла /като пешеходка, пострадала на 28.12.23г. при ПТПе/ физически травми – увреждания /като следствие от това - физически болки и психически страдания - неимуществени вреди/. С оглед това: М. Д. претендира да бъде ангажирана /при условията на чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД/ имуществената отговорност на ЗАД “Далл Богг Живот и здраве“ АД /застраховател по з-ка „ГО“ на причинителя на ПТП-е Ц.

А./.

Всички предпоставки /част от състава на чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД/, а именно: деянието на делинквента /Ц. А./, противоправността на деянието му, вредоносният резултат, причинно-следствената връзка между деянието и резултата, вината на посоченият водач на МПС-во и наличието на застрахователно правоотношение /по договор за з-ка „ГО“ между Ц. А.

1 и ЗАД “Далл Богг Живот и здраве“ АД/ са установени /със събраните в процеса пред СГС доказателства: писмени, гласни и експертни – преценени в съвкупност/. Същите /изброените/ обстоятелства не са и спорни към момента /на този етап от процеса/.

Съдържанието на разменените пред САС книжа сочи, че към момента /на този етап от процеса/ са спорни единствено обстоятелствата: какъв размер обезщетение за неимуществени вреди е справедливо /по смисъла на чл. 52 от ЗЗД/ да бъде присъдено в полза на ищцата и налице ли основание за приложение на „санкцията“ по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

В тази връзка /относно посочените спорни обстоятелства/:

Досежно размера на обезщетението:

Събраните по делото писмени доказателства /медицински документи/, гласни доказателства /свидетелски показания/ и експертни доказателства /медицинска експертиза; в това число и обясненията на вещото лице от съдебното заседание/ удостоверяват /преценени в съвкупност/ всички обстоятелства, които са релевантни за /относими към/ преценката по чл. 52 от ЗЗД, а именно:

Вида и естеството на получените от ищцата травми /конкретно индивидуализирани от медицинската експертиза както следва: фрактури на ръка и на крак/; проведеното лечение /в това число – оперативно; в това число – рехабилитационно в домашни условия/; протеклият възстановителен /лечебен/ период /около 6 месеца за травмата на крака и около 2, 5 месеца за травмата на ръката/; настоящото здравословно състояние на пострадалата /наличие на дефицит и затруднение в движението на тазобедрената става; придвижване с помощно средство - бастун/; медицинската перспектива на уврежданията. Всички изброени обстоятелства /преценени в съвкупност и в контекста на възрастта на пострадалата към момента на инцидента – 71г./ обосновават определяне на обезщетение в размер на 45 000 лева – колкото са присъдени от СГС/.

Настоящият съдебен състав препраща /при условията на чл. 272 от ГПК/ и към съображенията на СГС /изложени м контекста на принципната постановка по чл. 52 от ЗЗД/.

Горният извод /касаещ размера на дължимото обезщетение/ се явява подкрепен и от следните две обстоятелства /преценени в съвкупност/:

Безспорно /този факт следва да се презумира както в случая, така и във всяка подобна хипотеза/ в момента на инцидента /а и за съответен период след това/ ищцата е претърпяла съществен психически стрес /инцидент като процесния, а именно ПТП-е – винаги причинява такъв стрес; обратен извод не може да бъде защитен житейски/.

Безспорно /този факт също следва да се презумира предвид горните съображения; този факт е и конкретно установен с гласни доказателства/ получените от инцидента физически и психически травми са рефлектирали изключително негативно в начина на живот на пострадалата /непосредствено след злополуката и за съответен период след това; М. Д. е била временно на постелен режим, правила е редовно рехабилитационни процедури, ползвала е проходилка, за да се придвижва; имала е нужда от чужда помощ, за да се обслужва/.

С оглед всичко изложено: присъденото обезщетение не може да се окачестви като „завишено“ /каквато е защитната теза на ответника/.

Досежно възражението на дружеството по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД:

Събраният по делото доказателствен материал /преценен в съвкупност/ обосновава извод, че М. Д. е започнала да пресича пътното платно към момент когато МПС-во е било в спряно /и паркирано/ състояние /положение/. Такъв тип пресичане не може /принципно - по дефиниция/ да се окачестви като „опасно“ /внезапно и неочаквано за водача на МПС-во/: пострадалата не е могла да очаква /от една страна/, че автомобилът ще потегли към нея на заден ход; същата е била /от друга страна/ видимо /предвидимо за шофьора/ „препятствие“, което е следвало да бъде съобразено в контекста на постановките по чл. 20 от ЗдвП и чл. 40 от ЗДвП. Поради тези две обстоятелства /преценени в съвкупност/: фактът, че пресичането е било предприето на необозначено място също не може да бъде възложен в тежест на ищцата /при условията на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/.

Изложеното обосновава извод, че в процесната хипотеза не е налице основание горната сума /обезщетение/ да бъде редуцирана /при условията на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/.

2

Предвид горните съображения: въззивните жалби следва да бъдат оставени без уважение /атакуваното решение следва да бъде – потвърдено/.

Предвид изхода на спора пред САС: в полза на процесуалния представител на ищцата следва да бъде присъден адвокатски хонорар /по чл. 38 от ЗА/ в размер на 300 евро. Тази сума кореспондира по размер с фактическата и правна сложност на въззивното производство /където защитата на ищцата на практика преповтаря изцяло вече застъпени тези от първоинстанционния процес/.

В полза на ответника следва да бъдат присъдени съдебни разноски в размер на 274 лева. Искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не е заявено от страна на дружеството.

Съдът,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА /в обжалваните части/ решение на СГС 1-14 състав от 27.05.25г. по г.д. № 4490/24г.

ОСЪЖДА ЗАД “Далл Богг Живот и здраве“ АД да плати на адвокат С. Н. 300 евро – адвокатски хонорар /за производството пред САС/.

ОСЪЖДА М. К. Д. да плати на ЗАД “Далл Богг Живот и здраве“ АД 274 лева – съдебни разноски /за производството пред САС/.

В частта, с която искът е уважен до размера на сумата 22 500 лева първоинстанционното решение е влязло в сила /като необжалвано от ответника/.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3