Решение № 913 от 01.12.2025, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 3446/2025
- Вид
- Решение № 913
- Подписан
- 01.12.2025
- Състав
- ИВЕЛИНА ДИЯНОВА ЧАВДАРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 28, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 7, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 140 · Закон за движението по пътищата
- чл. 140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 144, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 145, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.3, пр.1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 913 гр. Бургас, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА
Административно наказателно дело № 20252120203446 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на К. Щ. Щ., ЕГН **********, с адрес: ******, против Наказателно постановление № 25-0434000215/19.08.2025г., издадено от Началник РУ в ОДМВР - Бургас, РУ 02 Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева, както и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото НП, като се моли за неговата отмяна.
В открито съдебно заседание по делото жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.
След преценка на материалите по делото съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок (предвид връчването на процесното наказателно постановление на жалбоподателя на 12.09.2025г., видно от разписката към същото и депозирането на жалбата на 23.09.2025г.), от активнолегитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
1
Разгледана по същество жалбата е основателна, като след съобразяване на доводите в същата, събрания по делото доказателствен материал и относимите законови разпоредби, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Н а 27.06.2025г., около 13:24 часа, в ****, жалбоподателят К. Щ. Щ. управлявал лек автомобил „Рено Меган" с peг. № ****.
Въпросният автомобил бил закупен от Щ. на 07.04.2025г., като сделката по придобиването била оформена в надлежна писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните, изповядана от нотариус с рег. № 123 и информация за същата била подадена по електронен път в КАТ.
Въпреки задължението за пререгистрация на автомобила в едномесечен срок (т.е. до 07.05.2025г.) новият собственик не изпълнил законовите си задължения и не заявил в КАТ промяната в собствеността. Не сторил това и в двумесечен срок от придобиването (т.е. до 07.06.2025г.), поради което и на 09.06.2025г. регистрацията на лекия автомобил била прекратена служебно по реда на чл. 143, ал. 15 ЗДвП.
На горепосочените дата и място лекият автомобил, управляван от жалбоподателя, бил спрян за проверка от полицейски патрул, в състава на който влизал и свидетелят Д. В. Ч. - полицай при 02 РУ Бургас, ОДМВР – Бургас.
След извършена справка с техническо средство (РСОД) и ОДЧ (дежурната част) било установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП, считано от 09.06.2025г.
За констатираното на място от свидетеля Ч. бил съставен АУАН № 3296978 от 27.06.2025г.
Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал и получил препис от него, без възражения.
Не е спорно между страните, че към датата на проверката – 27.06.2025г. процесният автомобил е бил собственост на жалбоподателя К. Щ. Щ. . В депозираните от последния писмени сведения, част от административнонаказателната преписка по случая, Щ. излага, че в средата на месец април 2025г. е закупил процесния лек автомобил „Рено Меган" с peг. № **** от частно лице от гр. Сливен. Същият обаче застъпва, че поради проблем в техническото състояние на автомобила го е оставил в сервиз в гр. Сливен, но тъй като до 20.06.2025г. автомобилът не бил отремонтиран, Щ. го взел за да го закара в друг сервиз в гр. Бургас.
Преписката била изпратена в Районна прокуратура - Бургас, като с постановление от 28.07.2025г. прокурор при БРП постановил отказ да се образува досъдебно производство, след което материалите били върнати отново във 02 РУ Бургас, ОДМВР – Бургас.
Въз основа на горецитираното постановление на прокурор при БРП 2 било издадено и атакуваното НП, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл.
175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева, както и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от приобщените по делото материали по административнонаказателната преписка, както и от гласните и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които като еднопосочни и безпротиворечиви съдът кредитира изцяло.
От обстоятелствената част на АУАН, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява, че на 27.06.2025г., около 13:24 часа, в ****, жалбоподателят К. Щ. Щ. управлявал лек автомобил Рено Меган" с peг. № ****, като последният бил със служебно прекратена регистрация, считано от 09.06.2025г., по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП - поради прехвърляне на собствеността и неизпълнение от страна на новия собственик на задължението му да пререгистрира превозното средство.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно неговата законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид така установената фактическа обстановка, достига до следните правни изводи:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи , оправомощени със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, като при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в законоустановения шестмесечен срок и съдържа изискуемите реквизити по чл.57 от ЗАНН.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
В обобщение, в случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното
НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.
В случая жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, съгласно която разпоредба, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на 3 определените за това места. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП, служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Задължение на собственика е да регистрира автомобила по правилата на чл. 4, ал. 1 от Наредба №145/24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, вр. чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, като представи превозното средство и необходимите документи за извършване на регистрация или промяна в регистрацията, в срок до два месеца от придобиване на собствеността. Санкцията за управление на нерегистрирано МПС е предвидена в приложената от АНО санкционна разпоредба - чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, съгласно която се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
Не се спори, че управляваният от жалбоподателя лек автомобил „Рено Меган" с peг. № **** е моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, както и че той е бил управляван от жалбоподателя на път, отворен за обществено ползване (в гр. Бургас). Жалбоподателят не оспорва и факта, че автомобилът е придобит от него на 07.04.2025г. в предвидената за това форма съгласно чл. 144, ал. 1 ЗДвП (писмен договор с нотариална заверка на подписите), както и че в двумесечен срок от придобиването той не е изпълнил задължението си по чл. 145, ал. 1 ЗДвП и чл. 14 и сл. от Наредба №145/24.03.2000г. да пререгистрира превозното средство. Както бе посочено по-горе обаче, жалбоподателят застъпва, че поради проблем в техническото състояние на автомобила го е оставил в сервиз в гр. Сливен, но тъй като до 20.06.2025г. автомобилът не бил отремонтиран, той го е взел за да го закара в друг сервиз в гр. Бургас.
В случая, както бе посочено по-горе, приложение намира разпоредбата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП, съгласно която служебното прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в двумесечен срок да пререгистрира автомобила.
Прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона (ex lege), а не по волята на административен орган, поради което и не е било необходимо контролните органи да информират когото и да е за прекратяването на регистрацията (законът не им вменява и такова задължение). Всеки гражданин е длъжен да познава закона, поради което и няма как да се сподели тезата, че 4
Щ. не е знаел, че регистрацията на автомобила ще бъде прекратена, вследствие на бездействието му, както и че не е бил уведомен за прекратяването на регистрацията (т. е. че липсва субективната страна на нарушението). Служебното прекратяване на регистрацията на автомобила на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП е законовата последица от неизпълнението на задължението да се регистрира закупеният автомобил в предвидените срокове. В случая крайният срок за пререгистрация на автомобила, без да бъде прекратена служебно регистрацията му, е бил до 07.06.2025г. и очевидно не е бил спазен, поради което и правилно регистрацията му е била служебно прекратена след изтичане на крайния срок. Ето защо, жалбоподателят, управлявайки собствения си автомобил, след като е знаел, че не е изпълнил това си задължение, е бил наясно с предвидените от закона последици.
Правният ред се основава на презумпцията за знание на законите и добросъвестното им спазване от субектите, които, осъществявайки дадена дейност, са длъжни да са запознати с правната регламентация. Така и управлението на МПС, което е източник на повишена опасност, е подробно регламентирано и се очаква от всеки правоспособен водач да го познава.
Нормата на чл. 140 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вина, за да се счете нарушението за съставомерно, т. е. то може да бъде извършено както при умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като в настоящия случай разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП не изключва наказуемостта при тази форма на вината. В този смисъл, следва да се приеме, че жалбоподателят действително е осъществил състава на вмененото му нарушение на нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В конкретния случай обаче, според настоящия съдебен състав установеното нарушение разкрива белезите на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал.1 от ЗАНН.
Маловажните случаи на административни нарушения се обуславят от наличието на предпоставки, при които съответното наказание, предвидено за извършеното нарушение, се явява несъразмерно тежко. Тези предпоставки са комплексни и са свързани с преценката на предмета на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, общественоопасните му последици, наличието на щета за държавата, респ. гражданите, наличието на други нарушения от извършителя и други.
Разпечатката съдържа 41 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7b822b83-8be1-4b14-b238-0f376b3eda81