Решение № 71 от 18.03.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Ихтиман, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радослава М. Йорданова при участието на секретаря Ана Ил. Божилова като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Гражданско дело № 20251840101326 по описа за 2025 година

«ЗАД АРМЕЕЦ» АД, ЕИК 121076907 е предявило против АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ иск установяване на вземане в размер на 579,11 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 10319030110893 за поправяне на щети по МПС марка ******* модел ******* с рег. № ******* вследствие на ПТП, настъпило на 24.11.2019 г. около 19:40ч. на републикански път ПП-8 км 139, при което лекият автомобил е попаднал в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, както и установителен иск за сумата от 214,24 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 17.02.2022 г. – 17.02.2025 г., както и сторените деловодни разноски.

Ищецът твърди, че е заплатил застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско“ и „Злополука“ на автомобил марка *******, модел ******* с рег. № ******* със срок на действие 03.07.2019г. – 02.07.2019г., в размер на претендираната сума за репариране на причинените на автомобила щети следствие на ПТП, при което автомобилът е попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно на републикански път ПП-8 от гр. Момин проход до с. Мирово посока на движение гр. София. Твърди, че причина за настъпване на процесния вредоносен резултат (щети на предна и задна дясна гума на МПС) е наличието на несигнализирана и необезопасена дупка, за което отговорност носи ответника, тъй като процесният пътен участък е част от републиканската пътна мрежа.

Поддържа, че е изпратил покана за заплащане на съответната сума, че поканата е получена, но ответникът не е заплатил сумата и е изпаднал в забава, поради което ищецът претендира и заплащане на обезщетение за забава. Посочва се, че с изплащането на застрахователното обезщетение по имуществена застраховка ищецът встъпва в правата на застрахования против причинителя на вредата. Твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответната агенция, по което било 1 образувано ч.гр.д. № 9318/2025г. по описа на СРС и била издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, а в срок длъжникът подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение.

Ответникът в срока чл. 131 от ГПК е подал отговора на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Възразява, че е налице доказан застрахователен риск предвид липсата на актуални Общи условия на ищцовото дружество, като твърди, че приложените такива от 01.12.2014г. са неотносими към представената застрахователна полица и не съдържат задължителни реквизити – подпис на страните и дата.

На следващо място ответникът оспорва материалната доказателствена сила на представения към исковата молба протокол за ПТП № 1431363 от 24.11.2019г., като твърди, че същият е непълен и неточен, липсва ясно описание на механизма на ПТП. Счита, че протоколът не е изготвен след посещение на полицейски служител на местопроизшествието, не е представен и снимков материал от мястото на твърдяното ПТП, поради което документът не е формирал обвързваща съда материална доказателствена сила относно механизма на ПТП и настъпилите вреди. Поддържа, че не е установена действителната причина за ПТП, тъй като липсва снимков материал съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3 от Наредба №I 167/24.10.2002г., което обуславяло извод за недоказаност на претенцията. Оспорва обстоятелството, че застрахователният договор съдържа изискуемите от закона реквизити, поради което счита, че не се доказва застрахователен риск. Възразява, че застрахователят не е събрал доказателства дали в случая не са налице обстоятелства съгласно Общите условия, които изключват настъпването на покрит риск. Поддържа, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат по подробно изложени съображения.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното от фактическа страна:

Предявен е положителен установителен иск по чл. 422 ГПК, който е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяването му, което се доказва от приложеното ч.гр.д.

№ 9318/2025 г. по описа на Софийския районен съд, по което срещу ответника е издадена Заповед № 6546/05.03.2025 г. за изпълнение по чл.410 ГПК за сума в размер на 579,11 лева главница, представляваща регресно вземане по изплатено от заявителя застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от 17.02.2025 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното изплащане на задължението, както и за сумата от 214,24 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 17.02.2022 г. до 17.02.2025 г. Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение от страна на длъжника.

От представената по делото преписка по щета № 10319030110893 по застраховка „Каско“, включваща заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС от 25.11.2019 г., опис на щетите от 10.12.20190 г. доклад по преписка по щета № 10319030110893, застрахователна полица, декларация на водача на застрахованото МПС, общи условия за застраховка „Каско“, снимков материал и преводни нареждания от от 26.05.2020 г. и 14.07.2020 г., се установява, че ЗАД „Армеец“ АД във връзка с възникнало ПТП, при което е увреден лек автомобил *******, рег. № *******, е изплатило застрахователно обезщетение в размер на 569,11 лева (369,11 лева за закупуване на нови гуми и 200,00 лева за репатриране на автомобила). На 07.08.2020 г., видно от представената обратна разписка, на Областно пътно управление – София е била връчена регресна покана по щета № 10319030110893 за заплащане на сумата от 579,11лева, включваща изплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски.

В цитираната декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско на МПС“ управлявалият лекия автомобил Х. А. Л. е заявил, че на 24.11.2019 г. по пътя от гр. Момин проход към с. Мирово е попаднал в дупка на пътя, в резултат на което са се спукали предна и задна десни гуми.

2

Тези обстоятелства са потвърдени и от показанията на св. Л., според когото произшествието е настъпило привечер в тъмната част от денонощието, като движението е било интензивно и движещият се пред него лек автомобил му попречил своевременно да възприеме намиращата се на пътното платно дупка. След като преминал през дупката с десните си колела и двете гуми се спукали. Повикал полицията, като му бил съставен протокол за ПТП.

От приложения протокол за ПТП № 1431363 от 24.11.2019 г., се установява, че автомобилът *******, рег. № ******* се е движел по първокласен път I-8, като в района км.

139 в посока гр. София е попаднал в несигнализирана и необезопасена дупка на пътя, в резултат на което е била срязана предна и задна дясна гуми и увредени джанти.

От заключението на изготвената автотехническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и безпристрастно се установява, че с голяма степен на вероятност механизмът на настъпилото на 24.11.2019 г. е свързан с динамичен удар на колелата от дясната страна на автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно.

Според вещото лице от техническа гледна точка съществува пряка причинно-следствена връзка между описания механизъм на ПТП и документираните вреди. В заключението е посочено, че общата пазарна стойност на щетите, необходими за възстановяване на автомобила към датата на произшествието възлиза на 956,87 лева.

В съдебно заседание вещото лице уточнява, че по делото няма конкретни данни за характеристиките на препятствието, но по делото няма доказателства увреждането да е получено по друг начин, различен от описания от водача.

От правна страна

В производството по чл. 422 ГПК за установяване на вземане ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу него.

Доказателствената тежест за спорните факти се разпределя с оглед на твърденията на страните, т.е. ищецът дължи пълно и главно доказване на фактите, въз основа на които претендира изпълнение от ответника.

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу: 1. причинителя на вредата, в това число в случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение, или 2. възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД, или 3. собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 ЗЗД. Елементите от фактическия състав на цитираната разпоредба, които подлежат на доказване, са: наличие на застрахователен договор, възникване на застрахователно събитие - покрит риск по застрахователния договор, изплащане на застрахователно обезщетение и встъпване, съобразно закона, както и установяване причинителя на вредата и размера на същата.

В случая от представените по делото доказателства се установи, че е съществувал застрахователен договор между увреденото лице и ищеца, като на 24.11.2019 г. е възниквало застрахователно събитие.

Установява се и че застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение, т.е. са налице основанията за встъпване в правата за застрахования.

От приложения по делото протокол за ПТП се установява наличието на пътното платно на необезопасена и необозначена дупка в района км 139 на първокласен път I-8, а от изслушаната автотехническа експертиза - че застрахователното събитие е настъпило при преминаване на застрахования лек автомобил с десните си колела през дупката на пътното 3 платно, т.е. е установен механизмът на ПТП, довел до увреждането на автомобила. Следва да се има предвид, че съгласно формираната съдебна практика (решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I ТО; решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, решение № 98/25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. на ВКС, II ТО и др.), протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв той се ползва не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия. Съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, състоянието на пътя, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други.

При неоспорване на автентичността на протокола и обстоятелствата, определящи го като официален документ, страната, на която същият се противопоставя, може да оспори верността на удостоверените в него факти, но следва да проведе пълно обратно доказване, с оглед обвързващата материална доказателствена сила на документа.

В случая от страна на ответника не са представени доказателства, които да опровергаят констатациите в протокола за ПТП.

Съгласно § 1, т. 37 от ДР на ЗДвП, "препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. Във всички случаи наличието на дупка на пътното платно представлява нарушаване на целостта на пътното покритие и създава непосредствена опасност за движението.

Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП републиканските пътища се управляват от Агенция „Пътна инфраструктура“, която съобразно чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища.