Определение № 3999 от 07.05.2026, Административен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3999

Бургас, 07.05.2026 г.

Административният съд - Бургас - IX-ти състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от съдията Павлина Стойчева административно дело № 1019/2026 г. на Административен съд - Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.166, ал.4, във вр.с ал.2 от АПК.

Съдът е сезиран с жалба, подадена от В. А. А. от гр.Бургас против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1489809/24.03.2026г. на младши автоконтрольор към отдел Пътна полиция, СДВР, с която, на основание чл.171, т.1, б.“з“ гг) от ЗДвП, е разпоредено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Жалбата съдържа искане за спиране на предварителното изпълнение на издадената заповед, което е предмет на настоящото разглеждане.

Искането е процесуално допустимо, като подадено във висящ процес по оспорване на административния акт.

Разгледано по същество е неоснователно.

Видно от нормата на чл.172, ал.5 и ал.6 от ЗДвП обжалването на заповедта за прилагане на ПАМ се извършва по реда на АПК, като подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка, респ. дерогиран е суспензивният ефект на жалбата и предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона.

Специалният закон не предвижда основанията за спиране изпълнението на визираните в чл.172, ал.1 от ЗДвП заповеди, поради което и с оглед препратката на чл.172, ал.5 от с.з., по аналогия следва да се приложат основанията по чл.166, ал.4 от АПК. Съгласно тази разпоредба допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може, по искане на оспорващия, да бъде спряно от съда при условията на ал.2, съответно, съгласно тази алинея, спирането е възможно, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

Доказателствената тежест за доказването на възможното настъпване на вреди се носи от жалбоподателя. Той следва да посочи и докаже вида, размера и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени тяхната релевантна характеристика на значителност и трудна поправимост, както и да се установи засягането на особен важен негов интерес като основание за спиране на изпълнението.

В случая жалбоподателят не се позовава на настъпване на значителни или трудно поправими вреди, а искането за спиране е обосновано с твърдяната незаконосъобразност на заповедта. Този довод е неотносим към преценката по чл.166 от АПК, поради което съдът не обсъжда, това е въпрос по съществото на спора. Жалбоподателят посочва, че би изпаднал в тежко финансово състояние, ако заповедта не бъде отменена, т.е. обвързва евентуални вреди с оглед решаване на спора по същество. Поради липса на твърдени и доказани значителни или трудно поправими вреди, искането следва да се отхвърли като неоснователно.

На основание изложените мотиви и чл.166, ал.4, вр. ал.2 от АПК, Административен съд Бургас,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на жалбоподателя В. А. А. от гр.Бургас за спиране на допуснато по силата на закона предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1489809/24.03.2026г., издадена от младши автоконтрольор към отдел Пътна полиция, СДВР.

ЗАДЪЛЖАВА административния орган в 3-дневен срок да попълни в цялост административната преписка като изпрати договор за покупко-продажба № 16748/22.12.2025г., посочен в мотивите на заповедта.

НАСРОЧВА съдебно заседание на 04.06.2026г. от 13,00ч.

Да се призоват страните.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: