Решение № 260123 от 11.11.2020, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ № 260123 гр. Пловдив 11.11.2020 г.

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН

СЪД търговско отделение, ХVІІ с., в публично заседание на 8 октомври 2020 г. в състав

СЪДИЯ

: АНТОНИЯ РОГЛЕВА при участието на секретаря БОРЯНА КОЗОВА, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 835/2018 г. по описа на ПОС, намира за установено следното:

Делото е образувано по искова молба вх. № 31389/25.10.18 г., предявена от „КРАГО“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Дамян Балабанов” № 6, против „СИЕНИТ МЕНИДЖМЪНТ“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ЖР Тракия, Югоизтична промишлена зона, ул. „Инж.

Асен Йорданов“ № 7.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 266 и 86 от ЗЗД.

Ищцовото дружество „КРАГО“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Дамян Балабанов” № 622, моли ответното дружество „СИЕНИТ МЕНИДЖМЪНТ“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ЖР Тракия, Югоизтична промишлена зона, ул. „Инж.

Асен Йорданов“ № 7, да бъде осъдено да му заплати сумата 27 918.36 лв. , представляваща стойността на неизплатени СМР, извършени на обект "Пристройка и преустройство на офисна сграда на "Сокотаб" ЕООД, с. Радиново, община Марица, Пловдивска област", на основание договор от 01.07.2015 г., сключен между „СИЕНИТ МЕНИДЖМЪНТ“ ООД ЕИК ********* като главен изпълнител на обекта и КРАГО“ ЕООД ЕИК ********* като подизпълнител, за които СМР са съставени Протокол за извършени към 13.10.2015 г. подлежащи на заплащане СМР на обща стойност 19 138.61 лв. с ДДС и Протокол за извършени към 18.12.2015 г. и подлежащи на заплащане СМР на обща стойност 132 783.94 лв. с ДДС, за която неплатена сума е издадена фактура № 2711817.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.

Претендира разноски по представен списък. Подробни съображения се излагат и в писмена защита, депозирана от процесуалния представител на ищеца.

Ответното дружество „СИЕНИТ МЕНИДЖМЪНТ“ ООД ЕИК ********* моли да се постанови решение, с което исковете да се отхвърлят изцяло като неоснователни. Претендира разноски по представен списък. Представена е писмена защита, в която се излагат подробни съображения.

Не се спори, че между страните са възникнали облигационни отношения по повод възложени от ответника като главен изпълнител СМР на обект

"Пристройка и преустройство на офисна сграда на "Сокотаб" ЕООД, с. Радиново, община Марица, Пловдивска област", като ищецът е бил избран за подизпълнител на обекта.

Не се спори, че на ищеца е възложено извършването на: демонтаж на съществуваща дограма, доставка и монтаж на нова дограма, доставка и монтаж на външна фасадна система "Варио" на Етем за керамични плочки, включително клинкер - сиво 25х50/25/40 с минерална вата 100 мм, 80 кг/м3, и доставка и монтаж на външна фасадна система "Варио" на Етем, включително Еталбонд - светлосиво с минерална вата 100 мм, 80 кг/м3.

Ищецът твърди, че е изпълнил поетите задължения, като за всички възложени и извършени на обекта СМР били съставени три протокола:

1. протокол за извършени към 7.8.15 г. и подлежащи на заплащане СМР на обща стойност 22 985.96 лв. с ДДС;

2. протокол за извършени към 13.10.15 г. и подлежащи на заплащане СМР на обща стойност 19 138.61 лв. с ДДС;

3. протокол за извършени към 18.12.15 г. и подлежащи на заплащане СМР на обща стойност 132 783.94 лв. с ДДС;

По протокол

2 и 3 били извършени редица плащания, подробно описани в исковата молба, за които били издадени съответно описани фактури. Сочи се, че била установена практика първо ответникът да плаща удобна за него сума, срещу което впоследствие ищецът издавал фактура за платената сума като авансово плащане.

Ответното дружество преустановила плащанията по протокол 2 и 3, като неразплатеният остатък възлизал на 23 265.30 лв. без ДДС или 27 918.36 лв. с ДДС, за която сума била издадена фактура 2711/17.7.18 г. Фактурата била изпратена на ответника, но била върната от него с аргумент, че не е подписан протокол обр.

19 за извършени СМР.

На ответника била изпратена покана за доброволно изпълнение ведно с копие от фактурата, която била връчена чрез куриер на 23.7.18 г.

Ищецът не оспорва обстоятелството, че нито един от трите протокола не е подписан от представител на ответното дружество, но възразява, че въпреки това сумата по първият протокол е изцяло платена, а по протокол 2 и 3 до момента е платена значителна част в размер на 124 004.21 лв. с ДДС.

Предвид посочените обстоятелства ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати исковата сума ведно със законната лихва, начиная от датата на исковата молба до окончателното плащане.

По отношение постигнатите договорености между страните:

Между страните е подписан писмен договор от 01.07.2015 г., в който се сочи, че конкретните елементи на поръчката са подробно описани като характеристики в спесификация – приложение 1 към договора.

Договорът и приложението са представени в оригинал по делото /л. 170 – 186/. Подписите на представителя на ищцовото дружество върху приложението са били оспорени от ищеца по реда на чл. 193 от ГПК, във връзка с което е прието заключение на съдебно-графологична експертиза, което се възприема от съда като компетентно изготвено и неоспорено от страните. От същото се установява, че подписите върху приложението от името на ищцовото дружество, са положение от неговия управител К.

Г.. При това положение оспорването остава недоказано.

Тезата на ответника е, че на ищеца са били възложени единствено и само така договорените работи, посочени конкретно в приложението, като технически характеристики и цена, при което ищецът няма договорно основание да претендира заплащане на работи, които не са посочени в същото приложение, както и заплащане на по-висока цена от тази, определена в приложение 1 към договора. Позовава се на чл. 1.3 от договора, според който при възлагане на допълнителни видове или количества работа същите се договарят и заплащат по ред, договорен в Допълнително споразумение между страните, което става неразделна част от договора; като изпълнени работи, които не са договорени под формата на допълнително споразумение, не се заплащат и се считат включени в общата цена по чл. ІV.1 от договора: стойността на договора се определя на база извършените и приети от главния изпълнител без забележки СМР и единичните цени, описани в спецификация – приложение 1. Твърди, че допълнително споразумение не е подписвано между страните, при което постигнатите договорености са единствено тези по сключения писмен договор от 1.7.15 г. и приложение № 1 към договора.

Ищецът оспорва твърдението, че договореностите между страните са тези, описани в приложение 1. Възразява, че ответното дружество е следяло постоянно процеса на изпълнение на възложените СМР, контролирали са същия, като постоянно са били добявани нови пера, извън първоначално заявеното. В тази връзка се позовава на водена електронна кореспонденция. Твърди, че представената електронна кореспонденция всъщност обективира писмено постигнато съгласие между страните за възлагане на допълнителни СМР, като за всяка възложена работа са изготвяни допълнителни оферти, които са били коментирани, коригирани и в крайна сметка потвърдени от представител на "СИЕНИТ МЕНИДЖМЪНТ" ООД.

Твърди се, че конкретните пера по асортимент, единични и общи цени, са били коментирани между служителите на страните: **. Е. С.за ответника и **. Д-К.–М.за ищеца, като те са водили електронна кореспонденция в тази насока по време на целия процес на изпълнение. Към допълнителната искова молба се представя електронна кореспонденция, водена в периода юни – декември 2015 г.

Тези представените писмени доказателства не се оспорват като документи от ответника, който поддържа становище, че същите са ирелевантни, тъй като не е налице подписано допълнително споразумение, както се изисква от договора от 1.7.15 г.

В съдебно заседание на 04.04.2019 г. управителят на ответното дружество С.Д. е дал обяснения във връзка с подписването на приложение 1. Твърди, че не си спомня точна дата на подписване на приложението, тъй като самото естествона направата било такова - всичко се правило в движение. Твърди, че приложението е подписано може би около месец след подписване на договора, без да може да каже с точност, когато една част от СМР вече били извършени и нещата били уточнени.

Във връзка с начина на възлагане на СМР по делото е разпитана като свидетел Д.К.– М..

Свидетелката твърди, че е занесла договора в „Сиенит мениджънт“ в два екземпляра с оглед подписването му от управителя Д. и връщане на единия екземпляр на ищеца, което така и не било сторено. Когато занесла договора, към него нямало приложение – спесификация. Твърди, че тя е била лицето, ангажирано по процесния обект – от изготвяне на оферти, през работни чертежи, окончателни протоколи и т.н. Основно контактувала с **. Е.С., посочено като лице за контакт от самия г-н Д., като тя била известна като „дясната ръка“ на г-н Д.. Твърди, че през цялото време на изпълнение на поръчката е имало промени и увеличаване на СМР. Тези промени С. ги изпращала по електронна поща, съответно М.изготвяла оферти и ги връщала пак по електронен път на Е.С.. Управителят на ответното дружество бил напълно наясно с начина, по който се действало и се изпълнявала възложената работа, като той поне два-три пъти седмично идвал на обекта.

Свидетелката твърди, че следвало да се подпише анекс, който да бъде подготвен от ответника като главен изпълнител, но до подписване на такъв не се стигнало.

При така събраните доказателства съдът не приема за основателно възражението на ответника, че договореностите между страните по отношение на конкретните СМР, възложени на ищеца, и техните цени, са обективирани единствено и само в приложение 1 към договора от 1.7.15 г., което е единствено меродавно за решаване на въпроса какви конкретни СМР са възложени и поети от ищеца.

Първо, безспорно се установява, че приложение 1 не е подписано на датата, посочена в договора – 1.7.15 г., като липсва яснота кога е станало подписването. Ответното дружество няма ясна теза по този въпрос, като в устните си обяснения управителят С.Д. говори, че може би е около месец след датата на договора.

От представената електронна кореспонденция между страните обаче се установява, че уточняването на конкретните видове СМР по пера е продължило в много по-дълъг период от време, на практика почти до самия край на извършване на СМР. В тази връзка показанията на свидетелката М.напълно кореспондират с данните от представената електронна кореспондеция, като по делото няма доказателства, които да всяват съмнение в тях или да ги опровергават.

Последната

/по календарна дата/ представена оферта от ищеца към ответника датира от 29.12.2015 г., като същата е във връзка с „проведени разговори и допълнителни уточнения с инвеститора“ и касае допълнителни СМР.

Представени са и предходни оферти – от 7.7.15 – във връзка с предоставени чертежи, съдържаща два варианта; от 6.8.15 – във връзка с допълнителни уточнения, от 1.9.15 – във връзка с изпратено писмо с допълнителни уточнения, от 14.9.15 – пак във връзка с допълнителни разговори, писмо – уточнение от 13.10.15 г.

Представени са и писма, изходящи от ответника: писмо от 2.7.15, с което се заявяват няколко допълнителни врати и се сочат конкретни спесификации; писма от 13.7.15 и 16.7.15, с които се изпращат промени, одобрени от инвеститора Сокотаб, писмо от 18.8.20 г., с което се изпраща писмо-инструкция на Сокотаб за промяна на обекта с молба за оферта конкретно по писмото с приложен чертеж, писмо от 3.9.15 г., в което се говори за много промени и нови проекти, които водят до обърквания, писмо от 5.10.15 г., с което се заменя материал за изпълнение на посочена работа, като се сочи, че това е решение на възложителя и се възлага за изпълнение, писмо от 7.10.15, с което се изпраща схема на вътрешните врати, коментира се дограмата между столовата и новия коридор, иска се предложение за единична цена на алуминиев продпрозоречен перваз и др., писмо от 30.10.15 г., с което се правят допълнителни уточнения съобразно указанията, дадени от инвеститора Сокотаб.