Решение № 202 от 22.04.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. Велико Търново, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Йовчева при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Силвия Йовчева Въззивно гражданско дело № 20254100500106 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Я. П. Ш. против Решение № 737/30.10.2024 г. по гр.д. № 34/2024 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица. С обжалваното решение е оставен без уважение предявеният от Я.

Ш. иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД срещу „КРЕДИСИМО" ЕАД, ЕИК 175330437, с който се иска ответникът да заплати на ищцата сумата в размер на 44,26 лв., представляваща неоснователно начислена сума за предоставяне на поръчителство по Договор за потребителски кредит № 1202939 от 24.12.2018 г., на основание нищожна клауза от Договор за потребителски кредит № 1202939 от 24.12.2018 г. и изцяло нищожен Договор за поръчителство от 24.12.2018 г. към Договор за потребителски кредит № 1202939 от 24.12.2018 г.

В жалбата се заема становище за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на процесуалните и съдопроизводствени правила. Посочва 1 се, че в подадения отговор на искова молба, ответникът не е направил възражение относно процесуалната си легитимация и липсва разпредЕ. тежест на доказване по отношение на свързаните с това факти. Твърди, че този факт е въведен от ответника в много по-късен етап и след дадени от съда указания, като е представен и договор за извършен банков превод в полза на „Ай тръст“ ЕООД, от който не може да се направи извод за извършено прихващане на насрещни вземания. Излага доводи, че неправилно въпросното споразумение е било изискано от трето за спора лице („Ай тръст“ ЕООД), а не е представено от ответника, който е страна по него, в срока за отговор. Излага подробни съображения относно несъответствия между описаните в споразумението вземания и вземанията, предмет на настоящото дело. Счита, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на чл. 146, ал. 3 ГПК, което нарушава и принципа за равенство между страните. Посочва, че в решението не са обсъдени доводите, изложени в исковата молба, че възнаграждението за поръчителство следва да е включено в ГПР по договора, поради което и съответната клауза от него е нищожна и ответникът дължи възстановяване на заплатената по нея сума. Позовава се на съдебна практика относно неправилното посочване на ГПР в договор за потребителски кредит като основание за нищожност на целия договор. Счита, че с оглед нищожността на договора за кредит, то нищожен е и сключеният договор за поръчителство, поради което и ответникът дължи връщане на платените по него суми, като твърди, че липсва произнасяне в тази насока. Моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло, а предявеният иск уважен. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1, изр. 1 ГПК ответната страна по жалбата не е депозирала отговор.

Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

2

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка, съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.

По отношение допустимостта на обжалваното решение, в пределите на служебна проверка, извършвана от въззивния съд в обжалваната част, съдът намира следното:

В исковата молба се навеждат твърдения, че между Я. П. Ш. и „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437, е сключен Договор за потребителски кредит № 1202939/24.12.2018 г. По силата на договора, ответното дружество предоставя в заем сума в размер на 150 лв. на Я. Ш., която се задължава да върне предоставената сума в срок от 30 дни, на 1 бр. вноска, представляваща сбор от главница и лихва за периода, при фиксиран лихвен процент от 41,24% и годишен процент на разходите 50,00%. Посочва се, че във връзка с договора за кредит е сключен и Договора за поръчителство от 24.12.2018 г. между Я. Ш. и трето, юридическо лице – поръчител /“Ай Тръст“ ЕООД/, като ищецът счита, че същият е нищожен и уговорката за заплащане на възнаграждение за поръчител не е породила правни последици, като излага подробни съображения в тази насока. В тази връзка, моли съдът да приеме, че договорът за поръчителство е нищожен, като на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД моли съда да осъди „КРЕДИСИМО“ ЕАД да заплати на Я. Ш. сума в размер на 44,26 лв., представляваща сума, платена при липса на основание по нищожен Договора за поръчителство от 24.12.2018 г., сключен между Я. Ш. и “Ай Тръст“ ЕООД.

Освен това, в исковата молба се излагат твърденията, че тъй като възнаграждението по договора за поръчителство не е включено в ГПР, то на основание чл. 22 ЗПК, договорът за потребителски кредит също е недействителен. Посочва, че нарушението на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК, е налице не само когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова 3 посочване, но посочения в Договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. С оглед изложеното, моли съда да приеме, че Договор за потребителски кредит № 1202939 не отговаря на изискванията на ЗПК и същият е недействителен. Алтернативно, моли да бъде прието, че чл. 4 от Договор за потребителски кредит № 1202939, който урежда обезпечаването на кредита чрез поръчителство е изцяло недействителен.

Въз основа посочените твърдения на ищеца, първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск с правна квалификация – чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и възражение по чл. 26, ал. 1 ЗЗД относно действителността на Договор за потребителски кредит № 1202939. При така дадената квалификация, съдът е приел, че искът по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като претендираната сума в размер от 44,96 лв. е получена от поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД, а не от ответника, тъй като тя е била дължима към и претендирана от „Ай Тръст“ ЕООД, но съдът е приел, че последният не фигурира като страна /ответник/ по делото. По отношение на възражението по чл. 26 ЗЗД, в мотивите на обжалваното решение е посочено, че същото е неотносимо към спора по същество, тъй като процесната сума се претендира въз основа договора за поръчителство, сключен с трето за спора лице, а не във връзка с договора за потребителски кредит.

Настоящият съдебен състав намира, че така депозираната искова молба е нередовна, доколкото е налице противоречие между обстоятелствената част и петитума на иска, като същевременно е дадена и грешна правна квалификация от съда. На първо място, обективните и субективни предели на правния спор, в рамките на които съдът дължи произнасяне съгласно чл. 2 ГПК, се очертават от ищеца с исковата молба. Спорното материално право, предмет на защита с иска, се индивидуализира чрез обстоятелствената част и петитума на исковата молба /чл. 127 ГПК/. Наведените в обстоятелствената част на молбата фактически твърдения и формулирания във връзка с тях петитум са определящи за вида и за правната квалификация на предявения иск, по който съдът трябва да се произнесе с решението си, като въз основа тях се определя и пасивната легитимация на ответника в производството, срещу която ищецът търси защита.

В случая ищецът основава своята искова претенция на сключен между него и „Ай Тръст“ ЕООД Договора за поръчителство от 24.12.2018 г., за който 4 се навеждат доводи за нищожност. Същевременно на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД ищецът моли съда да осъди „КРЕДИСИМО“ ЕАД да заплати сумата от 44,96 лв., представляваща възнаграждение, уговорено по договора за поръчителство в полза на поръчителя. Предвид изложеното, исковата молба е нередовна, тъй като е налице противоречие между основанието на иска и неговия петитум, доколкото ищецът твърди, че е сключен възмезден договор за поръчителство, по силата на който е заплатено в полза на поръчителя процесното възнаграждение, а същевременно претендира процесната сума не от поръчителя, а от кредитодателя по Договор за потребителски кредит № 1202939.

Според задължителните указания, дадени в т. 5 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато нередовността на исковата молба поради противоречие между обстоятелствената част и петитума е довела до разглеждане на делото и постановяване на решение спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна, решението е недопустимо. Такова решение изобщо не може да обвърже с последиците си лицето, което би имало качеството на надлежна страна, но не е било конституирано по делото. Това лице следва да се конституира и процесът срещу него следва да започне отначало пред първата инстанция. Когато този порок се констатира от въззивна инстанция, какъвто е и настоящият случай, съдът следва да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото на първата инстанция с указания за конституиране на надлежния ответник и разглеждане на делото с негово участие.

Освен констатираната нередовност на исковата молба, която води до недопустимост на първоинстанционното решение, в случая не може да се споделят вижданията на първоинстанционния съд, че ищецът е предявил освен иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД и възражение за нищожност на договора за поръчителство. На първо място, ищецът навежда твърдения и се позовава на нищожност както на договора за потребителски кредит, така и на договора за поръчителство, като с оглед констатираните вече нередовности не е ясно дали предявява самостоятелни искове за прогласяване на тази нищожност и то на двата договора, или се позовава на нищожност като част от основанието на иска по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД. При всички положения не може наведените доводи за нищожност да бъдат квалифицирани като материалноправно възражения за нищожност на ищеца, доколкото същите са 5 предявени в исковата молба и представляват или част от основанието на предявения иск, който въпрос се явява преюдициален за разглеждане на иска по чл. 55 ЗЗД и съдът следва да го разгледа в мотивите на решението, или самостоятелна искова претенция, по която съдът дължи произнасяне. Освен това, не става ясно защо съдът е приел, че наведените доводи за нищожност касаят единствено договора за потребителски кредит, без да бъдат обсъдени изложените в исковата молба доводи за нищожност на договора за поръчителство. Посоченото несъответствие също води до нередовност на исковата молба, което е следвало да бъде отстранено от първоинстанционния съд, като бъдат дадени конкретни указания на ищеца относно това каква е търсената от него защита в случая и дали претендира нищожност на договора за потребителски кредит, на договор за поръчителство, или и на двата договора, както и дали ищецът иска тази нищожност да бъде прогласена от съда или се позовава на нея като преюдициален въпрос. Доколкото решението се явява недопустимо и делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд, то всички констатирани нередовности на исковата молба следва да бъдат отстранени, като на първо място бъдат дадени указания на ищеца във връзка с конституиране на надлежен ответник в процеса, въз основа основанието и петитума на предявения/те иск/ове и същевременно бъдат отстранени констатираните нередовности, свързани с правната квалификация на предявените претенции.