Решение № 274 от 15.10.2024, Районен съд - Добрич
- Съд
- Районен съд - Добрич
- Дело
- Административно наказателно дело 376/2024
- Вид
- Решение № 274
- Подписан
- 15.10.2024
- В сила
- 14.11.2024
- Състав
- Данчо Йорданов Димитров
Цитирани разпоредби
- чл. 40, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 165, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 1, т. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 2, т. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 13, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 303, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 274 гр. ****, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Данчо Й. Димитров при участието на секретаря Илияна Ст. Г.а като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно наказателно дело № 20243230200376 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от И. И. И., ЕГН **********, чрез адвокат С. К.
С. от Адвокатска колегия - ****, адрес: ***** срещу ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № *****, издаден от ОДМВР ****, с който на И. И. И., ЕГН **********, с поС.ен адрес: *****, за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 400.00 лв.
С жалбата се иска отмяна на електронния фиш като незаконосъобразен, издаден в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата.
Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява. С депозирана по делото писмена защита се иска съдът да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди електронния фиш като правилен и законосъобразен. Иска се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, 1 на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН.
****кият районен съд, като разгледа жалбата и събраните доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 14 - дневен срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
В процесния случай административнонаказателното производство е започнало с електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К № *****, издаден от ОДМВР ****.
Правната норма на чл. 189, ал. 4, изр. 1 от ЗДвП представлява правило за поведение, което има за адресат в случая съответния правоприлагащ орган и регламентира процедурата по издаване на електронен фиш (ЕФ). Това правило е изразено чрез свързани в определено съждение понятия. Касае се до обективирано мисловно съдържание, подчинено на законите на логиката, а що се касае до неговото езиково изразяване - на правилата на граматиката. От това следва, че тълкуването на нормата следва да започне с изясняване на изразената по този начин мисъл, а това изисква да се разкрие освен съдържанието на употребените понятия (което в конкретния случай не се налага, защото в изречението са използвани понятия на обикновения език с онова съдържание, което се влага в тях в обикновения живот), още да се установи тяхната логическа връзка, съобразно правилата на етимологията и синтаксиса. Последното се постига чрез правилата на граматическото тълкуване. В тази връзка следва да се има предвид следното:
С разпоредбите на чл. 189, ал. 4 - ал. 11 от Закона за движението по пътищата е въведена възможност за установяване на административни нарушения и ангажиране на административнонаказателна отговорност по олекотена процедура, която се основава на автоматизирани технически средства или системи, като се елиминира субективният елемент при установяване на нарушенията. Текстът на разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 1 от ЗДвП гласи: „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане 2 на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение”. Пренесено на плоскостта на конкретния случай, единственият възможен извод, който се налага по правилата на граматическото тълкуване е, че обособената част „в отсъствието на контролен орган и на нарушител” пояснява издаването на електронен фиш за налагане на глоба, а не установяването и заснемането на нарушението с автоматизирано техническо средство или система. С други думи, смисълът на построеното изречение е, че когато бъде установено и заснето едно нарушение посредством автоматизирано техническо средство или система, тогава се издава електронен фиш за налагане на глоба. Самото издаване на електронния фиш се случва в отсъствието на нарушител и на контролен орган, като изключение от общото правило на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, който изисква да се състави акт от определено лице - контролен орган, и то в присъствието на нарушителя.
Непосредствено след извеждане в ал. 1 на чл. 189 на принципа, че актът се съставя от контролен орган, в ал. 4 на същия текст, е дадено изключението от правилото, а именно случаите, при които съответен писмен акт се съставя, без за това да се изисква присъствието нито на нарушител, нито на контролен орган, като са разписани и обстоятелствата, когато това е допустимо и законосъобразно. Тълкувана систематически, разпоредбата на ал. 4 също налага извод, че „в отсъствие на контролен орган и на нарушител” е израз, относим към издаването на електронния фиш, а не към самото установяване на нарушението.
Ето защо и на всички тези основания, настоящият състав на съда намира, че изискването на закона е свързано с обстоятелствата, при които се съставя електронният фиш, и в конкретния случай те са спазени. По делото е приет като доказателство протокол № ***** г. от проверката на Мобилна система за видеоконтрол на нарушения на правилата за движение ТFR1-М, № 537/09, в който е посочено, че системата е монтирана на лек автомобил с рег.
№ **** (л. 23). Този автомобил следва да бъде позициониран и системата – включена. В този смисъл присъствието на полицейски служител не означава, че по някакъв начин последният влияе на констатирането и заснемането от автоматизираното техническо средство на нарушението. Същевременно конкретното местоположение на мобилната система за видеоконтрол винаги може да бъде установено не само от изготвения с нея видеоклип, но и чрез 3 утвърдената схема на установъчните пунктове по контрол на скоростта за съответната територия.
В електронния фиш, предмет на обжалване по настоящото дело е посочено мястото на извършване на нарушението – в град ****, околовръстен път ІІ **** на км 14+5, като системата е насочена в посока бул. ****. В самия снимков материал, приложен по делото са изписани и точните географски координати на местоположението на патрулния автомобил. В настоящия случай, соченото място на извършване на нарушението попада в териториалната структура на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) ****, от която е издаден електронния фиш. В закона не е поставено изискване фишовете да се издават от съответното районно управление, на чиято територия е установено нарушението. В този смисъл, след като нарушението е извършено в рамките на териториалната юрисдикция на съответната областна дирекция, то съвсем законосъобразно последната е посочена и като издател на документа.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Всички тези реквизити се съдържат в конкретния електронен фиш, поради което доводите на жалбоподателя за пороци в тази насока са неоснователни.
В действителност в електронния фиш не е посочен редът за неговото обжалване – срок, чрез кого и пред кого се подава жалбата. Това обаче не е съществено процесуално нарушение, още повече, че законодателят в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не е предвидил такова изискване. Имайки предвид, че жалбоподателят в законоустановения 14-дневен срок, съобразно чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е сезирал ****кият районен съд с жалба срещу издадения електронен фиш, то съдът намира, че правото му на защита не е нарушено.
В светлината на изложеното съдът намира за нужно да отбележи, че като правоспособен водач на моторно превозно средство, преминал 4 съответното обучение, жалбоподателят е длъжен да познава нормативната уредба, свързана с правилата за движение по пътищата, в това число и разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.
При така възприетата и изложена фактическа обстановка от процесуална страна съдът констатира, че не са налице нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство.
По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 07.02.2024 г., в 10:24 часа, в град ****, околовръстен път ІІ **** на км 14+5, с МПС - „*****”, с регистрационен номер *****, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № ТFR1-М 537. При разрешена стойност на скоростта 50 км/ч е установена стойност на скоростта 84 км/ч, като превишената стойност на скоростта е 34 км/ч – нарушение по чл.
21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
За така установеното нарушение, на И. И. И., на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 400.00 лева.
В настоящия случай, съдът намира, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на И. И. И., по следните съображения:
Видно от материалите по делото, първоначално за същото нарушение е бил издаден Електронен фиш за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № ****, издаден от ОДМВР **** (л.
52), с който на М.Г.Г., в качеството на собственик на лекия автомобил „*****“ с рег. № *****, за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е било наложено административно наказание глоба в размер на 400.00 лв.
Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.
Т.е., с разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП е въведена една законова 5 презумпция, че извършител на нарушението е собственикът на автомобила, с който е извършено нарушението или лицето, посочено от него в декларацията по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Съгласно приложената по делото справка от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - **** (л. 49), към датата на извършване на нарушението собственик на лекия автомобил „*****“ с рег. № ***** е бил М.Г.Г.. В изпълнение на процедурата по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП М.Г. е представил в ОДМВР - **** писмена декларация с данни за лицето, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство - И. И. И., както и копие на свидетелството й за управление на моторно превозно средство (л.л.
51 и 53). Т.е., в законоустановения 14-дневен срок от получаване на ЕФ, М.Г.Г. е представил в ОДМВР - **** писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, поради което първоначално издаденият електронен фиш е бил анулиран, а на лицето посочено в декларацията - И. И.
И. е бил издаден процесният електронен фиш.
Ето защо съдът намира, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя като физическо лице, извършило нарушението, респективно - ползвател на моторното превозно средство.
В действителност, в съответната графа на ЕФ, който е бланков и е издаден по утвърдения от министъра на вътрешните работи образец, фигурира текста „Собственик, на когото е регистрирано МПС/ползвател“. Тази непрецизност обаче не е съществена, тъй като не е довела до неяснота за жалбоподателя да разбере за какво нарушение и в какво качество е наказан, а именно - като ползвател, респективно - лице, управлявало автомобила.