Определение № 233 от 20.01.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 233 гр. София, 20.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Веселка Марева

Емилия Донкова като разгледа докладваното от Веселка Марева Касационно гражданско дело № 20258002101376 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. Д. Д. чрез адв. Ц. срещу решение № 1243 от 02.12.2024г. по гр.д. № 1232/2023г. на Апелативен съд-София, с което след отмяна на решение № 3792 от 26.06.2020г. постановено по гр.д. № 8941/2017 г. на Софийски градски съд в осъдителната му част, е постановено отхвърляне на исковете на Ю. К. Д. (починала и заместена от П. Д. Д.) срещу „ОББ“ АД за заплащане на сумата от 55 901,37 евро, заедно със законната лихва върху нея, считано от 22.01.2011г. до окончателното изплащане, която сума е дължима по прекратен срочен депозит; постановено е и обезсилване на първоинстанционното решение по предявения обратен иск, с който И. К. З. е осъден да върне на основание чл. 55, ал.1, т.1 ЗЗД на „ОББ“ АД получената от него сума 55 901,37 евро.

Жалбоподателят счита, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и очевидна неправилност.

Ответникът по касационната жалба „Обединена българска банка“ АД в писмения си отговор, изготвен от адв. Т. изразява становище за недопускане на касационно обжалване.

Третото лице помагач и ответник по обратния иск И. К. З., представляван от адв. Й., също моли да не се допуска касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена в срока срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С първоинстанционното решение ответникът „ОББ“ АД е осъден на основание чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 27, ал. 1 от Закона за платежните услуги и платежните системи (отм.

06.03.2018 г.) да заплати на ищцата Ю. К. Д. сумата 55 901,37 евро, представляваща 1 обезщетение за причинената й имуществена вреда, вследствие на неправомерни действия от страна на служители на банката-ответник, извършени на 21.07.2011 г. в клон на банката в [населено място]; третото лице-помагач на ответника и ответник по обратния иск И. К. З. е осъден на основание чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД да върне на ответника „ОББ“ АД получената от него без правно основание сума в същия размер. Въззивният съд, вземайки предвид заявеното от ищеца уточнение на исковата молба, е квалифицирал претенцията като такава по чл. 79 ЗЗД за обезщетяване на имуществени вреди, произтекли от неизпълнение на договорното задължение за връщане на депозираната в банката парична сума. Приел е, че въпреки дадената погрешна правна квалификация на спорното право първата инстанция се е произнесла по наведените от ищцата фактически твърдения и решението не е недопустимо.

Обжалваното въззивно решение е постановено след отмяна от Върховния касационен съд на предходно въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане. Решаващият съд е приел за безспорни следните факти и обстоятелства:

Ищцата Ю. К. Д. е единствен наследник по закон на починалата на 03.07.2011 г. нейна дъщеря Е. М. Г.; на 01.07.2011 г. между ответната банка и починалата наследодателка Е. М.

Г. е сключен договор за срочен депозит за сумата от 55 901,37 евро. На 21.07.2011г., след смъртта на дъщеря си, ищцата Ю. К. Д. се е 0явила в клон на ответната банка в [населено място], където подписала и подала две искания: първото за прекратяване на процесния срочен депозит с титуляр починалата й дъщеря и второто за закриване на банковата сметка, към която е открит депозита, също с титуляр починалата й дъщеря. Последното искане, инкорпорирано в документ, който не носи входящ номер и печат на ответната банка, се установява опосредено от съдържанието на писмо с изх. № 122 0574/22.07.2011 г. по описа на „ОББ“ АД, с което ищцата е уведомена, че на същата дата - 21.07.2011г. в друг клон на ОББ се е явил наследник по завещание, поради което и на основание чл. 7 от Информацията за уреждане на взаимоотношенията между ОББ АД и наследници на починали клиенти към ОУГГУФЛ, банката ще изплати сумите на наследника по завещание. Това писмо представлява косвено доказателство за знанието на ответната банка относно искането на ищцата, в качеството й на наследник по закон, за закриване на сметката на починалия наследодател и изплащане на сумите към нея. Установено е, че на 21.07.2011г. именно по искане на ищцата Ю. К. Д. е бил закрит депозита на починалата Е. М. Г., а също е била открита банкова сметка на ищцата с IBAN: [банкова сметка].

Същевременно, същия ден 21.07.2011г. третото лице помагач И. К. З. е посетил клон на ответната банка в [населено място], където легитимирайки се като наследник на починалата Е. М. Г. със саморъчно завещание от 05.01.2010 г., обявено с Протокол от 19.07.2011 г. на нотариус Д. Т., е направил искане за закриване на срочния влог и за превеждане на парите по негова сметка. На 22.07.2011 г. наличната сума по влога на Е. М. Г. в размер на 55 910,55 евро е прехвърлена по лична сметка на И. К. З..

По-късно, с влязло в сила на 04.02.2015 г. решение, постановено на 26.06.2013 г. по гр.д. № 2430/2012 г. на Софийски градски съд, саморъчното завещание е признато за нищожно, като ненаписано и неподписано от сочената за негов автор Е. М. Г.. С влязла в сила на 26.05.2017 г. присъда по нохд № 6642/2013г. на Софийски районен съд И. К. З. е признат за 2 виновен в това, че на 22.07.2011 г. в [населено място], в клон на „ОББ“ АД, чрез използване на неистински документ, а именно саморъчно завещание, на което е придаден вид, че изхожда от Е. М. Г., получил без правно основание чуждо, собственост на Ю. К. Д.

(наследник на Е. М. Г.) движимо имущество в размер на 55 910,55 евро, с левова равностойност 109 351,53 лева, с намерение да го присвои, като полученото имущество е в големи размери.

Приетата основна и допълнителна счетоводна установява, че на 21.07.2011г. в банковата информационна система на „ОББ“ АД е отразено Нареждане за прекратяване на срочен депозит по договор на банката с починалата Е. М. Г., което е било подадено от ищцата Ю. К.

Д., като в самия документ ищцата е посочила банкова сметка, по която желае да й бъде преведена сумата на прекратения депозит, а именно: банкова сметка с IBAN: [банкова сметка] - това е сметката на срочния депозит с титуляр починалата Е. М. Г.. В нареждането за прекратяване на срочен депозит липсва посочване от ищцата на нейната собствена банкова сметка с IBAN: [банкова сметка], поради което и не е извършено плащане на процесната сума 55 901,37 евро от сметката на прекратения срочен депозит на починалата Е.

М. Г. към банкова сметка с IBAN: [банкова сметка] с титуляр ищцата. В счетоводната система на „ОББ“ АД не е отразено искане от 21.07.2011 г. за закриване на банкова сметка с IBAN: [банкова сметка] с титуляр починалата Е. М. Г.. От друга страна, установява се, че сумата е била преведена на 22.07.2011 г. от посочената банкова сметка на Е. М. Г. към банкова сметка с IBAN: [банкова сметка] с титуляр И. К. З.. Основанието за превода е „по завещание“.

Приетата при второто въззивно разглеждане допълнителна съдебно-счетоводна експертиза установява, че на 21.07.2011г. ищцата Ю. К. Д. действително е депозирала два документа при ответната банка: уведомление, че не разполага с оригинал на договора за депозит на нейната наследодателка с банката и формуляр-искане за закриване на процесния депозит.

След подаването на тези документи, „ОББ“ АД в рамките на минути е закрила депозита на починалата Е. М. Г., като парите по депозита са били преведени по разплащателна сметка, чийто титуляр също е починалата. Липсват данни в системата на ответната банка „ОББ“ АД да е отразено нарочно искане от 21.07.2011 г. на ищцата Ю. К. Д. за закриване на банкова сметка с IBAN: [банкова сметка] на наследодателката, респективно за прехвърляне на средствата по тази банкова сметка към друга такава с IBAN: [банкова сметка] с титуляр ищцата. За извършване на това действие е било необходимо ищцата да депозира и друг документ - платежно нареждане. Такава е уредената от правилата на банката процедура при операция за прехвърляне на средства от една към друга банкова сметка, вкл. вътрешен превод - нужно е да има нарочно попълнено платежно нареждане за изпълнение на превода.

Позовавайки се на Общите условия на ответната банка, вещото лице посочва теоретично, че дори и да имало отразяване на това искане за закриване на процесната банкова сметка на починалата и прехвърлянето на средствата към друга банкова сметка, то срокът за изпълнение на тази операция е до края на следващия работен ден или до два работни дни, ако нареждането е на хартиен носител. Същевременно, банковата сметка, по която е била получена процесната сума от И. К. З., е била открита на 22.07.2011 г., като в същия ден в 3

14:31 е постъпила и сумата. Следователно, в рамките на срока за изпълнение на евентуалното искане на Д. е направено искането от И. З. за прехвърляне на сумата по негова сметка. Това искане е подлежало на изпълнение и е било изпълнено предвид Правилата на банката за действие в ситуация на конкуренция между наследник по закон и по завещание.

Свидетелят С. С., който работи в „ОББ“ АД като юрисконсулт, знае за случая „Д.“ и за представеното завещание, което е гледано от него съвместно с друг колега дали отговаря на всички формални изисквания на закона. Той сочи, че според общите условия на банката при представяне на завещание, редовно от външна страна, парите се изплащат на наследника по завещание, т.е. при конкуренция между завещание и наследяване по закон, с предимство се ползва завещанието. Според свидетеля дори да са знаели, че за парите има претенции и от страна на наследника по закон, пак са щели да изплатят парите на заветника.

Преди да бъде конституиран като правоприемник на ищцата, е разпитан като свидетел П.

Д., неин племенник. Той заявява, че след смъртта на дъщеря си Ю. го извикала в С. и му дала пълномощно, с което да провери какви средства има дъщеря й, както и да направи справки във връзка с притежавания от нея апартамент в София. След направените проучвания свидетелят и леля му посетили клона на банката в С., били приети от директорката и заявили искане за закриване на депозита на Е. и откриване сметка на ищцата Ю. К. Д.. По-късно свидетелят разбрал, че е получено писмо от банката, в което пишело, че същият ден, когато те са се явили в [населено място], се е явило лицето И. К. З. и са му предали на него парите. Тези показания, преценени съгласно чл. 172 ГПК, решаващият състав е кредитирал, тъй като възпроизвеждат лично възприети обстоятелства и са логични и непротиворечиви.

При тези фактически обстоятелства въззивният съд е приел, че предявеният срещу банката иск за заплащане на обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди поради неизпълнение на договорните задължения на банката, е неоснователен. Наследодателката на ищцата е притежавала срочен депозит в ответната банка с размер 55 901, 37 евро .

Първоначалната ищца Д. е единствен наследник на починалата Е. М. Г. и е придобила качеството на кредитор на банката по отношение на вземането на наследодателката.

Същевременно, лицето И. К. З. се е легитимирал като универсален правоприемник на починалата въз основа на саморъчно завещание, което от външна страна е отговаряло на законовите изисквания за форма, но впоследствие е признато за нищожно. Банката е престирала на лицето, което се е легитимирало като универсален правоприемник на Е. М. Г. по завещание. В този случай банката не носи отговорност за изплащането на претендираната сума като претърпяна от ищцата вреда, защото разпореждането осъществява фактическия състав на чл. 75, ал. 2 ЗЗД - изпълнение на привиден кредитор, съотв. чл. 422, ал. 3 ТЗ, който урежда освобождаване на банката от отговорност при договор за паричен влог, ако плати на лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи сумата. Според съда изпълнението на привиден кредитор е точно и освобождава длъжника от задължението му, ако са налице обективна и субективна предпоставка.