Решение № 1 от 10.02.2023, Районен съд - Златоград

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Златоград, 10.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселина Ив. Димчева при участието на секретаря Роска С. Юрчиева като разгледа докладваното от Веселина Ив. Димчева Административно наказателно дело № 20225420200048 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от С. Н. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр. З., ул. „Б.“ №*, *Б, ет. *, ап. *, против Наказателно постановление № ***** от 05.08.2022 г., издадено от началник група в ОДМВР - С., РУ-З., с което на жалбоподателя на основание чл. 53, вр. чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на сумата от 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.

В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Сочи се че е налице неяснота при описание на вмененото нарушение, което е довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Излагат се съображения в насока, че разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП очертава два състава на административни нарушения- 1. Отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или други упойващи вещества или 2. Неизпълнение на предписанието за медицинско изследване. Според жалбоподателя в атакуваното НП са описани и двете нарушения, без да се прави разграничение между тях, но е наложено едно 1 наказание, като не става ясно за кое от двете нарушения е определено. В жалбата се сочи още, че нарушението не е извършено от субективна страна, тъй като жалбоподателят не е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол, а помолил полицейските служители да отложат проверката, тъй като на процесната дата, около 22,10 часа, Ф. управлявал автомобила си с цел да транспортира детето си до личния му лекар – д-р Р.Ф., тъй като е било с температура, поради което бързал. По изложените съображения моли атакуваното НП да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно и необосновано.

В проведеното открито съдебно заседание, жалбоподателят не се явява, представлява се от процесуален представител, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Въвежда допълнителни възражения срещу атакуваното НП, като сочи, че процесния АУАН е съставен преди да изтече определеното време за явяване в болничното заведение за взимане на кръвна проба, т.е.обвинението е повдигнато преди да бъде консумиран съставът на административното нарушение. Сочи още, че приложеният към преписката талон за медицинско изследване е съставен в нарушение на чл. 6, ал. 1 от Наредба № 1/19.06.2017 г. В условията на евентуалност се прави искане съдът да приеме, че жалбоподателят е действал в условията на крайна необходимост по смисъла на чл. 13 НК, предвид здравословното състояние на детето му.

Въззиваемата страна се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата, като неоснователна. Излага съображения за липса на спешност по отношение на здравословното състояние на детето на жалбоподателя, както и че проверката извършена от полицейските служители би приключила значително по-бързо, в случай, че жалбоподателят е съдействал и е бил тестван с техническо средство за употреба на алкохол (при отрицателен резултат). Сочи още, че въпреки алтернативните хипотези, жалбоподателят е бил санкциониран за отказа му да бъде подложен на тест с техническо средство, което е достатъчно за консумиране на нарушението по процесната разпоредба.

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

2

На 02.06.2022 г., свидетелят И. З. Т. – полицай в РУ-З., бил назначен наряд заедно с колегата си Г.Т., като в изпълнение на служебните си задължения, двамата се намирали на ул. „Х.А.“ № * в гр. З., за да извършат проверка на автомобил във връзка с получен сигнал. Около 21,40 часа забелязали л.а. марка „Р.“, модел „К.“, който се движел по ул. „С.С.“ в посока от центъра на града към ФСМП-З. След като автомобилът се приближил към тях, полицейските служители го спрели за проверка на ул. „Х.А.“ до № *, като установили, че същият се управлява от жалбоподателя С. Н. Ф., който е и негов собственик. Водачът представил личните си документи и тези на автомобила, като полицаите му разяснили, че ще му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол. В този момент жалбоподателят им обяснил, че бърза, тъй като детето му е болно и иска да се прибере в дома си за да го види. След около 10-15 мин. на място пристигнал свидетелят Е. В.

Ч. – полицейски инспектор в РУ-З., който бил изпратен на мястото на проверката от ОДЧ за тестване на водача. Жалбоподателят отказал да бъде изпробван с техническо средство. При това положение св. Ч. неколкократно разяснил на жалбоподателя процедурата за извършване на проверката, както и строгостта на закона, с оглед предвидената санкция при отказ от извършване на проверка. Въпреки това водачът отново отказал.

С оглед горното, св. Ч., в присъствието на нарушителя и свидетелите И. З. Т. и Г.Р. Т., съставил АУАН № */02.06.2022 г. с бл. № ***.

Жалбоподателят получил препис от акта и го подписал, като посочил, че няма възражения. На водачът бил издаден и Талон за изследване № ***, в който е посочено, че същият отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство и следва да се яви в сградата на ФСМП-З. (находящ се на около 150 м. от мястото на проверката) в срок до 20 мин. от връчването на талона – 22,50 часа.

След съставяне на цитираните документи, полицейските служители транспортирали автомобила до дома на жалбоподателя (също на около 150 м. от мястото на проверката) и свалили регистрационните му табели.

В законоустановения седемдневен срок по чл. 44, ал.1 ЗАНН не са депозирани писмени възражения срещу съставения АУАН.

Въз основа на АУАН № ***/02.06.2022 г. с бл. № ***, началник група в ОДМВР-С., РУ-З. издал атакуваното Наказателно постановление № 3

****/05.08.2022 г., с което на жалбоподателя на основание чл. 53, вр. чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на сумата от 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.

В приложената към наказателното постановление разписка е отбелязано, че същото е връчено на жалбоподателя на 15.08.2022 г., лично и срещу подпис.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от съда свидетели – И. З. Т. – полицай в РУ-З. и Е. В. Ч. – полицейски инспектор в РУ-З., както и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства заверени копия на: НП ****/05.08.2022 г.; Заповед № ****/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи; ЗППАМ № ****/03.06.2022 г. от РУ - З.;

ЗППАМ № ***/03.06.2022 г., издадена от РУ - З.; АУАН, Серия АД, бл. № ***/02.06.2022 г., издаден от РУ - З.; Талон за изследване № ***; Справка за нарушител/водач за С. Н. Ф..

Следва да се посочи, че фактическата обстановка, описана в АУАН и съответно в НП не се оспорва от жалбоподателя, като същевременно показанията на разпитаните от съда свидетели, са последователни, логични и безпротиворечиви и кореспондират със събраните по делото писмени доказателства, поради което съдът ги постави в основата на своите фактически констатации.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата.

Видно от приложената към НП разписка, същото е отбелязано като връчено лично на жалбоподателя (срещу подпис) на 15.08.2022 г., като жалбата срещу него е депозирана директно в РС-З. на 29.08.2022 г., поради което същата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

4

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочени от жалбоподателя основания.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и атакуваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи.

Лицата, заемащи длъжност "полицейски инспектор" в ОДМВР и в техните териториални структурни звена имат право да съставят АУАН, а видно от приложената по делото Заповед № рег. № ***/02.12.2021 г. на Министъра на МВР, наказателни постановления могат да бъдат издавани от началника на група към ОДМВР на обслужваната територия. В този смисъл актосъставителят и АНО са материално и териториално компетентни да установят нарушението и да наложат за него административно наказание.

На следващо място АУАН и НП са в предвидената от закона писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл.

34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Спазена е и законова предвидената процедура за съставянето и връчването, като в съставения АУАН актосъставителят е отразил фактическите обстоятелства на твърдените нарушения и обстоятелствата по извършването им. АУАН съответства на предвидените с чл. 42 ЗАНН изисквания, като нарушенията са описани достатъчно ясно и конкретно с посочване времето и мястото на извършването им, както и конкретните действия, с които жалбоподателят е нарушил законовите разпоредби. Съгласно изискванията на чл. 40, ал. 3 ЗАНН, АУАН е съставен в присъствието на двама свидетели. Издаденото НП също отговаря на разпоредбата на чл. 57 ЗАНН, регламентираща изискуемите реквизити, които следва да съдържа. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, относно допуснато съществено процесуално нарушение при описанието на нарушението по следните съображения:

Съгласно текста на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за 5 изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химикотоксикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. От текста на цитираната разпоредба следва, че законодателят е предвидил в алтернатива, две форми на изпълнителното деяние на процесното нарушение - 1. отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта или 2. неизпълнение на предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. Нарушението е довършено при всяка от алтернативно предвидените му хипотези (в същия смисъл вж. мотивите на Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2021 г., ОСС, I и II колегия, както и напр. Решение № 374 от 8.12.2021 г. на АдмС - С. по к. а. н. д. № 143/2021 г.).

Следва изрично да се посочи, че в констативно-съобразителната част на НП и в АУАН, административното нарушение за което е наказан жалбоподателят е описано ясно, конкретно и точно както следва: „Водачът С. Ф. отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с № ARNJ-0055, тарирано до 09.2022 г. за установяване на употребата на алкохол.“ Не остава съмнение или неяснота относно фактите обусловили повдигане на административнонаказателното обвинение. Действително в съдържанието на НП и АУАН е изписано и следното изречение – „На водача е издаден талон за мЕ.цинско изследване с № 102177 от 02.06.2022 г. за ФСМП-З..“, но не са посочени други факти, касаещи неявяването на нарушителя в болничното заведение, във времето указано в талона. Следователно, в случая не остава съмнение относно фактите на обвинението, въпреки, че полицейският инспектор е цитирал в АУАН разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП в нейната цялост, което съдържание е възпроизведено и в атакуваното НП.