Определение № 41223 от 06.10.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 41223 гр. София, 06.10.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА Гражданско дело № 20251110141344 по описа за 2025 година намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл. 140, ал.

3 ГПК:

Ищецът Д. С. А. е предявил срещу ответника „Аксес Файнанс” АД отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, с който се иска да бъде прогласен за нищожен договор за кредит „..........“, сключен на 29.12.2024 г.

Ищецът твърди, че на 29.12.2024 г. е сключил с ответника договор за кредит „..........“, по силата на който му е бил предоставен револвиращ кредит в размер на 300 лв. След предписания и заповеди от Комисията за защита на потребителите ответникът изменил клаузите, съгласно които се начислявали неустойка и такси по чл. 20, чл. 21, ал. 4 и ал. 5, и ги преместил в Тарифа, която предвиждала разходи за събиране на вземане 2, 50 лв. на ден, разходи за извънсъдебно събиране в размер на 120 лв. и такса за поддръжка на отворен баланс 15 % от уговорената и непогасена главница. Поддържа, че към датата на подаване на исковата молба задължението му по договора е в общ размер от 660, 57 лв. Излага доводи за нищожност на процесния договор поради противоречие с чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК. Сочи, че договорът съдържа годишен лихвен процент, но липсват условия за прилагането му, както и че не е ясно как е бил формиран годишният процент на разходите и какви компоненти са били включени в него. При условията на евентуалност поддържа и че предвидените такси и разходи са нищожни поради противоречие с добрите нрави и че същите са неравноправни.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Твърди, че процесният договор отговаря на всички императивни законови изисквания, като ищецът не е извършил нито едно плащане по договора, което сочи на недобросъвестност. Посочва още, че по отношение на годишния лихвен процент в договора изрично е упоменато, че той е фиксиран. Излага доводи, че годишният процент на разходите се изчислява единствено към момента на сключване на договора и в него не следва да се включват хипотетични разходи, а предвидените такси се начисляват единствено при неизпълнение задълженията на заемополучателя, т.е. зависят изцяло и само от неговата воля. Моли искът да бъде отхвърлен и претендира разноски.

По доказателствената тежест

В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК е да установи при условията на пълно и главно доказване: сключването на договор за потребителски кредит „..........“ от 29.12.2024 г. със соченото в исковата молба съдържание, както и че договорът противоречи на императивни материалноправни разпоредби, в частност, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9, т.10 и т. 11 ЗПК.

По евентуалните претенции в тежест на ищеца е да установи противоречие на 1 атакуваните клаузи от процесния договор с добрите нрави и твърдяната неравноправност.

Съдът служебно следи за недействителност на договори и отделни клаузи, от значение за решаване на правния спор и обявява на страните, че може да не зачете правните последици на нищожна сделка, поради което с оглед принципа на състезателното начало дава възможност на страните да изразят становище по този въпрос и евентуално да посочат доказателства.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото следва да бъдат отделени следните факти: между страните е сключен договор за кредит „..........“ от 29.12.2024 г. с твърдяното в исковата молба съдържание.

По доказателствата:

Следва да се приемат представените от ищеца с исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.11.2025 г. от 13.30 ч., за което страните да бъдат призовани.

ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.

ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните по делото, че между страните е сключен договор за кредит „..........“ от 29.12.2024 г. с твърдяното в исковата молба съдържание.

Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба с приложенията към него.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2