Решение № 963 от 07.11.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 963 гр. Перник, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Юл. Колев при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева в присъствието на прокурора В. Б. С. като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело № 20241720103734 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на И. К. К. срещу Прокуратурата на Република България. Ищецът твърди, че на **** при условията на чл. 356, ал. 3 от НПК срещу него е образувано бързо производство **** по описа на Второ РУ МВР, гр. Перник, за това, че на **** в *************** е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка ****, модел ****, с рег. ****, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 2,41 на хиляда, установено по надлежен ред с техническо средство „Алкотест дрегер 7510“, с фабр. № **********.

Твърди, че е бил спрян без видима причина и едва в „хода на проверката“ полицейските служители „доловили мирис на алкохол носещ се от към водача на автомобила“, като е поискано съдействие от екип на „Пътна полиция“, за да бъде изпробван с техническо средство. След като бил „изпробван“ И. К. е посочил, че не възприема показанията на техническото средство и желае да му бъде взета кръвна проба, каквато му е била взета същата вечер.

Ищецът твърди, че е бил задържан без никакво основание в ****. на **** за 24 часа в помещенията за настаняване на задържани лица на Второ РУ МВР - Перник.

Била изготвена първоначална, повторна и тройна химико-токсикологична експертизи с цел изследване пробата от кръвта на ищеца, като всяка една от тях заключавала, че в пробите не се констатира наличие на етилов алкохол или наркотични вещества. В тази връзка било изготвено Постановление ********** от **********, на РП - Перник с което се прекратява Досъдебно производство **** по описа на Второ РУ МВР – Перник.

Твърди, че в резултат на горепосочените действия на органите на досъдебното производство са му причинени неимуществени вреди, изразяващи се в негативните изживявания, коментари в обществото и загубеното доверие сред приятели, роднини и работодател. Това му причинило изключително *************** от несправедлива осъдителна присъда, за престъпление, което не е извършил. Още повече, че той е **** 1 и никога не е употребявал наркотични вещества и алкохол.

При задържането му за 24 часа през цялото време му е обяснявано, че няма на кого да се оплаче. Отнемането на СУМПС му нанесло **********, че не може да управлява МПС, тъй като се затруднява неговото придвижване и се променя начина му на живот и плановете, които е имал.

През целият период на досъдебното СУМПС му било отнето и е върнато една седмица след уведомяването за прекратяване на досъдебното производство.

Позовава се на съдебна практика (гр. д. № 527/2015г. IV ГО; по гр. д. № 1215/2011г. III ГО; по гр. д. № 6047/2013г. IV ГО; по гр. д. № 892/2015г. IV ГО и др.), съгласно която с образувано на досъдебно производство по чл.356 ал.3 и чл.362 ал.3 НПК. или срещу конкретно лице се счита, че е ангажирана наказателната му отговорност и че от проведеното срещу него наказателно преследване до прекратяването на досъдебното производство поради неизвършване на деянието или поради неговата несъставомерност то може да претърпи вреди, отговорна за които е на държавата на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Отговорността се простира върху всички неимуществени и имуществени вреди от незаконно образуване на наказателното производство и последващото му прекратяване като обезщетението за това поглъща всички вреди, свързани с воденото разследване.

С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сума в размер на 5000,00 лева, обезщетение за неимуществени вреди - резултат на неоснователно започналото срещу него наказателно преследване и незаконосъобразно повдигнато обвинение, **** от вероятността да бъде осъден, необоснованото задържането за 24 ч. в помещенията за задържане на лица във Второ РУ МВР - Перник, чувство на **** поради обвинение в престъпление, което не е извършил, уронване на доброто му име сред познати, приятели и в обществото, лишаването му от СУМПС, невъзможността свободно да се придвижва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането ********** до окончателното й изплащане;

Претендира разноски.

В срок е депозиран отговор като намира предявения иск за допустим, но неоснователен. Признава фактите изложени в исковата молба относно извършената проверка на ищеца, образуването на досъдебно производство, извършените в рамките ми действия и прекратяване на същото. Оспорва обаче наличието на предпоставките по ЗОДОВ, тъй като ищецът не бил привлечен като обвиняем. Подробно разглежда и анализира хипотезите на чл. 219, ал. 2 и чл. 356, ал. 4 НПК, които са изключения и предвиждат, че с първото действие по разследване лицето, спрямо което са насочени се счита за обвиняем, но достига до извод, че конкретната хипотеза е различна, тъй като съставените документи не съдържали минимума реквизити на акта, с които се повдига обвинение.

Оспорва ищецът да е претърпял вреди, а ако такива са налице, оспорва наличието на причинно-следствена връзка между тях и досъдебното производство.

Счита, че не носи отговорност за задържането на ищеца за 24 часа, както и за отнемане на СУМПС, тъй като това е извършено от органите на МВР, позовавайки се на приетото в ТР № 3/22.04.2004 г. на ОСГК. Подчертава, че от Прокуратурата спрямо него не са предприемани мерки за принуда.

Намира, че претенцията е завишена по размер с оглед правилото на чл. 52 ЗЗД.

Подчертава, че срещу ищеца не е било образувано наказателно производство, не му е повдигано обвинение, разследването не е за тежко престъпление и същото е протекло в разумни срокове.

2

Оспорва дължимостта на законна лихва от момента, посочен от ищеца – **** Счита, че ако такава се дължи то е деня, следващ изтичане срока за обжалване на прекратителното постановление на прокурора – **** г. по аргумент от т.4 на ТР № 3/22.04.2004 г. на ОСГК.

Прави възражение за прекомерност, като същевременно оспорва и предпоставките за присъждане на разноски на ищеца, тъй като не е представено доказателство за това.

В съдебно заседание ищецът не се представлява. Депозирал е молба, с която поддържа иска, но се отказва от уваженото доказателствено искане за събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели, в която връзка е изменен доклада по делото.

Ответникът се представлява като поддържа вече изложените възражения.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на образувано д.п. **** по описа на Второ РУ МВР, гр. Перник. Съгласно тук посочената разпоредба - държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

Така в тежест на ищеца е било да установи, че му е повдигнато обвинение от ПРБ за извършено от него престъпление; образуваното по случая наказателно производство е било прекратено, като в този случай повдигнатото му обвинение е незаконно; претърпял е неимуществени вреди и причинно-следствена връзка между наказателното производство, по което е било повдигнато незаконното обвинение, и причинения вредоносен резултат.

С доклада по делото за безспорно и ненуждаещо се от доказване е обявено на **** при условията на чл. 356, ал. 3 от НПК срещу ищеца е образувано бързо производство **** по описа на Второ РУ МВР, гр. Перник. Впоследствие е проведено разследване по общия ред, за това, че на **** в *************** е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка ****, модел ****, с рег. ****, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, като бил задържан за 24 часа в помещенията за настаняване на задържани лица на Второ РУ МВР - Перник.

Досъдебно производство **** по описа на Второ РУ МВР – Перник е прекратено с постановление на районна прокуратура Перник поради недоказаност на деянието.

Първото от възраженията на ответника, с което цели отхвърляне на исковата претенция е, че ищецът не бил привлечен като обвиняем, поради което не са налице предпоставки за реализиране на отговорността по ЗОДОВ.

Това възражение съдът намира за неоснователно. Този състав напълно споделя съдебната практика, цитирана от ищеца, съгласно която с образувано на досъдебно производство по чл.356 ал.3 и чл.362 ал.3 НПК или срещу конкретно лице се счита, че е ангажирана наказателната му отговорност. В същата насока са и разясненията, дадени в практиката на ВКС /Решение № 353/06.11.2015 г. по гр. д. № 892/2015 г., IV ГО, Решение № 425/01.12.2015 г. по гр. д. № 3143/2015 г., IV ГО, съгласно която при 3 образувано полицейско (досъдебно) производство, което е прекратено впоследствие, поради това, че деянието не съставлява престъпление е осъществена хипотеза за отговорност на държавата по чл. 2, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ, макар че в това производство не се повдига обвинение по реда на НПК и уличеното лице не се привлича в качеството на обвиняем. При прекратяване на наказателно производство поради липса на доказателства за извършено престъпление е осъществена хипотезата на чл. 2, ал. 1, т.

3 ЗОДОВ, макар и да не е повдигнато обвинение и уличеното лице да не е привличано в качеството на обвиняем. Приема се още, че е ирелевантна за спора липсата на фигурата на уличено лице в разпоредбите на действащия НПК, т. к. основната причина за ангажиране отговорността на държавата в горецитираната практика, е неоснователно образуваното и продължило ДП при наличие на достатъчно данни за извършено конкретно сочено от държавния орган престъпно деяние и липса на съмнение за лицето, срещу което се води разследването и срещу което евентуално ще бъде повдигнато обвинение. В цитираната практика на ВКС се приеме и че когато ДП е образувано срещу неизвестен извършител при достатъчно данни за извършено конкретно престъпно деяние, уличеният търпи вреди от наказателното преследване, ако той е бил единственото лице, което е могло да извърши престъпното деяние - в тези случаи ищецът търпи вредите от наказателното преследване от момента, в който е узнал за образуваното наказателно производство.

В случая ищецът не е бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП, но този факт е без значение за ангажиране отговорността на държавата за вреди в хипотеза на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Начинът по който е описан в случая съставът на престъплението в постановлението за образуване на ДП с посочване на времето, мястото, данните на управляваното МПС и проведените действия по разследване по същото не оставят никакво съмнение, че именно срещу ищеца /като евентуален автор на престъплението/ е водено ДП. Следователно процесното ДП е водено за конкретно престъпление и против конкретно лице, а именно ищеца, поради което въпреки че той не е бил привлечен като обвиняем, има право на обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ при осъщественото прекратяване на производството поради липса на престъпление от момента на образуване на ДП, т. к. като ищецът е узнал за това именно от момента на образуването му.

Ето защо съдът приема, че искът е доказан в своето основание, а конкретно обсъденото възражение на ответника е неоснователно.

Ответникът е възразил и че не носи отговорност за задържането на ищеца за 24 часа, както и за отнемане на СУМПС, тъй като това е извършено от органите на МВР, позовавайки се на приетото в ТР № 3/22.04.2004 г. на ОСГК. Подчертава, че от Прокуратурата спрямо него не са предприемани мерки за принуда.