Решение № 11511 от 21.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11511 гр. ., 21.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: З.А.Е. при участието на секретаря Р.Е.Д. като разгледа докладваното от З.А.Е. Гражданско дело № 20211110172416 по описа за 2021 година

Производството е първоинстанционно, по ГПК от 2007г.

Ищецът Г. М. твърди, че заедно с ответниците са страни в производство по делба, с приключила първа фаза, в която е установено, че са съсобственици, при квоти: за него – 3/4ид.ч., за Й. Н. – 4/24 ид.м., за Е. В. - 1/24 ид.ч., за В. Н. – 1/24 ид.ч. на апартамент в град ., ж.к.., блок ., .. Твърди, че имотът е в лошо състояние, непригоден за живеене, от образуването делото за делба през 2014г., като след това, нито ответниците, нито прекият им наследодател са се грижили за имота. На 1.6.2021г. твърди да е променил настоящ и постоянен адрес, на адреса на посочения имот, с цел да използва жилището за жилищни нужди. За целта се наложило монтаж и узаконяване на водомери, пломби, подаване на възражение до „.“ АД за давност, и заплащане на останалите извън давност дължими суми, демонтаж на стара дограма, монтаж на нова, монтаж на интериорни врати. Твърди, че за предприемането, извършването на тези дейности е уведомил ответниците, като е приложил всички фактури за платени от него суми, като ответниците не са изразили несъгласие с разходите, а част от сторените разходи са платени от Й. Н. и .. Твърди се, че работата е извършена уместно, както в интерес на ищеца, така и в интерес на ответниците. Предявяват се осъдителни искове за: сумата 81,94 лева, дължима от Й. Н., Е. Н. В., В. Н. – ¼ от платените суми на „|.“ АД в брой; сумата от 1116 лева – ¼ от платената сума за дограма и врати; сумата 120,85 лева – ¼ от платената сума за демонтаж и рязане на дограма, стъкла, врати. В уточнителна молба от 17.1.2022г. се твърди, че за период 2.3.2021г.- 21.10.2021г. ищецът е заплатил на . АД общата сума 327,79 лева за ползвана вода от която се претендира сумата от 81,94 лева от ответниците, както и сумата 459,60 лева на служители на същото дружество, за отчитане на водомери, покупка и монтаж на нови водомери, но тази сума не се претендира от ответниците, тъй като ищецът сочи, че сумата е погасена от ответниците с 1 превод от 1.10.2021г. Твърди, че на 5.10.2021г. пряко е заплатил на . АД сумата 14,40 лева за отчитане на водомери, но не претендира от ответниците, защото е получил плащане на 8.10.2021г. Твърди, че е платил на „.“ АД сумата 483,40 лева в брой за демонтаж на дограма, рязане и чупене на стъкла, возене до сметище, за което са издадени фактури и касови бележки, от които претендира ¼ или 120,83 лева. В уточнителна молба от 9.2.2022г. сочи, че е провел производство по делбата по чл.64 ГПК за възстановяване на срока за претенции по сметки, оставено без уважение. С молба от 11.3.2022г. се сочи, че на 16.8.2021г. ответниците Й. Н. и Е. Н. – В. са прехвърлили на В. Н. своите ид.ч от имота, в която връзка прави доказателствено искане, включително, за да посочи и квотите на ответниците в претенциите.

Ответникът Е. Н. - В., в писмения си отговор в законовия срок, прави възражение за нередовност – не е посочено какви части се претендират от всяка от ответниците, като се твърди да са съсобственици, а претенцията е за солидарно осъждане/ по това възражение, във връзка с молба от 11.3.2022г., съдът се произнесе в о.с.з. от 6.10.2022г/. Оспорва предявения иск като неоснователен, като твърди, че няма достъп до имота, който се ползва само от ищеца. Невярно е твърдението, че наследодателят им . е изнесъл цялото имущество, като се твърид, че към 2013г.Николов е бил жив и на него също е препятстван достъпа.

Твърди се, че достъп е имал само ищецът, който е предоставял жилището под наем.

Ответницата и майка й – Й. Н. отправяли устни покани до ищеца да им се предостави достъп. В тази връзка твърди, че ако жилището не е в добро състояние, това се дължи на поведение на ищеца, който многократно отказвал достъп на служители на „.“ и „.“ АД за отчет, което довело до възникване на високи задължения, по прогнозни стойности. Оспорват се претенциите за СМР с твърдения, че ищецът ги е направил само за лично облагодетелстване. Оспорва се да са извършени каквито и да е разноски от ищеца за СМР.

Относно разходите от 4464, лева – към момента на извършването на разходите, Е. Н. – В. не е собственик на имота. Относно претенцията за 81,94 лева – твърди, че заедно с майка си плаща сметките на „.“ АД, не е имала достъп до жилището, а водата е употребена само от ищеца, поради което и не следва да се плаща от всички.

Ответницата Й. Н. е подала отговор в срока по чл.131 ГПК, в който освен посоченото дотук, сочи, че във връзка с изпратено запитване до „.“ АД за задължение за вода за период 7.1.2015г.- 3.8.2021г., са й предоставени дължими суми по фактури, като ответницата твърди да е платила директно ¼ от претендираните от АД суми.

В отговор, в срока по чл.131 ГПК, В. Н., сочи същите възражения като посочените в отговора на Й. Н..

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното.

По делото не е формиран спор и с определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото без възражения на страните, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че с влязло в сила на 19.3.2020г. решение на СРС, е допуснат до съдебна делба сочения имот, като с н.а. от 6.4.2021г. съделителят . е прехвърлил на ищеца собствената си 1/8 от имота, поради което квотите на страните към предявяване на иска, 2 поради което квотите на страните към предявяване на иска, въз основа документите са :

3/4ид.ч. за ищеца, за Й. Н. – 4/24 ид.м., за Е. В. - 1/24 ид.ч., за В. Н. – 1/24 ид.ч., като с н.а. от 16.8.2021г.: ответниците Й. Н. и Е. Н. – В. са прехвърлили на В. Н. своите ид.ч от имота.

При довод на съсобственика-подобрител, че е подобрил общата вещ в качеството си на владелец на идеалните части на останалите съсобственици, съдът е длъжен да изследва това обстоятелство. Ако съсобственикът е бил владелец на идеалните части на останалите съсобственици от общата вещ, отношенията му с тях за подобренията ще се уредят по реда н а чл. 72 - 74 ЗС, а ако е бил държател - по реда на чл.30,ал.3 ЗС (ако подобренията са извършени със съгласието на останалите съсобственици), по реда на чл. 60 и сл. ЗЗД (ако липсва съгласие на останалите съсобственици) и по реда на чл. 59 ЗЗД (ако останалите съсобственици са се противопоставили на извършването им- така, изрично решение Решение № 146 от 15.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1238/2020 г., I г. о., ГК, Ето защо, при твърдението на ищеца, че претенцията за заплащане на припадаща се част от сумата от 1116 лева – ¼ от платената сума за дограма и врати; сумата 120,85 лева – ¼ от платената сума за демонтаж и рязане на дограма, стъкла, врати, при твърдение, че ищецът, като държател на идеалните части на ответниците, е заплатил за извършването на подобрения, е с правно основание чл.30,ал.3 ЗС, защото ищецът твърди, че са извършени със знанието и без противопоставянето на ответниците , а претенцията за платени сметки – с правно основание чл. 61,ал.1 ЗЗД, защото ищецът твърди да е платил освен своя дял от задължението, и делът на ответниците.

По иска по чл.30,ал.3 ЗС, за ¼ от платената сума за демонтаж и рязане на дограма, стъкла, врати, в размер 1116 лева. С уточнителна молба от 17.1.2022г., ищецът твърди да е платил на 5.10.2021г. на „.” ЕООД сумата 4464лв. По делото, на лист 66 е представено копие на фактура и фискален бон на стойност 4464 лева. Относно твърдението за плащане на „.“ АД сумата 483,40 лева в брой за демонтаж на дограма, рязане и чупене на стъкла, возене до сметище, за което са издадени фактури и касови бележки, от които се претендира ¼ или 120,83 лева, по делото, на листове от 69 до 72 са представени фактури и фискални бонове, от които е видно, че ищецът е платил общата сума 483,40 лева. Фактурите са издадени през период от 1.11.2021г. до 12.2021г. също и фискалните бонове.

Тези две претенции против Й. Н. и Е. Н. – В., за разходи или плащания, извършени от ищеца след датата 16.8.2021г. - се основават на твърдението на ищеца, че тези две ответници са били съсобственици на имота при извършването на разходите от него, като същите са сторени от ищеца с тяхно знание, и без противопоставянето им. Видно от представеното копие на нотариален акт, прехвърлителната сдЕ. е осъществена на тази дата, като на същата дата, нотариалният акт е вписан в СП, АВ, поради което е налице оповестително действие на вписването, че от тази дата двете ответници не са собственици на имота. Исковата молба е предявена на 17.12.2021г. Плащанията след датата 16.8.2021г., не могат да се претендират от двете ответници, тъй като не са собственици на имота.

Относно претенцията по отношение В. Н..

Ищецът е представил две покани, адресирани до двете ответници. Поканата на лист 3

38 – 40 не носи дата, няма данни за връчване. В същата се съдържат изявления на ищеца, които касаят сметките за жилището.

В поканата на листове 55 до 58 от делото, за която няма спор, че е връчена на ответниците, се съдържат изявления относно предходната покана- че същата е от 9.2021г. В поканата, връчена на ответниците към 10.2021г., ищецът сочи, че освен посочената сума 114,90 лева във връзка със закупени водомери по предходната покана, се е наложило извършването на нови належащи разноски, които ищецът описва, както следва: сумата 14,40 лева, платена по фактура от 15.10.2021г. на „.” АД, сумата 327,79 лева –натрупани задължения до края на 10.2021г., 4464 лева – заплатени от него за дограма. Ищецът прави претенция ответниците да му възстановят ¼ от посочените разходи в общ размер 4806,19 лева в десетдневен срок от получаване на поканата. Посочено е искане сумата да се внесе по банков път, по банкова сметка на дъщеря му. Ищецът уведомява ответниците, че има интерес да закупи тяхната идеална част, както и делът им в съсобствената къща, като сочи, че предлага 9000евро, и като приспадне сумата 1201,55 лева – съотвестваща на направените до момента от него разходи за имота, той се отказва от тях.

Искът се основава на твърденията, че подобренията са извършени в съсобствения имот, при знанието и без противопоставянето на останалите, неживеещи в имота съсобственици, за които ищецът се явява държател на идеалните им части.

Горното изявление на самия ищец в поканата не сочи на уведомяване, от страна на съсобственика – държател на вещта, че с вещта ще се извършат подобрения. На основание чл.175 ГПК, изявлението на ищеца в поканата, носеща дата 26.10.2021г., до ответниците „след получаването на поканата се наложи извършването на нови належащи разноски”, не може да се тълкува като изявление на съсобственика при получено съгласие на останалите съсобственици, още по – малко, че от тях липсва противопоставяне. Това изявление следва да се тълкува като уведомяване от страна на ищеца, едва през 10.2021г., че такива подобрения вече са извършени. В този смисъл, безпредметно е обсъждането на приетата СТЕ, както и събраните свидетелски показания. Ето защо, претенцията на ищеца, че разходите на стойност 1116 лева и 120,85 лева са извършени със съгласието и без противопоставянето на ответниците, е неоснователна и недоказана.

Относно претенцията по чл.61,ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че е платил на „.” АД сумата от общо 327,79 лева за ползвана вода за период 2.3.2021г. до 21.10.2021г., , като от нея претендира ¼ или 81,94 лева от ответниците.

Представената фактура № ./2.9.2021г- на името на Г. М. М., за този имот е създадена договорна сметка . за имот с адрес град ., ж.к.. 4, блок ., ., като същата включва сумата 176,16 лева общо дължима сума, от която сумата 29,60 лева консумация за период 4.8.2021г.2.9.2021г. /изчислен, а не отчетен/, и сумата 146,56 лева старо салдо. Представена е справка от партида, открита в „.” за тази договорна сметка, в която е вписана дължима сума към 21.7.2021г. от 223,98 лева, по четири фактури от 4, 5, 6, 7,2021г.