Решение № 2391 от 15.11.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2391 гр. Бургас, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело № 20242120101583 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба и уточняваща молба към нея от Я. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Б. ***, чрез адв. З. Б., със съдебен адрес: гр. Б. ***, против П. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: **********, с която се претендира да бъде установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на ½ ид. ч. от следния съсобствен между страните недвижим имот:

АПАРТАМЕНТ, находящ се в с. Ч. м., ***, състоящ се от входно антре, две стаи, кухня, баня с WC, килер, коридор и тераса със застроена площ от 60,59 кв.м, при граници: североизток-външен зид, северозапад-външен зид, югоизток-ап.ляв, югоизточен на ет.2, югозапад-стълбище, отгоре-таван, отдолу- апартамент на „НЕК“, ведно със северозападна ИЗБА с площ от 15,10 кв.м, при граници: североизток-изба на ап. ляв северозападен, ет.1, северозапад-външен зид, югоизток-общо помещение и коридор, югозапад-стълбище, ведно с 30 кв.м идеални части от таван, ведно е 25.10 кв.м от общите части на сградата и 33,15 кв.м от отстъпеното право на строеж върху терена, съставляващ УПИ I общ., в който е построена двуетажната масивна жилищна сграда, със застроена площ 288,51 кв.м, която 2 МЖ е пл. № 1796, в кв. 130 по плана на с. Ч. м., който имот е с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Бургас, община Бургас, област Бургас, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е от 28.10.2022 г., находящ се на етаж 2 в сграда е идентификатор ***, е предназначение:

Жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент - в жилищна или 1 вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ***.6, ***.9, ***.8, под обекта - ***.5, над обекта – няма.

Направено е искане за ОТМЯНА на констативен нотариален акт № 173, том II, рег. № 3517, дело № 325 от 29.11.2023 г. на нотариус Г. Ч., с рег. № *** на НК, с район на действие БРС до размера на ½ ид. ч. от процесния имот.

В исковата молба са изложени твърдения, че процесният недвижим имот е придобит от майката на страните – И. М. Н.а, по силата на договор за покупкопродажба в нотариална форма, обективирана в Нотариален акт № 183, том I, рег. № 1029, дело № 172 от 23.02.2007 г. на нотариус А. Д., е peг. № *** на НК, с район на действие БРС.

До смъртта на Н.а на *** г. същата е владяла имота, което е продължено от страните.

Сочи се, че след смъртта на Н.а – майка на страните, те са придобили имота при равни дялове – по ½ ид. ч. всеки.

Ищецът твърди, че след направена проверка в Служба вписвания, е разбрал, че ответникът е признат за изключителен собственик на целия имот и се снабдил с констативен нотариален акт за придобиването му на основание давностно владение.

Посочва, че ответникът незаконосъобразно се е снабдил с титул за собственост, тъй като ищецът е владял своята идеална част през цялото време, а ответникът нито е отблъскал, нито е манифестирал, че не държи чуждата ищцова идеална част, а че я владее непрекъснато, постоянно и явно. Сочи, че използва имота, има свои вещи в него, заплащал е данъците за него и е извършвал ремонти, както и че и двамата имат ключове за процесния имот. Посочва още, че ответникът живее в с. Т., рядко посещава имота, не участва в ремонтите му и в негова полза не е изтекъл срокът за придобиване по давност.

Ищецът обосновава интереса си от предявяване на настоящия иск с твърденията, че вписаната изключителна собственост на процесния имот в Служба вписвания в полза на ответника, се явява оспорване на правото му на собственост относно придобитата по наследяване ½ ид. ч. от процесния имот.

Представя доказателства, прави доказателствени искания и моли за присъждане на сторените разноски.

В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез процесуален представител адв. А. С., с която счита иска за недопустим, недоказан и неоснователен.

Подробно излага становище относно личността на ищеца и взаимоотношенията му с други лица, в т. ч. и обстоятелството, че поради поведението му майка им го е изгонила от къщата с. Т., вследствие на което той е счупил стъклата на къщата.

Посочва, че на 24.02.2024 г. ищецът е разбил вратата на процесния апартамент 2 и е сменил патрона на бравата, като на една от съседките е заявил, че той е собственика и е поискал ключ за външната входна врата, вследствие на което синът на ответника не е могъл да се прибере. Твърди, че имотът винаги се е обитавал от него или от децата му, считано от 1993 г. и че единствено той е заплащал ремонтите за апартамента. Навежда твърдения, че имотът е придобит със заемни средства по договор за заем, поръчител по който е ищецът. Сумата е заплатена чрез банкови преводи, за които представя доказателства. Причината за придобиването на имота на името на майка им, е опасението, че бившата му съпруга може да заживее в него и поради влошените им брачни отношения към онзи предходен момент.

Сочи се че след смъртта на майка им през 2010 г. ответникът е започнал да свои целия процесен недвижим имот – вкл. и идеалните части на ищеца. Ищецът не е имал достъп до имота до 24.02.2024 г. – когато е сменил ключалката и е лишил от достъп ответника като собственик на имота.

Сочи, че искът е недопустим, поради липса на правен интерес, тъй като ищецът е разполагал с осъдителен иск. Моли се за отхвърляне на предявените искове.

Представя доказателства, прави доказателствени искания и моли за присъждане на сторените разноски.

Правното основание изрично заявено и поддържано от ищцовата страна е чл.

124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 537, ал. 2 ГПК.

При анализ на доказателствата по делото, съдът намира следното:

Ищеца и ответника са братя.Единствени наследници по закон на майка си И. М.

Н.а, ЕГН:**********, починала на ***г.

На 23.02.2007г. майката на страните закупила процесния имот от „Национална електрическа компания“ ЕАД с нотариален акт № 183, том I, рег. № 1029, дело № 172 от 23.02.2007 г. на нотариус А. Д., е peг. № *** на НК, с район на действие БРС.

Продажбата на процесното жилище е предшествано от Със заповед №439 от 22.1989г. на Директора на „НЕК“ АД, Електроснабдяване-клон Бургас, с която И. М. е настанена в процесния апартамент под наем, заедно с двете си деца-страните по настоящото дело.Със Заповед №568/25.05.1998г. на Управителя на „НЕК“ АД, Електроснабдяване-клон Бургас, от 01.05.1998г. майката на страните е наемно пренастанена в процесното жилище.Като правоимаща по тогава действащите правила, И. Н.а е закупила имота от „НЕК“ЕАД с посочения нотариален акт.

На 29.11.2023г. ответника се сдобива с нотариален акт за собственост по давност, в следствие на извършена обстоятелствена проверка.

Ищецът твърди, че след смъртта на майка си И. Н.а е продължил да ползва имота, като владението му не е било прекъсвано или смущавано; не е било манифестирано и 3 намерение за своене на целите имоти от страна на брат му - ответника П. Н..Имал собствена стая, с негови вещи и мебели. В подкрепа на тези твърдения са показанията на свид. И. Д., без родство със страните, който сочи, че след смъртта на майка си синът й Я. Н. е продължил да стопанисва процесния. Имот. В годините след смъртта на майката, той лично, заедно с ищеца многократно е посещавал имота. Споделя описание на дъщия, завявява представите си, че в имота са липсвали следи от трайно обитаване. Знае, че апартамента е съсобствен на ищеца с брат му.Детайлно посочва приините за пасещенията, като е носил и оставял мебели на ищеца, помагал за смяна на керемиди, описва дори местоположението на избеното помещение. Обяснява и присъствието си при констатиране от страна на ищеца, че е от имота на ищеца липсват движими вещи, собствени на последния.

Ответника П. Н. оспорва иска с твърдение, че Я. Н. не се е грижил за майка си.

Твърди, че имота бил закупен на името на майка му, пради това, че му предстоял развод и искал да избегне участие на съпругата му в закупуването. Сочи доказателства, чрез разпита на св. К. за получен заем за закупуване на имота.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения положителен установителен иск за основателен. Предметът на доказване е свързан с установяване материално-правната легитимация на ищеца като собственик на спорната 1/2 ид. ч. от апартамента, на основание наследяване. По делото е установено, че майката на Я. и П. Н.и е била собственик на апартамента, че единствено тя е била правоимаща като настанена под наем, че този апартамент е част от наследствената маса към момента на смъртта й, и е придобит от двамата й сина при равни квоти от по 1/2 ид. ч. - чл. 5, ал. 1, ЗН. При съобразяване с изложените от страните твърдения и с издадения в полза на ответника констативен нотариален акт, на главно и пълно доказване подлежи фактът, че удостовереното от нотариуса в обстоятелствената проверка право на собственост не съществува в полза на П. Н.. Според съда, такова главно доказване е проведено от ищеца, поради което не може да се направи извод, че придобивната давност, като оригинерен способ, е породила правното си действие за 1/2 ид. ч. от апартамента в полза на П. Н.. При наличие на съсобственост, възникнала от наследяване, упражняващият фактическа власт върху имотите наследник е владелец на собствената си част от наследеното имущество и е държател на дела на другите сънаследници.

По настоящото дело не се представиха убедителни доказателства, че през периода 2010-2023 год. наследникът П. Н. е установил фактическа власт върху целия наследствен имот, в т. ч. и върху частта на брат си Я. - в тази насока са показанията на св.Д. и писмените доказателства, представени от ответника и съдържащи данни в негова вреда. По делото не се установи, че П. Н. е отблъснал владението на брат си Я. върху наследствената му 1/2 ид. ч. от апартамента, нито че е завладял изцяло имота, 4 изключвайки достъпа му до него, поради което не е налице обективният елемент на владението - упражняването на фактическа власт върху спорната 1/2 ид. ч. от съсобственя имот.

По делото не е доказано и намерението на П. Н. да свои наследствената част на брат си, т. е. да промени държането им във владение.

Твърдението на свид. К., че знае, че майката на страните е била собственик на апартамента и твърдението му, че заради влошени отношения между П. и бившата му съпруга не променят този издов. Дори да се приеме безприкословно обстоятелството, че свидетелят е дал в заем пари на ответника /макар писмени доказателства по см. На изключението от чл.164 ГПК да не са налични/, то съпоставянето им с другите писмени доказатлства-банковитте бордера и кредитните договори, сочат, че е възможно, вероятно използването им да е и за други цели. Дори само единият от братята да е участвал във финансирането на сделката, това не променя вещнотранслативния ефект и намерението за сключване на договора.Ответникът, въпреки изрично указаното му, не доказа нито влошени брачни отношения с бивша съпруга, нито влошени финансови такива.

Предвид изложеното, съдът счита, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, тъй като ищецът е легитимиран като приобретател на 1/2 ид. ч. от апартамента.

Предвид основателността на предявения положителен установителен иск, съдът следва да отмени частично издадения по обстоятелствена проверка нотариален акт, легитимиращ първия ответник - Я. Н. Н., като собственик на 1/2 ид. ч. от петте наследствени недвижими имота - чл. 537, ал. 2, ГПК (3/2012-2012-ОСГК на ВКС).

При този изход на спора и предвид отправената претенция за заплащане на разноски, такива се дължат на ответника. Претендират се такива в размер на 2220 лева. Отправено и своевремнно възражение за перкомрност на адвокатския хонорар.