Решение № 176 от 15.07.2026, Окръжен съд - Шумен
- Съд
- Окръжен съд - Шумен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 245/2026
- Вид
- Решение № 176
- Подписан
- 15.07.2026
- В сила
- 15.07.2026
- Състав
- Мирослав Георгиев Маринов, Ралица Иванова Хаджииванова, Теодора Енчева Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.412, т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435, ал.2, т.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 36, ал. 4 · Закон за адвокатурата
- чл. 26 · Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 176 гр. Шумен, 15.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мирослав Г. Маринов
Членове:
Ралица Ив. ХаджиИ.
Теодора Енч. Димитрова като разгледа докладваното от Ралица Ив. ХаджиИ. Въззивно гражданско дело № 20263600500245 по описа за 2026 година
Производство по чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.
Образувано е по постъпила жалба вх.№ 14485/05.05.2026 г. подадена от К. Й. И., длъжник по изп. дело № 20268760400462 по описа на ЧСИ Д. З. срещу разноските по изпълнителното дело обективирани в Уведомление до длъжника изх. № 9124/23.04.2026 г.
Жалбоподателката възразява срещу начисления адвокатски хонорар на взискателя в размер на 210 евро и начислените такси по ТТР към ЗЧСИ в общ размер на 179,73 евро. Счита същите за прекомерни и несъразмерни спрямо ниския материален интерес по делото - 16.27 евро. Счита адвокатския хонорар за прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и предвид минималния размер на задължението. Предвид изложеното моли съдът 1. Да постанови решение, с което да отмени или измени действията на ЧСИ относно разноските; 2. Да намали или отмени неправилно начислените такси; 3. Да намали адвокатския хонорар като прекомерен.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя „Креди Ейс“ ООД, действащо чрез пълномощника си адв. Н. Ш. при АК - ., в което излага съображения за неоснователност на жалбата. Сочи, че длъжникът не е изпълнител доброволно задължението си преди образуване на изпълнителното дело. Адвокатският хонорар от 210 евро бил съобразен изцяло с Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа. Взискателят извършил редица действия, които попадали в приложеното поле на чл.10, т.2 от Наредба № 1/ 2004г., поради което счита, че възнаграждението не е прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.
1
Съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие по реда на чл.
436, ал. 3 от ГПК, в които счита жалбата за неоснователна. Изпълнителното дело било образувано за непогасен остатък от задължение по изп. лист № 936/18.09.2025 г. в размер на 16,27 евро, ведно със законна лихва, както и адвокатско възнаграждение в размер на 210 евро. ЧСИ приел такси и разноски за образуване на делото и с грижата на добър търговец уведомил и за размера на пропорционалната такси, която длъжникът следвало да плати /лист 1 от делото/. таксата по т.26 била определен на база материалния интерес – 16,27 евро, лихва, която тече от 05.09.2025 г. в размер на 1,15 евро и присъединен адвокатски хонорар 210 евро. В уведомление изх. № 9124/23.04.2026г. длъжникът бил уведомен за целия размер на вземането като освен общия размер били описани сумите, които го съставят. Счита възражението за прекомерност на таксите и разноските за неоснователно. Начислени били такси за образуване на изпълнително дело, връчване на уведомление до длъжника, справки искани от взискателя и платената от него държавна такса. Начислени били още такси за изготвена сметка на дълга /стр.6/ както и такси за връчване на съобщения до длъжника и взискателя при евентуално приключване на изпълнителното дело от страна на длъжника. До длъжника не била изпращана ПДИ, тъй като с връчването на заповедта за незабавно изпълнение по чл.410 ГПК вр. с чл.412, т.8 ГПК срокът за доброволно изпълнение вече бил даден на длъжника и същият не изпълнил остатъка от задължението си, затова взискателят бил принуден да образува изпълнително дело.
Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол съгласно чл.435, ал.2, т.7 ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Приложеното изп.д. № 20268760400462 по описа на ЧСИ с рег. №. с район на действие ШОС, е образувано по молба от 26.03.2026 г. подадена от „Креди Ейс“ ООД гр.
Хасково представлявано от управителя В. М. И., действащо чрез пълномощника адв. Н. Ш. при ХАК, срещу К. Й. И., с приложен към нея изпълнителен лист рег. № 936/18.09.2025 г., с който длъжникът е осъден да заплати на кредитора сумата от 800 лв. главница по Договор за паричен заем от 19.09.2024 г., сумата от 71,98 лв. договорна лихва и 16,85 лв. наказателна лихва, сумата от 23,87лв. такса фиксиран лихвен процент, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 13,05.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 25лв. държавна такса и 400лв. адвокатско възнаграждение.
С молбата си взискателят е поскал ЧСИ да събере останало неплатено доброволно частично плащане от 31,82 лв. главница ведно със законната лихва върху същата от дата 05.09.2025 г. до окончателното плащане, както и раноски 210евро адвокатско възнаграждение. С молбата си взискателят е поискал ЧСИ да образува ИД и пристъпи към изпълнение срещу длъжника за събиране на вземането и следващите се разноски, да бъде извършена справка в НОИ по ЕГН на длъжника за наличие на сключени трудови договори и в случай, че бъдат открити такива ЧСИ да наложи запор върху трудовото възнаграждение на длъжника; да извърши справка в регистъра на банковите сметки и сейфове за наличие на банкови сметки и сейфове на името на длъжника, справки в НАП за подадени данъчни 2 декларации по реда на ЗДДФЛ, ЗКПО от длъжника, като в случай, че има налични такива да изиска копия на последните декларации, като в справката бъде предоставена информация и относно записани недвижими имоти, МПС, регистрирани трудови и граждански договори.
Приложено е адвокатско пълномощно на адв. Н. Ш. при ХАК и договор за правна защита и съдействие от 25.03.2026 г., в който е отразено, че с подписване на договора е получена в брой от изпълнителя сумата от 210 евро адвокатско възнаграждение.
ЧСИ е пристъпил към изпълнение по молбата на взискателя.
Видно от съдържащото се на л.1 на гърба постановление от 26.03.2026 г. ЧСИ е приел разноски по изпълнението, както следва: по т.1-12,28 евро; т.3 - 12,29 евро; т.5 - 12,28 евро; т.31 - 2,05 евро; т.3 - 9,22 евро; т.5 - 24,55 евро; т.12 - 18,41 евро; т.26 - 27,28 евро; т.31 - 27,28 евро /или общо в размер на 118,36 евро/ и по т.31-210 евро – адвокатски хонорар.
С постановление от 21.04.2026 г. са приети още две такси по т.9 - 36,82 евро с ДДС и по т.4 - 24,53 евро с ДДС /л. 16/.
Видно от приложеното уведомление изх. № 9124/23.04.2026 г. до К. Й. И., получено на 28.04.2026г. ЧСИ, задължението по изпълнителното дело възлиза на 407,15 евро, от които главница – 16,27 евро, законна лихва – 1,15 евро за периода 05.09.2025 г. – 23.04.2026 г., сумата 210 евро разноски по изпълнителното дело /адвокатски хонорар/ и 179,73 евро, такси по Тарифата към ЗЧСИ.
Направено е искане до НАП относно информация за недвижими имоти, движими вещи, трудови договори, банкови сметки, както и за наличието на публични задължения.
Видно от приложено удостоверение длъжникът няма публични задължения.
От приложената справка се установява, че длъжникът има 4 банкови сметки, поради което са изпратени 4 запорни съобщения – до „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, „Банка ДСК“ АД, „Изипей“ АД и „Юробанк България“ АД.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достигна до следните правни изводи: На основание чл.435, ал.2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението на съдебния изпълнител за разноски. Съгласно постановеното в т.2 на ТР № 3/10.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2015 г. на ОСГТК, на обжалване по реда на чл.435, ал.2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението, в т.ч. и приетите разноски с ПДИ.
Съгласно чл.79, ал.1 ГПК разноските по принудителното изпълнение са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато той не е дал повод за образуване на изпълнителното производство, тъй като е изпълнил задължението си преди това или, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя, или отменени от съда, или разноските са за способи, които не са приложени. Според ал.2 на същия текст, когато таксите не са внесени авансово от взискателя те се събират от длъжника. Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в 3 изпълнителното производство.
В случая, видно от изпратеното до длъжника уведомление, изпълнителното производство е образувано за непогасено задължение за главница от 16,27 евро, законна лихва в размер на 1,15евро за периода 05.09.2025 г. – 23.04.2026 г. адвокатски хонорар 210 евро и такси по ТТР към ЗЧСИ - 179,73евро. /посочени в постановления от 26.03.2026 г. и 21.04.2026г./
По отношение жалбата в частта й досежно обикновените такси по ТТР към ЗЧСИ, настоящата инстанция констатира следното:
По делото няма доказателства, а и твърдения, че процесното изпълняемо право е погасено от длъжника преди образуване на изпълнителното производство – 26.03.2026 г.
След като длъжникът не е изпълнил доброволно задълженията си преди иницииране на изпълнителното производство, то няма основание за отпадане на отговорността му за направените разноски от взискателя. По делото няма доказателства задължението да е изпълнено и до настоящия момент.
С оглед на това длъжникът следва да отговаря за разноските за образуване на изп. дело по т.1 от тарифата – 12,28евро; по т.3 – за извършване на четири справи от НАП, за които са налице доказателства и е издадена сметка - 12,29евро, таксата по т.5 - за връчване от съдебния изпълнител на уведомление до длъжника -12,28 евро, по т.12 за изготвяне на сметка за дълга – 18,41 евро и за изпратени четири запорни съобщения такса по т.9 – 36,82 евро и по т.4 – 24,53 евро. Или общо – 116,61евро. За посочената сума жалбата следва да бъде уважена.
Не следва да бъдат възложени за плащане от длъжника приетите в постановлението от 26.03.2026 г. такси, поради липса на доказателства за извършването им, а именно по т.3 за още 3 бр. справки - 9,22евро, по т.5 за връчване на книжа – 24,55 евро и по т.31 – 2,05 евро, за която има издадена сметка, но липсва конкретизация и доказателство за тези разноски.
Досежно адвокатското възнаграждение в размер на 210 евро:
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, която е приложима както в исковото, така и в изпълнителното производство предоставя възможност да се иска намаляване на разноските за адвокат на насрещната страна, поради прекомерност, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.
При преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от ЗА и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон. Според предвиденото в тях, съдът взема предвид следните критерии: фактическата и правна сложност на случая; засегнатия интерес; условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им и квалификацията, опита, и специализацията на адвоката. Правилата и начинът за прилагане на тези критерии при определяне на възнаграждение, се определят в наредба, издадена от министъра на правосъдието съвместно с Висшия адвокатски съвет. Съгласно предвиденото в § 21, ал. 2 от 4
ПЗР на ЗА до влизането в сила на наредбата по чл. 36, ал. 4 при определяне на възнагражденията при липса на договор се използват критериите, посочени в чл. 36, ал. 3, и се прилага по аналогия Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, издадена от Висшия адвокатски съвет.
Следва да се посочи и че съгласно решение на Съда на ЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г., член 101, параграф 1 от ДФЕС, във връзка с член 4, параграф 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на изброените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Разпечатката съдържа 40 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7b7db7fc-14f6-4974-9c9c-95bda7754836