Определение № 22688 от 22.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22688 гр. София, 22.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно частно гражданско дело № 20261100510832 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК вр.чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба, вх. № 247325/05.08.2026 г. по описа на Софийския районен съд, регистрирана в Софийския градски съд с вх. № 135136/16.10.2026 г., подадена от „Хепи Кредит“ ООД, с предишно наименование „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, чрез процесуалния му представител, срещу Определение № 24727 от 07.07.2026 г., постановено по гр. д. № 25678/2024 г. по описа на Софийския районен съд, 49 състав, с което е оставена без уважение молбата на дружеството по чл. 248 ГПК за изменение на Решение № 1249 от 21.01.2026 г. в частта за разноските чрез намаляване на присъденото в полза на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и необосновано. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд е основал преценката си за липса на прекомерност единствено на съпоставката с размера на адвокатското възнаграждение, определен по Наредба № 1 от 09.07.2004 г., без да съобрази критериите по чл. 36, ал. 3 ЗАдв. във връзка с чл.

78, ал. 5 ГПК в редакцията след изменението, обнародвано в ДВ, бр. 17/2026 г.

Твърди се, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, не са извършвани значителни по обем процесуални действия и присъденото възнаграждение не съответства на действително положения адвокатски труд.

Поддържа се, че определеният по Наредба № 1/2004 г. размер не представлява задължителен минимален праг при преценката за прекомерност, като се сочи и практиката на Съда на Европейския съюз, обективирана в Решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22. Иска се отмяна на обжалваното определение и намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение до по-нисък размер.

1

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна ищеца Г.В.П., ЕГН **********, чрез процесуалният му представител, с който частната жалба се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че присъденото адвокатско възнаграждение е съобразено с предмета на делото, защитавания материален интерес и извършената процесуална дейност, включваща изготвяне на искова молба, формулиране на доказателствени искания, анализ на договорното правоотношение и участие в открито съдебно заседание. Сочи се, че възнаграждението от 800 лв. е значително по-ниско от размера, изчислен по Наредба № 1/2004 г., както и от заплатеното от самия жалбоподател адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. Иска се потвърждаване на обжалваното определение.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

От материалите по първоинстанционното дело се установява, че с Решение № 1249 от 21.01.2026 г. Софийският районен съд е уважил предявения от Г.В.П., ЕГН **********, срещу „Хепи Кредит“ ООД иск за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит SO № 3382/20.02.2023 г. на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във връзка с чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Със същото решение ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца разноски в общ размер на 1896 лв., от които 696 лв. държавна такса, 400 лв. депозит за съдебно-счетоводна експертиза и 800 лв. адвокатско възнаграждение.

С молба, постъпила по делото на 13.11.2025 г., ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, като е поискал, в случай че съдът приеме, че на последния се дължат разноски за адвокатска защита, същите да бъдат присъдени в минималния размер съгласно Наредба № 1/2004 г. или в по-нисък размер, определен от съда, съобразно Решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на Съда на Европейския съюз.

След постановяване на решението, с молба от 17.03.2026 г. ответникът е поискал изменението му в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК чрез намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение. С обжалваното Определение № 24727 от 07.07.2026 г. районният съд е оставил молбата без уважение, като е приел, че присъденото възнаграждение от 800 лв. е значително под размера от 1810,48 лв., изчислен съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. Съдът е съобразил и обстоятелството, че самото ответно дружество е претендирало адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв., като е посочил и ограничението, предвидено в последното изречение на чл.

78, ал. 5 ГПК в редакцията след изменението, обнародвано в ДВ, бр. 17/2026 г.

Настоящият съдебен състав намира, че крайният извод на 2 първоинстанционния съд за липса на основание за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение е правилен, макар изложените от него съображения да не изчерпват относимите критерии за преценка на възражението за прекомерност.

На първо място, следва да се съобрази действието на процесуалния закон във времето. Възражението за прекомерност е направено с молба от 13.11.2025 г., а решението, чието изменение в частта за разноските се иска, е постановено на 21.01.2026 г., т.е. преди изменението на чл. 78, ал. 5 ГПК, обнародвано в ДВ, бр. 17/2026 г. Към момента на извършване на процесуалното действие разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК не е предвиждала изрично изискване възражението за прекомерност да бъде мотивирано.

Редовността на вече извършеното процесуално действие следва да се преценява съобразно изискванията на закона към момента на неговото извършване, като последващото изменение на процесуалната уредба не може да обуслови отпадане на правните последици на надлежно упражнено процесуално право. Ето защо въведеното с изменението от 2026 г. изискване за мотивирано възражение не може да бъде противопоставено на ответника като основание да се откаже разглеждането на възражението му, направено преди влизането в сила на новата редакция. В случая възражението е и изрично заявено, като ответникът е поискал намаляване на адвокатското възнаграждение, включително под размера по Наредба № 1/2004 г., с позоваване на практиката на Съда на Европейския съюз.

Поради това настоящият съдебен състав приема, че е налице надлежно направено възражение за прекомерност, подлежащо на разглеждане по същество. По отношение на критериите за преценка на неговата основателност следва да се отбележи, че както при действието на редакцията на чл. 78, ал. 5 ГПК към момента на постановяване на решението, съобразена с относимото тълкуване на правото на Европейския съюз, така и съгласно редакцията след изменението, обнародвано в ДВ, бр. 17/2026 г., размерите на адвокатските възнаграждения, предвидени в Наредба № 1/2004 г., не представляват задължителен минимален праг, който сам по себе си изключва възможността съдът да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатска защита. С Решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 Съдът на Европейския съюз е приел, че националният съд не е длъжен да прилага задължителни минимални размери на адвокатските възнаграждения, установени с наредба на съсловна организация, когато такава уредба противоречи на чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, параграф 3 ДЕС. В този смисъл минималните размери по Наредба № 1/2004 г. могат да бъдат съобразявани като ориентир, но не заместват самостоятелната съдебна преценка относно съразмерността на претендираното възнаграждение с действителната фактическа и правна сложност на делото и извършената адвокатска работа.

Ето защо обстоятелството, че присъденото адвокатско възнаграждение е пониско от размера, изчислен съобразно Наредба № 1/2004 г., не представлява достатъчно самостоятелно основание за отхвърляне на възражението за 3 прекомерност. Необходимо е съдът да извърши конкретна преценка на предмета на спора, неговата фактическа и правна сложност, характера и обема на осъществената процесуална защита, защитавания интерес и положения адвокатски труд. Посочените обстоятелства следва да бъдат съобразени и при отчитане на критериите, уредени в чл. 36, ал. 3 ЗАдв., към които изрично препраща новата редакция на чл. 78, ал. 5 ГПК. В настоящия случай предмет на първоинстанционното производство е спор относно действителността на договор за потребителски кредит, по който са били въведени няколко основания за нищожност, включително такива, свързани с неправилното определяне на годишния процент на разходите и действителността на уговорена такса за експресно разглеждане.Разрешаването на спора е изисквало анализ на конкретното договорно правоотношение, съдържанието на договорните клаузи, приложимите разпоредби на ЗПК и ЗЗД, както и съобразяване на относимата съдебна практика. В хода на производството са представени писмени доказателства, допусната и изслушана е съдебносчетоводна експертиза, посредством която са установени обстоятелства от значение за правилното определяне на годишния процент на разходите по кредита. От заключението на вещото лице е установено, че при включване на таксата за експресно разглеждане, възлизаща общо на 12 672 лв., действителният ГПР би достигнал 293,57% при посочен в договора ГПР от 27,34%. Тези обстоятелства са били от съществено значение за преценката на съда относно действителността на договора. Процесуалният представител на ищеца е участвал и в проведеното открито съдебно заседание. Макар делото да не се отличава с висока фактическа и правна сложност и да е приключило в едно съдебно заседание, осъществената адвокатска защита не се изчерпва с извършването на формални процесуални действия, а включва подготовка и поддържане на исковата претенция, анализ на договорните клаузи, формулиране на правни доводи и доказателствени искания и преценка на относимите доказателства. Наличието на установена съдебна практика по сходни спорове може да бъде отчетено като обстоятелство, намаляващо правната сложност на делото, но само по себе си не изключва необходимостта от професионална адвокатска защита, нито обосновава извод за прекомерност на заплатеното възнаграждение.При съобразяване на предмета на спора, защитавания интерес, характера и обема на извършените процесуални действия, както и на необходимия за тяхното осъществяване адвокатски труд, настоящият съдебен състав намира, че присъденото възнаграждение в размер на 800 лв. не се явява прекомерно. Същото съответства на действително осъществената процесуална защита, като не са налице основания за допълнителното му намаляване. За пълнота следва да се отбележи, че обстоятелството, че самото ответно дружество е претендирало адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв., за което според изложеното в отговора на частната жалба е представен договор за правна защита и съдействие по първоинстанционното дело, също не подкрепя доводите за явна несъразмерност на присъдените в полза на ищеца 800 лв. Посоченото 4 обстоятелство обаче няма самостоятелно определящо значение за преценката за прекомерност, доколкото същата следва да бъде извършена с оглед конкретната адвокатска защита, за която са присъдени разноските.

В тази връзка позоваването на районния съд на последното изречение на чл. 78, ал. 5 ГПК, въведено с изменението, обнародвано в ДВ, бр. 17/2026 г., не е необходимо да бъде възприемано като самостоятелно основание за потвърждаване на обжалваното определение. Посочената разпоредба предвижда ограничение на възможността за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение с оглед размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. Независимо от въпроса за нейното приложение в настоящото производство, при което решението относно разноските е постановено преди законодателното изменение, извършената самостоятелна преценка на съразмерността на присъденото възнаграждение обосновава извод за неоснователност на искането за неговото намаляване.