Определение № 263 от 14.05.2025, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 263 гр. Враца, 14.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно частно гражданско дело № 20251400500195 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 423 от ГПК и е образувано по възражение вх. № 200009/07.01.2025 г. по описа на РС-Враца, подадено от Д.

Н. Л. с ЕГН ********** от ***, чрез адв. К. К. от АК – Враца – назначен за особен представител на длъжника по изпълнително дело № 632/2021г. по описа на ЧСИ Ц. Д. с район на действие ОС-Враца, по реда на чл.430 ГПК, против Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260123/29.09.2020 г., издадена по ч. гр. д. № 2415 по описа за 2020 г. на Районен съд Враца, в полза на „Топлофикация - Враца" ЕАД, с ЕИК ***, гр.

Враца.

Във възражението са направени възражения за липса на правоотношение между страните по делото, доколкото нямало данни Д. Н. Л. да е собственик на топлоснабден имот, нямало доказателства удостоверяващи вземането на заявителя към нея, освен това Д. Н. Л. била непълнолетна, не бил спазен фактическия състав на чл. 61, ал. 2 от ЗН, респ. чл. 51 от ЗН. Твърди се във възражението, че по делото не е установена пасивната процесуална легитимация. По изложените твърдения се иска обезсилване изцяло на заповедта за изпълнение и издадения изпълнителен лист. Иска се също уведомяване на Д. Н. Л. за подаването на възражението.

Заповедният съд е приел, че възражението е по чл. 414 от ГПК (както е посочено и в самото възражение) и с Разпореждане № 260003/11.01.2025 г. го 1 е върнал като процесуално недопустимо – просрочено, на длъжника Д. Н. Л..

Срещу това разпореждане е подадена частна жалба вх. № 260068/29.01.2025 г. по описа на РС-Враца от Д. Н. Л., чрез особен представител адв. К. К. от АК - Враца, въз основа на която е образувано в.ч.гр.д. № 90/2025г. на ОС-Враца.

В частната жалба са изложени твърдения, че заповедният съд необосновано е възприел, че Д. Н. Л. е надлежно уведомена „... посредством залепване на уведомлението на 29.12.202 г., ...“, поради което преждевременно е издал изпълнителен лист, тъй като не е провел до край процедурата по чл.

415, ал. 1, т. 2 и ал. 2, във вр. с чл. 47, ал. 5 от ГПК. Поддържа се, че районният съд не дал указания на връчителя, нито последният е събирал данни, че Д. Л. не живее на адреса, на който е търсена; напротив, видно от третото връчване на съобщението от 24.11.2020 г., което е извършено на 29.12.2020 г., връчителят е удостоверил именно обстоятелството, че длъжникът живее на този адрес. Също така липсват данни, от които да се установи, че връчителят е правил опити да потърси друго лице, което да е съгласно да приеме съобщението по делото. Посочва се, че нито атакуваното разпореждане, нито друг акт по заповедното производство, съдържат мотиви, от които да може да се изведе основанието, поради което съдът не е приложил разпоредбата на чл.

415, ал. 1 от ГПК и не е указал на заявителя, че може да предяви иск за вземането си. По делото дори не е изяснено дали районният съд възприема, че Д. Л. живее на адреса на който е следвало да й бъдат връчени съобщенията.

Изтъкнато е, че въз основа на изложеното, заповедта за изпълнение не е връчена надлежно на длъжника в производството и по този начин Д. Л. е била лишена от възможността да подаде своевременно възражение срещу тази заповед. Поради това районният съд не е имал основание да издаде атакуваният съдебен акт, а е следвало да възприеме възражението като такова по чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК и да го препрати на окръжния съд, съгласно родовата подсъдност. Поискано е от съда да отмени обжалваното разпореждане; да приеме възражението срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК; да спре изпълнението на заповедта за изпълнение и издадения по нея изпълнителен лист; да върне ч.гр.д. № 2415/2020 г. на PC - Враца за продължаване на заповедното производството, като районният съд даде на заявителя указанията по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

2

С определение № 116 от 28.02.2025 г., постановено по в. ч. гр. дело № 90/2025 г.

Окръжен съд гр. Враца е отменил разпореждане № 260003 от 11.01.2025 г. по ч. гр. д. № 2415 по описа за 2020 г. на Районен съд Враца, и е върнал делото на заповедния съд за продължаване на съдопроизводствените действия при спазване на указанията, дадени в мотивите на акта, а именно: да се укаже на особения представител да уточни дали подава възражение по реда на чл. 414 от ГПК, с което възразява срещу дължимостта на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, или подава възражението по реда на чл. 423 от ГПК; в случай, че се поддържа, че възражението е по чл. 414 от ГПК заповедният съд да направи преценка за допустимостта на същото, по която отново да се произнесе; в случай, че се поддържа, че подава възражението по реда на чл. 423 от ГПК лицето, подало възражението да посочи на коя от предвидените хипотези на лишаване от възможност да оспори вземането се позовава; ако възражението е по реда на чл. 423 от ГПК, то районният следва го администрира и да го изпрати за разглеждане на компетентния въззивен съд.

След връщане на делото в районния съд, в изпълнение на определението на въззивния съд, последователно с две разпореждания, съответно от 10.03.2025г. и от 25.03.2025г., възражението е оставяно без движение и са давани указания на адв. К. К. от АК – Враца, съобразно задължителните указания на ОС-Враца.

В изпълнение на указанията, дадени от заповедния съд с посочените разпореждания, с две становища, съответно от 24.03.2025г. и от 07.04.2025г., адв. К. К. лично от негово име е пояснил изложеното във възражението.

В първото от тях адв. К. К. е заявил, че с възражението изрично е поискал Д. Н. Л. да бъде уведомена за образуваното производство и за подаденото възражение, а ако са налице предпоставките за това - по настоящото производство да бъде приложена разпоредбата на чл. 47, ал. 6 от ГПК, тъй като не е назначаван за особен представител на длъжницата по частно гражданско дело № 2415/2020 г. по описа на Врачански районен съд по надлежния ред. Заявил е, че в частната жалба до ОС - Враца срещу Разпореждане № 260003/11.01.2025 г. е изложил конкретни, подробни, обосновани и разбираеми мотиви и е отправил и конкретни, подробни, обосновани и разбираеми искания, поради което частната жалба напълно кореспондира с разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от ГПК. Заявил е също, че заповед за изпълнение № 260123 от 29.09.20202 г. по чл. 410 от ГПК никога не 3 му е била връчвана, че е узнал за нея от изпълнителен лист от 24.02.2021 г., издаден по ч.гр.дело № 2415/2020 г. на PC - Враца, приложен към съобщение за образуване на изпълнително дело № 632/2021 г. на ЧСИ Ц. Д. с per. № 900, като последното му е връчено на 12.12.2024 г. В заключение на изложението му адв. К. К. е посочил, че нито едно от извършените от него действия по ч.гр.дело № 2415/2020 г. на PC – Враца нямат каквато и да е процесуална стойност, докато някое от тях, или всички те, не бъдат потвърдени от надлежната страна Д. Н. Л.. Поради това отново е поискал Д. Н. Л. да бъде надлежно уведомена за настоящото производство, а ако са налице предпоставките за това - да бъде приложена разпоредбата на чл. 47, ал. 6 от ГПК.

Във второто становище адв. К. К. отново е заявил, че не притежава качеството на надлежен процесуален представител на Д. Н. Л., тъй като не е надлежно назначен от съда за особен представител на страната, нито пък е надлежно упълномощен от нея, както и че не желе да участва в настоящия процес в каквото и да е процесуално качество. Посочил е, че с депозирането на възражението до PC-Враца по чл. 414 от ГПК, изготвено на 07.01.2025 г., и въззивната частна жалба до ОС-Враца от 27.01.2025 г. срещу Разпореждане № 260003/11.01.2025 г. по ч.гр.д. № 2415/2020 г. на PC - Враца, е предприел единствените възможни процесуални действия за защита интересите на Д. Н.

Л., но без да е надлежен процесуален представител на страната. Изтъкнал е, че с Разпореждане № 260012/25.03.2025 г. решаващият състав на PC му е дал на него указания (но не и на надлежната страна), в качеството му на процесуален представител на Д. Н. Л. (какъвто без съмнение не е), но не е дал такива на надлежната страна. Отново е заявил, че подаденото от него възражение следва да се възприеме като такова по чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Преписи от възражението, от частната жалба и от двете становища на адв. К. К. са връчени на насрещната страна-заявител в заповедното производство „Топлофикация - Враца" ЕАД, с ЕИК ***, гр. Враца, която не е изразила становище по същите.

Врачанският окръжен съд, след преценка на доказателствата към делото, доводите и съображенията на особения представител, и документите по приложеното ч.гр.д. № 2415/2020 г. по описа на Районен съд – Враца, констатира следното:

4

Производството по ч.гр.д. № 2415/2020 г. по описа на Районен съд – Враца е било образувано по заявление вх. № 261164/24.09.2020 г., подадено от „Топлофикация- Враца“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Д. Н. Л. от гр. Враца. Заявлението е уважено и е издадена Заповед № 260123/29.09.2020 г.

От направената по ч. гр. дело № 2415/2020 г. на РС-Враца служебно справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009г. за адресна регистрация на длъжницата Д. Н. Л. и на нейните родители се установява, че длъжницата и нейната майка В. М. Л. са с постоянен и настоящ адрес ***, а бащата на длъжницата е починал.

На посочения адрес е изпратено съобщение с приложен препис от издадената заповед за изпълнение, за връчване на длъжницата Д. Н. Л., чрез законния й представител - В. М. Л.. Видно от разписката към приложеното съобщение от 02.10.2020г. адресът е посетен на 05.10.2020 г., на 17.10.2020 г.

(събота) и на 13.11.2020 г., като връчителят на съобщенията е отразил, че адресатът не е открит, а при последното посещение на адреса е посочил, че адресата не откликва на оставените съобщения.

На 23.11.2020г. районният съдия е разпоредил да се изпрати ново съобщение на същия адрес с указания до връчителя на съобщенията да събере сведения дали адресът е обитаем, както и при ненамиране на адресата и лице, съгласно до получи съобщението, да залепи уведомление по чл.47 ГПК.

Видно от разписката към приложеното съобщение от 24.11.2020г. адресът е посетен на 25.11.2020 г., на 13.12.2020 г. и на 29.12.2020 г., като връчителят на съобщенията е отразил, че адресатът не е открит, а при последното посещение връчителят е установил, че по данни на съседи адресатът живее на адреса. На 29.12.2020 г. е залепено уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК. По делото няма данни да е извършена справка за работодател на законния представител на длъжника.

Установява се също, че след като заповедният съд е констатирал, че е изтекъл посоченият в уведомлението срок, с разпореждане № 261177 от 24.02.2021 г. е разпоредил издаването на изпълнителен лист, като е приел, че заповедта за изпълнение е влязла в законна сила. Върху същата е отбелязано, че е влязла в сила на 16.02.2021г. и че на 24.02.2021 г. е издаден изпълнителен лист, който е получен от заявителя на 22.03.2021 г.

5

На 07.01.2025 г. по заповедното дело е постъпило процесното възражение вх. № 200009/07.01.2025 г. по описа на РС-Враца, подадено от името на Д. Н. Л., чрез адв. К. К. от АК – Враца – назначен за особен представител на длъжника по изпълнително дело № 632/2021г. по описа на ЧСИ Ц. Д. с район на действие ОС-Враца, по реда на чл.430 ГПК, против издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Към възражението е приложено заверено копие от съобщение за образувано изпълнително дело № 632/2021г. по описа на ЧСИ Ц. Д. с район на действие ОС-Враца, с изх. № 16630/26.11.2024г., адресирано до Д. Н. Л., чрез адв. К. К. от АК – Враца, като особен представител. Към съобщението не е приложена разписката за получаването му, но в долната част на съобщението адв. К. К. е отбелязал, че го е получил на 12.12.2024г.

За да се произнесе по допустимостта на възражението съдът съобрази следното: