Решение № 663 от 24.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 663 гр. София, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20251110214832 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Софийски районен съд е сезиран жалба от Л. Д. С. от гр.,,***'', ж.к,,,***'', с ЕГН: **********, чрез упълномощен защитник против Наказателно постановление № 25 – 4332 – 019793, издадено на 06.08.2025г. от Началник група в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 лева за извършено нарушение на чл.137е от Закона за движение по пътищата.

В бланкетна жалба се оспорва наказателното постановление с молба същото да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят Л. С. - редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и предлага на съда да я отмени. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение и транспортни разходи.

Административно наказващият орган – Началник група в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР – редовно призован, не се явява и не се представлява.

В писмени бележки от упълномощен гл. юрисконсулт се оспорва 1 жалбата като се иска от съда да остави същата без уважение като потвърди наказателното постановление. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

При извършена служебна проверка съдът намира, че жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

След анализа на събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 24.07.2025г., около 22:20ч., в град София, на Околовръстен път с посока на движение от паркинга на бензиностанция ,,ЕКО“ към бул.

,,Симеоновско шосе“ жалбоподятелят управлявал личния си мотоциклет ,,,,***''“ с рег.№ ,,***'' и при извършена проверка от служители в отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР мл.автоконтрольор Д.Г. и А.С. пред № 188 било установено, че водачът не използва защитна каска. По случая на лицето бил съставен АУАН, който му бил връчен лично и подписан от него без възражения. Въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка принципно съдът възприе като обективно осъществена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателствени средства. Видно от разпита на свидетелите Д.Г. и А.С. е, че двамата са били непосредствени очевидци на обстоятелството, че жалбоподателят се е намирал по време и на място, описано в АУАН и НП, както и че защитната му каска не се е намирала върху главата му. В показанията си пред съда свидетелите заявяват, че водачът на мотоциклета е привел същия в движение, а каската му не се е намирала върху главата, а е била преметната зад главата. Свидетелят С. е колеблив в показанията си, че не е сигурен дали наказаното лице не е било изобщо с каска, но е категоричен, че същата не се е намирала върху главата му. В подкрепа на изложеното от двамата полицейски служители са показанията на разпитаните по искане на защитата свидетели Т.И. и П.Н. При изложените от тях твърдения пред съда се потвърждава обстоятелството, че жалбоподателят действително е имал защитна каска, но тя не е била поставена върху главата 2 му по изискуемия от закона начин. В разпита си свидетелят И. признава, че каската на жалбоподателят Л.С. е била на врата му, а другият свидетел П.Н.твърди, че каската е била поставена като шапка върху главата му, но без да е покривала лицето. Същевременно е налице противоречие в показанията им относно обстоятелството, дали процесното МПС е било в работен режим на движение на двигателя или е било бутано от водача, но при всички положения същият е бил в пряк досег с него. Съдът кредитира показанията на свидетелите като еднопосочни, логични и непротиворечиви, като дава вяра на онази част от тях, в която се твърди, че жалбоподателят Л. С. не е бил с поставена защитна каска върху главата си, която да е била закопчана. Същите се подкрепят и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на събраните по делото доказателства съдът счита, че наказателното постановление е правилно.

При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила. И двата акта съдържат всички изискуеми реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, извършеното нарушение е описано ясно, точно и конкретно, като е дадена съответна на фактическото описание правна квалификация. При съставяне на двата акта са спазени давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. В случая не е налице несъответствие между отразените факти и правна квалификация, обуславящи наличие на съществено процесуално нарушение. При описване на фактическата обстановка както в АУАН, така и в обжалваното НП, е налице яснота и прецизност, касаеща неизпълнителното деяние.

С оглед възприетата фактическа обстановка и извършен анализ на доказателствата по делото съдът приема, че със своето поведение жалбоподателят Л. Д. С. е извършил административно нарушение по чл. 137е от Закона за Движение по пътищата.

От обективна страна нарушението е формално и се счита за извършено чрез бездействие. Налице е фигурата на ,,водач“ по смисъла на &6 т.25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, който е управлявал ППС. От събраните по делото гласни доказателства се доказва, че жалбоподателят е "управлявал" мотоциклета си, което включва всички действия или бездействия с 3 механизмите или приборите на моторните превозни средства или машини, както и задължителните разпореждания на оправомощено лице, независимо дали превозното средство или машината е в покой или в движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици.

(Постановление № 1 от 17.01. 1983г. по н.д.№ 8/82г. на Пленума на ВС ). В случая е била налице реална възможност от настъпването на действия, застрашаващи живота и здравето на самия водач на мотоциклета, предвид обстоятелството, че на мястото на деянието е имало множество други мотоциклетисти и липсата на поставена защитна каска би могло да доведе до възникване на ПТП с пострадало лице или материални щети. Макар и закона да не казва ,,как“ се носи защитна каска, в Наредба № 60 за одобряване на типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета се определя кои каски са легални, като липсата на поставяне по посочения начин, се приравнява на не използване. Незакопчаната каска правилно е била третирана от органите на ,,Пътна Полиция“ като липса на такава.

От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на вина – пряк умисъл. Деецът е съзнавал, че не е бил поставил защитната си каска по предвидения ред, а именно същата да е покрила изцяло главата и да е била закопчана.

По отношение на наказанието административно наказващият орган правилно е приложил санкциониращата разпоредба на чл.183, ал.4 т.7 от ЗДвП, която е предвиждала към момента на извършване на деянието, налагане на глоба 50.00 лева. Съдът намира, че действащата норма е била съобразена с чл.3, ал.2 от ЗАНН и е приложил по – благоприятният закон за дееца. Тъй като размера на наказанието е строго фиксиран, същият и не подлежи на последваща редукция.

При извършената служебна проверка не бяха констатирани допуснати съществени процесуални нарушения обуславящи отмяната на наказателното постановление на процесуално основание..

С оглед изхода на делото жалбоподателят Л. Д. С. следва да бъде осъден да заплати по сметка на СДВР сумата в размер на 76,72 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение, а по сметка на СРС и сумата от 02.55 евро в случай на издаване на изпълнителен лист.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.5 от ЗНН, съдът 4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 25 – 4332 – 019793, издадено на 06.08.2025г. от Началник група в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР, с което на Л. Д. С. от гр.,,***'', ж.к,,,***'', с ЕГН: **********, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 лева за извършено нарушение на чл. 137е от Закона за движение по пътищата.

НА ОСНОВАНИЕ чл.63д, ал.4 от ЗАНН ОСЪЖДА Л. Д. С. от гр.,,***'', ж.к,,,***'', с ЕГН: ********** да заплати по сметка на СДВР сумата в размер на 76,72 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение, а по сметка на СРС и сумата от 02.55 евро в случай на издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му от страните, пред АССГ.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5