Решение № 5143 от 25.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5143 гр. София, 25.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-25 СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър Ангелов при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Александър Ангелов Гражданско дело № 20211100113122 по описа за 2021 година

Предявени са искове с правно основание чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът Л. К. твърди, че с ответницата Е. Д. са бивши съпрузи (бракът им е прекратен с решение за развод от 2008 г.), като след развода са притежавали в равни дялове придобит по време на брака поземлен имот, находящ се в гр. София, кв. „Кръстова вада“. Ищецът твърди, че на 21.02.2019 г. заедно с ответницата като продавачи са сключили договор за продажба на този недвижим имот с купувача „Илмар инвест“ ООД за цена от 234 699,60 лв.

(равностойността на 120 000 евро). Твърди, че по уговорка между страните по сделката цялата цена е заплатена по сметка на ответницата, като страните са имали разбирането, че половината от сумата или ще бъде предадена на ищеца, или цялата сума ще бъде използвана за закупуване на друг съсобствен имот от страните. Ищецът твърди също така, че тъй като страните не са постигнали съгласие за закупуване на друг имот, той е отправил покана до ответницата (нотариална покана, получена от нея на 26.03.2021 г.) да му предаден половината от получената цена по продажбата в размер на 117 349,80 лв. (равностойността на 60 000 евро). Тъй като ответницата не е предоставила сумата в определения срок, тя е изпаднала в забава, считано от 03.04.2021 г., при което за периода 03.04.2021 г. – 25.10.2021 г. дължи и лихва за забава върху главницата в размер на 6 747,61 лв. (равностойността на 3 450 евро). Поради това ищецът иска ответницата да му заплати посочените суми, заедно със законната лихва върху главницата от 26.10.2021 г. до окончателното изплащане.

Претендира разноски по делото.

Ответницата Е. Д. оспорва исковете. Възразява, че не е ясно кога е заплатена първата част от цената по договора за продажба в размер от 20 000 евро, която е изплатена чрез банков превод преди сделката, като твърди, че ищецът е получил половината от тази сума.

Възразява и че останалата част от продажната цена в размер на 100 000 евро не е заплатена 1 от купувача и съответно не е получавана от ответницата. Посочва и че не е установено, че не е сключена друга сделка за придобИ.е на друг имот от страните с получената от продажбата цена, каквато уговорка е имало между тях. Сочи и че е възможно с получената от продажбата сума да са уредени други финансови отношения между страните без да уточнява какви.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира следното:

От представения по делото нот. акт № 94 от 21.02.2019 г. се установява, че на посочената дата страните по делото ищецът Л. К. и ответницата Е. Д. са продали на купувача „Илмар инвест“ ООД притежаван от тях в съсобственост недвижим имот, представляващ поземлен имот, находящ се в гр. София, кв. „Кръстова вада“. В нотариалния акт не е указано какъв дял е притежавал всеки от продавачите от имота, поради което, и при липса на други доказателства по делото в тази насока, съгласно чл. 30, ал. 2 ЗС следва да се приеме, че всеки от тях е притежавал по 1/2 ид. част от имота. Изводът, че всяка от страните е притежавала по 1/2 ид. част от имота преди продажбата, се потвърждава и от отразените в нотариалния акт обстоятелства с оглед на представените пред нотариуса документи при извършване на сделката, а именно, че имотът е придобит чрез продажба през 1996 г., а бракът между страните (продавачите по сделката), който е бил сключен през 1983 г., е прекратен през 2008 г. От така описаните от нотариуса документи и обстоятелствата, които се установяват от тях, следва изводът, че имотът е бил придобит от ищеца и ответницата чрез възмездна сделка по време на брака им, поради което съгласно действащата към този момент норма на чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.) той е станал тяхна обща собственост (съпружеска имуществена общност), а съответно след развода им през 2008 г. е останал в обикновена съсобственост между тях при равни дялове (съгласно чл. 26, ал. 1 и чл. 27 СК от 1985 г. (отм.)).

Според посоченото в нотариалния акт цената, за която е закупен имотът от купувача „Илмар инвест“ ООД на 21.02.2019 г., възлиза на 120 000 евро, като сумата от 20 000 евро е била заплатена преди сключването на сделката, а останалата част е следвало да бъде заплатена след това. Страните по сделката изрично са уговорили в договора (видно от съдържанието на нотариалния акт) плащането на цената да се извърши по банкова сметка на ответницата Е. Д., разкрита в „Банка ДСК“ ЕАД. Видно от представеното по делото удостоверение от „Банка ДСК“ АД от 03.11.2023 г. по разкрита в тази банка сметка с титуляр ответницата на 25.01.2019 г. е постъпила сумата 20 408,16 евро, която е преведена от купувача „Илмар инвест“ ООД като капаро за покупка на недвижим имот, а след това на 21.02.2019 г. е постъпила и сумата 99 336,73 евро, която е преведена отново от купувача като доплащане за закупуването на имота. Тъй като двете суми са заплатени съответно малко преди и в деня на сделката от купувача и с посоченото основание на плащането – за закупуване на имот – следва да се приеме, че така преведената сума по банковата сметка на ответницата представлява именно уговорената цена по договора за продажба на имота.

Общият размер на сумата възлиза на 119 744,89 евро, т.е. несъществено се различава от 2 уговорения размер от 120 000 евро съгласно договора за продажба.

Следователно, уговорената цена за продажбата на съсобствения на страните по делото недвижим имот, който е продаден на 21.01.2019 г., е получена по банковата сметка на ответницата, която е получила сумата от 119 744,89 евро. След като ищецът е притежавал 1/2 ид. част от имота преди продажбата, той е следвало да получи от ответницата и половината от заплатената по нейна сметка цена или сумата 59 872,45 евро.

Според посоченото от ищеца между страните е съществувала уговорка получената от продажбата цена евентуално да бъде използвана за закупуване на друг имот, който също да бъде съсобствен на страните. По делото обаче нито се твърди такъв имот да е закупен, нито за това са представени доказателства. Напротив, видно от представената справка от Агенцията по вписванията, от извършването на продажбата на общия имот на страните и до предявяването на настоящия иск ищецът не е придобивал други недвижими имоти. Поради това следва да се приеме, че уговорката между страните за евентуално закупуване на друг имот не е осъществена, както е посочено и в отправената от ищеца до ответницата нотариална покана от 08.02.2021 г. Следователно ответницата е следвало да предаде на ищеца припадащата му се част от получената от нея сума за цената по сделката, т.е. половината от получената сума. Следва също така да се посочи, че по делото липсват доказателства ответницата да е заплатила на ищеца част и цялата сума, която той е следвало да получи. Всъщност от представените удостоверения от БНБ за разкритите на името на ищеца банкови сметки в банки в страната, както и извлечения за движението по активните сметки на ищеца в периода около датата на сделката и до предявяване на иска, може да се установи, че ищецът не е получавал по банков път суми от ответницата.

След като ответницата е следвало да предаде половината от получената сума за цената по сделката на ищеца и не е направила това, тя се е обогатила с тази сума без основание за сметка на ищеца, който се е обеднил, като не я е получил. Поради това съгласно чл. 59, ал. 1 ЗЗД ответницата следва да заплати тази сума на ищеца, т.е. сумата от 59 872,45 евро. В допълнение може да се посочи и че по делото не се установява между страните да са налице други отношения, които да са свързани със заплащане на парична сума от ищеца на ответницата, за да е налице основание ответницата да задържи сумата. Поради това предявеният иск за заплащане на получената и задържана от ответницата без основание сума е основателен за посочения размер от 59 872,45 евро.

Видно от представената по делото нотариална покана от ищеца до ответницата от 08.02.2021 г., както и от разписката за връчването , поканата е връчена на пълномощник на ответницата на 26.03.2021 г. С нея ищецът е поканил ответницата да му възстанови половината от получената сума за цената по сделката в срок от 7 дни от получаване на поканата, т.е. до 02.04.2021 г. Следователно с изтичането на този срок съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответницата е изпаднала в забава за плащане на сумата, т.е. считано от 03.04.2021 г., и съответно дължи законната лихва за забава върху нея съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Размерът на лихвата за забава, дължима за периода от 03.04.2021 г. до 25.10.2021 г. (до предявяването на иска), определен по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на 3 426,03 евро, за която сума е 3 основателен този иск.

По разноските:

С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноските по делото, съответно на уважената част от исковете, които възлизат общо на 12 094,04 лв. (6 183,58 евро).

РЕШИ:

ОСЪЖДА Е. В. Д., ЕГН **********, адрес гр. София, ж.к. „********, да заплати на Л. Г. К., ЕГН **********, адрес гр. София, ж.к. „********, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата 59 872,45 евро (петдесет и девет хиляди осемстотин седемдесет и две евро и 45 цента) – получена и задържана без основание сума, представляваща половината от цената по договор за продажба на недвижим имот от 21.01.2019 г., заедно със законната лихва върху тази сума от 26.10.2021 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 3 426,03 евро (три хиляди четиристотин двадесет и шест евро и 03 цента) – законна лихва за забава върху главницата за периода 03.04.2021 г. – 25.10.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на получената и задържана без основание сума до пълния предявен размер от 60 000 евро, както и иска за заплащане на законната лихва за забава върху главницата до пълния предявен размер от 3 450 евро.

ОСЪЖДА Е. В. Д., ЕГН **********, адрес гр. София, ж.к. „********, да заплати на Л. Г. К., ЕГН **********, адрес гр. София, ж.к. „********, сумата 6 183,58 евро (шест хиляди сто осемдесет и три евро и 58 цента) – разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4