Решение № 1382 от 09.06.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1382 гр. София, 09.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100507611 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 20070175 от 17.03.2021 г., постановена по гр. д. № 6773/2015 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав, е отхвърлен предявения от А.С. Ш. и Е.И. Ш. иск срещу Л. Е.В. и П. П. Д., иск с правно основание чл.33, ал.2 ЗС – за допускане на изкупуване на 1/2 ид. ч. от 363/720 ид. ч. от дворно място, съставляващо УПИ XV-145, кв.26 по плана на кв. Иваняне, при съседи: УПИ XV-144, XVI-146, и улица, прехвърлени с договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт № 88/30.06.2011 г., том III, дело № 430/2011 г. на нотариус И.Д., вписан НК под № 039, с район на действие СРС, от ответника Л. Е.В. на ответника П. П. Д.. Ищците са осъдени да заплатят на ответниците сумата от 600 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищците А.С. Ш. и Е.И. Ш., с която го обжалва изцяло. Излагат съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно. Съдът е установил наличието на съсобственост между ищците и ответника Л. Е.В., който е прехвърлил притежаваните от него идеални части на другия ответник П. П. Д.. Неправилно обаче е приел, че нормата на чл.33 ЗС не може да намери приложение в случая, тъй като притежаваните от тях идеални части от поземления имот съставляват общи части по смисъла на чл.38 ЗС и могат да се прехвърлят заедно с обекта, към който се припадат. Съдът не е изследвал въпроса дали дворното място е реално поделяемо, поради което формираният извод е необосновано. Сградата, обект на процесната сделка, не е в режим на етажна собственост. Счита, че дворът няма характеристиката на обща част, припадаща се към прехвърлената на ответника В. сграда. В случая прехвърлената част от дворното място няма обслужващ характер спрямо сградата, обект на прехвърлителната сделка. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск. Не претендира разноски за въззивната съдебна инстанция В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответниците Л. Е.В. и П. П. Д.. В хода на въззивното поризводство не са 1 изразили становище във връзка с депозираната въззивна жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

СРС е сезиран с иск с правно основание чл.33, ал.2 ЗС. Ищците твърдят, че са собственици на 1/2 ид. ч. от УПИ XV-145, в кв. 26 по плана на кв. Иваняне – тл.

Банкя, ул. „******* целият с площ 740 кв. м., при съседи: от две страни – улици, УПИ XV-144 и УПИ XVI-146 по силата на договор за покупко – продажба от 24.06.2003 г., обективиран в нотариален акт № 163, том I, дело№ 153/2003 г. на нотариус В.Г., в режим на съпружеска имуществена общност. Бракът им е сключен на 26.03.1978 г.

Ответникът Л. Е.В. е придобил другите 1/2 ид. ч. от описания имот по силата на договор за покупко – продажба от 18.02.1979 г., обективиран в нотариален акт № 138, том IV, дело № 667/1972 г. на нотариус Х.О.. След извършена на 11.12.2014 г. справка в Служба по вписванията – гр. София са установили, че по силата на договор за покупко – продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 88/03.06.2011 г., том III, дело № 430/2011 г. на нотариус И.Д., вписан в НК под № 039, с район на действие СРС, ответникът П.Д. е придобил от Л.В. собствеността върху 1/2 ид. ч. от 363/720 ид. ч. от съсобствения имот. Твърдят, че ответникът Л.В. е прехвърлил посочените идеални части от недвиживия имот без да е спазил изискването на чл.33, ал.1 ЗС, като не е предложил на ищците да купят тези идеални части при същите условия. Уговорената цена по сключения между ответниците договор за покупко – продажба е 3 727 лв. Молят съда да постанови решение, с което да обяви за недействителна спрямо тях извършената пакупко – продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 88/03.06.2011 г., том III, дело № 430/2011 г. на нотариус И.Д., вписан в НК под № 039, с район на действие СРС, с който П. П. Д. е придобил от Л. Е.В. собствеността върху 1/2 ид. ч. от 363/720 ид. ч. от горепосочения недвижим имот. Претендират сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответниците оспорват предявения иск. Считат, че същият е недопустим. Твърдят, че с нотариален акт № 88, том III, дело № 430/2011 г. Л. Е.В. е продал на П. П. Д. втори етаж от двуетажна жилищна сграда, заедно с 1/2 ид. ч. от 363/720 ид. ч. от УПИ XV145, кв.26 по регулационния план на с. Иваняне. С нотариален акт № 78, дело № 947/2013 г. на нотариус И.Д. Л.В. е продал на П.Д. първи етаж от двуетажна жилищна сграда, даедно с 1/2 ид. ч. от 363:720 ид. ч.от имот с идентификатор *** по ККР, целият с площ от 359 кв. м., който е част от УПИ XV-145, кв.26 по регулационния план на с. Иваняне. Ищците са собственици на останалата 1/2 ид. ч. от посоченото УПИ, заедно с едноетажна жилищна и стопанска постройки. С искова молба от 06.11.2013 г.ищецът е предявил иск за делба срещу ответниците, като е описан и представен нотариален акт № 78, дело № 947/2013 г. на нотариус И.Д.. С оглед на това счита, че към момента на завеждане на иска за делба ищците са знаели за прехвърлителните сделки. С оглед на това считат, че към момента на завеждане на делото е изтекъл двумесечния срок за предявяване на иска. Поддържат, че предявеният иск е и неоснователен, тъй като искът по чл.33, ал.1 ЗС не намира приложение, когато в съсобствен парцел съществуват две отделни сгради, принадлежащи на различени собственици и всеки от тях желае да продаде собствената си сграда, заедно със съответните ид. ч. Молят съда да прекрати производството по делото, като недопустимо, а в условията на евентуалност – да отхвърли предявения иск.

Претендират сторените по делото разноски.

Видно от представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 138, том IV, дело № 667/1972 г. от 18.02.1972 г. В.Я.С. е продал на внука си Л.

Е.В. следния недвижим имот: дворно място с площ от 305 кв. м., без сгради, по кадастралната основа, съставляващо част от имот пл. № 438, за която част, заедно с имот пл. № 440 е образуван парцел X -438, 440 от кв.32 по плана на с. Иваняне – Банкя, целият площ от 689 кв. м., при общи граници: улица, Ц.Ц., К. Г. и Т.Я.С..

2

С нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 163, том I, рег. № 3914, дело № 153 от 2003 г. на 24.06.2003 г. Г.Г.Я. и В.П.Я. са продали на А.С.

Шумано едноетажна жилищна сграда и стопанска постройка с 1/ 2 ид. ч.от УПИ XV, отреден за имот № 145, в кн.26 по плана на кв. Иваняне – гр. Банкя, ул. „******* целият с площ от 740 кв. м., при съседи: от две страни улици, УПИ XV-144 и УПИ XVI-146, в северната част на който УПИ са построени сградите.

Видно от представеното удостоверение за граждански брак А.С. Ш. и Е.И. И. са сключили граждански брак26.03.1978 г.

С нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 88, том III, дело № 430/2011 г. на нотариус И.Д., вписан в НК под № 029 с район на действие СРС на 03.06.2011 г. Л. Е.В. е продал на П. П. Д. втори етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в с. Иваняне – СО, Район „Банкя“, ул. „*******, с площ от 80 кв. м., състояща се от две спални, кухня с дневна, антре, баня с тоалетна и тераса, заедно с 1/2 ид. ч. от избено помещение с площ от 12 кв. м., 1/2 ид. ч. от таван (подпокривно пространство), с площ от 38, 50 кв. м., заедно с 1/2 ид. ч. от общите части на сградата и 1/2 ид. ч. от 353/720 ид. ч. от дворното място, съставляващо УПИ XV-145, кв.26 по регулационния план на с. Иваняне, с площ по графични данни 720 кв. м., при съседи XVI-144, XVI-146 и улица.

На 06.11.2014 г. А.С. Ш. е предявил в СРС иск за делба срещу Л. Е.В. и П. П.

Д. на УПИ XV -145, кв.26, по плана на кв. Иваняне – гр. Банкя, ул. „******* целият с площ от 740 кв. м. В исковата молба е описана сделката, извършена с нотариален акт № 78, дело № 947/2013 г. на нотариус И.Д.. Оспореният договор не е описан в исковата молба за делба, както и не е приложен към нея.

С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 78, том VI, рег. № 16942, дело № 947 от 2013 г. на 19.08.2013 г. Л. Е.В. е продал на П. П. Д. първи етаж с идентификатор на етажа *** от двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***, находяща се в с. Иваняне, СО, Район „Банкя“, ул.“*******, със застроена площ от 80 кв. м., състояща се от две спални, кухня с дневна, антре, баня с тоалетна и тераса, заедно с 1/2 ид. ч. от избено помещение с площ от 12 кв. м., 1/2 ид. ч. от таван (подпокривно пространство), с площ от 38, 50 кв. м., заедно с 1/2 ид. ч. от общите части на сградата и 1/2 ид. ч. от 353/720 ид. ч. от дворното място, съставляващо УПИ XV-145, кв.26 по регулационния план на с. Иваняне, с площ по графични данни 720 кв. м., при съседи XVI-144, XVI-146 и улица.

На 29.09.2014 г. П. П.Д. е депозирал жалба до кмета на СО, Район Банкя, в който твърди, че другият съсобственик А.С. Ш. е построил ограда в процесния имот.

Опитал се да го предупреди за последиците от действията му, но поради липсата на нормална комуникация помежду им, не постигнал успех.

С писмо от 23.10.2014 г. СО, Район „Банкя“ е уведомила А.С. Ш., с копие до П. П. Д. за постъпилата жалба от последния във връзка с градената плътна ограда с дължина около 13 м. Определен е срок за представяне в районната администрация на одобрени строителни книжа. Писмото е получено лично от А.Ш. на 22.10.2014 г.

С молба от 15.12.2014 г., депозирана по гр. д. № 60257/2014 г., А.С. Ш. е заявил, че след снабдяване със скица на ПИ № 15 установил, че има и друг съсобственик – П. П. Д.. След направена справка в имотния регистър към Агенция по вписванията установил, че Л. Е.В. е прехвърлил на П. П. Д. с оспорения нотариален акт собствеността върху 1/2 ид. ч. от 363/720 ид. ч. от делбения имот.

На 15.12.2014 г. А.С. Ш. е предявил срещу П. П. Д. иск за делба на УПИ XV145, кв.26 по плана на кв. Иваняне – гр. Банкя, ул. „******* целият с площ от 740 кв. м. В исковата молба е описано оспорения в настоящото производство договор за покупко – продажба на недвижим имот.

С писмо от 09.03.2018 г. нотариус И.Д. е уведомил съда, че нотариално дело № 430/2011 г. е унищожено, след изтичане на 5 – годишния срок за съхранение.

От показанията на разпитания пред СРС свидетел Г.К.Г. се установява, че познава ищците и Л.В.. С последния се познавали от деца, а с ищците – след 3 закупуване на имота им в с. Иваняне, ул. „Р*******. Имал видимост към тяхното място. В началото на 2015 г. ищецът му казал, че Л. не е собственик на къщата и двора и ги е продал на П.Д.. Водели се някакви дела, във връзка с които разбрал това обстоятелство. След купуването на имота от ищеца имало ограда в имота.

От показанията на свидетеля К.Й.М. се установява, че е процесуален представител на ищците по друго дело. Есента на 2014 г. А. искал да го ангажира по дело за делба. Казал, че имали големи скандали с неговия съсед. Той бил пуснал сигнали срещу него във връзка с построена ограда. Имотът се намирал в с. Иваняне, ул.

„Р*******. Не е посещавал имота, запознат бил с него по документи. Площта му била 740 кв. м. , в който имало две къщи. Л. притежавал къща и 1/2 от дворното място, както и А. имал къща и 1/2 ид. ч. от дворното място. Ищците завели дело за делба, за да се знае къде е границата между двата имота. Организирали среща с адвокатите на Л., на която не се постигнало споразумение във връзка със спорната ограда. На тази среща разбрал, че синът на Л. – П. също имал дял в имота. Представили му нотариален акт от 2013 г. Поради липсата на постигнато споразумение през м.11.2014 г. предявил иск за делба. Като ответници по иска за делба били посочени Л. и П.. След като се снабдил със скица за имота, по силата на издаденото му съдебно удостоверение, разбрал, че Л. не е съсобственик на имота, който е прехвърлил на П. притежаваните от него идеални части. Уведомил А., че само П. е съсобственик, поради което през м.12.2014 г. предявил иск за делба срещу П.. Две – три седмици по – рано, на проведената среща, разбрали за сделката от 2013 г. Свидетелят уведомил ищеца за сделката от 211 г. в средата на м.12.2014 г.