Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2960 от 30.09.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2370/2026
Вид
Определение № 2960
Подписан
30.09.2026
Състав
Петя Алексиева, Пепа Маринова-Тонева, Иванка Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл. 121 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 94 · Закон за гражданската регистрация
  • чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 7, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 216, ал. 1 · Наказателен кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2960 гр. София, 30.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Иванка Иванова като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно частно гражданско дело № 20261000502370 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 – 279 вр. чл. 121 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 98017/20.07.2026 г. на ищеца М. Й.

Б., ЕГН **********, срещу определение рег. № 14639 от 07.07.2026 г. по гр.д.

№ 3191/2026 г. на Софийски градски съд, ГО, I-17 състав, с което производството по същото дело е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд – Плевен.

Частният жалбоподател поддържа, че атакуваното определение е незаконосъобразно. Ясно и подробно бил изложил опасенията си от действията на ответника и защо делото трябва да се гледа в София.

Изпращането на делото на ОС – Плевен не било в интерес на ищеца, където Прокуратурата щяла да търси укриване на отговорността си. Моли съда да отмени атакуваното определение и да върне делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът по частната жалба – ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, не е депозирал отговор по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като взе предвид данните по делото, и съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 6/15.01.2019 г. по тълк.д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е 1 допустима.

Разгледана по същество, настоящият въззивен състав я намира за неоснователна.

С исковата молба, уточнена с молба от 17.04.2026 г., първоинстанционният съд е бил сезиран от М. Й. Б., ЕГН **********, пребиваващ в Затвора – ***, с иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата 50 000 евро – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат незаконно повдигнато му обвинение по чл. 325, ал. 5, пр. 1 НК и чл. 216, ал. 1 НК, по което бил оправдан с влязла в сила на 18.01.2018 г. присъда по НОХД 1871/2017 г. на РС – Русе.

С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е оспорил предявения иск, като е направил и възражение за липса на местна подсъдност и е поискал от СГС да изпрати делото на ОС – Русе, евентуално – на ОС – Плевен.

С молбата-уточнение от 17.04.2026 г. ищецът, в изпълнение на дадените му от първоинстанционния съд указания да посочи кой съд избира да разгледа иска му – ОС – Русе или ОС – Плевен, е заявил, че изпитва страх от „неправосъдие“ от ОС – Русе и ОС – Плевен, които били предубедени спрямо ищеца и щели да укрият действията на Прокуратурата. Поради това поискал делото да се гледа от окръжен съд в гр. София.

С обжалваното определение от 07.07.2026 г. СГС взел предвид, че ответникът своевременно е релевирал възражение за местна неподсъдност на спора на СГС. Като съобразил уредената в чл. 7 ЗОДОВ изборна местна подсъдност, установена в интерес на ищеца - да получи правосъдие от съда, до който има непосредствен достъп, както и че ищецът пребивава в Затвора – ***, прекратил пред себе си производството по делото и изпратил същото по местна подсъдност на ОС – Плевен, в чиито район се намира Затвора - ***.

Определението е правилно.

В чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ е регламентирана специална местна подсъдност на исковете за обезщетение на вреди от квалифицираните деликти, регламентирани в ЗОДОВ. Така установената местна подсъдност е уредена като изборна - пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес 2 или седалището на увредения. Предвидената изборна местна подсъдност е предоставена като право на ищеца и с цел да се улесни достъпа на засегнатото лице до правосъдие по този закон, видно и от мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗОДОВ от 2012 г. Изборът е предоставен на ищеца, но е ограничен до посочените в разпоредбата местно компетентни съдилища. Ищецът не би могъл да наложи (при релевирано възражение от ответника) друга, различна от предвидената в закона местна подсъдност.

В случая съд по място на увреждането (в района на който е повдигнато и поддържано обвинението) е ОС – Русе. В този съдебен район е и обявеният от ищеца по административен ред настоящ адрес по смисъла на чл. 94 ЗГР („адресът, на който лицето живее“). Същевременно не се спори и от делото е видно, че към правнорелевантния момент на завеждане на исковата молба в съда (а и понастоящем) ищецът пребивава в Затвора – ***, последният намиращ се в района на ОС – Плевен. С оглед целта на законодателя – да се улесни достъпа до правосъдие на увредените лица, следва да се приеме, че съответен на настоящия адрес на ищеца по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ е Затвора – ***, респ. ОС – Плевен също е местно компетентен да разгледа спора.

Въпреки дадената на ищеца възможност, същият не е упражнил правото си на избор на местно компетентен съд. Поради това правилно първоинстанционният съд, при своевременно релевирано от ответника възражение, е прекратил делото пред себе си и го е изпратил на ОС – Плевен.

Заявените от частния жалбоподател съмнения за пристрастност на съдиите от местно компетентните съдилища не могат да се разглеждат в производството по определяне на подсъдността. При съмнения за пристрастност ГПК предвижда друг ред за защита на страната, но те не могат да обосноват извод за местна компетентност на Софийски градски съд.

Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, атакуваното определение следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение рег. № 14639 от 07.07.2026 г. по гр.д. № 3

3191/2026 г. на Софийски градски съд, ГО, I-17 състав, с което производството по същото дело е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд – Плевен.

Определението подлежи на обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4