Определение № 16822 от 11.09.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16822 гр. София, 11.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно частно гражданско дело № 20251100508471 по описа за 2025 година установи следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279.

Производството е образувано по частна жалба на Н. Т. Д., подадена срещу Разпореждане № 93623/13.06.2025 г., постановено по гр.д. № 41696/2024 г. на СРС, 82 състав, с което са върнати исковете на Н. Т. Д. срещу Й.В.Х. и В.В.Д.-М., като е прекратено първоинстанционното производство срещу посочените лица.

В жалбата се поддържа, че е неправилен изводът на СРС, че ищецът няма правен интерес от предявените искове. Сочи се, че в случая се оспорва правото на собственост на К.П.К. именно поради това, че Й.В.Х. и В.В.Д.-М. не са били титуляри на правото на собственост в обема, за който са се снабдили с констативен нотариален акт. Поддържа се, че прекратяването на производството по отношение на Й.В.Х. и В.В.Д.-М. противоречи на волята на ищеца, както и на принципа за процесуална икономия. С оглед изложеното се моли да се отмени обжалваното разпореждане и делото да се върне на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Претендират се разноски.

Й.В.Х. и В.В.Д.-М. са подали отговор, с който оспорват жалбата. Твърдят, че ищецът не е обосновал правния си интерес от исковете, предявени срещу тях.

Поддържат се, че сам ищецът заявява, че Й. и В.-М. не са собственици на процесния имот вече. Излагат съображения, че от страна на ищеца всъщност се оспорва само квотата в собствеността. Предвид изложеното се моли да се потвърди обжалваното разпореждане.

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на 1 обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следното:

С исковата си молба и уточнението към същата ищецът Н. Т. Д. поддържа, че е придобил от Столична община 54,43 % ид.ч. от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор ***. Поддържа също, че Й.В.Х. и В.В.Д.-М. са собственици на 45,70 % ид.ч. от правото на собственост върху имота. Заявява, че независимо от това Й.В.Х. и В.В.Д.-М. са прехвърлили на К.П.К. 50 % ид.ч. от правото на собственост върху горепосочения поземлен имот или са прехвърлили с 4,43 % повече, отколкото са били според ищеца правата им в съсобствеността. Предвид изложеното се иска от съда да признае за установено по отношение на К.П.К., Й.В.Х. и В.В.Д.-М., че К.П.К. не е придобила 4,43 % ид.ч. от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор ***, които според ищеца надвишават притежаваните по-рано от прехвърлителите Й.В.Х. и В.В.Д.-М. 45,70 % ид.ч. от правото на собственост.

С т. 3Б от Тълкувателно решение № 4/14.03.2016 г. по тълк.д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС е прието, че е налице правен интерес от предявяване на иск за собственост и срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба. Това следва от обстоятелството, че с оспорваната прехвърлителна сделка несобственикът отрича конкретното правомощие на действителния собственик да се разпорежда с вещта си. В този случай, за да се осигурят процесуална икономия и защита в пълен обем, може да се предяви иск за собственост както срещу приобретателя, претендиращ да е собственик към датата на исковата молба, така и срещу прехвърлителя.

Отрицателният установителен иск също е средство за защита на правото на собственост – така Тълкувателно решение от 27.11.2013 г. по тълк.д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение от 06.11.2017 г. по тълк.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС.

С оглед изложеното се налага изводът, че е допустимо да се предяви отрицателен установителен иск за собственост срещу лице, което преди датата на исковата молба се е разпоредило със спорния имот, когато като страна по делото е конституирано и лицето приобретател на спорните права. По този начин ще се формира сила на присъдено нещо по отношение на всички лица, за които се твърди, че са засегнали с действията си правото на собственост на ищеца. В изложения смисъл са изводите на върховните съдии, обективирани в Определение № 177/21.04.2021 г. по гр.д. № 502/2021 г. на I I Г.О. на ВКС, Определение № 3378/26.06.2025 г. по гр.д. № 259/2024 г. на II Г.О. на ВКС, Определение № 3218/20.06.2025 г. по гр.д. № 278/2024 г. на II Г.О. на ВКС, Решение № 176/25.10.2016 г. по гр.д. № 721/2016 г. на I Г.О. на ВКС, Решение № 82/28.01.2021 г. по гр.д. № 3894/2019 г. на I I Г.О. на ВКС, Решение № 126/10.11.2016 г. по гр.д. № 744/2016 г. на II Г.О. на ВКС.

Следователно, като е приел, че отрицателните установителни искове за собственост, предявени от Н. Т. Д. срещу прехвърлителите Й.В.Х. и В.В.Д.-М., са 2 недопустими, първоинстанционният съд се е произнесъл в нарушение на закона и трайната съдебната практика. Това налага обжалваното разпореждане да бъде отменено, а делото – върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия по отношение на ответниците Й.В.Х. и В.В.Д.-М..

По разноските:

По искането за разноски на частния жалбоподател следва да се произнесе първоинстанционният съд с оглед на изхода на спора по същество.

Настоящото определение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.

274, ал. 3 ГПК.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМ ЕН Я Разпореждане № 93623/13.06.2025 г., постановено по гр.д. № 41696/2024 г. на СРС, 82 състав, с което е върната исковата молба на Н. Т. Д. срещу Й.В.Х. и В.В.Д.-М. и е прекратено производството срещу посочените ответници.

ВРЪЩА делото на СРС, 82 състав, за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3