Решение № 916 от 20.06.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 916 гр. Плевен, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря Галя Р. Николова като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20244430107172 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Искове с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 414 от ГПК.

Исковата молба е подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” АД представлявано от ***, против Б. И. З., ЕГН **********, с предявени искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване на дължимост на следните суми:

517.94лв. –главница, съставляваща потребена ТЕ за периода от 01.01.2022г.30.04.2024г.; сумата от 90.42лв.- лихва за забава, за периода от 02.03.2022г. до 05.09.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.09.2024г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 3018/19.09.2024г. по ч.гр.д. 5311/2024г. на ПлРС. Ищецът твърди, че е подал заявление по чл. 410 от ГПК, по което съдът е издал заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК.

Твърди, че на основание чл. 153 от ЗЕ, ответникът е ползвател на топлинна енергия, като същата не е заплатена. Това обстоятелство и възраженията, според ищеца, поражда неговия правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който се иска признаване дължимостта на вземането за ползвана и незаплатена топлоенергия на адрес ***, ***, и лихва върху главницата.

Претендира разноски.

1

Ответникът, получил редовно при условията на отказ съдебните книжа, не взема становище по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намери за установено следното: На 18.09.2024г. „Топлофикация Плевен” АД, в качеството на заявител, е подал заявление до ПлРС, по което е образувано ч.гр.д. 5311/2024г. на ПлРС и по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение на осн. чл. 410 от ГПК № 3018/19.09.2024г. С тази заповед ответникът е осъден да заплати на ищеца, както следва: сумата от 517.94лв. –главница, съставляваща потребена ТЕ за периода от 01.01.2022г.- 30.04.2024г.; сумата от 90.42лв.- лихва за забава, за периода от 02.03.2022г. до 05.09.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.09.2024г. до изплащане на вземането, както и сумата от 25.00лв. - държавна такса и сумата от 50.00лв. юрисконсултско възнаграждение. Тази заповед е била връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, и това е било основание съдът да укаже на заявителя да предяви установителен иск за остатъка от вземането си, съгл. чл.

415 от ГПК, което той е направил в законоустановения срок, подавайки искова молба на 10.12.2024г.

Не е спорно по делото, а и видно от представеният ***, ответникът - Б.

И. З., разпореждайки се чрез дарение със собственият си имот в ***, е запазил правото на ползване върху жилището пожизнено и безвъзмездно, заедно и поотделно с другия съсобственик. На негово име е и партидата с ***, по която са приетите по делото извлечения за исковия период. Другият носител на правото на ползване, съгласно посочения договор за дарение – *** е ***, съгл. представеното удостоверение за наследници от 07.06.2022г. на това лице. От извлечението по партида и приложените фактури за исковия период /от л. 10 до л. 25 от делото/ е видно, че претендираните главница и лихви не са заплатени до 04.06.2024г., след която дата вече е било поискано издаване на заповедта за изпълнение. От справката извлечение по пера на претендираната от ***, главница, се установява, че през периода от 01.01.2022г.- 30.04.2024г. е била начислена сума в общ размер на 517.94лв./с ДДС/, която е за отопление без ИРУ – 228.19 лв.; ТЕ, отдадена от сградна инсталация – 266.97лв.; корекция – 3.43лв.; за дялово разпределение – 19.35лв. Обстоятелството, че имотът е топлофициран се установява от представените *** между ЕС на 2 адрес ***, и *** за дялово разпределената ТЕ между потребителите в сградата.

При така установеното, съдът намира, че следва да признае за установено, че исковете за главница и лихва са дължими от ответника, доколкото той е ползвател с учредено вещно право на ползване на топлофициран имот, до който ищецът е доставял ТЕ за периода 01.01.2022г.30.04.2024г. Не е било необходимо сключването на договор между страните и представянето на такова доказателство по делото, т.к. отношенията между ищеца и физическите лица се уреждат от Закона за енергетиката /ЗЕ/.

Разпоредбата на чл. 153 ал. 1 от ЗЕ сочи, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. По делото не е спорно, но и е видно от събраните доказателства, че в сградата – ЕС, има изградена абонатна станция и топлопреносна мрежа, и поради това процесния имот се явява топлоснабден по смисъла на ЗЕ, а ответникът - като физическо лице, собственик на топлоснабден имот - е лице, ползващо ТЕ за битови нужди в процесното жилище и има качеството на клиент на ТЕ. От подробната разбивка на елементите на главницата е видно, че имотът се отоплява с уреди без ИРУ.

Тежестта на доказване на плащането на главницата е на ответника, но в случая по делото не се представиха доказателства тя да е заплатена нито своевременно, нито след издаване на Заповедта за изпълнение. Поради горното, съдът намира, че претенцията за главница следва да бъде уважена, като основателна и доказана.

Съобразявайки чл. 31 ал. 1 от ОУ на ищеца /приложени към заповедното производство/, съдът установява, че вземането за всяко месечно потребление е станало изискуемо след изтичането на 30 дневен срок след периода, за който задължението се отнася, поради което и претенцията за мораторни лихви се явява основателна и доказана. В случая покана не е необходима, т.к. задължението е срочно и в ОУ е изрично посочено, че следва да бъде заплатено в 30 дневен срок след изтичане на периода, за който то се отнася.

При този изход на делото, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на 3 ищеца следва да присъдят разноски за исковото производство, които възлизат на 125.00лв. /25.00 лв. - заплатена държавна такса и минимума от 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда/. Съгласно т.12 от ТР № 4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди и разноските, направени от ищеца в заповедното производство, които са в размер на 75.00лв.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД, че Б. И. З., ЕГН **********, от ***, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” АД с ***, със седалище и адрес на управление ***, следните суми: 517.94лв. –главница, съставляваща потребена ТЕ за периода от 01.01.2022г.- 30.04.2024г.; сумата от 90.42лв.- лихва за забава, за периода от 02.03.2022г. до 05.09.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.09.2024г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 3018/19.09.2024г. по ч.гр.д. 5311/2024г. на ПлРС.

ОСЪЖДА Б. И. З., ЕГН **********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” АД, ***, със седалище и адрес на управление ***, разноски по гр.д. 7172/2024г. в размер на 125.00 лв. и по ч.гр.д. № 5311/2024г. на ПлРС, в размер на 75.00лв.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4