Решение № 1030 от 02.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1030 гр. София, 01.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ванина Младенова Въззивно гражданско дело № 20221100505437 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 2027 от 15.03.2022 г., постановено по гр. д. № 32146/2021 г. по описа на СРС, 126 състав, „ЗД Б.И.“ АД е осъдено да заплати на Р. В. Х. на основание чл. 432, ал.

1, вр. чл. 477 КЗ сумата от 3250 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди под формата на болки и страдания от контузия на дясното коляно оток, обхващащ цяла колянна става, четири дълбоки охлузвания по кожата на предната повърхност на дясното коляно, контузионни промени в меките тъкани на дясната колянна става; кръвонасядане по външната повърхност на лявото бедро в горната му трета; две охлузвания на лявото коляно в областта на капачката, уплаха, стрес и битов дискомфорт, невъзможност да упражнява професия и да посещава учебни занятия, причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 20.08.2020 г., в гр. София, на кръстовището на бул. „Никола Петков“ и ул. „Княжевска“, поради виновното и противоправно поведение на водач на лек автомобил марка „Шевролет“, рег. № *******, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, сумата 208,39 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от същото събитие, изразяващи се в разходи за лечението на уврежданията - за магнитен резонанс по фактура № 136/26.08.2020 г. и за потребителска такса за проведена физиотерапия в периода 09.09.2020 г. – 16.09.2020 г. по фактура № 23217/09.09.2020 г., заедно със законната лихва от 18.11.2020 г. до погасяване на задълженията, сумата 338 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от същото събитие, изразяващи се в разходи за лечението на уврежданията - за магнитен резонанс по фактура № 4431/06.01.2021 г., заедно със законната лихва от 07.06.2021 г. до погасяване на задължението и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 785,34 лв., представляваща разноски по делото, като искът за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 8000 лв., иска за обезщетение за имуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 846,60 лева, както и 1 претенцията за законна лихва върху разходите за магнитен резонанс по фактура № 4431/06.01.2021 г. за периода 18.11.2020 г. – 06.06.2021 г. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК Р.

В. Х. е осъдена да заплати на ответника „ЗД Б.И.“ АД сумата 810,61 лв., представляваща разноски по делото.

Срещу решението в частта, с която са отхвърлени исковете за неимуществени вреди за сумата над 3250 лв. до 5000 лв. и за имуществени вреди за сумата над 546,39 лв. до 846,60 лв. е постъпила въззивна жалба в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от ищцата Р. В. Х..

Излага съображения, че в обжалваната част решението е неправилно и незаконосъобразно относно приложението на чл. 51, ал. 2 ГПК. Поддържа, че направилно съдът е уважил възражението за съпричиняване на ответната страна. По делото не се установява ищцата да е нарушила някоя от разпоредбите на ЗДвП, което от своя страна да обоснове приемане на съпричиняване на вредоносния резултат от нейна страна. Единственото задължение на ищцата като пътник - мотоциклетист е било да пътува с предпазна каска, като няма вменено задължение с ЗДвП и Правилника за прилагането му за поставяне на протектори в областта на долните крайници. Сочи, че пъвроинстанционният съд е приел, че липсва нарушение на нормативно задължение, но въпреки това е приел принос. Неправилно е приел, че процесният случай е сходен на разгледания в т. 7 от ТР № 1/23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ВКС. Алтернативно, ако въззивния съд не приеме изводите за неправилност на решението, счита, че приетото съпричиняване в размер на 35% е силно завишено с оглед механизма на ПТП. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като уважи исковете в посочените размери. Претендира разноски.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от ответника „ЗД Б.И.“ АД, с който я оспорва.

Срещу обжалваното решението в частта, с която са уважени предявените искове е подадена въззивна жалба в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от ответника „ЗД Б.И.“ АД. Изложени са съображения, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно.

Счита, че вината за настъпване на събитието е изцяло на водача на мотоциклета, който е извършвал изпреварване на непозволено за целта място. В нарушение на ЗДвП е изпреварвал в кръстовище и е управлявал мотоциклета в насрещното при наличие на непрекъсната линия. Счита, че ако не беше предприел посоченото изпреварване, ПТП нямало да настъпи. Поддържа, че за водача на МПС „Шевролет“ е налице случайно деяние по чл. 15 НК, тъй като същият не е бл длъжен и не е могъл да предвиди, че някой в нарушение на ЗДвП изпреварва колона от МПС в платното за насрещно движение, при кръстовище и непрекъсната линия. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ищцата Р. В.

Х., с който я оспорва като неоснователна. Поддържа, че процесното ПТП е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил „Шевролет“, а наличие на съвина от страна на водача на мотоциклет „Хонда“ е ирелевантно, тъй като съизвършителите отговарят солирадно по чл. 53 ЗЗД. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна и правна страна следното:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

2

При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо, поради което следва да бъдат обсъдени доводите относно правилността му.

Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вв. чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Ищцата твърди, че ответникът е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите полица № BG/02/120001102028, валидна от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. за лек автомобил „Шевролет Каптива“, с рег. № *******. На 20.08.2020 г., около 08,50 часа, в района на кръстовището на бул. „Никола Петков“ и ул.

„Княжевска“ при управление на посочения автомобил водачът К.П.Т. виновно нарушил правилата за движение по пътищата, като навлязъл в кръстовището, в нарушение на предписанието на знак Б-2 /„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“/, при което настъпил удар с мотоциклет марка „Хонда“, с рег. № ******* и били нанесени телесни увреждания на Р. Х. – пътник на мотоциклета. Вследствие на удара пострадалата получила следните телесни увреждания: оток и охлузвания на дясното коляно, МРТ данни за контузионни промени в меките тъкани на дясната колянна става, кръвонасядане на лявото бедро и охлузвания на лявото коляно. Възстановяването протекло в домашни условия, като в първите седмици пострадалата се придвижвала с помощта на близки. Десният крак бил имобилизиран с протеза. Изпитвала силни болки, скованост в областта на десния крак.

Движенията на дясната колянна става били сериозно ограничени, походката на пострадалата била нарушена, имала синини по краката, които създавали притеснения. Твърди, че излизала само с дълги дрехи, въпреки че инцидентът настъпил лятото. Изпитвала затруднения в професионален план, тъй като не посещавала практически занимания в Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ в гр.

Пловдив. Заради травмите не участвала в представления по въздушна акробатика. В резултат на причинените травми претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение и консумативи в общ размер на 846,60 лв., от които 280 лв. за магнитен резонанс, 40,60 лв. за потребителска такса и 520 лв. за магнитен резонанс. С молба до застрахователя поискала определяне и изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, но ответникът отказал. Ето защо претендира сумата 8000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата 846,60 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, заедно с лихва за забава от 18.11.2020 г. до погасяване на задължението, както и разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „ЗД Б.И.“ АД, с който оспорва механизма на произшествието, както счита, че вина за ПТП има водачът на мотоциклет „Хонда ЦРБ“, който е управлявал МПС с превишена и несъобразена с пътните условия скорост, като е изпреварвал в кръстовище. Поддържа, че събитието е случайно по чл. 15 НК за водача на МПС „Шевролет“. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, която е пътувала без поставени протектори, което счита, че допринесно за уврежданията . Оспорва, че твърдените увреждания се намират в причинна връзка с ПТП, както и че са довели до продължителни болки и страдания. Оспорва продължителността на оздравителния процес, твърденията за изживян стрес и душевни страдания. Оспорва претенцията за неимуществени вреди по размер, като неотговаряща на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Оспорва иска за имуществени вреди, като счита, че предписаните лекарства и услуги не се установява да са във връзка с ПТП. Оспорва претендираното обезщетение за забава, като поддържа, че не дължи лихва. Претендира разноски, като прави възражение поради прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК.

За да постанови решението си по предявените искове, първоинстанционният съд е приел, че в полза на ищцата са възникнали вземания по 432, ал. 1 КЗ в размер на 546,39 лв. за обезщетение на имуществени вреди и в размер на по 3250 лв. за неимуществени вреди. Първоинстанционният съд е приел за основателно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцовата страна, изразяващо се в неизползване на протектори 3 на долните крайници, като е определил съпричиняване 35%.

Имуществената отговорност на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице обхваща следните юридически факти: ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобил, като в срока на действие на договора, вследствие на противоправното и виновно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, да е настъпило застрахователно събитие, в причинна връзка с което ищецът е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в посочените в исковата молба разходи и неимуществени вреди - болки и страдания, причинени от настъпилите от събитието телесни увреждания.

Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от всяка от страните по делото.

Спорно във въззивното производство, с оглед доводите във въззивните жалби, очертаващи спорния предмет, на кого е вината за настъпване на произшествието, какъв е размерът на обезщетението, предназначени да възмезди болките и страданията, претърпени от ищцата, съгласно критериите за справедливост, заложени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, налице ли е за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, своевременно релевирано от страна на ответника в производството с възражение, и каква е степента на този принос.

С молба пострадалата е отправила искане до ЗД „Б.И.“ АД в качеството на застраховател, при когото е застрахована гражданската отговорност на водача на лекия автомобил, за изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, връчено на ответника на 18.11.2020 г., видно от представената обратна разписка.