Решение № 1690 от 04.04.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1690 гр. София, 03.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Г. като разгледа докладваното от Ванина Младенова Въззивно гражданско дело № 20221100502565 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20153918 от 08.07.2021 г., постановено по гр. д. № 42785/2020 г. по описа на СРС, 90 състав, с което е признато за установено на основание чл. 439, ал. 1 ГПК по отношение на „ЕОС М.“ ЕООД, че В. С. Д., Д. Г. Д. и С. Г. Д. не дължат на дружеството по 1/3 част в качеството им на наследници на Г. Д. Д. от вземанията по изпълнителен лист, издаден на 02.05.2012 г. по ч. гр. д. № 42785/2020 г. по описа на СРС в размер на законната лихва върху главницата от 2413,23 лв. за периода от 10.04.2012г. до 25.11.2013 г., наказателна лихва в размер на 533,85 лв. за периода от 27.06.2011г. до 11.03.2012 г. и просрочена договорна лихва за периода от 27.06.2011г. до 20.12.2011г. в размер на 112,53 лв., въз основа на който е било образувано изпълнително дело № 603/2012 г. по описа на ЧСИ с рег. №858 на КЧСИ, а понастоящем изпълнително дело № 20198580401082 по описа на ЧСИ с рег. № 858 на КЧСИ, поради погасяването по давност на вземанията, като са отхвърлени исковете в частта им относно признаването за установено, че ищците не дължат на дружеството по 1/3 част в качеството им на наследници на Г. Д. Д. от вземанията по изпълнителен лист, издаден на 02.05.2012 г. по ч. гр. д. № 42785/2020 г. по описа на СРС в размер на 2413,23 лв. - неплатена главница по договор за прокредит спринт № 019257164/21.12.2006 г., ведно със законната лихва за периода от 26.11.2013 г. до изплащане на вземането и 292,98 лв. разноски по делото, въз основа на който е било образувано изпълнително дело № 603/2012 г. по описа на ЧСИ, с рег. № 858 на КЧСИ, а понастоящем изпълнително дело № 20198580401082 по описа на ЧСИ, с рег. № 858 на КЧСИ, поради погасяването по давност на вземанията по изпълнителния лист.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ЕОС М.“ ЕООД е осъдено да заплати на ответниците В. С. Д., Д. Г. Д. и С. Г. Д. сумата от 218,65 лв., представляваща разноски по делото.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците са осъдени да заплатят на ищеца сумата 1 от 80,72 лв., представляваща разноски по делото.

Срещу решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове е постъпила въззивна жалба в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от В. С. Д., Д. Г. Д. и С. Г. Д., чрез адв. П. П..

Излагат съображения за неправилност на решението. Поддържа, че последното изпълнително действие, което има за последица прекъсване на давността по изпълнително дело № 20128580400603 е било извършено на 18.04.2013 г. и е настъпила перемпция, считано от 19.04.2015 г. Извършените след перемпцията изпълнителни действия са недействителни и не са прекъснали давността за събиране на вземането по процесния изпълнителен лист, като извършени по прекратено дело. Въз основа на изпълнителния лист, върнат на взискателя на 03.09.2019 г., е било образувано ново изпълнително дело № 20198580401082, по което не са извършвани изпълнителни действия, които да прекъснат давността. Оспорват изводите на СРС, че до издаването на Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. давност по изпълнителното дело не е текла, тъй като до тогава е било в сила Постановление № 3/18.11.1980 г. на ПВС. Излагат доводи, че изпълнителният лист е издаден на несъдебно изпълнително основание, поради което не попада в рамките на разясненията, дадени с Постановление № 3/18.11.1980 г. на ПВС. Предвид изложеното молят въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и да уважи предявените искове изцяло.

Постъпил е отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от ищеца „ЕОС М.“ ЕООД, с който я оспорва. Излага съображения, че въззивната жалба е неоснователна, а решението в обжалваната част е правилно, като постановено при спазване на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че въз основа на издадения в полза на „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД е издаден изпълнителен лист, въз основа на който било образувано изпълнително дело № 603/2012 г. по описа на ЧСИ У.Д.. На 18.04.2016 г. вземанията по изпълнителния лист били прехвърлени с договор за цесия в полза на „ЕОС М.“ ЕООД. С подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело са възложени правата по чл. 18 ЗЧСИ, като на 18.04.2013 г. са наложени запори върху притежавани от длъжника МПС, а на 11.11.2016 г. в била вписана възбрана. Излага аргументи, че с вписването на възбрана по изпълнителното дело давността безспорно е прекъсната, а образуването на ново изпълнително дело е станало преди изтичането на петгодишния давностен срок. Моли съда да потвърди решнието в обжалваната част, като му присъди сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, вр. с чл.124, ал. 1 ГПК.

От представеното копие на изпълнително дело № 2012858040603 по описа на ЧСИ Уляна Колева Димоларова, е видно, че същото е образувано на 13.06.2012 г. по молба на „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД срещу длъжника Г. Д. Д.. С молбата взискателят е поискал проучване на цялото имуществено състояние на длъжника и налагане на запор на притежаваните от длъжника дружествени дялове и получаваното трудово възнаграждение, като е възложил правата на съдебния изпълнител по чл. 18 ЗЧСИ.

Към молбата за образуване е приложен изпълнителен лист от 02.05.2012 г., издаден по гр. дело № 17954/2012 г. по описа на СРС, 43 състав, въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 02.05.2012 г., с която Г. Д. Д. в осъден да заплати на „ПроКредит Банк (България)“ АД сумата от 2413,23 лв. – главница, представляваща неизпълнени задължения по Договор за прокредит спринт № 019-257164/21.12.2006 г., ведно със законната лихва за периода от 10.04.2012 г. до изплащане на вземането, наказателна лихва в размер на 533,85 лв. за периода от 27.06.2011 г. до 11.03.2012 г. просрочена лихва в размер на 112,53 лв. за периода 27.06.2011 г. до 20.12.2011 г. и 292,98 лв. – разноски по делото, от които 61,19 лв. – държавна такса и 231,79 лв. – възнаграждение за юрисконсулт.

2

Изпратени са запорни съобщения до множество търговски банки, като на 27.06.2012 г. е наложен запор по сметка на длъжника в „Алианц Банк България“ АД /с получаване на съобщението от третото лице/, на 28.06.2012 г. е наложен запор по сметка на длъжника в „ПроКредит Банк (България)“ АД, на 29.06.2012 г. е наложен запор по банкова сметка на длъжника в „Юробанк България“ АД, на 05.07.2012 г. е наложен запор по банкова сметка на длъжника в „Банка Пиреос България“ АД, който по молба на длъжника е вдигнат от съдебния изпълнител на 10.07.2012 г.

Изпратена е покана за доброволно изпълнение, като видно от обратната разписка е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, чрез залепване на уведомление на 17.09.2012 г. по постоянния и настоящ адрес на длъжника.

Извършвани са множество справки за имущественото състояние на длъжника по изпълнителното дело и на 24.09.2012 г. е наложена възбрана върху притежаваната от длъжника ½ идеална част от недвижим имот, вписана в книгите за вписване от 2012 г., том XIX, № 294, вх. рег. № 41114.

Въз основа на удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки с изх. № 220371200782514/21.12.2012 г. на ТД на НАП-София, като присъединен взискател по изпълнителното дело е конституирана НАП.

Видно от писма от ПП КАТ- СДВР до частния съдебен изпълнител на 12.08.2013 г. са наложени запори върху притежаваните от длъжника моторни превозни средства, съгласно справка на лист 176 от делото.

На 10.02.2014 г. е постъпила молба от взискателя до съдебния изпълнител с искане за насрочване на опис на притежаваните от длъжника движими вещи.

На 01.08.2016 г. е подадена молба от „ЕОС М.“ ЕООД до частния съдебен изпълнител за конституиране на дружеството като взискател по делото на основание чл. 429 ГПК, на основание сключения между него и „ПроКредит Банк (България)“ АД договор за цесия от 18.04.2016 г. с предмет вземанията по изпълнителния лист. Със същата молба на основание чл. 18 ЗЧСИ е възложено на частния съдебен изпълнител да извършва всички необходими действия за нормалния ход на изпълнителното производство. Към молбата е приложен договорът за прехвърляне на парични вземания, приложение № 1А към договора, потвърждение от цедента, по силата на което се упълномощава цесионера да уведоми длъжника.

На 25.11.2016 г. е вписана възбрана върху притежавана от длъжника ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор *** в село Дълбок дол.

С молба с вх. № 44309/05.06.2017 г. до частния съдебен изпълнител взсикателят е поискал извършване на справка в регистъра на БНБ за банковите сметки на длъжника и предприемане на съответните изпълнителни действия.

Със запорно съобщение, получено от третото задължено лице на 03.07.2017 г., е наложен запор по банкова сметка на длъжника в „Банка Пиреос България“ АД.

С молба с вх. № 17008/02.07.2018 г. до частния съдебен изпълнител взсикателят е поискал прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1 , т. 2 ГПК и връщане на оригинала на изпълнителен лист.

С постановление за прекратяване от 22.07.2019 г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433 ГПК по молба на взискателя.

Видно от съставения приемо-предавателен протокол, че на 03.09.2019 г. на взискателя е предявен оригинал на изпълнителен лист от 02.05.2012 г., ведно с копие от заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по гр. д. № 17954/2012 г. на СРС.

Въз основа на върнатия оригинал на изпълнителен лист по молба на „ЕОС М.“ ЕООД на 03.09.2019 г. е образувано изпълнително дело № 20198580401082 по описа на ЧСИ У.Д. с 3 рег. № 858 на КЧСИ, като с молбата взискателят е поискал насрочване на опис и оценка на движимите вещи на длъжника, справка за банкови сметки на длъжника и налагане на запор върху същите.

Въз основа на данните от справка НБД „Население“ съдебният изпълнител е констатирал, че длъжникът е починал и въз основа на предоставено удостоверение за наследници с изх. № РТР-19 ДИ 11-322/03.10.2019 г., издадено от Столична община, район „Триадица“ е конституирал на основание чл. 429, ал. 2 ГПК на мястото на починалия длъжник неговите наследници по закон - В. С. Д., Д. Г. Д. и С. Г. Д., видно от протокол от 02.07.2020 г.

Съобщение за образуване на изпълнителното дело е връчено на 20.08.2020 г. на длъжниците, чрез адв. П. П..

С определение № 193175 от 2020 г., постановено по делото е допуснато обезпечение, чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20198580401082 по описа на ЧСИ У.Д..

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

В предмета на делото се включват обективно и субективно съединени отрицателни установителни искове за установяване в отношенията между страните, че ищците не дължат на ответника исковите суми.

Между страните по делото не се спори, че между наследодателя на ищците и „ПроКредит Банк България“ АД въз основа на сключен договор за кредит е съществувало облигационно отношение, с предмет процесните задължения, че е била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, която е влязла в сила, че е образувано изпълнително дело въз основа на издадения изпълнителен лист, както и че процесното вземане е било прехвърлено на ответника по делото „ЕОС М.“ ЕООД.

Спорен между страните е въпросът дали задължителните разяснения, дадени с ППВС № 3/1980 г. намират приложение за вземанията по изпълнителния лист, издаден въз основа на несъдебно изпълнително основание по чл. 417 ГПК, въз основа на който е образувано изпълнителното дело.