Решение № 25 от 14.03.2019, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№____ гр. Русе.14.03.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Русенският окръжен съд___________наказателна___________колегия в публичното_____заседание________на________седми______________март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Свилен Сирманов

Членове:1. Петър Балков

2. Росица Радославова при секретаря_______Ева Димитрова___________________и в присъствието на прокурор__________Стелиян Грозев__________като разгледа докладваното от член съдията________Петър Балков_________________ВНОХД № 35 по описа за 2019 год.: и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.

С присъда № 22/05.12.2018 год., постановена по НОХД № 203/2018 год., Бел.РС-ІІІ-ти нак. състав е ПРИЗНАЛ подс. Б.А.Ю.

***, за ВИНОВЕН в това, че на 02.07.2017 г. в с. Волово, обл. Русе, на тир паркинг, намиращ се на ул. “*** противозаконно повредил чужда движима вещ лек автомобил „Рено 19“ с peг. № ***, на стойност 770,00 лв. собственост на В.С.Г.

***, поради което и на основание чл.216 ал.1 вр. чл.54 и чл.36 от НК, го е ОСЪДИЛ на наказание ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл. 66 ал.1 от НК е ОТЛОЖИЛ изтърпяването на това наказание за ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

ОСЪДИЛ е подс. Б.А.Ю. със снета самоличност да заплати на В.С.Г., ЕГН **********,***, сумата от 770лв./седемстотин и седемдесет лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.

ОСЪДИЛ е подс. Б.А.Ю. със снета самоличност да заплати направените по делото разноски в размер на 137.54 лв. /сто тридесет и седем лева и петдесет и четири стотинки/ – разноски на досъдебното производство, сумата от 79.60лв. /седемдесет и девет лева и шестдесет стотинки / - съдебни разноски, както и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 50лв./петдесет лева/-по сметка на Районен съд гр.Бяла.

Жалбоподателят Б.А.Ю. ***, чрез неговия договорен защитник адв. Н.Д. от РАК недоволен от нея я обжалва в законния срок и развивайки оплакване за нейната необоснованост, моли да бъде отменена и вместо нея да постанови друга, с която да го оправдае по повдигнатото му обвинение.

Представителят на окръжна прокуратура заема становището, че жалбата е неоснователна, а присъдата за правилна и законосъобразна, поради което настоява същата да бъде потвърдена изцяло.

Въззивният съд, след като взе предвид доказателствата по делото, наведените в жалбата доводи и становището на страните, след служебна проверка на присъдата по реда чл. 314 ал. 1 от НПК намира, че ЖАЛБАТА Е

НЕОСНОВАТЕЛНА.

Отменителното основание по чл. 336 ал. 1 т. 3 от НПК не е налице.

Първоинстанционният съд е събрал доказателствения материал, който е необходим за обективно, всестранно и пълно изясняване на действителната фактическа обстановка по делото. Взети са под внимание всички относими доказателства и след задълбочен анализ на установените по несъмнен начин фактически положения, обосновано е достигнал до своите изводи относно авторството, съставомерността и правната квалификация на извършеното от подс. Б.А.Ю. престъпление – повреждане по смисъла на чл. 216 ал.1 от НК. Въззивният съд счита, че в хода на делото не са допуснати съществени процесуални нарушения на принципните разпоредби, визирани в чл. 13, чл. 14, чл. 102, чл. 107, вр. с чл. 301, чл. 303 и чл. 305 ал. 3 от НПК, които да са довели до ограничаване процесуалните права на защита на подсъдимия по събирането и анализа на относимите по делото доказателства, както и относно твърдението на неговия защитник че в хода на делото са допуснати съществени процесуални нарушения и поради това присъдата е необоснована.

Окръжният съд след като отново подложи на преценка събраните и проверени от първата инстанция доказателства, намира, че възприетите фактически констатации изцяло съответстват на изведените в мотивите на присъдата обосновани правни изводи.

Подсъдимият

Б.А.Ю. е роден на *** ***, бълг. гражданин, със средно образование, разведен, неосъждан, работи като управител на“Д. Б“ ЕООД, живущ ***, ЕГН **********.

Подсъдимият Б.А.Ю. бил управител на фирма за пътнически превози „Декор Б“-гр.Русе, като на превозните му средства бил поставен надпис с името на фирмата.

Пострадалият В.Г. *** и през месец юни 2017 г. бил безработен. По тази причина разглеждал обяви за работа в интернет сайта „jobs.bg”. Тъй като притежавал всички категории правоспособност за управление на МПС, разглеждал такива обяви за работа. Свидетелят Г. видял обява, че се търсят шофьори на пътнически автобуси и микробуси, в която били посочени трите имена на лицето за контакт на подсъдимия Б.А.Ю., както и номер на мобилен телефон за връзка с него. В обявата не фигурирало наименование на конкретна фирма. Свидетелят Г. се обадил на посочения телефон и се свързал с подс. Ю.. Двамата разговаряли относно предлаганото от него работно място и че спешно му трябват шофьори. Свидетелят Г. заявил, че няма къде да спи в гр. Русе и не разполага със средства, на което подс. Ю. отвърнал, че има къща, където ще го настани. Разбрали се да се срещнат в гр. Русе, до бензиностанция “ОМВ“, находяща се от лявата страна на пътя при влизане в града от посока гр. Варна.

Правилно съдът е приел, че при такива предпоставки на 30.06.2017 г. св. Г. пристигнал в гр.Русе с личния си автомобил марка „Рено 19“ с peг. № ***, около 20,00 ч. Докато изчаквал на бензиностанция “ОМВ“, попитал таксиметрови шофьори дали познават лице с имена “А. Я.“, който има автобусна фирма, на което му отговорили, че не познават такова лице. Около 22,40 ч. св. Г. решил да си тръгне, тъй като се усъмнил, че може да е измама. Все още се намирал в близост до бензиностанцията, когато му се обадил подс. Ю. и го попитал къде се намира.

Свидетелят Г. описал местоположението си, като няколко минути по-късно подсъдимия пристигнал с пътнически бус, на който имало надпис „Декор Б“. С него пристигнало на срещата лице от женски пол, с неустановена по делото самоличност, което представил като своя съпруга. Казал, че няма шофьори, защото били избягали, както и че ще го храни и ще го настани да му работи. Подсъдимият Ю. и св. Г. вечеряли заедно, след което последният бил настанен в хотел, за да пренощува.

На 01.07.2017 г. подс. Ю. завел св. Г. на един паркинг, откъдето взели пътнически бус марка „Сетра“, с неустановен регистрационен номер. Двамата извършили курс до гр. Разград и се прибрали в гр. Русе след обяд, като превозното средство било управлявано от подс. Ю.. Последният настанил св .Г. да пренощува в къща, находяща се на адрес гр. Русе, ул .„***, етаж от която била негова собственост и същевременно с това адресът фигурирал в търговския регистър като седалище и адрес на управление на представлявана от него фирма „Декор Б“.

Установено е също така, че на следващия ден, подсъдимия взел от адреса св. Г. и му наредил да извърши курс с единия от бусовете на фирмата, като за целта трябвало да отиде до обръщалото за автобуси в гр. Русе. Докато шофирал, станал инцидент, при който задна дясна гума на микробуса се заклещила към прилежащия тротоар. Със съдействието на пътна помощ бусът бил изтеглен, като преди това св. Г. информирал по телефона подс. Ю. за случилото се. На място дошли жената, която подс. Ю. представил като своя съпруга и един от шофьорите му. Последния разговарял с подсъдимия по телефона, след което казал на св. Г. да си тръгва.

Тъй като св. Г. се уплашил, решил да си тръгне веднага за гр. Лом с личния си автомобил „Рено 19“ с peг. № ***. На излизане от гр.Русе, в посока към гр.София, св. Г. спрял на тир паркинг, за да си закупи кафе. През това време по телефона му се обадил подс. Ю., който го попитал къде се намира и го накарал да го изчака на място, за да му даде пари за гориво. Свидетелят Г. останал около час на този паркинг, но подсъдимият не се появил, поради което решил да продължи за гр. Лом.

Спрял на тир паркинг в с. Волово, обл. Русе, известен като турския тир паркинг. Паркирал автомобила си близо до входа, влязъл в сградата на паркинга и си купил кафе. Заведението било с витринни стъкла и имало видимост навън. В заведението се намирали св. А. А.собственик на паркинга, който живеел постоянно там, както и св. С. В., която работела като управител и същевременно с това съжителствала със св. А.. Докато св. Г. бил вътре в заведението, се чул шум отвън, при което св. В. веднага уведомила св. Г., че му трошат автомобила. Двамата заедно излезли навън и видяли лицето, което нанасяло удари с чук по стъклата, фаровете, стоповете на автомобила. Това бил подс. Ю., когото св. Г. ясно разпознал. С подс. Ю. имало още едно лице от мъжки пол, по-нисък на ръст от него, което не взело участие в чупенето на автомобила, а стояло по-настрани, до паркиран бял бус, на който имало поставена алуминиева дограма. Свидетелят Г. се приближил до подсъдимия, но последния му нанесъл внезапен удар с чука по рамото, от което св. Г. се уплашил и се скрил вътре в заведението. След като приключил с чупенето, което продължило няколко минути, подсъдимия се качил в белия бус и заедно с другото лице от мъжки пол се отдалечили от местопроизшествието. Навън било тъмно и валял дъжд. Вследствие на ударите на подсъдимия по автомобила, били счупени и унищожени предно обзорно стъкло, задно обзорно стъкло, левите и десните странични стъкла, предните фарове, задните стопове и лявото странично огледало за обратно виждане. За случилия се инцидент св. Г. незабавно информирал на тел. 112 от телефона на св. Великова, в 22,40 ч., като обяснил на операторката подробно развилата се ситуация. На място била изпратена оперативно-следствена група, като бил извършен оглед на автомобила на св. Г., за което процесуално-следствено действие бил съставен протокол за оглед на местопроизшествие и изготвен фотоалбум, а св. Г. бил разпитан в качеството на свидетел. След това св .Г. потеглил с повредения си автомобил за гр. Лом.

С постановление от

04.07.2017 г. на разследващия полицай, били възложени оперативно-издирвателни мероприятия за установяване на извършителя на престъплението, по предварително събраните данни от разпита на св. Г.. Във връзка с проведените ОИМ била изготвена докладна записка, която сочела като евентуален извършител подс. Ю..

От заключението на изготвената по делото съдебно- автоикономическа експертиза се установило, че средната пазарна цена на лек автомобил „Рено 19“ с peг. № *** към 02.07.2017 г. е 770,00 лв., а нанесените щети по горепосоченото превозно средство възлизат на 1317,00 лв. Съгласно заключението разликата между стойността на целия автомобил / втора употреба / и цената на възстановяването му се дължала на това, че частите за възстановяване били винаги по - скъпи и на стъклата амортизация не се начислявала.

От изготвената по делото справка от сектор ПКП Русе от дата 21.09.2017 г. гр. Русе относно посоката на движение на л.а. „Рено 19“ с рег.№ *** се установило, че на 02.07.2017 г. в 22,21ч. се намирал на контролна точка Обретеник, като посоката му на движение е била Русе-София. От справка от ПКП Русе от 18.10.2017 г. също се установило, преминаване на автомобила на жалбоподателя през контролна точка Обретеник в периода 22,30 ч.-23,00 ч. на 02.07.2017 г.

От изисканата по делото справка от Районен център 112-Русе се установило, че на 02.07.2017 г. в 22,40 ч. е получено телефонно обаждане от лице, което се е представило като В.С.Г. от телефонен номер ***.

От приложената по делото

Метеорологична справка се установило, че на територията на с. Волово,обл. Русе за времето 22,15 ч. -22,30 ч. е валял слаб краткотраен дъжд с умерена гръмотевична дейност, а за времето 22,40 ч.-24,00 ч. е валял умерен краткотраен дъжд с прекъсване.

В ход на досъдебното производство е извършено процесуално- следствено действие разпознаване по снимков материал. Видно от протокола на посоченото действие, св. Г. е разпознал подс. Ю., като извършител на деянието. Посоченото действие е проведено в нарушение на изискванията на чл.171 ал.4 от НПК. Това е така, защото, както името, така и адресът на под. Ю. са били известни на полицията видно от докладна записка от 14.07.2017 г. Съгласно чл. 171, ал. 4 от НПК разпознаването по снимка се извършва, когато не е възможно да се покаже самото лице. По делото няма данни подс. Ю. да е получил призовка, да е издирен и да не се е явил за разпознаване, за да се приеме, че е била налице невъзможност за осигуряването му за извършване на разпознаване от св. Г.. Още повече, че разпознаването по снимки е било извършено почти осем месеца по-късно, като неясни остават причините за продължителното бездействие на разследващите органи по организиране и провеждане на това процесуално-следствено действие. От друга страна обстоятелството, че св. Г. е бил във финансово затруднение да пътува до гр. Бяла за извършване на разпознаване, което е твърдял в съдебно заседание, не е обективирано в хода на досъдебното производство, липсват доказателства да е бил призоваван и да е бил в невъзможност да се яви по финансови причини. Освен това финансовите затруднения на разпознаващото лице не са извинително обстоятелство за разследващите органи, което да представлява непреодолима пречка за провеждане на разпознаването в гр. Бяла. Налице е формално нарушение и на чл. 170 от НПК, предвид на това, че в протокола за разпит на св. Г. непосредствено преди разпознаването, макар и изключително подробен, липсват конкретни изявления за особеностите, по които може да разпознае подсъдимия.

Разпечатката съдържа 38 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7b7a8d80-5467-4997-a4fb-49436c62801a