Решение № 2681 от 23.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2681 гр. София, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20251100506567 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 18684/16.10.2024г., постановено по гр. д. № 62613/2023 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 124 състав, съдът е признал за установено, че Т. Ф. Т. не дължи на „Електрохолд Продажби“ ЕАД на основание чл.124, ал.1 вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от общо 798.37лв. начислена по партида за „Гараж 34“, гр.****, по фактури издадени в периода 09.11.2019г. до 27.02.2020г., от които 588.24лв. главница и 210.13лв. мораторна лихва, поради погасяването им по давност.

„Електрохолд Продажби“ ЕАД е осъдено да плати разноски в размер на 450лв.

Производството е образувано по въззивна жалба на ответника „Електрохолд Продажби“ ЕАД, който обжалва решението изцяло. Оспорват се изводите, че са погасени по давност вземанията за ел.енергия изискуеми преди 15.11.2020г. Сочи, че исковата молба е подадена на 15.11.2023г., а процесните фактури били издадени на 16.11.2020г., съответно не е изминал три годишния давностен срок от падежа на фактурите. Неправилен бил изводът, че фактурите били за периода 09.11.2019г. до 27.02.2020г. доколкото самите фактури били издадени на 16.11.2020г., а посоченият период бил такъв, за който били потребени количествата ел.енергия и предоставени мрежови услуги, а фактурите били издадени след периода на потребление и 1 отразявали стойността на дължимата насрещна престация от потребителя. Падежът на задължения бил след периода на потребление, а за да възникнел срок за изпълнение било необходимо издаване на фактура по общите условия и ЗСч.

В отговора на въззивната жалба се сочи, че въззивникът некоректно се домогвал да въведе твърдения, за да обори правилното становище на съда, че сумите е дължат по фактури с падеж 30.11.2020г., доколкото и в исковата молба и в доклада било отразено, че предмет на делото са фактури с падежи 21.04.2020г., 20.03.2020г., 20.02.2020г. и 02.01.2020г., а от отговора на исковата молба се установява, че същите били префактурирани на по-късна дата по кл.номер, открит на ищцата, което префактуриране не може да спре течението на давността. Отделно от това се поддържа, че ищцата не е била в облигационни отношения с въззивника за периодите, за които били начислени сумите, а дори да се приеме, че дължи сумите като наследник, то давността тече спрямо стария потребител и се зачита и за новия. Поради това се твърди, че всички суми, касаещи период на потребление 14.12.2019г. до 17.03.2020г. и представляващи префактурирани стари задължения са погасени по давност, доколкото префактурирането им не може да измести падежа. Претендира разноски.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба на Т. Ф. Т. срещу „Електрохолд Продажби“ ЕАД, с която е предявен отрицателен установителен иск за недължимост на вземания по издадени фактури за потребена ел.енергия.

Ищцата твърди, че е собственик на Гараж № 34, гр.****, който от 2015г. бил необитаем, и за който имало открита партида с кл.№ 310255839292, но електроподаването било преустановено поради неплатени стари задължения. По възражения на ищцата, ответникът поддържал претенция за заплащане на стари вземания преди м.02.2020г., а именно 588.24лв. главница по фактури за консумация на ел.енергия в периода от 09.11.2019г. до 27.02.2020г., съответно била начислена мораторна лихва от 210.13лв. Твърди се, че към датата на исковата молба /15.11.2023г./ сумите са погасени по давност.

В отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете за недължимост на сумите по 4бр. фактури за общо главница от 588.24лв. и 210.13лв. лихва по съображения, че не били изминали 3г. от падежа на процесните фактури до исковата молба. Процесните 4бр. фактури обхващали реално доставена и консумирана ел.енергия.

По делото има приети удостоверения за наследници и н.а. за покупко-продажба на право на строеж върху недвижим имот, от които се установява, че считано от 2

22.01.2020г. ищцата е единствен собственик на процесния гараж (по силата на наследствено правоприемство).

Прието е заключение на вещо лице по СТЕ, от което се установява, че електроснабденият обект представлява гараж, с титуляр Т.Т. /наследодател на ищцата/ за периода от 09.11.2019г. до 27.02.2020г., а измерването и отчитането на консумираната ел.енергия било с годно СТИ, а отчетените показания по процесното СТИ съответствали на отразените количества ел.енергия в процесните фактури.

Прието е и заключение на вещо лице по ССчЕ, от което се установява, че в клиентската информационна мрежа на ответника за процесния обект се водил кл.№ 31025589292 заведен на ищцата като наследник на Т.Т., като по този клиентски номер за отчетен период от 09.11.2019г. до 27.02.2020г. имало начислена консумирана ел.енергия в общ размер на 588.24лв., за която имало издадени 4бр. фактури всички от 16.11.2020г. с падеж 30.11.2020г., по които нямало отразени плащания. Съдът кредитира експертизите като компетентно и обективно изготвени.

В приетите по делото Общи условия, раздел втори, чл.19 е уредено заплащането на консумираната ел.енергия, а именно потребителят заплаща на продавача стойността на ел.енергията и дължимата сум за извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, по утвърдените от КЕВР цени, като дължимите от потребителя суми се съобщават ежемесечно от продавача чрез съобщение, изпращано до потребителя, в което се съдържа кл.номер, количество ел.енергия, продължителност на периода….., както и периода на плащане и следващо отчитане. Продължителността на периода за плащане е 10 дни. С обявяване на сроковете /ежемесечно/ потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане. Следователно от цитираните разпоредби на общите условия се установява, че вземането за консумирана ел.енергия става изискуемо ежемесечно след издаване на фактура за потребеното количество.

Приети са заявление за продажба на ел.енергия за битови нужди от 22.06.2020г. и заявление за предоставяне на безплатни услуги от 08.07.2020г. за проверка на СТИ, който захранва имота, Решение № Ж-727/05.11.2020г. на КЕВР, с което е дадено на ответника указания в 1м срок да предприеме действия по промяна на клиентските данни за процесния гараж, както и заявление от 24.11.2020г. за издаване на справка – удостоверение, на което е отговорено с писмо изх.№ 100000129194/19.11.2020г., в което е посочено, че новият кл.№ е 310255839292, като неплатените фактури за доставена и консумирана ел.енергия са преиздадени на името на ищцата с номера както следва: 4бр. фактури всички от дата 16.11.2020г. за период на ползване съответно от 09.11.2019г. до 27.02.2020г. Прието е писмо /л.103/, в което е описано, че с оглед решението на КЕВР ищцата била регистрирана като потребител по договора със стар кл. № 300037535036 за процесния гараж, а по новия кл.№ 310255839292 били 3 преиздадени неплатените фактури на обща стойност 588.24лв., които били за отчетена консумация за ел.енергия в периода от 09.11.2019г. до 27.02.2020г. Съвкупно от цитираните писмени доказателства се установява, че до смъртта на наследодателя партидата за електроснабдения имот се е водила на наследодателят . След решението на КЕВР ищцата била регистрирана като потребител, а натрупаните задължения към предходния клиентски номер са префактурирани с процесните 4бр. фактури, издадени в един и същ ден /16.11.2020г./ за задължения за предходен период от 09.11.2019г. до 27.02.2020г.

Процесните вземания /лихвите и главницата като периодично вземане по см на чл.111, б. „в“ ЗЗД, в който смисъл е и ТР № 3/18.05.2012г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГТК ВКС/ се погасяват с кратката три годишна давност. С оглед чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността тече от изискуемостта. С оглед чл.19, ал.5 от ОУ изискуемостта за дължимите суми е при ежемесечното издаване на фактурата, в която е посочен срок за плащане. Настоящият съдебен състав приема, че с „префактуриране“/преиздаване на стари (изискуеми вече) задължения на новия кл.номер не се променя настъпилата им (предходна) изискуемост, поради което и началото на давностния срок за процесните вземания за периода от 09.11.2019г. до 27.02.2020г. е настъпвало от изискуемостта за всяко задължение при условията на чл.19 от ОУ. Поради това и са правилни изводите на районният съд, че вземанията са погасени по давност, вкл. съобразявайки чл.3 ЗМДВИП, съответно §13 ПЗР ЗИД ЗЗдр. В този смисъл оплакванията във въззивната жалба са неоснователни, доколкото счетоводните операции като фактуриране, префактуриране и т.н. на изискуеми вече задължения не променя момента на възникване на вземането, т.е. настъпилата вече изискуемост.

Поради съвпадането на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваните части.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото с право на такива разполага въззиваемият, който е претендирал разноски за адв.възнаграждение, поради което следва да му се присъди такова в размер на 200 €.

Така мотивиран, Софийският градски съд:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 18684/16.10.2024г., постановено по гр. д.

№ 62613/2023 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 124 състав.

ОСЪЖДА на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК „Електрохолд Продажби“ 4

ЕАД, ЕИК: 175133827, да заплати на Т. Ф. Т., ЕГН: **********, разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на 200€.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5