Определение № 2297 от 04.08.2026, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1220/2026
- Вид
- Определение № 2297
- Подписан
- 04.08.2026
- В сила
- 04.08.2026
- Състав
- Недялка Пенева Пенева, Веселка Георгиева Узунова, Даниела Дончева Михова
Цитирани разпоредби
- чл.14 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 ал.3 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 17, ал. 1 · Кодекс на международното частно право
- чл.3 ал.1 · Кодекс на международното частно право
- чл.17 ал.1 и ал.2 · Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст)
- чл.17 ал.1 и ал.2 · Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст)
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2297 гр. Бургас, 04.08.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Недялка П. Пенева
Членове:
Веселка Г. Узунова
Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно частно гражданско дело № 20262100501220 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274 ГПК и е образувано по повод частна жалба,подадена от С. Ш., гражданин на **********чрез пълномощника му адв.Николай
Димитров срещу
Определение
№
3117 от
19.06.2026г.постановено по гр.д.№ 2260/2026г.по описа на БРС,с което съдът е прекратил производството по делото на основание чл.14 ГПК,тъй като е приел,че българският съд не е компетентен да разреши правния спор между страните.
Определението е неправилно.
Ищецът С. Ш.,гражданин на Р. У. е предявил иск срещу „Укричфлот" АД, рег. по ТЗ на **********собственик на моторен товарен кораб „Механик Черевко, /MEKHANIK CHEREVKO/ с IMO 9137222, с флаг на **********регистриран в Държавен регистър на корабите на **********под №652/10.07.2014г., с Европейски идентификационен номер: 42000374, съгласно удостоверение за собственост №000368, изд. от Държавна служба за Морски, вътрешен воден транспорт и корабоплаване на **********находящ се в акваторията на Република България, поставен на кей в пристанище гр.
Бургас /Бургаски корабостроителници“ АД, като е претендирал осъждането на ответното дружество да му заплати неизплатени трудови възнаграждения в общ размер от 21 257. 88 щатски долара за периода от 27.08.2024 г. до 15.05.2026 г., по сключени между страните трудови договори от 27.08.2024 г., 01.03.2025 г., 27.03.2025 г., 27.06.2025 г., 27.08.2025 г., 27.10.2025 г., 27.12.2025 г. и 27.03.2026 г.
БРС е приел, че не е международно компетентен да се произнесе по спора, тъй като съгласно чл. 17, ал. 1 от КМЧП делата по трудови спорове са подведомствени на българските съдилища, когато работникът или служителят 1 обичайно полага своя труд в Република България, както и в случаите по чл. 4.
В случая очевидно работникът, който е част от екипажа на кораб, плаващ под у. флаг, не полага обичайно своя труд в Република България. Наред с това не е налице и някоя от хипотезите на чл. 4, нито са налице предпоставките за разглеждане на спора от български съд и разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от КМЧП. Посочил е,че е неприложим и РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1215/2012 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, тъй като е ответното дружество е от чужда страна, която не е държава – членка на ЕС.
БРС е приел,че разпоредбата на чл. 25 КМПЧ, на която ищецът се позовава, касае производството по налагане на обезпечение и няма отношение към подлежащия на разрешаване правен спор,поради което и българският съд не се явява компетентен за разреши правния спор между страните.
Основателни са оплакванията в жалбата за това,че съдът не е обсъдил компетентността си предвид прякото приложение на Международната конвенция за арест на кораби/МКАК/,по която България е страна и по която е наложено обезпечение на бъдещите морски искове на ищеца и други моряци за неизплатени трудови възнаграждения с Определение № 416 от
19.05.2026г.по ч.гр.д.№173/2026г.по описа на БОС чрез обезпечителна мярка „арест“ на моторен кораб „Механик Черевко“ с флаг на У. ,намиращ се на Пристанище Бургас.
Ищецът е представил по делото горецитираното определение на БОС,което съдът при извършена служебна справка установи,че е влязло в сила.
По въпроса относно компетентността на българските съдилища да разглеждат по същество споровете по обезпечените по реда на тази Конвенция морски искове е формирана съдебна практика на ВКС по чл.274 ал.3 т.1 ГПК Определение № 50008 ог 09.02.2023г.по ч.гр.д.№2017/2022г.на ВКС,т.о.
В това определение се посочва,че релевантният вътрешен акт за определяне на международната компетентност на българският съд по международни граждански дела е КМПЧ, но в чл.3 ал.1 от КМЧП е предвидено,че разпоредбите на този кодекс не засягат уредбата на частноправните отношения с международен елемент,установена в международен договор,в друг международен акт в сила на РБ или в друг закон,а такъв международен договор се явява МКАК,1999г.,ратифицирана със закон от Народното събрание ,в сила за Република България от 14.09.2011г.
В чл.7 ал.1 от МКАК е предвидено,че съдилищата на държавата,в която е извършен арест на кораб имат правомощията за решаване на случая по същество,освен ако страните не се договорят или са се договорили да предадат спора на съд в друга държава,който да осъществи тази юрисдикция или на арбитраж.
В случая с постановеното определение по ч.гр.д.№173/2026г.по описа на БОС са обезпечени бъдещите искове на ищеца и други физически лица за неизплатени от бъдещия ответник трудови възнаграждения,поради което и 2 съобразно чл.7 ал.1 от МКАК българският съд е компетентен да реши случая по същество,т.е. да разгледа обезпечените бъдещи искове. Не е установено да има договореност между ищеца и ответника за предаване на спора на съд в друга държава или арбитраж. Не са налице и основанията на чл.7 ал.2 от МКАК за отказ на българския съд от упражняване на правомощията му да реши случая по същество,тъй като българското законодателство не разрешава такъв отказ.
Като е приел,че не е международно компетентен да се произнесе по спора за неплатени трудови възнаграждения/трудов спор/, позовавайки се на чл.17 ал.1 и ал.2 от КМПЧ и Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета, но без да съобрази нормата на чл.3 ал.1 от КМЧП и разпоредбите на МКАК, ратифицирана от Република България, районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен,а делотовърнато на БРС за разглеждане на спора.
Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 3117 от 19.06.2026г.постановено по гр.д. № 2260/2026г.по описа на БРС.
ВРЪЩА делото на БРС за разглеждане на спора.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3