Решение № 24 от 04.02.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Пловдив, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20255000500542 по описа за 2025 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 763/19.06.2025 г., постановено по гр.д. № 2554/2024 г. на ОС-Пловдив, в неговите части, с които е осъдена Прокуратурата на Република България-гр.София да заплати на Й. В. К. сумата 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл.277а,ал.3,вр.ал.2, вр.чл.20,ал.2,вр.ал.1 от НК, за което ищецът е оправдан с присъда от 28.09.2023 г., постановено по ВНОХД № 224/2023 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив, влязла в сила на 12.02.2024 г., ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от 12.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, и е отхвърлен като неоснователен искът за разликата до пълния предявен размер от 75 000 лв., съответно, и в частта му за разноските, с която е осъдена Прокуратурата на Република България-гр.София да заплати на Й. В. К. сумата 20 лв. разноски за производството по делото, а на адвокат А. Д. Б. да заплати сумата 1 330 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ, на основание на чл.38,ал.1,т.2 във вр. с чл. 36 от ЗА, за производството по делото относно 1 защитата по иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.

Жалбоподателят Прокуратура на Република България с подадената на 25.06.2025 г. въззивна жалба обжалва решението като неправилно в частта му, с която окръжният съд е осъдил Прокуратура на Република България да заплати на ищеца Й. В. К. сумата 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл.277а,ал.3,вр.ал.2, вр.чл.20,ал.2,вр.ал.1 от НК, за което ищецът е оправдан с присъда от 28.09.2023 г., постановено по ВНОХД № 224/2023 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив, влязла в сила на 12.02.2024 г., ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от 12.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, с искане то да бъде отменено. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва като неоснователен предявеният от Й. К. иск.

От ответника по тази жалба Й. К. е подаден писмен отговор на 21.07.2025 г., с който се взима становище за неоснователност на жалбата.

Жалбоподателят Й. В. К. с подадената на 21.07.2025 г. въззивна жалба обжалва решението като неправилно в частта му, с която окръжният съд е отхвърлил предявения от него против Прокуратурата на Република България иск присъждане и на сума над 15 000 лв. до 75 000 лв. като обезщетение за причинените му неимуществени вреди, като моли искът да бъде уважен и за размер над 15 000 лв. до 75 000 лв., ведно със законната лихва. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 2,ал.1, т.3,предл.1 от ЗОДОВ и чл.

86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 75 000 лв. от воденото срещу него наказателно производство поради незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл.277а,ал.3,вр.ал.2, вр.чл.20,ал.2,вр.ал.1 от НК, за което ищецът е оправдан с присъда от 28.09.2023 г., постановено по ВНОХД № 224/2023 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив, влязла в сила на 12.02.2024 г., ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от 28.09.2023 г. Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по тази въззивна жалба Прокуратура на Република България-гр.София моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на 2 обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателите, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Безспорно е между страните, че срещу ищеца Й. В. К. е било водено наказателно производство по ДП № 259/2016 г. по описа на РУМВР-Х., пр.пр.

№ 11 310/2016 г. по описа на ОП-Пловдив и той на 18.11.2016 г. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.277а,ал.3 във вр. с ал.2, вр.чл.20,ал.2,вр. ал.1 от НК, за което той е бил признат за невинен и е оправдан с присъда от 28.09.2023 г. по ВНОХД № 224/2023 г. на АС-Пловдив, влязла в сила на 12.02.2024 г.

С подадената на 18.09.2024 г. искова молба ищецът Й. К. твърди, че в резултат на воденото няколко години разследване по досъдебното производство е бил внесен обвинителен акт в ОС-Пловдив срещу него и други две лица, било е образувано НОХД №117:2020 г. на ОС-Пловдив, то е било прекратено от съда и върнато на Прокуратурата поради нарушения на процесуални правила, отново е внесен обвинителен акт в ОС-Пловдив и е било образувано НОХД № 2013/2020 г., той бил признат с присъда от 14.12.2021 г. за виновен по повдигнатото му обвинение и е бил осъден на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лв. с отлагане на изпълнението на наказанието на основание чл.66,ал.1 от НК за срок от 3 години, след обжалване присъдата е била потвърдена от АС-Пловдив с решение по ВМНОХД № 154/2022 г., по подадена от него касационна жалба с решение от 17.05.2023 г. по НД № 259/2023 г. на ВКС решението на апелативния съд е било отменено и делото е върнато на въззивния съд за ново разглеждане, с присъда от 28.09.2023 г. по ВНОХД № 224/2023 г. на АСПловдив е отменена присъдата по НОХД № 2013/2020 г. на ОС-Пловдив в частта, с която ищецът е признат за виновен за извършено престъпление по чл.277а,ал.3 във вр. с ал.2,вр.чл.20,ал.2,вр.ал.1 от НК и той е признат за невинен и е оправдан по повдигнатото му обвинение, която присъда е влязла в сила на 12.02.2024 г. Твърди, че от незаконното обвинение и воденото срещу наказателно производство е претърпял значителни неимуществени вреди.

Твърди, че е претърпял изключителен срам и унижение от това, че е обвиняем, че воденото срещу него наказателно производство е било кошмар за него и семейството му. Твърди, че Х. е малко населено място, където всички се 3 познават, и той знае, че е бил сочен с пръст като криминално проявено лице и всякакви хора от социалното му обкръжение за научили за обвинението срещу него и това се е коментирало в града, поради което повдигнатото му обвинение е било огромен удар по неговата репутация, доброто му име в обществото било трайно и безвъзвратно засегнато, той трябвало да обяснява, включително и на своите близки, че е невинен. Твърди, че животът му се е променил изцяло, той се затворил у дома, не искал да излиза, за да не среща хора и да изпитва срам, спрял да контактува с когото и да било. Твърди, че в онзи период е завършил курсове за шофьор категория С+Е с идея да работи зад граница като международен шофьор, но поради повдигнатото му обвинение и висящото дело не успял да осъществи мечтата си да пътува, като постъпи на работа като шофьор. Твърди, че при два опита за започне работа като охрана бил отхвърлян, защото ставало известно, че е обвиняем. Твърди, че процесът е продължил изключително дълго време, повече от 7 години.

Твърди, че е била произнесена и осъдителна присъда за него, което още повече засилило негативните му преживявания и стрес. Твърди, че всичко това се отразило много тежко на психиката му, наложило се да бъде наблюдаван от специалисти и да повежда лечение. Твърди, че и към момента последиците от наказателния процес го преследват, стряска се насън, не може да спи спокойно нощем, изпитва притеснения при контакти с хора. Твърди, че са били нарушени нормалният му ритъм на живот, провалени са били трудовото и социалното му израстване. Затова претендира за присъждане на обезщетение за претърпените от него болки и страдания в размер на 75 000 лв. (както и на обезщетение в размер на 2 000 лв. за причинени имуществени вреди за платено адвокатско възнаграждение, която сума е присъдена от окръжния съд и в тази част решението не е обжалвано), ведно със законната лихва от датата на постановяване на оправдателната присъда 28.09.2023 г. (с решението на окръжния лихва е присъдена от датата на влизане в сила на оправдателната присъда 12.02.2024 г. и е отхвърлена претенцията за периода от 28.09.2023 г. до 11.02.2024 г., в която част решението не е обжалвано). В съдебното заседание на апелативния съд на 12.11.2025 г. е уточнено от страна на ищеца, че претендираното обезщетение в размер на 75 000 лв. е само за причинените му от незаконното обвинение неимуществени вреди, като доводите във връзка с продължителния срок са само с оглед на така заявеното искане, а не за отделно произнасяне относно нарушение на правото за разглеждане на делото 4 в разумен срок.

С подадения на 25.10.2024 г. писмен отговор от страна на ответника по делото Прокуратура на Република България искът за присъждане на обезщетение се оспорва като неоснователен, както и по размер. Изразено е становище, че размерът на претенцията 75 000 лв. е завишен, не е справедлив, не съответства на чл.52 от ЗЗД, на претендираните вреди, на икономическия стандарт в страната и на съдебната практика по аналогични случаи. Твърди се, че не са ангажирани доказателства в подкрепа на твърдението за негативни последици в личен и професионален план, както и те да са резултат от дейността на Прокуратурата.

С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема за установено, че искът за присъждане на обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди е доказан по основание. При определяне на размера на обезщетението окръжният съд отчита, че повдигнатото на ищеца обвинение е за тежко умишлено престъпление и при осъдителна присъда е съществувала реална възможност на ищеца да бъде наложено ефективно наказание лишаване от свобода, поради което е нормално да се приеме, че ищецът е имал отрицателни стресови преживявания, изпитвал е напрежение и притеснения по време на наказателното производство срещу него. Съдът отчита, че по отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 500 лв. за период от 1 година и 6 месеца, която не е довела до ограничаване на личната и имуществената сфера на ищеца, не е възпрепятствала ищеца да води обичайния си начин на живот и да реализира трудови доходи. Съдът приема, че наказателното производство срещу ищеца е продължило в значителен период от време, надхвърлящ разумните за това срокове – 7 години, 2 месеца и 24 дни, който период обхваща досъдебното производство и разглеждането на делото в съдебна фаза на три инстанции.

Съдът преценява, че наказателното производство се отличава с фактическа и правна сложност, но въпреки това неговата продължителност е надхвърлила обичайните и разумните за това срокове. Съдът приема, че ищецът е имал негативни и стресови преживявания вследствие на повдигнатото му обвинение в един значително продължителен период от време от близо 7 години и 3 месеца, като не се констатира негова недобросъвестно поведение, което да е довело до тази продължителност на наказателното производство, като първоначално е била постановена осъдителна присъда. Съдът намира, че 5 от събраните по делото доказателства не се установява негативните преживявания на ищеца да се отличават по характер и интензитет значително над обичайните за подобни случаи. Съдът приема, че от показанията на свидетелите В. и К. се установява, че ищецът е преживял негативни преживявания, свързани със значителен психически стрес, притеснения и страх от осъждане, бил е притеснен и се е срамувал от повдигнатото обвинение и че хората в града говорят, но не са събрани по делото доказателства, които да мотивират извод за преживени от ищеца негативни преживявания, отличаващи се по характер и интензитет значително над обичайните за подобни случаи. Съдът преценява, че не е установено от събраните по делото доказателства твърдението на ищеца, че воденото срещу него наказателно производство е повлияло негативно на професионалната му реализация, доколкото според показанията на свидетелите ищецът е имал голямо желание да започне работа като международен шофьор, но не е могъл да го направи поради воденото срещу него наказателно производство, но не са събрани доказателства, че ищецът е имал реална възможност да започне работа като международен шофьор, която възможност да е била осуетена поради образуваното наказателно производство. Съдът приема, че е останала недоказана и причинно-следствената връзка между воденото наказателно производство и това, че ищецът е престанал да се занимава с животновъдство.