Решение № 335 от 21.10.2022, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 335 гр. Перник, 20.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВААЛЕКСОВА

КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА

Въззивно гражданско дело № 20221700500141 по описа за 2022 година Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена

ОТ: „ТИЛД“ ЕООД, с ЕИК: 201472431, със седалище и адрес на управление: гр.

Ботевград, ж.к. „Саранск“, бл. 9, вх. В, ет. 6, ап. 16,

ЧРЕЗ: адв. К. Д., със съдебен адрес: ***

ПРОТИВ: Решение № 260164 от 10.11.2021г. постановено по гр. д. № 915/2020г. описа на Районен съд - гр. Радомир,

С което е отхвърлен като неоснователен предявения от ищеца иск срещу ответниците „Еко Ферма Дивля“ ЕООД, с ЕИК: 204321849, с.Дивля, общ.Земен, Стопански двор, п.к.2440 и А. М. А., ЕГН:**********, с адрес: ***, с който се иска на осн. чл.135, ал.1 ЗЗД да бъде обявен за недействителен спрямо „Тилд“ ЕООД договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот/земеделска земя и сграда, находящ се в землището на село ***, Община ***, Пернишка област, с № ***, том **, peг. № ***, дело 380/2018 г. на Нотариус М.Д., рег. № *** на НК, с район на действие Районен съд - гр. Радомир, вписан в Службата по вписванията - гр. Радомир под вх.рег. № 1493 от 18.09.2018г., акт № **, том *, дело 888/18г., за следните недвижими имоти:

Поземлен имот с идентификатор ***. по кадастралната карта и кадастралните регистри на село ***, община ***, област ***, одобрени със Заповед № 912 от 11.04.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на поземления имот: село ***, местност „***“, с площ 1 на поземления имот по нотариален акт от 2 046.13 кв.м., а по скица площта на имота е 1 877 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за стопански двор, категория при неполивни условия: 8, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: ***, при съседи по скица: поземлени имоти с идентификатор:

***, ***, ***, ***, ***, ***, ведно с находящата се в имота, построена и търпима съгласно изискванията на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ едноетажна сграда със застроена площ от 768 кв.м., с предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда и с идентификатор ***, който имот по доказателствен документ за собственост, представлява едноетажна масивна сграда - сеновал, със застроена площ от 768 кв.м., построена без строителни книжа, но търпима съгласно изискванията на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ и находяща се в имот **, находящ се в „Стопански двор на ДЗС и МТС-село *** към ТКЗС - гр. ***, община ***, област ***“ съгласно констативен нотариален акт за собственост, а според скица - находящ се в имот № ***, с начин на трайно ползване: стопански двор, осма категория, находящ се в местността „***“, в землището на село ***, ЕКАТТЕ 20972, Община ***, Пернишка област, с площ на имота по нотариален акт от 2 046.13 кв.м. и при съседи по нотариален акт: североизток мера, югоизток - имот ** и обслужващ път, югозапад — имот *, а по скица площта на имота е 1,878 дка., при граници по скица: имот *** - стопански двор на Държавен поземлен фонд МЗГ, имот № *** - местен път на Община ***, имот № *** - стопански двор на „Джемини31“ ЕООД, имот № *** - стопански двор на Държавен поземлен фонд МЗГ, имот № *** нива на В.К.Л., имот №***-нива на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, имот№***-местен път на Община ***, имотът е образуван от имот № ***, ведно с имота, върху който сградата е построена.

Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което предявения от въззивния жалбоподател иск бъде уважен. Сочи се, че за да постанови обжалвания резултат, първоинстанционния съд е приел, че знанието на втория ответник А. А. за увреждащия ефект на процесната сделка не е било доказано по делото.

Приел е, че извършеното в един и същи ден придобиване на капитала на „Еко Ферма Дивля“ ЕООД от бащата на А. А. и сключването на процесната сделка са напълно неотносими към знанието на втория ответник за увреждащия характер на процесната сделка. Единствено релевантно обстоятелство според съда било, че към сключване на процесната сделка М. А.

В. не е бил управител на „Еко Ферма Дивля“ ЕООД. Жалбоподателя счита, че обжалваното решение е постановено при пълна липса на мотиви, не обсъждане на останалите събрани и приети по делото доказателства, релевантни за знанието на третото лице. Счита, че знанието на втория ответник А. А. за увреждащия ефект на процесната сделка е доказано чрез система от косвени доказателства, които се намират във взаимна хронологическа и логическа връзка, каквато е и практиката на ВКС в тази насока. С тези съображения, въззивния жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново такова, с което предявения иск бъде уважен изцяло. Претендира и разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Еко Ферма Дивля“ ЕООД е депозирала писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва изцяло депозираната въззивна жалба като неоснователна и иска да бъде оставена без уважение. Излагат се съображения за липсата на първата изискуема се предпоставка за уважаване на иска по чл.

135 ЗЗД, а именно: качеството на кредитор на „Тилд“ ЕООД по отношение на „Еко Ферма Дивля“ ЕООД. На следващо място се посочва, че доколкото в „Еко Ферма Дивля“ не е намерен проекта, за който се твърди, че е изработен от ищцовото дружество, както и липсва осчетоводяване на сделката, както и в баланса на дружеството липсват посочени 2 задължения към трети лица, то ответника А. А. не би могъл да знае, че с извършване на процесната сделка се нарушават интересите на дружеството – ищец, както и че същото е имало качеството на кредитор по отношение на дружеството – продавач. Т. е. въззиваемото дружество счита, че доколкото в случая е неприложима презумпцията по чл. 135 ал. 2 от ЗЗД, ищеца по делото не е доказал в условията на пълно и главно доказване, че третото лице, с което е договаряло дружеството – продавач е знаело за възникнало на задължението на дружеството и договора да е бил сключен с оглед увреждане на ищеца като кредитор по споразумението за проектиране от 18.11.2016г. В отговора на жалбата се сочи още, че самата сделка не е увреждаща спрямо кредитора, поради което не е налице и тази изискуема се предпоставка за уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД.

В законоустановения двуседмичен срок по чл. 263 ал. 1 от ГПК, въззиваемата страна – А. М. А., не е депозирал писмен отговор.

В съдебно заседание жалбоподателя, чрез процесуалния си представител, моли да бъде отменено атакуваното решение изцяло като неправилно и незаконосъобразно, при подробно изложени съображения по съществото на спора.

Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

В съдебно заседание въззиваемата страна „Еко ферма Дивля“ ЕООД, чрез процесуалния си представител, моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба, счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно, поради което следвало да бъде потвърдено, съобразно подробно изложени съображения по съществото на спора.

Моли за присъждане направените разноски в хода на въззивното производство, за което прилага и списък по чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание въззиваемата страна А. А., чрез процесуалния си представител, моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба, счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно, поради което следвало да бъде потвърдено, съобразно подробно изложени съображения по съществото на спора.

Моли за присъждане направените разноски в хода на въззивното производство, за което прилага и списък по чл. 80 от ГПК.

Въззивният съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

За да постанови решението си, районния съд е приел, че:

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че ищецът имал качеството на кредитор спрямо първия ответник „Еко Ферма Дивля“ ЕООД. В подкрепа на този извод били представените, като писмени доказателства по делото: Споразумение за проектиране на 18.11.2016 г. и приемо-предавателен протокол от 03.12.2016 г. поради което първоинстанционният съд приел, че ищецът имал качеството на кредитор, а първият ответник – качеството на длъжник. В подкрепа на този извод била и изготвената и приета от съда съдебно-графическа експертиза, по която вещото лице дало заключение, че почеркът, с който са положени подписите срещу „Възложител“ в представеното Споразумение за проектиране от 18.11.2016 г. – обект на експертизата и този в представения сравнителен материал от името на лицето П.М.Н.., принадлежали на едно и също лице. В подкрепа на този извод била и изготвената и приета от съда съдебно-счетоводна експертиза, в която вещото лице дало заключение, че между ищеца „Тилд“ ЕООД и ответника „Еко Ферма Дивля“ ЕООД било сключено споразумение на 18.11.2016 г., съгласно което ищецът се е 3 задължил да изготви технически проект за изграждане на обект: животновъдна ферма за млечни крави в ПИ *** в землището на с. ***, общ. ***, а от своя страна ответникът се задължил да заплати възнаграждение за изготвяне на техническия проект в размер на 42 240 лв. с включено ДДС /35 200 лв. без ДДС/. По това споразумение ответникът „Еко Ферма Дивля“ ЕООД изпълнил единствено първото авансово плащане в размер на 7 200 лв.

Посочил, че по делото не се установявало длъжникът да разполага с друго имущество, от което да може да се удовлетвори кредитора, поради което следва да се приеме, че осъществената между ответниците сделка за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот/земеделска земя и сграда, находящ се в землището на село ***, Община ***, Пернишка област, с № ***, том **, рег. № ***, дело 380/2018г. на Нотариус М.Д., рег. № *** на НК, с район на действие - Районен съд - гр.

Радомир, вписан в Службата по вписванията - гр. Радомир под вх. рег. № 1493 от 18.09.2018г., акт № **, том *, дело 888/18г., увредила неговите интереси и възможността същият да се удовлетвори от имуществото на длъжника. В този смисъл първоинстанционният съд съобразил и константната съдебна практика и правната теория, съгласно които се приемало, че увреждане на кредитора е налице винаги, когато длъжникът предприема действия, с които намалява имуществото си или затруднява удовлетворяването на кредитора.

Прел, че по делото не се установявало по безспорен начин твърдението на ищеца, че ответникът А. М. А. е знаел, че със закупуването на недвижимите имоти уврежда интересите на ищеца, който има качество на кредитор по отношение на първия ответник. Този извод и не се променял и фактът, че един и същ ден е извършена атакуваната сделка, по която страни били двамата ответници и същевременно били прехвърлени дяловете на ответното дружество „Еко Ферма Дивля“ ЕООД на М. В.- баща на втория ответник. В случая релевантен бил фактът, че към момента на изповядване на сделката последният не бил управител на дружеството. В този смисъл първоинстанционният съдът бил разпределил и доказателствената тежест, като указал, че знанието на втория ответник относно това, че със сделката се уврежда кредитора - ищеца по настоящото дело, е върху последния. В този смисъл ищецът не можел да се ползва от обърнатата доказателствена тежест в хипотезата на чл.135, ал.2 ЗЗД, според който текст, знанието (за увреждането на кредитора) се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. Поради което счел иска за неоснователен и го отхвърлил.

Пред въззивната инстанция не се представиха и събраха нови доказателства, които да променят установената от първоинстанционният съд фактическа обстановка, същата не се оспорва и с подадената въззивна жалба - жалбоподателя оспорва правните изводи на първоинстанционният относно интерпретацията на доказателства, а не самите фактически изводи, поради което не следва да бъде преповтаряна.