Решение № 147 от 17.07.2024, Районен съд - Хасково
- Съд
- Районен съд - Хасково
- Дело
- Административно наказателно дело 563/2024
- Вид
- Решение № 147
- Подписан
- 17.07.2024
- В сила
- 05.08.2024
- Състав
- Пламен Стоянов Георгиев
Цитирани разпоредби
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 40 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 104б · Закон за движението по пътищата
- чл. 104б, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175а, ал. 1, предл. 3 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 147 гр. гр. Хасково, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Пламен Ст. Георгиев при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно наказателно дело № 20245640200563 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Е. С. Д. от **********, допълнена с Писмено допълнение от адв. K. K. срещу Наказателно постановление № 24-1253001474 от 11.06.2024 г. на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от Закона за движението по пътищата, на жалбоподателя са наложени административни наказания съответно „глоба” в размер на 3000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. В подадената жалба и в депозираното допълнение към нея се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, като се излагат конкретни съображения. Първото и основно оплакване се състои в бланкетното, според жалбоподателя, посочване, че нарушителят извършвал резки рисковани 1 маневри вляво и вдясно, подавал рязко газ и повишавал оборотите на двигателя, с което превъртал задвижващите колела на автомобила и преднамерено го извеждал извън контрол, като с тези си действия застрашавал останалите участници в движението, без актосъставителят, а след това, и наказващият орган да конкретизира в какво точно се изразявали и защо били рисковани. От друга страна, правилата за извършване на маневри били установени в различни от посочените като нарушени разпоредби от Закона за движението по пътищата, а описание от фактическия състав на нормата на чл.
104б, т. 2 ЗДвП не се съдържали, като се развиват конкретни доводи по всеки един от пунктовете на твърденията в санкционния акт. Освен липсата на индивидуализация на деянието, включително от гледна точка, твърденията за място на неговото извършване, санкционният акт бил и необоснован, поради което не можело да се приеме, че нарушението било безспорно установено, а пороците в наказателното постановление, за разлика от тези в процесния АУАН не можело да бъдат отстранени, предвид правораздавателния характер на дейността в съдебното производство. Моли съда да постанови решение, с което да отмени наложеното наказание, тоест атакуваното наказателно постановление. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Чрез упълномощения по делото процесуален представител - адв. K. K. от АК – Хасково заявява, че поддържа жалбата и в хода по същество развива конкретни съображения за нейната основателност и в подкрепа на искането си за отмяна на наказателното постановление.
Административнонаказващият орган – Началник – група в ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото. В съпроводителното писмо заявява становище по жалбата и моли изложените в нея оплаквания да не бъдат взети предвид и да бъде оставена без уважение, а при условията на евентуалност, в случай, че жалбата бъде приета за основателна, възразява за прекомерност на направените разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й, и след като се запозна и прецени събраните доказателства 2 при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 23.05.2024 г., свидетелите Ц. Б. Б. и И. И. Ч., двамата на длъжността ********** в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково били на работа. В около 21:30 часа се движели със служебния автомобил по бул.
„България“ в посока от центъра на ********** към кръстовището с бул.
„Съединение“. При приближаване на кръстовището, според твърденията им, забелязали движение по ул. „Стара планина“ на лек автомобил марка **********, за който по – късно установили, че е собственост на Е. Е. Д. от **********. Направило им впечатление, че при навлизане в кръстовището за включване наляво в движението по бул. „Съединение“ водачът подал рязко газ, като чули през отворените прозорец на служебния автомобил повишаване оборотите на двигателя на превозното средство, вследствие на което имало превъртане на задвижващите колела и характерно свистене /изсвирване/ на гумите и на няколко пъти управляваният от него лек автомобил поднесъл и предизвикал отклонение наляво – надясно в траекторията на движение на превозното средство. Поради това, решили да го спрат за проверка на водача, като със служебния автомобил, подали звуков и светлинен сигнал.
Извършването на маневрата и поднасянето на автомобила при завиването наляво и поемането по бул. „Съединение“ било възприето и от свид. Ж. И. Ж., водач на таксиметров автомобил, който имал уговорка с жалбоподателя да го вземе след като остави собствения на съпругата му лек автомобил и за целта го последвал от пл. „Спартак“, но на кръстовището с бул. „Съединение“ го хванал червен светофар. След спирането на превозното средство, в хода на проверката на свидетелите Ц. Б. Б. и И. И. Ч. установили самоличността на водача – Е. С. Д. причината за спирането им, а с оглед констатациите в хода на проверката, включително и въз основа на изгледан видеозапис от камерите на кръстовището и след като достигнали до извод, че същият не използва пътя, отворен за обществен превоз по предназначение за превоз на хора и товари, на същата дата, срещу жалбоподателя, в негово присъствие, е съставен от свид.
Ц. Б. Б., Акт за установяване на административно нарушение, серия GA, № 1320781 за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал съставения и предявен акт за установяване на административно нарушение, а в съответната предвидена за това графа вписал, че няма възражения и на същата дата получил екземпляр от него, според отразеното в приложената 3 разписка.
Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили допълнително в рамките на законоустановения срок от съставянето му и връчване на екземпляр.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП наложил процесните административни наказания съответно „глоба” в размер на 3000 лева, както кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира отчасти показанията на свидетелите Ц. Б. Б. и И.
И. Ч. относно обстоятелствата, изложени в АУАН, свързани с извършване на процесната проверка и с поведението на водача преди и след спирането му.
Така също, показанията на посочените по – горе свидетели се приемат за истинни и в частта относно качеството на жалбоподателя на „водач“ на моторното превозно средство, спряно за проверка, като за този факт, последният всъщност не възразява, имащо отношение към последващия въпрос за авторството на деянието, описано в съставения акт за установяване на административно нарушение и издаденото впоследствие въз основа на него наказателно постановление. По отношение на твърденията за преднамереност, тази категория с правно значение съставлява извод относно поведението на лицето, който се гради въз основа на анализ на определени факти в тяхната взаимовръзка. Този извод, както например и извода за механизма на ПТП, подлежи сам по себе си на контрол за законосъобразност и в тази част твърденията в акта за установяване на административно нарушение не обвързват съда. Не се възприемат показанията на разпитаните свидетели и относно преценката за създадена опасност, като по този въпрос, съдът ще изложи тезата си по същество. Съдът дава вяра на показанията и на свид. Ж.
И. Ж. за фактите, за които има преки и непосредствени впечатления, тъй като не е налице основание да се приеме, че те са дискредитирани откъм достоверност.
4
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 104б от Закона за движението по пътищата, на водача на моторно превозно средство е забранено да: т. 1. oрганизира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване; т. 2. използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. По силата на чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който oрганизира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Следователно, деянието, за което на жалбоподателя са наложени административни наказания е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание. Не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето, предявяването и връчването на акта за установяване на административно нарушение лично на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него, от която не се е възползвал. Това е станало по негова воля и не променя общия извод, че правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност в аспекта да узнае всички факти от състава на конкретното административно нарушение е обезпечено в необходимия обем. Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, като в случая са вложени твърдения в достатъчен обем, от които да се извлече надлежно описание на деянието – кога и къде е извършено и начина, по който е станало това, като съвсем отделен е въпросът е дали те се установяват от събраните доказателства. Фактите, намерили обективно проявление са от значение и при определяне на целта на дееца и преценка наличието на деяние от субективна страна именно по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, а не например по чл. 5, 5 ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Твърденията за подаване рязко на газ и повишаване оборотите на двигателя, водещо до превъртане на задвижващите колела на МПС, при това на два пъти, сочи и цели да опише преднамереност в поведението на жалбоподателя да извежда извън контрол моторното превозно средство, а не до несъобразено с условията на пътя извършване на маневрата, посочена в съставения АУАН и издаденото НП. Макар да не е използван изразът „дрифт“, който действително не е легален термин, но е добил широка употреба, очевидно актоъставителят е целял да опише поведение на водача по използване на пътя, отворен за обществено ползване не в съответствие с неговото предназначение за превоз на пътници и товари, а за забавление напр., което не е нужно да се сочи изрично, тъй като за целта на дееца се съди от установените факти, свързани с неговото поведение. А то е описано в достатъчна степен ясно, за да обезпечи, както правото на защита, така и възможността за осъществяване на съдебен контрол. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазени са формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити, като ясно е дефинирано и за коя от проявните форми на съставомерна деятелност по чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП е наложено административното наказание, а именно за описаната в съставения акт за установяване на административно нарушение, с който жалбоподателят е привлечен към административнонаказателна отговорност.