Решение № 268 от 27.02.2026, Районен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. Плевен, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С. Ил. Светославов при участието на секретаря Цецка С. Шутева като разгледа докладваното от С. Ил. Светославов Гражданско дело № 20244430101160 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 5940/27.02.2024 г. на С. А. А. чрез адв. С. от АК Плевен, срещу „Първа инвестиционна банка“ АД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 90 евро,150 евро и 390 евро, всяка от които представлява стойността на отделна неразрешена платежна операция, извършена на 15.09.2022 г. към различни търговци, от открити при ответника, банкови карти, както и осъждане на ответника да заплати мораторна лихва в размер на 30,72 лева върху сумата от 90 евро за периода от 22.09.2022 г. до 26.02.2024 г., 51,20 лв. върху сумата от 150,00 евро за периода от 22.09.2022 г. до 26.02.2024 г. и 133,11 лева върху сумата от 390 евро за периода от 22.09.2022 г. до 26.02.2024 г., ведно със законната лихва върху всяка от трите главница, от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба ищецът твърди, че е клиент на „Първа инвестиционна банка“ АД(ПИБ), тъй като има две открити банкови сметки – разплащателна с № ***, с издадена дебитна карта ***, и кредитна сметка с № ***, с издадена кредитна карта ***. За управление на средствата по сметките на ищецът била предоставена услуга „интернет банкиране“, за което е сключен договор за ползване на банкови продукти и услуги, включени в пакет „***“ от 07.11.2019 г. Ищецът имал регистриран и активиран ***, съобразно искане за регистрация на Софтуерен токен от 07.11.2019 г.

Ищецът твърди още, че на 15.09.2022 г. сутринта към 8:30ч видял, че на телефона му марка „***“ с номер ****, в периода от 05.27ч до 05.46ч, от страна на ответната банка, са изпратени СМС известия със съдържание „опит за активиране на мобилно банкиране“, „извършен е опит за активация на ново мобилно приложение ***, устройство: ***, при успешна активация настоящото приложение ще бъде деактивирано. Ако не разпознавате това действия, моля свържете се с нас на телефон ***“. В 05.27ч сочи, че е получено второ съобщение с код за активиране на новото мобилно приложение с вграден софтуерен токен. Следващите съобщения били от 05.32ч и 05.46ч. за успешно активиране на ново мобилно приложение и активиране на виртуална карта. Ищецът твърди, че след като видял съобщенията, направил проверка и установил, че са извършени транзакции от банковите му 1 сметки, поради което се обадил на посочения телефон за да бъдат спрени картите му, открити в ответната банка. Ищецът посетил в същия ден клон на ответната банка в гр.

Плевен, но от там го били уведомили, че преди да пусне сигнал за несправедливо взети от банковите ми сметки средства, същите трябвало да минат осчетоводяване. Служител на банката го съветвал да изчака една седмица и тогава да мине да си предяви претенциите.

При посещението получил извлечение от банковите си сметки от които според ищеца се виждало от всяка негова банкова сметка какви средства са изтеглени, осчетоводени на 15.09.2022 г., какво е основанието за плащане, както и кой е търговеца към който са направени плащания.

Ищецът посетил отново клон на ответната банка на 20.09.2022 г., подал формуляр за оспорване на картовите транзакции, в които потвърдил, че не са извършени от него или оторизирано от него лице и не е получавал ползи, или облаги. На същия ден депозирал и молба за съхраняване на данни от акаунта с потребителско име „***”. На 07.10.2022 г. ответната банка уведомила ищеца, че подадените молби и декларация се разглеждат от съответния отдел, но поради обективни обстоятелства свързани с изчакване на информация от трети лица, не може да отговори в рамките на 15-дневен срок. На 11.01.2023 г. получил съобщение по ел. пощата от ответника, че разглеждането на документите са на финален етап, и е получил част от ОУ на приложение ***, което не бил чувал, използвал и такива общи условия не е подписвал. В отговор на писмото ищецът твърди, че е отговорил, че не е ползвал приложението, не е давал данните си на трети лица. На 23.05.2023 г. ответната банка уведомила ищеца, че е направена проверка за оспорените транзакции и е установено, че успешен вход в мобилното приложение „Моята Fibank”, чрез коректно въвеждане на необходимите средства за достъп и идентификация. Посочено било още, че едно от плащанията за сумата от 0,20 лв., не е осчетоводена, в резултат на което не е предприета процедура по оспорването му. Проверката установила още, че останалите две оспорени плащания са извършени към „***” търговец с допълнително ниво на сигурност, затова банката приемала, че плащанията са изпълнение при проява на небрежност на ищеца.

Същото било и становището на ответната банка по отношение на сумата от 176,18 лв., като с въвеждането на необходимите средства за достъп и идентификация, банката била длъжна да изпълни подадената заявка за дигитализиране. Банката посочила на ищеца, че в случай, че оправомощеният ползвател е действал, не е спазил общите условия на Банката и мерките от условията за дигитализиране, то той действал при груба небрежност и носил отговорност за всички причинени вреди и понася изцяло загубите. Телефонният номер, до който ПИБ АД е изпратила съобщение, съвпадал с предоставения в подадената от ищеца декларация за оспорване на транзакции. Банката отказала на ищеца да възстанови средствата по двете сметки в общ размер на 1233,24 лв., тъй като тя считала, че е изпълнила задълженията си като доставчик на платежни услуги.

Ищецът твърди, че двете карти по време на транзакциите са били в негово притежание, не е предоставял същите или номерата им на други лица, и други лица не са имали достъп до дебитната или кредитната му карта. Ищецът твърди още, че не е предоставял достъп до своите банкови сметки чрез даване на пароли, номера кодове или каквото и да е друго. Той не бил извършвал оспорените от него транзакции към съответните търговци чрез телефон.

Ищецът не притежавал IPHONE с ИД: ***, който е бил регистриран на 15.09.2022 г. в регистъра на мобилните устройства в ответната банка. Ищецът притежавал телефон марка „***“ с различен идентификационен номер. На 15.09.2022 г. ищецът твърди, че не е заявявал активиране на ново мобилно приложение, виртуална карта и не е извършвал каквито и да е други активации. В часовия диапазон в който е получил СМС съобщение твърди, че не е бил на територията на гр. София, от който IP адрес на мобилен оператор на А1 България е активирано мобилното приложение, и от който са извършени транзакциите. В този период ищецът сочи, че е бил в гр. Плевен и е спял по това време, като не е предоставял мобилния си телефон на никога, не е въвеждал свои потребителски данни за достъп, софтуерен токън, код за достъп и 3D парола. Като клиент на банката ищецът не бил получавал информация за стойността на наредените през системата за електронно банкиране преводи, а изпратени от банката СМС са за създаване на ново мобилно приложение за вход в системата от ***., 2 устройство ***, неизползван от ищеца. На ползвания от ищеца телефон обаче нямало инсталирано приложение за осъществяване на двуфакторно удостоверяване, касаещо самоличността му на потребител. Ищецът сочи, че не е разрешил изпълнението на нито една от оспорените платежни операции и счита, че използването на платежен инструмент не е достатъчно доказателство, че платежните операции са разрешени от ищеца. Ищецът счита, че трето недобросъвестно лице чрез хакерска атака е достигнал до информация, необходима за извършване на транзакциите, за което ответната банка е публикувала различни статии.

Формулира се довод, че отговорността на банката е по чл. 79 от ЗПУПС, като нямало значение дали отговорността е виновна или безвиновна, тъй като разпоредбата разпределяла риска между доставчика на платежни услуги и платеца, в случаите в които се окаже, че липсва съгласие за изпълнение на конкретна платежна операция от платеца. Ищецът счита, че именно ответната банка е доставчик на платежните услуги при тяхното изпълнение, а изпълнението на платежните операции чрез платежна карта, представлявало платежна услуга по смисъла на чл. 4 от ЗПУПС. Ищецът сочи, че е уведомил ответната банка за оспорените неразрешени транзакции още на 15.09.2022 г., но банката не изпълнила своето задължение по чл. 79 от ЗПУПС на следващия ден – 16.09.2022 г. Поради това ищецът счита, че ответната банка е изпаднала в забава в периода от 17.09.2022 г. до 21.02.2024 г. По отношение на втората транзакция, която е оспорена на 20.09.2022 г., ищецът счита, че ответната банка е изпаднала в забава от 21.09.2022 г. до 26.02.2024 г. Иска от съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от „Първа инвестиционна банка“ АД чрез юрк. М. Н., с който се оспорват предявените исков като неоснователни. Ответникът не оспорва твърдението, че ищецът има две открити банкови сметки, както са посочени от него; че ищецът притежава регистрация в „***” , чрез която има право на дистанционен достъп през интернет, както и че ищецът е стартирал процес по активация на ново мобилно приложение с вграден софтуерен токън; че използвайки услугите на мобилното приложение чрез въвеждане на съответното потребителско име и парола, е осъществил достъп до ел. система на банкиране „Моята Фибанк“ през мобилния си телефон; твърдението, че от сметките на ищеца във връзка с наредени плащания, са извършени трансакции към „*** ***” на стойност 150 евро и 390 евро, от сметка ***; към *** плащане в размер на 176,18 лв. от сметка ***; не оспорва и твърдението, че плащанията по двете сметки са извършени в интернет на 15.09.2022 г. с виртуални дебитна и кредитна карта, издадени към посочените сметки. Не се оспорва и обстоятелството, че се намират в договорни правоотношения.

Ответникът оспорва твърдението, че трансакциите на 15.09.2022 г. са неразрешени от ищеца и счита, че ползването на профила на ищеца е осъществено при правилно въведена парола, потребителско име, еднократен код за активиране на мобилно приложение, известни само на ищеца и изпратени на неговия телефон. При неправилно въвеждане на парола за достъп, системата нямало да позволи достъп до профила на ищеца, а при поредица от грешно въведени пароли, блокира профила. Банката нямала задължение да следи I P адрес, от който се достъпва профила на клиента в ел. банкирането, а в случай, че има такова задължение, то посочване на I P адрес ще е задължително условие. Това би означавало клиентът да ползва само един интернет доставчик, със статично свързване в интернет пространството, което би ограничило ползването на услугата. Банката предоставила възможност на клиентите си сами да избират IP адреса, от който достъпват банкирането и за това този адрес не е задължително условие. Процесните трансакции били извършени след изпълнение на поредност от стъпки необходими за достъпване на мобилното приложение „****” на 15.09.2022 г. от мобилно устройство „****. Те са извършени при ползване на платежен инструмент и средство за достъп и идентификация съгласно уговореното между ищеца и банката. Ответникът счита, че е безспорно, че ищецът има активна регистрация в моята Fibank, като на 15.09.2022 г. той е активирал ново мобилни приложение с вграден софтуерен токън. Считано от 15.08.2022 г. в съответствие с изискванията на чл. 100 от ЗПУПС и чл. 24 от делегиран регламент (ЕС) 2-18/398 , ответникът надградил и осигурил нова версия на мобилното приложение, която давала възможност на ползвателите, след като 3 го активират, да ползват Софтуерен токън, вграден в мобилното приложение. Така активирането на мобилното приложение с вграден Софтуерен токън се потвърждава от Оправомощения ползвател, регистриран с права за достъп в ел. банкирането „***” от разстояние при спазване на стъпков процес. При заявка за активиране банката изпращала до регистрирания в системата на банката мобилен номер еднократен код за активиране на приложението, като преди това се въвежда и комбинация от потребителско име и парола, служещи за идентификация в процеса на активиране на мобилното приложение.