Решение № 300 от 11.03.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 300 гр. Варна, 11.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Наталия П. Неделчева мл.с. Симона Р. Донева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско дело № 20223100500227 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Община Варна, представлявана от Иван Николаев Портних - Кмет на Община Варна, чрез юрисконсулт Г. П. срещу решение №262832/19.11.2021г., постановено по гр. дело №7504/2020г. по описа на ВРС, в ЧАСТТА му, с която Общината е осъдена да заплати на Д.

Г. Н., ЕГН **********, сумата от 12000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени от фрактура на левия крак - счупване на фибулата, получени на 08.01.2020г. от падане при преминаване по пешеходна пътека и стъпване на капак на отводнителна шахта, разположена върху пешеходната пътека в гр. Варна, жк „Вл.Варненчик“ /от магазин „Булмаг“ посока бар „Магнолия“/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.01.2020г. до окончателното изплащане, на осн. чл. 50, във вр. с чл. 45 от ЗЗД. Жалбоподателят счита, че постановеното от ВРС решение е неправилно, поради нарушения на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила. Твърди, че в нарушение на процесуалните правила по същество липсва анализ и оценка 1 на конкретните за случая факти и обстоятелства от значение за формиране на преценката за справедливия размер на обезщетението. Счита, че даденото заключение по формулираните въпроси на СМЕ не сочи извънмерна строгост към ответника, с оглед принципа на справедливостта. Твърди, че настоящото увреждане не е повлияло на предходното, както и че не е допринесло за последващата интервенция в гр. Плевен, а напротив от изявленията на в.л. се установява, че са напреднали измененията по прешлените и гръбнака на ищцата и, че едно по-рязко сядане на стол или навеждане също могат да предизвикат промени в здравословното и състояние. Не на последно място следва да се има предвид че и понастоящем оздравителният период на крайника на ищцата е приключил и функциите му са възстановени в пълна степен и обем, като не е установено влошаване на здравословното и състояние, както и повишаване нивото на кръвната захар, доколкото също така няма данни пострадалата да приема и медикаменти. С оглед изложеното се твърди, че по делото не е доказано, че процесното травматично увреждане е поставило ищцата в положение на зависимост, в което да се нуждае от чужда помощ и грижи и за период по дълъг от възстановителния. Липсват и доказателства ищцата да се е подлагала на рехабилитация или други възстановителни процедури свързани с процесното увреждането, както и да предстоят оперативни интервенции свързани с болки и страдания, предвид което счита, че така присъденото обезщетение в размер на 12 000 лева е прекомерно завишено и би довело до неоснователно обогатяване в полза на пострадалото лице. На следващо място твърди, че съдът не се е произнесъл и по възражението за съпричиняване, като излага, че Д.Н. съзнателно е взела решението да премине през процесната шахта, и е предприела необоснован риск, като не е съобразила поведението си, с което е допринесла за настъпването на вредоносния резултат. Твърди също, че решаващият състав не е съобразил заинтересоваността на разпитаните свидетели, с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК, както и не е отчел и обстоятелството, че и двамата свидетели не са преки очевидци на настъпването на травматичното увреждане. Счита за неправилно и необосновано решението в частта досежно присъдената лихва. Твърди, че законната лихва върху сумата на обезщетението за неимуществени вреди следва да се дължи от момента на предявяването на исковата молба, в случай че бъде доказана вината на ответната страна, респективно виновното поведение на Община Варна, а не 2 от датата на настъпване на деликта, аргумент Тълкувателно решение № 3/22.04.2005г. по т.гр.д. № 3/2004г., на ОСГК на ВКС, в което се коментира въпроса кой е началния момент на забавата и съответно дължимостта на законна лихва върху сумата на обезщетението. По изложените съображения моли Решение №262832/19.11.2021г. по гр. д. № 7504/2020г. по описа на Районен съд - гр. Варна, 14 състав, да бъде отменено изцяло, като на негово място бъде постановено решение с което исковата претенция се отхвърли, като бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер за двете съдебни инстанции. В условие на евентуалност, жалбоподателят моли размерът на обезщетението да бъде намален по правилата на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, до действително справедливия размер, съобразно константната съдебна практика. Във въззивната жалба не са формулирани доказателствени искания.

Чрез депозирания писмен отговор, ищцата излага становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като не са налице твърдяните от въззивника пороци. Твърди, че първоинстанционният съд, след като е анализирал събраните по делото доказателства, е достигнал до правилен извод за основателност на предявения иск и справедлив размер на дължимото обезщетение. Счита, че релевантните за спора факти са правилно установени, изводите на съда са законосъобразни, а размерът на обезщетението – справедливо определен. Моли се жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и необоснована, а първоинстанционното решение –потвърдено в обжалваната част, както и да им бъдат присъдени направените пред въззивната инстанция разноски. Доказателствени искания не са направени За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:

Производството е образувано по иск, предявен от Д. Г. Н., ЕГН ********** срещу Община Варна, Булстат 000093442, с административен адрес гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 43 за заплащането на сумата от 15000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени от фрактура на левия крак счупване на фибулата, настъпила на 08.01.2020 г. при стъпване на капак на отводнителна шахта върху пешеходна пътека и падане на пътното платно в 3 гр. Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.01.2020г. до окончателното й изплащане, както и на съдебно-деловодни разноски. Ищцата твърди, че на 08.01.2020 год. в гр. Варна, между 16 и 17 часа, пресичайки пешеходната пътека от магазин „Бул Маг" в ж.к. „Вл.

Варненчик" (бивш „Пикадили"), в посока бар „Магнолия", на зелен светофар, в края на самата пешеходна пътека, стъпвайки на капака на отводнителна шахта, намираща се върху нея, кракът й се усукал, не успяла да запази равновесие и паднала на пътното платно. Самата шахта била разположена в края на пешеходната пътека, непосредствено преди тротоара, и под нивото на пътната настилка, с наклон на единия край към пешеходната пътека. При падането си ищцата усетила много силна болка в левия крак, от която й причерняло и паднала, а покупките й се разпилели на пътя. Опитала се да стане, но от силната болка не успяла. На помощ се притекли две деца, които й дали да пие вода и я завели да седне на пейката на близката спирка. Тъй като не била в състояние да се придвижи сама, се обадила на нейна позната, която живее наблизо за да дойде с колата си и да я закара до дома й. Пред дома й я посрещнал съпруга й, който веднага организирал транспортирането й до Спешен център. Там й била направена рентгенова снимка, която установила фрактура на ляв крак и веднага бил поставен гипс. При последващия контролен преглед след седем дни, бил поставен допълнително гипс, престояла така 35 дни. След свалянето на гипса провела 10 дневна физиотерапия. Трябвало да се проведе втори десетдневен курс физиотерапия, но предвид епидемиологичната обстановка през месеците март, април и май не се осъществил. След инцидента ползвала отпуск поради временна неработоспособност за общо 74 дни до 22.02.2020 год. Ищцата твърди, че процесната шахта се намира в самия край на пешеходната пътека, и е абсолютно невъзможно да бъде забелязана разликата в нивото на капака и нивото на уличната настилка в сумрачната и тъмната част на денонощието.

Излага, че в резултата на инцидента получила счупване на фибулата, като повече от 20 дни изпитва силни болки в областта на левия крак, не можела да спи, да се придвижва и да задоволява ежедневните си потребности, свързани с обличане, ходене до тоалетна, лична хигиена и т.н. За всички елементарни човешки нужди й била нужна чужда помощ. Почти два месеца не можела да излиза от дома си поради болките и отичането на засегнатия крак и силно ограничила социалните си контакти. Към момента все още изпитва болка и 4 страдания, не може да възстанови нормалната си походка и накуцва и все още се налага да пие обезболяващи лекарства. След счупването на кракът й, в резултат от стреса и преживените негативните емоции, се повишила и кръвната й захар, което наложило допълнително лечение. Освен това в резултата на падането и увреждането, се обострило и увреждането на междупрешленните дискове, от което ищцата страдала в предходен период. Според ищцата шахтата е била неправилно поставена и разликата в нивото на капака и уличната настилка е предизвикала падането й, предвид което ответната община следва да понесе своята отговорност, тъй като бездействието на ответника-Община Варна, която има задължение да поддържа пътната инфраструктура е в причинна връзка с вредоносния резултат. С оглед изложеното, и като съобрази настъпилите неимуществени вреди се изразяват в търпени болки и страдания и на основание чл. 52 от ЗЗД моли съдът да определи паричния еквивалент на посоченото обезщетение по справедливост, имайки предвид нанесените поражения върху физическата ми цялост, здравето, психиката и самочувствието на ищцата, евентуалното последващо влошаване на здравословното й състояние, както и появилите се вследствие на телесната повреда всички други негативни последици и тяхната продължителност.

Ответникът – Община Варна, чрез депозирания писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК и в о.с.з. чрез пълномощника си оспорва така предявения иск.

Оспорва твърденията за осъществено бездействие от страна на администрацията, изразяваща се в неподдържането на улична шахта намираща се на територията на ж.к. „Владислав Варненчик". Твърди, че не може по безспорен и недвусмислен начин да бъде направен категоричен извод, че капакът на процесната шахта към дата 08.01.2020г. е бил под нивото на пътната настилка, доколкото същата не е индивидуализирана в достатъчна степен, от което се и компрометира тезата на ищцата за наличието на причинно следствена връзка между описания механизъм и претърпените вреди. Спорно в случая е дали травматичните увреждания са в причинно следствена връзка с поведението на Община Варна или с поведението на ищцата. Счита, че цялостното поведение на пешеходците трябва да е съобразено с особеностите на пътния участък и ходенето им трябва да се свързва с общите правила на ЗЗД за така наречената „дължима грижа".

5

Излага, че не може да се направи категоричен извод, че именно вследствие на полученото травматично увреждане нивото на кръвната и захар се е покачило, както и че довело до обострянето на придружаващо заболяване увреждане на междупрешленни дискове в други отдели. Счита, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер от 15 000 лв. е прекомерно високо. Моли при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят.

В условие на алтернативност моли същото да бъде намалено съобразно правилата визирани в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и в съответствие с преобладаващата за подобни случаи съдебна практика. По отношение искането за заплащане на законна лихва върху главницата счита, че при уважаване на предявения иск началният момент за дължима лихва следва да бъде датата на завеждане на исковата молба. Излага, че когато вредите произтичат от фактически действия или бездействия на администрацията, обезщетението за тях може да се иска след признаването им за незаконни, което се установява в производството по обезщетяването.