Определение № 379 от 20.06.2025, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 379 гр. Ямбол, 20.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Яна В. Ангелова

Галина Ив. Вълчанова Люцканова като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно частно гражданско дело № 20252300500174 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл., вр. чл.414а, ал.5 ГПК.

Образувано e по частна жалба на "Кабиле текстил" ЕООД с ЕИК 203644746 против Определение №377/24.02.2025 г., постановено по ч.гр.д.№3943/2024 г. по описа на ЯРС, с което е обезсилена издадената по делото Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №2258/18.12.2024 г., в частта й, с която съдът е разпоредил длъжника "Кабиле текстил" ЕООД да заплати на кредитора П. И. М. главница за разликата над 104,74 лв. до размер на 1200 лв.

В жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност на атакуваното определение. Поддържа се, че след получаване на заповедта за изпълнение длъжникът е заплатил доброволно сумата от 1095,26 лева, представляваща главница и се твърди, че не се дължи заплащане на мораторна лихва предвид факта, че не е налице забава от страна на длъжника за изпълнението на задължението. Поддържа се и че длъжника не е дал повод за подаване на заявлението. В заключение жалбоподателят моли за отмяна на атакуваното определение и обезсилване на издадената заповед за изпълнение изцяло.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на частната жалба от заявителя П. М..

Ямболският окръжен съд, след като съобрази оплакванията в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, в законовия срок и от легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съображенията са следните:

Производството пред ЯРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, депозирано от кредитора П. И. М. против длъжника "Кабиле текстил" ЕООД сумата от 1200.00 /хиляда и двеста/ лева - главница, представляваща обезщетение по чл.224 КТ за неползван платен годишен отпуск от общо 40 дни при прекратяване на ТПО, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.12.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, сумата от 58.15 лв. /петдесет и осем и 0.15 ст./ лева, представляваща лихва за забава, за периода от 12.08.2024 г. до 16.12.2024 г.

1

Със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2258/18.12.2024 г., постановена по ч.гр.д.№3943/2024 г. по описа на ЯРС, съдът е уважил искането изцяло, като разпоредил длъжника "Кабиле текстил" ЕООД да заплати на кредитора П. И. М. сумата от 1200.00 /хиляда и двеста/ лева, представляваща главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.12.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, сумата от 58.15 лв. /петдесет и осем и 0.15 ст./ лева, представляваща лихва за забава, за периода от 12.08.2024 г. до 16.12.2024 г. Длъжникът да заплати и държавна такса в размер на 25,16 лева (двадесет и пет лева и 16 стотинки) по сметката на ЯРС.

В срока по чл.412, т.8 ГПК длъжникът заплатил сумата 1095,26 лв. за която посочил, че представлява размера на цялата главница и подал възражение по чл.414а ГПК, с което е оспорил дължимостта на обезщетението за забава предвид факта, че такава не е налице от негова страна. Поддържал, че не е дал повод за завеждане на делото, поради което и не дължи направените разноски. Заплатил и ДТ - 25,16 лв. по сметка на ЯРС. Поискал обезсилване на издадената заповед за изпълнение изцяло. Към възражението приложил платежно нареждане от 20.01.2025 г. за сумата 1095,26 лв. и неподписан фиш за заплати за м.декември 2024 г., видно от съдържанието на който на П. М. е начислено обезщетение по чл.224 КТ за 30 дни в размер на сумата 1216,96 лв., от която е удържан данък по ЗДДФЛ в размер на 121,70 лв. и сумата за получаване е 1095,26 лв., колкото са преведени на лицето.

В срока по чл.414а, ал.4 ГПК заявителят признал извършеното плащане на сумата 1095,26 лв., независимо от което направил искане издадената заповед за изпълнение да не бъде обезсилвана, т.к. описаните в нея суми се дължат.

С обжалваното определение, ЯРС е уважил възражението досежно част от претендираната главница в размер на 1095,26 лв., като е обезсилил частично заповедта, а в останалата част приел възражението за неоснователно.

Настоящият състав при ЯОС намира, че определението следва да бъде потвърдено, като правилно по следните съображения:

По възражението по чл.414а ГПК следва да се произнесе заповедния съд, който може да обезсили издадената заповед изцяло или частично /в зависимост от това дали във възражението се твърди изцяло или частично извършено от длъжника плащане/, без въобще да разглежда по същество подаденото възражение и доказателствата към него, ако в тридневния срок по ал.5 на чл.414а ГПК не постъпи становище от заявителя. В разпоредбата на чл.414а, ал.6 ГПК изрично е предвидено, че неподаването на становище и обезсилване на заповедта не е основание да се отрече правото на заявителя да предяви иск по чл.422 ГПК.

Т.е. това е предвиденият от законодателя ред за защита на заявителя при пропуснат срок за становище. При подаване на становище в указания от закона тридневен срок обаче нормата на чл.414а, ал.5 ГПК задължава заповедния съд да разгледа по същество депозираното от длъжника възражение и становището на заявителя. Заповедният съд може да не приеме, че е извършено плащане на признатото вземане по заповедта и да не приеме възражението по чл.414а ГПК, като в този случай следва да остави без уважение и искането за обезсилване на заповедта. В случай, че установи извършено плащане, заповедният съд следва да приеме като основателно възражението по чл.414а ГПК и да обезсили заповедта за изпълнение /изцяло или частично в зависимост от установения размер на заплатената част от вземането/, както и да обезсили в частта за разноските /също изцяло или частично/, като съобрази станал ли е причина длъжникът за образуване на заповедното производство по смисъла на чл.414а, ал.3 ГПК, както и евентуално направено възражение за прекомерност.

В настоящата хипотеза заповедният съд правилно е приел, че заповедта следва да бъде обезсилена в частта за сумата 1095,26 лв., представляваща част от главницата /т.е. е уважил частично подаденото възражение/. Както бе изложено по-горе, самият кредитор е заявил изрично, че е получил тази сума. От доказателствата по делото се установява, че 2 длъжника е начислил обезщетение по чл.224 КТ за 30 дни в размер на сумата 1216,96 лв., от която е удържан данък по ЗДДФЛ в размер на 121,70 лв. и сумата за получаване е 1095,26 лв. е изплатил. Действително дължимата на кредитора сума подлежи на облагане по ЗДДФЛ и такъв правилно е удържан от длъжника - бивш работодател. Това обаче не може да рефлектира на крайния извод за обезсилване заповедта частично в частта за главницата и съответно да го промени. И това е така най-малко поради факта, че претенцията на кредитора М. е за заплащане на обезщетение по чл.224 КТ за неползван платен годишен отпуск от общо 40 дни, а длъжника - бивш работодател е изчислил и заплатил такова за 30 дни.

От доказателствата по делото /разменена между страните кореспонденция по ел.поща/ се установява, че е невярно твърдението на длъжника, че не е знаел за прекратяването на ТД на М.. Установява се също така, че тя е отправила на 02.10.2024 г. искане, озаглавено "напомнително писмо" да й бъде изплатено полагащото й се възнаграждение за неползван платен годишен отпуск за 2022 г., 2023 г. и 2024 г., като е посочила и банкова сметка. Сумата от 1095,26 лв. безспорно е заплатена от длъжника на 20.01.2025 г. - след издаване на заповедта за изпълнение и след получаване на уведомлението за това. Предвид това настоящия съд приема, така както е приел и ЯРС, че длъжника е в забава и дължи претендираните обезщетения за това. Предвид това първоинстанционният съд правилно е приел, че същият е дал повод за завеждане на делото, поради което и дължи и направените от страна на взискателя разноски.

На основание гореизложеното настоящият съдебен състав намира атакуваното определение за правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено, а частната жалба - оставена без уважение.

На основание горното, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №377/24.02.2025 г., постановено по ч.гр.д.

№3943/2024 г. по описа на ЯРС.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3