Решение № 1594 от 18.05.2017, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 15671/2016
- Вид
- Решение № 1594
- Подписан
- 18.05.2017
- В сила
- 09.06.2017
- Състав
- МАРИЯ ДИМИТРОВА ЛИЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.219 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- член 45 · Закон за задълженията и договорите
- член 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш Е
Н И Е № 1594
Номер 1594 Година 18.05.2017 град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХІІІ граждански състав
На двадесет и пети април две хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15671 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно основание член 49 във връзка с член 45 ЗЗД.
Ищецът С.К.О. ЕГН
**********,***, действащ чрез пълномощника си адв. Т.С.П. ***, служебен адрес: гр. С., ул.” С. С.”**, адрес за призоваване: гр. С., ул. „С. С.” **, чрез адв.
Т.П. ***, иска от съда, да осъди БДЖ
ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ ЕООД СОФИЯ, ЕИК *********, адрес: гр. С., бул.”И. В.” № * да й заплати обезщетение за вредите, които е претърпяла на 31.05.2016 г., пътувайки във влак ***** от гр. П. за гр. С., които оценява на 5000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата 31.05.2016 г., ведно с разноските, които е направила по настоящето дело.
По искане на ответника БДЖ ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ ЕООД СОФИЯ, съдът е конституирал на основание чл.219 ал.1 от ГПК, като трето лице – помагач по делото на страната на ответника, „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.”К. А. Д.” №**, представлявано от Д. Д. – *** и Р.
Д. – ***.
Ищецът твърди, че притежавала абонаментна карта № ......, със срок 1 месец, за направлението С. - П. , валидност от
04.05.2016г. до 03.06.2016 г.„ издадена от БДЖ "Пътнически превози” ЕООД.
Твърди, че на 31.05.2016 г. пътувала с влак ***** от гр.П. за гр. С., тръгващ в 15.50 часа, началник влак П. Н. Ч.. Прибирала се от работа. Твърди, че претърпяла следния инцидент, около 16.00 часа между гарите П. - П., без въздействие от нейна страна, върху главата й паднал прозорец от влаковия вагон, който се откачил от пантите. Твърди, че всекидневно пътувала с влаковете на БДЖ по линията гр. С., където живеела до гр. П., където работела /местоработата й към 31.05.2016г. била в ресторант „К.
” гр. П., бул.”В. А. * / и обратно. В резултат на падналия върху главата й стъклен пакет й била причинена разкъсно - контузна рана на главата, която била хирургично обработена. Направена й била превръзка. Била прегледана в Спешно отделение на УМБАЛ „Св. Г. ” ЕАД - П. , лист № 41813/31.05.2016г. и допълнителен лист № 41813 за преглед на пациент в спешно отделение на УМБАЛ” Св.Г. ” ЕАД - П. се установявала диагноза: контузия на главата. Твърди, че съгласно заключение от Съдебномедицинско удостоверение № 531/2016 г., издадено от
Катедра по обща и клинична патология и съдебна медицина на М. у. П., й било причинено разстройство на здравето по смисъла на чл. 130 ал.1 отНК. Поради горното, здравословното й състояние било влошено за един продължителен период от време, претърпяла болки и страдания, била в болнични за 10 /десет дни/, пила болкоуспокояващи лекарства. Уплашила се сериозно от голямото количество кръв, което й течало от главата по време на описания инцидент. Твърди, че пряк свидетел на всичко, което се случило с нея била г-жа Е....Д.... от гр.С. , която й дала първа помощ с подръчни средства във влака. Преживяното не могла да опише с думи, защото всекидневно използвала влаковете на БДЖ, психически била травмирана в момента, в който се качвала във влак и я обземало силно притеснение и неприятният спомен от 31.05.2016г. изплувал в съзнанието й, нямала възможност да използва друг вид транспорт, защото не сбила шофьор, а работата й налагала да пътува всекидневно.
Твърди, че инцидента, който претърпяла на... във влак *****, станал причина да не може да изпълнява трудовите си задължения, наложило се да отсъства от работа, а и здравето й било сериозно увредено, главоболието, което изпитвала продължавало и до настоящия момент.
Твърди, че за 10-те дни, в които била в болнични не се възстановила напълно, но след тях макар и с болки продължила да ходи на работа, защото работодателят й към онзи момент настоял по-бързо да се върна работа.
Твърди, че няколко дни след инцидента, се обърнала за съдействие към ръководството на БДЖ, изпратила им писмените доказателства, с които разполагала доказващи влошеното й здравословно състояние, същите прилагала и към настоящата ИМ, като молбата й била да се свържат с нея и да уредят доброволно и извънсъдебно обезщетението й като пострадало лице - пътник във влак на БДЖ.
Твърди, че не получила никакъв отговор от тяхна страна. На място посетила Пътнически център при БДЖ Пловдив - ТЦПП, с адрес: гр.П. , бул.” В. А. ” № *, като депозирала молба до Ръководителя. На 20.09.2016 г., била връчена от нея на Ръководителя на пътнически център при БДЖ Пловдив- ТЦПП, Нотариална покана чрез Н.... рег.№ *** по Р...на Н... к... с р.... на д.....РС П. - С .Й..
ОТВЕТНИКЪТ БДЖ ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ ЕООД СОФИЯ, с отговора на исковата молба заявява, че предявения иск е недопустим и неоснователен.
Твърди, че с исковата молба се твърдяло, че ищцата притежавала абонаментна карта по направлението С. - П. с валидност от 04.05.2016г. до 03.06.2016г., издадена от „БДЖ - Пътнически превози” ЕООД и че на .... при пътуването си с влак ***** от гр. П. до гр, С. е претърпяла инцидент, но не били посочени и представени доказателства, че е осъществено конкретното пътуване на посочената в исковата молба дата, поради което оспорва това обстоятелство.
Твърди, че не бил съставян и акт за настъпила Транспортна злополука. Не били уведомени, че ищцата желае да й бъде съставен такъв акт непосредствено след инцидента и съответно ако са налице условията за това да получи застрахователно обезщетение. „БДЖ - Пътнически превози” ЕООД в качеството на лицензиран железопътен превозвач по смисъла на ЗЖТ сключило договор № .... със Застрахователно акционерно дружество „В...” АД с предмет „З....” на пътниците в средствата за обществен превоз със срок 4 /четири/ години. На .... било сключено споразумение към горепосочения договор.
На .... бил сключен добавък 1, а на ....... бил сключен добавък ... с правоприемника «Дженерали Застраховане» АД , с който действието на полица № .... „злополука на пътниците в средствата за обществен транспорт” било продължено до ... Твърди, че към момента на настъпването на инцидента със С.О. на ...., договорът за застраховка бил действащ, както и горепосочената застрахователна полица, която била валидна за събития, настъпили на територията на Р.... Б.... Твърди, че по повод получената на 19.09.2016 г. нотариална покана, която ищцата е приложила като доказателство към исковата молба, били поискани обяснения от началник влак П.
Ч. , обслужвал влак ***** на .... В пояснението, което същият дал, се твърдяло, че действително на тази дата прозорец е паднал върху главата на пътничка, като е одраскал главата й. Пътничката била напълно адекватна, отказала е да бъде повикана спешна медицинска помощ, слезнала на гара С. , като през цялото време ругаела. Пътничката не била посочена по име, същата не се е свързала веднага след инцидента с „ БДЖ - Пътнически превози” ЕООД, за да и бъде съставен Акт за транспортни злополука и нямало никакви доказателства, че въпросната пострадала пътничка е именно ищцата. Нотариалната покана от ищцата била подучена едва края на м. септември 2016г., т.е. почти четири месеца след предполагаемия инцидент с нея.
Твърди, че ищцата предявила иск за вреди от непозволено увреждане по чл. 45 във връзка с чл.52 от ЗЗД. За да бъде осъществен обаче фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД било необходимо да се установи при условията на кумулативност, че било налице осъществено противоправно деяние/действие или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. В случая обаче от исковата молба не ставало ясно в какво се изразява противоправното поведение на ответника.
Твърди, че освен по основание оспорва предявения иск и по размер. Счита, че претендираното обезщетение от С.О. в размер на 5000 лв. за претърпени неимуществени вреди, било с необосновано висок размер и не съотвествало на характера и степента на настъпилите за същата неимуществени вреди, предвид което размерът на обезщетението се явявал и несправедливо оценено. От обясненията на началник влак Ч. било видно, че пътничката е била напълно адекватна, отказала е да бъде повикана спешна помощ и пътниците и дали мокри кърпи да си забърше „струйката кръв от одрасканата глава”. От представените от ищцата медицински документи също било видно, че се касае за повърхностна рана. В лист за преглед на пациент № 041813 от дата 31.05.2016 г., било посочено, че раната е обработена с наложена стерилна превръзка. Отбелязано било „липса на необходимост от болнично лечение”. Нямало данни раната дори да се е налагало да бъде шита или лепена.
Представен бил резултат от образно-диагностично изследване от отделение по образна диагностика на УМБАЛ „ С. Г.” ЕАД - П. , съгласно който резултатът от извършената рентгенография на череп била „ без видими травматични промени на свода на черепа и видими лицеви кости”, както и резултат от рентгенография на цервикални прешлени - запазена шийна лордоза, без видими травматично прекъсване на прешлените тела, вертебрален канал - изглежда интактен. Диагнозата в издадения и болничен лист Е 20165832100 от д-р Д. С. - Я. била „повърхностна травма на главата с неуточнена локалицазия”.
В исковата молба ищцата признавала, че веднага след изтичане на болничния в размер на 10 дена се завърнала на работа и е изпълнявала трудовите си задължения. Нямало данни да са настъпили допълнителни усложнения на здравето. Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определяло от съда по справедливост, като понятието „ справедливост” не било абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968г. то било свързано с преценка на редица конкретни обективни съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпване, обстоятелствата, при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др. Твърди, че в случая се касаело за рана, която била повърхностна и малка / 1см/ и би причинила болки и страдания с обичаен характер до няколко дни след травмата, без да са останали усложнения за живота и здравето на ищцата. Дори няма данни за сътресение на мозъка. Вредите не били причинили сериозни увреждания, създали дискомфорт за сравнително кратък период от време, няма болничен престой, нямало допълнителни увреждания, поради което претендираният размер на обезщетението се явявал многократно завишен и не кореспондирал с претърпените от ищцата болки и страдания.
ТРЕТОТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, гр. С., заявява, че оспорва привличането си в производството като трето лице помагач на страната на ответника като недопустимо, поради липса на правен интерес. Излага доводи за това.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Представени са в заверени преписи Съдебно-медицинско удостоверение №......., от което се установява, че на ........... ищцата по делото С.К.О., е получила нараняване на главата след като прозорец на влаковия вагон се откачил от пантите и паднал върху нея, като и лист за преглед на пациент в спешно отделение и резултати от образно – диагностично изследване от отделение по образна диагностика.
Представена е абонаментна карта за периода 04.05.2016 г. – 03.06.2016 г., с която ищцата е пътувала по линията С. - П. – С. .
Представена е в заверен препис Н....... рег. № ****, т.*, №** от ... г. на ищцата до ответното дружеството, с която е поискано да изплати на ищцата обезщетение за претърпените вреди.
Представен трудов договор от ....., от който се установява, че същата е работила в гр. П..
От показанията на свидетеля Е. Д. Д., се установява, че познавала ищеца по повод тяхно пътуване във влака. Края на май месец миналата година пътувала във влака, в който станал инцидента. Твърди, че във влака било много топло и тя избрала да седне в първия вагон до вратата, за да може като влизат и излизат хората да влиза малко въздух в купето. Твърди, че С. казала, че била проверила, че в последния вагон щяло да има климатик и няма да е толкова топло затова да се преместят в този последния вагон, за да пътуват. Твърди, че С. седнала до прозореца, срещу нея имаше друго место и за да не са краката им едни в други тя седнала на срещуположното място, спрямо нея.