Определение № 74 от 04.02.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 74 гр. Варна, 04.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М. П. Славов

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Ирена Н. Петкова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20233000500455 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 15/03.01.2025 г. по описа на АС-Варна, депозирана от М. И. Д., ЕГН **********, чрез адв. Д. Т. П., с искане за изменение в частта за разноските и тълкуване на Решение № 196/03.12.2024 г., постановено по в. гр. дело № 455/2023 г. по описа на АС-Варна.

В обстоятелствената част на молбата се сочи, че с решението си апелативният съд е осъдил молителката да заплати на М. И. сумата от 3 625 лв. разноски по делото, а последният е осъден да заплати на М. Д. 360,93 лв. разноски. Молителката твърди, че решението е неясно досежно обстоятелството дали решението на първоинстанционния съд досежно разноските остава непроменено или въззивният съд определя друг размер на дължимите пред първата инстанция разноски. Поради тази неяснота е формулиран петитум по реда на чл.251 ГПК да бъзе постановено тълкуване на съдебното решение.

Освен това се излага, че е налице противоречие между мотивите и диспозитива на решението, тъй като в мотивите е прието, че въззивникът дължи заплащане на разноски, а в диспозитива неправилно е осъдена за тези разноски въззиваемата. Твърди се, че е налице несъответствие и по отношение на размера на разноските съобразно уважената, респективно отхвърлената част от иска. Предвид изложените съображения се иска да бъде допуснато и изменение на решението в частта за разноските, като бъдат определени разноски в посочения в приложена към молбата таблица размер.

В срока по чл. 248 ал. 2 от ГПК насрещната страна М. И. И., ЕГН 7702032253, не е депозирала становище по молбата.

Като съобрази изложеното в молбата, съдът квалифицира същата като такава с правно основание чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за 1 разноските. Съставът приема, че правното основание на молбата е именно посоченото независимо от обстоятелството, че са наведени твърдения за допусната очевидна фактическа грешка /противоречие между мотиви и диспозитив/, твърдения за непълнота на решението в частта за разноските, тъй като е налице непроизнасяне по разноските, дължими в първоинстанционното производство, както и твърдения за неправилното им определяне пред въззивната инстанция. Това е така, тъй като всяко искане на страната, касаещо решението в частта за разноските, следва да бъде квалифицирано като искане по чл.248 ГПК. Неприложими при разглеждане на разноските са производствата по чл.247, 249 и чл.251 ГПК, тъй като законодателят е предвидил специален състав.

Затова и молбата следва да бъде квалифицирана като такава по чл.248 ГПК.

Молбата за изменение на въззивното решение в частта за разноските е заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана съображения: по същество, същата е основателна по следните

Производството пред АС-Варна е образувано по въззивна жалба, подадена от М. И. И. от гр.Разград срещу решение № 140/27.09.2023 г. по гр.д.

№ 54/2023 г. на Окръжен съд – Разград, с което са отхвърлени предявените против М. И. Д. искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.2, вр. с чл.82, ал.1, пр.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 40 000 лева – предявен като частичен иск, при размер на целия иск 170 000 лева - обезщетение за причинени имуществени вреди – пропуснати ползи от неизпълнено задължение от ответницата, за периода 26.06.2013 г. - 26.06.2018 г. по споразумение за ползване на подробно описани недвижими имоти, сключено на 26.06.2013 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска и са присъдени разноските по делото, като е осъден М. И. да заплати на М. Д. сумата от 4 418,20 лв.

С Решение № 196/03.12.2024г. по настоящото дело съдът е отменил решение № 140/27.09.2023 г. по гр.д.№ 54/2023 г. на Окръжен съд – Разград в 2 отхвърлителната му част за сумата от 3 750 лв. и вместо него осъдил М. И. Д. да заплати на М. И. И., сумата от 3 750 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – пропуснати ползи от неизпълнено задължение по споразумение от 26.06.2013 г. за ползване на недвижим имот – 2/3 ид.ч. от офис, находящ се в гр.Разград, бул. „България“ № 11, за периода от 1.03.2018 г., до 26.06.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на сумата. Съдът потвърдил решението на Окръжен съд – Разград в останалите му отхвърлителни части, като осъдил М. И. И. да заплати на М. И. Д. сумата от 360,93 лева, представляваща направени разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК и осъдил М. И. Д. да заплати на М. И. И. сумата от 3 625 лв., представляваща разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

Съобразно правилата на чл.78 ал.1 ал.3 ГПК и предвид изхода на спора и направеното искане и въззивникът, и въззиваемата страна имат право на разноски, както пред въззивната, така и пред първата инстанция.

Пред АС-Варна М. Д. е претендирала разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4 000 лв. с представяне на доказателства за заплащането му. Съобразно отхвърлената част от иска в полза на Д. следва да бъдат присъдени 3 625 лв.

В полза на въззивника М. И. също се дължат разноски пред въззивната инстанция. Претендирани са разноски в размер на 3 850 лв. адвокатско възнаграждение, 800 лв. държавна такса и 260 лв.- транспортни разходи.

Присъдени са разноски в размер на 3 625 лв. Съобразно уважената част от иска адвокатското възнаграждение, което е дължимо на И. е в размер на 360,94 лв. Основателно е искането за присъждане на разноски и в размер на 75 лв. държавна такса за въззивно обжалване съобразно уважената част от иска.

Претендираните суми за транспортни разходи не се дължат, тъй като от една страна, траспортните разноски на процесуалния представител би следвало да се включват в уговореното възнаграждение. Наред с това, приложените доказателства не установяват закупуване на самолетни билети за датата, на която е било проведено откритото съдебно заседание-13.11.2024г., а за поранна дата. Затова и в полза на М. И. следва да бъдат присъдени общо 435, 94 лв., от които 360,94 лв.- адвокатски хонорар и 75 лв.- държавна такса.

Решението на АС-Варна следва да бъде изменено в посочения смисъл, 3 като М. Д. следва да бъде осъдена да заплати сумата от 435,94 лв. на М. И., а последният следва да бъде осъден да заплати на М. Д. още 3 264,07 лв. освен присъдените 360,94 лв.

Съобразно частичната отмяна на първоинстанционното решение следва да бъдат изменени и определените пред първоинстанционния съд разноски.

Доколкото обаче искането на М. Д. за присъждане на разноски съобразно представения пред ОС-Разград списък е изцяло уважено, а предвид изхода на спора пред настоящата инстанция и частичното уважаване на иска срещу ответницата, разноските й биха били редуцирани, съставът намира, че за молителката не е налице интерес да иска изменение на определените с първоинстанционното решение разноски. Въззивникът М. И., който има право на разноски за първоинстанционното производство, не е упражнил правото си по чл.248 ГПК, поради което и съставът намира, че изменение на решението в частта за разноските чрез изменение в частта за разноските на първоинстанционното решение не следва да бъде сторено.

Водим от горното, на основание чл. 248 ал. 3 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 196/03.12.2024 г., постановено по в. гр. дело № 455/2023 г. по описа на АС-Варна в частта за разноските, КАТО:

ОСЪЖДА М. И. И., ЕГН **********, с адрес гр.Разград, ул.“Марица“ № 49, вх.Г, ет.7, ап.44, да заплати на М. И. Д., ЕГН ********** от гр.Разград, ул.“Иван Вазов“ № 16, ет.5, ап.13, още 3 264,07 /три хиляди двеста шестдесет и четири лева и 7 ст./ освен присъдената с решението сума от 360,93 лева, или общо сумата от 3 625 лв., представляваща направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция, на основание чл.78, ал. 3 от ГПК.

ОСЪЖДА М. И. Д., ЕГН ********** от гр.Разград, ул.“Иван Вазов“ № 16, ет.5, ап.13, да заплати на М. И. И., ЕГН **********, с адрес гр.Разград, ул.“Марица“ № 49, вх.Г, ет.7, ап.44, само сумата от 435,94 /четиристотин тридесет и пет лева и деветдесет и четири ст./, представляваща направени пред въззивната инстанция разноски, от които 360,93 /триста и шестдесет лева и деветдесет ст./ - заплатен адвокатски хонорар и 75,00 лв.- държавна такса за въззивно обжалване съобразно уважената част от иска, на основание чл.78 ал.1 от ГПК.

4

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчване на съобщението на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5