Решение № 2714 от 18.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2714 гр. София, 18.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20241110135329 по описа за 2024 година

Производството е първоинстанционно, по реда на ГПК от 2007г.

Ищецът К. А. Г. твърди, че на 1.6.2006г. сключили с „Ейч Ви Би Банка Биохим“ АД – дружество, прекратено поради вливане в ответното дружество „Уникредит Булбанк“ АД, договор за ипотечен кредит, като с анекс 1/27.5.2016г. договорът бил изменен. Твърди се, че с решение № 5426/27.5.2022г. по дело № 44109/2021г. на СРС, 174 – ти състав, съдът е обявил за нищожни, като неравноправни, клаузите на договора, които уреждат валутния риск за кредитополучателя- разпоредбите на чл.8; 10, ал.4, ал5, ал.9, ал.10, както и клаузите на т.2,3 и 2,5 от Анекс 1, които се сочи, че уреждат превалутирането на главницата от швейцарски франкове в лева при курс 1,7931000 за един шв.фр.Твърди се, че с решението, ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 9826,45 лева – недължимо платени суми за анюитетни вноски за период 3.6.2016г.- 26.7.2021г. по договора. Ищецът е твърдял в исковата молба, че за период 1.7.2006г. до 26.5.2016г. ответното дружество е получило в повече от дължимото , тъй като е прилагал обявените за нищожни разпоредби. Сумата изчислява, като разлика между размера на изчислени и платени от ищеца въз основа нищожните разпоредби 118 анюитетни вноски в период 1.7.2006г. до 26.5.2016г и размерът на вноските, които ищецът дължи и би следвало да плати, ако не се вземат предвид обявените за нищожни разпоредби на договора- в случай, че вноските са изчислени по цена 1,25149 лева за един шв.фр. В уточнителна молба № 299296/24.9.2024г., в изпълнение на указанията на съда, ищецът е посочил, че твърди недължимо платена сума за анюитетни вноски за период 1.7.2006г.- 26.5.2016г., формирана от главница и възнаградителна лихва, като се твърди, че ежемесечно е погА.вал всяка месечна анюитетна вноска, съдържаща част от главница и част от лихва в променливо съотношение, като първоначално, анюитетната вноска е погА.вала предимно възнаградителната лихва, а към края на периода – основно 1 главницата.

В отговор на изложеното, ответното дружество потвърждава твърдението на ищеца, че за исковия период кредитът е погА.ван чрез директен дебит / в молба по чл.143 ГПК е посочено, че от отпускането на кредита, до 30.7.2007г., анюитетните вноски са погА.вани чрез директен дебит, като в открито съдебно заседание от 28.11.2024г. е пояснено, че от сметката в швейцарски франкове, банката е удържала вноската/ а след това – с вноски на каса, които, отново в това о.с.з. е изложено като твърдение, че ищецът е внА.л на каса, във шв.фр. Ищецът посочи, че в повечето случаи, швейцарските франкове са били превалутирани преди внА.нето на каса.

Предявява се осъдителен иск за връщане на сочената сума, която се счита, че е платена при изначална липса на основание, ведно със законната лихва върху нея, като в о.с.з. от 30.1.2025г., СРС допусна изменение на иска, чрез намаляване на размера му до сумата от 10134,57 лева, като за горницата, до сумата 14000лева, ищецът упражни правото си да се откаже от иска.

Ответното дружество, в срока за отговор, е упражнило правото си на отговор, като оспорва иска, като счита, че силата на пресъдено нещо по предишния правен спор, не препятства защитата му да направи възражение за погасителна давност на вземането, предмет на иска, като се сочи, че давността за вземането е 5 – годишна, като се счита, че същата е започнала да тече от получаването на сумата от ответника. Излагат се доводи, че с исковата молба по предишното дело, заведена на 26.7.2021г., теченето на давностния срок е прекъснато, като погасени по давност са всички вземания преди 26.7.2016г. Сочи се, че доколкото Директива 93/13 няма директен ефект, а и същата е възприета в националното право, то и срокът на давността се урежда от него. Сочи се, че националната правна уредба не прави практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правото на потребителя да иска връщане на платените суми въз основа неравноправни клаузи, правото на иск не е ограничено със срок. Прави се тълкуване на практиката на СЕС, обосновавайки прилагането на принципа на ефективност и принципа на равностойност, като се счита, че към предявяване на първоначалната искова молба ищецът е бил запознат с правата си националния закон.

В писмената защита, към изложеното в отговора, е изложен и довод, че вземанията му са начислени на основание чл.4 от договора – необявена за нищожна клауза, поради което и сумата е събрана на валидно основание.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното.

С определението по чл.140 ГПК, прието без възражения от страните, за доклад по делото, са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 1.6.2006г. ищецът и „Ейч Ви Би Банка Биохим“ АД са сключили договор за ипотечен кредит, с анекс 1/27.5.2016г. договорът бил изменен, че клаузите на т.2,3 и 2,5 от Анекс 1, уреждат превалутирането на главницата от швейцарски франкове в лева при курс 1,7931000 за един 2 шв.фр.

На основание чл.298,ал.1 ГПК, между страните с влязло в сила на 17.10.2023г.е формирана сила на пресъдено нещо по гр.д.№ 44109/2021г. на СРС, 174 – ти състав / образувано по искова молба от 27.7.2021г./ за следните обстоятелства: нищожността на разпоредбите на чл.8; 10, ал.4, ал5, ал.9, ал.10, както и клаузите на т.2,3 и 2,5 от Анекс 1, че сумата от 9826,45 лева – платена от ищеца за период от 3.6.2016г. – 26.7.2021г. съставлява разликата между превалутирана главница, по курс за 1 шв.фр. - 1,7931000 лева и по курс на БНБ към датата на сключване на договора за 1 шв.фр. - 1,25149 лева.

Предвид същата разпоредба на чл.298,ал.1 ГПК, не следва да се събират доказателства, че към 1.6.2006г. курсът на БНБ за 1 шв.фр. възлиза на 1,25149 лева, към 27.5.2016г. - 1,76710 лева.

Съгласно представения по делото договор за кредит, сключен на 1.6.2006г., банката е предоставила на кредитополучателя сумата от 49007 шв.фр. в заем, при усвояване не по – късно от 2.7.2006г.,която сума ще се преведе по разплащателна сметка в швейцарски франкове. Съгласно чл.4 от договора, погА.ването на кредита се извършва по посочена разплащателна вноска на 300месечни вноски, първите 12, считано от 5.7.2006г. до 5.6.2007г. в размер 230шв.фр., представляващи сбор от главница плюс лихва, определена на база фиксиран лихвен процент по чл.9,ал.1; останалите 287 броя, към датата на договора –310 шв.фр., последната изравнителна – 299,21 шв.фр., 0,21 шв.фр., формирани от главница и лихва, като в същата разпоредба е вписано, че актуализацията на базовите лихвени проценти на банката се отразяват в промяна на размера на погасителната вноска, съгласно т.3,12,4а ОУ, за което кредитополучателят дава съгласие. В чл.9 от договора е предвидено, че за усвоените суми, се заплаща лихва- първите 12 месеца, фиксирана от 2,9 %, на годишна база, за останалия период – лихва, определена на база променлив, в хода на изпълнение на договора годишен лихвен процент, определен от сбора на базов лихвен процент на банката плюс надбавка -0,366 %, който към момента на подписване на договора е 6,27583 %. В чл.10,ал.4 е предвидено, че кредитополучателят има правото да поиска банката да превалутира предоставения му ипотечен кредит в шв.франкове, съответно – в български лева или евро/…/, като кредитополучателят се съглА.ва изрично с подписване на договора, банката да превалутира кредита в лева или евро по търговски курс купува на банката към датата на превалутирането и лихвени проценти, съгласно действащия лихвен бюлетин за ФЛ на банката за съответната валута и кредит; ал.5 – с подписване на договара, кредитополучателят се съглА.ва банката да има право служебно да превалутира заема в лева или евро по търговския й курс купува към датата на превалутирането и лихвени проценти съгласно действащия лихвен бюлетин за физически лица на банката за съответната валута.

Правото за служебно превалутиране възниква в полза на банката единствено в случай, че средната стойност на шв.фр. към български лев за текущо полугодие, определена като усреднена стойност на ежедневните котировки на фиксинга на БНБ за швейцарски франк за съответното полугодие се повиши с 20 %, в сравнение със средната стойност на швейцарския франк към български лев за полугодието, през което е отпуснат кредита. В 3 ал.9 е предвидена декларация от страна напотребителя, че е запознат, че превалутиването може да доведе до повишаване на месечните вноски, а в ал.10- че тези разпоредби са му разяснени.

С анекс 1/27.5.2016г , е посочено, че отпусната сума е в размер 49007шв.фр., редовната главница възлиза на /чл.2,3/35898,81 шв.фр., начислена е неизискуема лихва 285,65 шв.фр. / чл.2,4/, посочен е размер на превалутирана редовна главница при курс 1.793100 – 69211,53 лева /чл.2,5/, 512,20 лева – превалутирана лихва при този курс / чл.2,6/, като в чл.4 от анекса е посочено как се формира цената на кредита – ГЛП се формира, според валутата на кредита и периодичността на олихвяване от приложиния към датата на олихвяване пазарен лихвен индекс плюс фиксирана надбавка – за 27.5.2016г.- 5.6.2031г., по кредити, изплащани чрез анюитетни вноски /чл.4,1/, тримесечния Софибор възлиза на 0,143%, фиксирана надбавка от 4,157 %, ГРП възлиза към датата на анекса, на 4,3 %. В чл.11 от анекса е посочено бланкетно, че възнаградителната лихва ще се формира по посочения в чл.4,1 и 4,2 начин, препращайки към формулата н чл.9,4 и 9,5 ОУ, като съгласно чл.11,3 страните са се съгасили, че ГЛП се променя автоматично съобразно промяната на договорения, приложим пазарен лихвен индекс и при условията, установени в т.9,4 и 9,5ОУ, като промяната влиза в сила автоматично.

С влязло в сила на 17.10.2023г. решение на СРС, 174- ти състав по дело № 44109/2021г., по иск от 27.7.2021г. на К. Г. против Уникредит Булбанк АД, за признаване на отделни клаузи на договора за кредит и анекса за нищожни, като неравноправни, и връщане на дадено, на основание тези неравноправни клаузи, разпоредбите на чл.8, чл. 10, ал.4, ал.5, ал.9 и ал.10 за нищожни; приел е, че с чл.2,3 и 2,5 от анекс 1, ищецът за период от 3.6.2016г.26.7.2021г. – сумата от 9826,45 лева, недължимо платени анюитетни вноски.

Ответникът е представил лихвен лист, от който е видно, че за период 1.5.2007г. до 26.5.2016г. ГЛП е променян / 2,9 за вноска 5.5.2007г./, 6,924 за вноска 5.72007г., 6,989 за вноска 5,12.2008г.

По делото е приета, неоспорена от страните първоначално заключение и допълнително заключение, които следва да се разгледат съвместно, като съдебно – счетоводна експертиза. Вещото лице сочи, че към 1.6.2006г., валутният курс на БНБ за 1 швейцарски франк, възлиза на 1,25149 лева; а към 26.5.2016г.- 1,76599 лева.

За исковия период, ищецът е заплатил сумата 10392,06 шв.фр. главница, които се равняват на 13005,56 лева по курс на БНБ от 1,25149 лева за шв.фр., за възнаградителна лихва – 31059,83 шв.фр., която възлиза на 38871,07 лева; общо, ищецът е платил 41451,89 лева анюитетни вноски, като за исковия период ищецът е платил за главница, в повече, сумата 2709,33 лева, и 7425,24 лева възнаградителна лихва – общо 10134,57 лева, платена в повече, вследствие на увеличения валутен курс. Вещото лице е изследвало за период 12.5.2006г.- 7.5.2007г., неколкократни внА.ния от страна на ищеца по разплащателна сметка в швейцарски франкове, на внесена сума в лева, превалутирана в швейцарски франкове, впоследствие, използвана за погА.ване на вземането, останалите вноски, са правени директно в швейцарски франкове.

4

В приложение към допълнителното заключение, вещото лице е изследвало разликата между реално платената сума за главница и лихва / в швейцарски франкове.

Изложеното се установява от събраните писмени и гласни доказателства и от заключенията на вещото лице, които страните не оспориха и съдът прие.