Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2076 от 26.05.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 9960/2025
Вид
Решение № 2076
Подписан
26.05.2026
Състав
Моника Жекова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124 , ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.227 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.236 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.1 · Закон за наследството
  • чл.5 - 9 · Закон за наследството
  • чл.5 - 9 · Закон за наследството
  • чл.5 - 9 · Закон за наследството
  • чл.5 - 9 · Закон за наследството
  • чл.5 - 9 · Закон за наследството

РЕШЕНИЕ

№ 2076 гр. Варна, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20253110109960 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Ищците Н. С. К., ЕГН **********, с адрес: *** ; С. С. К., ЕГН **********, с адрес:

***; Н. Ц. К., ЕГН **********, с адрес: ***; П. Ц. К., ЕГН **********, с адрес: *** ; Н. Ц.

К., ЕГН **********, с адрес: ***; Д. Н. П., ЕГН **********, с адрес: ***; С. Н. К., ЕГН **********, с адрес: ***; Д. Т. Б., ЕГН **********, с адрес: ***; Д. М. С., ЕГН **********, адрес: ***; В. Д. С., ЕГН **********, адрес: *** и Н. Д. С., ЕГН **********,с адрес: ***, всички чрез адв. И. В. - ВАК, със съдебен адрес: *** са сезирали РС Варна с иск с правно основание чл.108 ЗС против ответника И. К. А., ЕГН ********** адрес: *** .

Ищците основават исковата си молба на следните твърдени факти и обстоятелства :

На 20.12.1982 г. М. С. К. закупила недвижим имот -апартамент , находящ се в ***.

На *** г. М. К. починала, като оставила за наследници ищците. Имотът към настоящият момент, твърдят ищците, че се обитава от И. А., с който М. К. живяла на семейни начала.

Ищците изпратили на ответника покана за доброволно освобождаване на имота , тъй като същия не е негова собственост, но отв. А. отказал да го свободи доброволно.

Ищците подали жалба във ВРП, като била образувана пр. пр. № 10707/2025 г. по описа на РП - Варна. С Постановление от 23.07.2025 г. прокуратурата отказала да образува НП с основание, че се касаело за гражданско-правен спор.

Ищците , наследници на М. К. считат, че ответникът И. А. противозаконно и самоволно ги е лишил от право на собственост и ползване на апартамента, както и осъществил състава на престъпления визирани в текстовете на хипотезите на чл. 323, ал. 1 от ИК.

Ищците се позовават на разпоредбата на чл. 108 от ЗС съгласно която собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това, като препращат към съдебна практика на ВКС свързана с предмета на искова защита и 1 тежестта на доказване .

На следващо място ищците се позовават на задължителното ТР № 1/06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което за да се придобие по давност правото на собственост, държателят следва да преобърне с едностранни недвусмислени действия държането във владение, като тези действия бъдат доведени до знанието на досегашния собственик, а завладяването и промяната следва да се манифестира пред собственика, а не пред трети лица.

Фактическото съжителство със собственика на имота, по правилата на формалната житейска логика , сочат ищците, че обуславя извод за съвместно обитаване на определен имот като жилище, т. е. съвместно живеене. Самото естество на това съжителство обуславяло извод, че живеейки в имот, собственост на единия съжител, другият упражнява фактическата власт върху този имот не за себе си, а за другия съжител, с негово разрешение и съгласие, което квалифицирало тази фактическа власт като „държане“. В тази връзка подчертават ищците, че за да се трансформира тази фактическа власт във владение е необходимо или демонстриране на промяната в намерението, с което тази фактическа власт се упражнява, а последното можело да се изразява в действия, които сочат на отричане на правата на собственика върху съответната идеална част, на отнемане на владението на собственика без негово съгласие /т. нар. завладяване/, или в предаване на владението на претендиращия от собственика с фактически или правни действия .Данни за действия от естеството на визираните по-горе, считат ищците, че липсват по делото. Упражняване на фактическа власт от ответника върху имота заедно и без противопоставяне от фактическия й съжител, изразяващо се в разполагане с ключове за имота, стопанисването му, закупуването на вещи за него , твърдят ищците, че било обусловено от естеството на личните отношения на посочените лица, евентуално от възникнали между същите облигационни отношения ( в този смисъл ищците се позовават на Определение № 854/28.02.2024 г. по гр. д. № 2787/2023 г. по описа на ВКС). Изложените съображения обуславят извода на ищците за неосъществено доказване в рамките на настоящото производство на реализирано от ответника явно, необезпокоявано и непрекъснато владение по отношение на процесния апартамент с намерение за своене, което да е било манифестирано пред фактическия съжител - собственик до неговата смърт, съответно пред ищците - негови наследници по закон след смъртта му.

Ищците са навели твърдението, че М. К. придобила правото на собственост върху процесния апартамент на основание покупко-продажба на жилище по реда на чл.117 ЗТСУ и не е била в брак.

След открИ.е на наследството на М.К. на *** г. призовани към наследяване били именно всички ищци в качеството йм на наследници по закон на общия им праводател, като за тях основанието на което станали съсобственици на имота е наследствено правоприемство по Закона за наследството , а само за ищеца Д. С. основанието на което е станал съсобственик на имота е посочено че е по ЗН и СК .

По същество от исковата и уточнителни молби депозирани от ищците е видно, че същите твърдят да са собственици на процесния апартамент, че ответникът упражнява фактическа власт върху този самостоятелен обект на право на собственост , желаят да бъде установено със СПН , че именно ищците са собственици на имота и да бъде осъден ответника да им предаде владението върху имота, което владение последният осъществявал без правно основание .

Отправеното до съда искане от ищците, след прецизирането на петитума на иска (л.47) е : да бъде постановено съдебно решение по силата на което съдът 1 ).Да признае за установено в отношенията между ищците :

Н. С. К., ЕГН **********; С. С. К., ЕГН **********; Н. Ц. К., ЕГН **********; П.

Ц. К., ЕГН **********; Н. Ц. К., ЕГН **********,; Д. Н. П., ЕГН **********; С. Н. К.,

ЕГН **********; Д. Т. Б., ЕГН **********; Д. М. С., ЕГН **********; В. Д. С., ЕГН

**********, и Н. Д. С., ЕГН ********** от една страна и ответника И. К. А., ЕГН **********, ЧЕ ИЩЦИТЕ са СОБСТВЕНИЦИ по наследство от М. С. К., починала на *** г. на НЕДВИЖИМ ИМОТ, находящ се в ***, представляващ АПАРТАМЕНТ състоящ се от стая , кухня , баня -тоалет , дрешник и входно антре, с идентификатор *** при съседи : на същия етаж *** и ***, под обекта *** , над обекта ***, ведно с избено помещение *** и 0,4266% идеални части от общите части на сградата, при следните квоти : 12/60 ид.ч. за Н.

С. К., ЕГН ********** (като сестра на М. К.); 6/60 ид. ч. за С. С. К., ЕГН ********** (като 2 наследник на С. С. К. - брат на М. С. К., С. К. му е син); 3/60 ид. ч. за Н. Ц. К., ЕГН ********** ( като наследник- дъщеря на Ц. С. К., последният син на брата на М. К. С. С. К.) 3/60 ид. ч. за П. Ц. К., ЕГН ********** (като наследник - син на Ц. С. К.,последният син на брата на М. К. - С. С. К.) 12/60 ид. ч. за Н. Ц. К., ЕГН ********** ( като наследник- дъщеря на Ц. С. К., брат на М. С. К. ) 6/60 ид. ч. за Д. Н. П., ЕГН ********** (като наследникдъщеря на Н. С. С., брат на М. С. К.), 6/60 ид. ч. за С. Н. К. ЕГН ********** ( като наследник- дъщеря на Н. С. С., брат на М. С. К.), 6/60 ид. ч. за Д. Т. Б. ЕГН ********** (като наследник- дъщеря на Н. С. Ж. ,сестра на М. С. К.) 2/60 ид. ч. за Д. М. С. ЕГН ********** (като наследник- съпруг на Г. Т. С., дъщеря на Н. С. Ж., а от своя страна Н. Ж. е сестра на М.

С. К.), 2/60 ид. ч. за В. Д. С. ЕГН ********** ( като наследник - син на Г. Т. С., която е дъщеря на Н. С. Ж., а от своя страна Н. Ж. е сестра на М. С. К.), 2/60 ид. ч. за Н. Д. С. ЕГН ********** (като наследник - дъщеря на Г. Т. С., която е дъщеря на Н. С. Ж., а от своя страна Н. Ж. е сестра на М. С. К.), както и ДА БЪДЕ ОСЪДЕН ответника И. К. А., ЕГН ********** ДА ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО върху гореописания недвижим имот на ищците С. С. К., ЕГН **********;

Н. Ц. К., ЕГН **********; П. Ц. К., ЕГН **********; Н. Ц. К., ЕГН **********; Д. Н. П.,

ЕГН **********; С. Н. К., ЕГН **********; Д. Т. Б., ЕГН **********; Д. М. С., ЕГН

**********; В. Д. С., ЕГН **********, и Н. Д. С., ЕГН ********** , на основание чл.108 ЗС.

Ищците молят за присъждане на направените по делото разноски.

В подкрепа на твърденията и искането си ищците са обективирали искания за събиране на доказателства .

В срока по чл. 131 ГПК ответникът И. К. А., ЕГН ********** чрез адв.В. М. от АК Варна е депозирал писмен отговор на исковата молба.

Ответникът оспорва твърдението в исковата молба, че е живял с М. К. на семейни начала, като подобно твърдение било само в подкрепа на факта, че ищците изобщо не познават М. К. и начина й на живот.

В края на 2011 г., ответникът, вследствие на претърпени финансови загуби твърди, че заживял в Манастир „***“ - Варна, където преди това извършвал благотворителна дейност, представляваща снабдяване на манастира с провизии, храна и физическа помощ по поддръжка. Той познавал добре всички обитатели там, включително М. К., която към 2011 г. била на 79 години. Игуменката на манастира - Й.

С.а (Е.-монашеско име) била близка приятелка с К., която живеела сама и никога била имала съпруг или интимна връзка с мъж, поради нейни религиозни вярвания и убеждения, съответно деца. Игуменката оценявала високите морални качества на ответника, неговата отдаденост да помага на хората, на манастира, неговата честност, смиреността му, като предвид напредналата възраст на М. К. и затрудненията й да се грижи сама за себе си, в това число финансово, предложила И. А. да се нанесе при нея в процесния апартамент и да й помага, като се грижи за нея. Ответникът и М. К. се съгласили и след месец март 2012 г., той се настанил в имота. От този момент, И. А. започнал да се грижи за М.К. като неин син : придружавал я навсякъде, в това число на прегледи при доцент П. и при личния й лекар в МЦ „*** „, до пазар, магазини, аптеки, административни органи и др.

Към края на 2012 г., ответникът започнал сам да пазарува за двамата, да почиства жилището, да приготвя храна, да плаща сметки за потребена ел. енергия, вода и др. Двамата ,твърди ответника, че имали само чисти приятелски отношения, а М. К. била много благодарна за получаваните от А. грижи, както и от моралната подкрепа и топлина в отношението му към нея, заради което тя го възприемала като свой син , който й помага да изживее по-лесно старините си, поради което и му заявила в началото на м. 01.2013 г., че решила и му подарява процесния апартамент.Твърди се от ответника , че М. К. обявила намерението си и пред игуменката - Й. (Е. ), пред нейната дъщеря - Р. П., другите обитатели в манастира, пред съседите в блока и всички възприемали ответника като собственик на апартамента . Самият ответник сочи, че се възприемал за собственик още от началото на месец януари 2013 година, когато нямало съмнения , че изявленията на К. са сериозни и категорични.

Ответникът твърди, че М.К. му заявила, че може да се разпорежда, както пожелае с апартамента и че апартамента е вече негов, а тя щяла да остане да го ползва до смъртта си.

В началото на 2015 г. сочи ответника , че К. му заявила , че ще му даде пълномощно, с което, когато пожелаел, той можел документално да си прехвърли 3 апартамента сам на себе си, като в средата на месец февруари 2015 г. му дала пълномощното. Ответникът сочи, че не отишъл веднага при нотариус за прехвърляне на имота, тъй като възприемал имота вече за свой и не виждал пречки да си го прехвърли в по - късен момент, а и в този период имал все още неиздължени дългове към кредитори и се опасявал, че това пълномощното ще засегне апартамента. Ответникът сочи, че възприемал съдържанието и смисъла в пълномощното за достатъчно за осъществяването на сделка пред нотариус за разпореждане с имот и нямал съмнения за обратното, а било видно от снетите му обяснения по преписка № 10707/2025 г. на ВРП, че заявил пред разследващия за нотариално заверено от нотариус Р. К. пълномощно с упълномощител М. К., която го упълномощила да се разпорежда с имуществото й, с апартамента. Т.е. ответникът възприемал пълномощното, като такова за разпореждане с процесния имот в негова полза.