Решение № 96 от 22.03.2019, Районен съд - Нова Загора
- Съд
- Районен съд - Нова Загора
- Дело
- Гражданско дело 1270/2018
- Вид
- Решение № 96
- Подписан
- 22.03.2019
- В сила
- 17.04.2019
- Състав
- РОСИЦА СТОЯНОВА НЕНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.418 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.60, ал.2 · Закон за кредитните институции
- чл.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш
Е Н И Е № гр.Нова Загора, 22.03.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Новозагорският районен съд в публично заседание на единадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА
НЕНОВА при секретаря: Диана Дечева и в присъствието на прокурора: ……………. разгледа докладваното от СЪДИЯ НЕНОВА Гр. дело № 1270 по описа за 2018 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл. 422 ал.1 вр. с чл. 415 ал.1 от ГПК вр. с чл. 79 ал.1 вр. с чл. 240 от ЗЗД.
Производството се води по искова молба от „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД, ЕИК: *********, седалище: гр. София, ***, бл. 53Е, вх. В, Чрез пълномощника си юрк. Р.И.И., срещу С.А.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, тел: **********,**********, **********
В исковата си молба ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД, ЕИК: *********, седалище: гр. София, ***, бл. 53Е, вх. В, Чрез пълномощника си юрк. Р.И.И. заявява че в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК и в изпълнение на съда, постановено по ЧГД № 202/2018г. по описа на Районен съд- Нова Загора, получено от „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД на 21.06.2018г., предявява настоящият установителен иск с правно основание чл.
422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК относно вземанията на заявителя срещу длъжника С.А.С. в размер на 3114.89 лв. /три хиляди сто и четиринадесет лева и осемдесет и девет стотинки/, неизплатено парично задължение по ДПК № **********.
В исковата молба се твърди се че вземането на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД произтича от следните обстоятелства:
На
24.10.2016г. бил сключен Договор за потребителски кредит № ********** между „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД като кредитор и С.А.С., като длъжник, при следните параметри:
- Сума на кредита: 1500 лв.; Срок на кредита: 36 месеца;
- Размер на вноската: 73.19 лв.;
-
Падеж на вноската: двадесет и пети ден от месеца;
-
Годишен процент на разходите (ГПР): 49.89 %;
Годишен лихвен процент: 41.17%;
-
Лихвен процент на ден: 0.11%;
-
Общо задължение по кредита: 2634.84 лв.
По избран и закупен пакет от допълнителни услуги:
-
Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 985.32 лв.;
-
Размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 27.37 лв.
Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги:
-
Общо задължение: 3612.16 лв.;
-
Общ размер на вноска: 100.56 лв.;
-
Дата на погасяване: 25 ден от месеца.
Съгласно
Декларации т. А към Договора за потребителски кредит (ДПК) неразделна част от него били Общи условия (ОУ), които са предадени при подписване на договора и с които длъжниците внимателно са се запознали преди подписване на договора, приемат и нямат забележки към тях и се задължават да ги спазват, за което полагат подписа си под клаузите на този ДПК и ОУ.
Съгласно
Декларации т.Г на клиента се предоставял безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На базата на него и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството клиентът преценял доколко предлагания ДПК съответства на неговите възможности и финансово състояние. Правели се разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който предлага дружеството, като при желание за ползването му клинетът подписвал Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
„ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като на 25.10.2016г. превел парична сума в размер на 1500.00 лв. по посочена от длъжника С.А.С. банкова сметка (***еренция: 067029970016976 от дата:
25.10.2016г.).
От своя страна длъжникът поел задължение по Договор за потребителски кредит № **********, като го сключва за срок от 36 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 100.56 лв. и падежна дата всяко 25-то число на месеца.
На 29.03.2017г.
С.А.С. подала Заявление за промяна на погасителен план по ДПК № **********, с което желаела да отложи 2 погасителни вноски. На 05.04.2017г. между "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД и С.А.С. бил сключен Анекс № 1 към ДПК № **********.
Съгласно него и Общите условия към договора, била отложена погасителна вноска № 5 от погасителния план. Длъжникът се задължавал да изплаща задължението по договора си по нов коригиран погасителен план, като броят на вноските се променят от 36 на 37.
Предвид факта, че длъжникът не е изпълнявал точно поетите с договора задължения и е направил само 5 пълни погасителни вноски, като последната е с дата 26.04.2017г., след изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в т. 12.3. от Общите условия към договора за потребителски кредит, а именно: „....В случай, че КЛ/СД просрочи една месечна вносна с повече от 30 (тридесет) календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост,без да е необходимо КР да изпраща на КЛ/СД уведомление, покана, предизвестие или други.". На 01.08.2017г. договорът е прекратен автоматично от страна на ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД и е обявена неговата предсрочна изискуемост. На 02.08.2017г. на длъжника е изпратено уведомително,с което е уведомен за едностранното прекратяване на договора и обявяването му за предсрочно изискуем.
Към депозиране на исковата молба в съда размерът на погасеното от С.А.С. задължение по ДПК № ********** било в общ размер на 512.66 лв. /петстотин и дванадесет лева и шестдесет и шест стотинки/. С плащанията си длъжникът е погасил част от номинала по заема в размер на 505.27 лв. /петстотин и пет лева и двадесет и седем стотинки/. Сумата от 7.39 лв. /седем лева и тридесет и девет стотинки/ била отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание т.12.1 от ОУ: „ в случай, че клиентът просрочи плащането на месечна вноска, кредиторът начислявал лихва за забава в размер на ОЛП + 10 % годишно, изчислена на всеки ден забава върху размера на просроченото плащане.".
В настоящото производство „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД се отказвало да търси претендираните с подаденото заявление лихви за забава в размер на 6.46 лв.
/шест лева и четиридесет и шест стотинки/, поради липса на материален интерес.
Претендирали само законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
Предвид изложените по-горе обстоятелства, към датата на депозиране на исковата молба в съда длъжникът С.А.С. дължала на „ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД сума в размер на 3114.89 лв. /три хиляди сто и четиринадесет лева и осемдесет и девет стотинки/, неизплатено парично задължение по ДПК № **********.
Предвид изложеното в исковата молба ищцовото дружество считало, че предявеният иск е основателен и доказан и следвало да бъде уважен. Кредиторът чрез упълномощен от него кредитен експерт /КЕ/, представял на клиента образец на искане за получаване на потребителски кредит. С помощта на КЕ.КЛ и СД са длъжни надлежно да попълнят и проверят всички клаузи и данни на ДПК. След това КЛ/СД са длъжни собственоръчно да подпишат искането и да го предадат чрез КЕ на кредитора. Ако са изпълнение всички изброени условия Кредиторът се задължавал да отпусне на клиента парични средства с параметрите според т. VI Параметри на договора за потребителски кредит.
Следва да се отбележи също, че ако потребителят е желал, той е могъл да се откаже от кредита в срок от 14 календарни дни, без да посочва причина и да дължи обезщетение съгласно т.7.1.1 ОУ. Ответникът не е сторил това, а е усвоил предоставената в заем сума, направил е плащания по заема, което считам за показателно относно наличието на съгласие за получаване на заема при одобрените параметри.
Твърди се че в случаят ответникът се бил съгласил с цената на кредита и със сключването на договора, към който момент е бил наясно с общата сума, която трябва да върне, така и с правото си да се откаже от сключения договор, така и с погасяването на кредита.