Определение № 1062 от 28.10.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1062 гр. Пловдив, 28.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Ат. Добрева

Членове:

Атанаска Ан. Анастасова

Момчил Ал. Найденов като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Въззивно частно наказателно дело № 20255300602196 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.243, ал. 8 от НПК.

Образувано е по протест на Районна прокуратура – Пловдив срещу Определение № 501 от 11.08.2025г. по ЧНД № 3864/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е отменено Постановление за прекратяване на наказателното производство от 31.03.2025 г. на Районна прокуратура – Пловдив, с което на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК е прекратено досъдебно производство № 23/2023г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура Пловдив, прокурорска преписка № 14614/2022 г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив, както и на основание чл.243, ал.2 от НПК е решен въпросът с веществените доказателства.

В протеста се посочва, че определението на Районен съд – Пловдив е незаконосъобразно. Сочи се, че изложените в определението доводи не държат сметка за основанието, поради което е прекратено наказателното производство, в който смисъл се развива становище. Предлага да бъде отменено Определение № 501 от 11.08.2025г. по ЧНД № 3864/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив и вместо това прокурорския акт бъде потвърден като правилен, законосъобразен и обоснован.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото намира, че протестът е процесуално ДОПУСТИМ, като подаден от субект в кръга на 1 посочените от чл.243, ал.7 от НПК, а именно – прокурора, както и подаден в законоустановения седмодневен срок, доколкото препис от определението е получен в РП-Пловдив на 13.08.2025г. – съгласно приложените известия за доставяне, а протестът е подадена до Окръжен съд – Пловдив чрез Районен съд – Пловдив на 18.08.2025г. – съгласно отразения входящ номер.

Разгледан по същество, протестът е ОСНОВАТЕЛЕН.

Съдът приема за установено, че досъдебно производство № 23/2023г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура Пловдив е образувано на 26.12.2022г. и водено за престъпление по чл.129, ал. 1 НК.

С Постановление от 31.03.2025 г. на Районна прокуратура – Пловдив, на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК прокурорът е прекратил досъдебно производство № 23/2023г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура Пловдив.

С атакуваното пред настоящият състав на съда Определение № 501 от 11.08.2025г. по ЧНД № 3864/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив, същият съд е отменил Постановление за прекратяване на наказателното производство от 31.03.2025 г. на Районна прокуратура – Пловдив, с което е прекратено досъдебно производство № 23/2023г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура Пловдив.

Първоинстанционният съд е посочил, че не може да бъде споделено становището на прокурора, че са изчерпани всички възможни действия по разследването, а отделно от това е изложил мотиви относно редица обстоятелства, останали необсъдени във връзка със свидетелските показания и хронологията на събитията, както и участниците в тях.

Настоящият състав на Пловдивския окръжен съд намира, че горните изводи на Районния съд не могат да бъде споделени, както в частта им, свързана с необходимост от извършване на други действия по разследването, така и относно липсата на пълнота в анализа на прокурора по доказателствената съвкупност, поради следното:

На първо място, първостепенният съд в атакуваното определението е посочил, че по досъдебното производство не е разпитана като свидетел Б. Д. – ** на св. Д., за която св. В. сочела, че се е намирала в дома. За същото в настоящия протест прокурорът е възразил, че по делото е налична справка 2

НБД „Население“, от която е видно, че майката на Д. е починала и не е възможно да бъде разпитана. След запознаване с делото не се констатира наличието на твърдяната от прокурора справка. Въпреки това, същото следва да се счете като служебно известно на съда, доколкото и чрез справката в системата ЕИСС се установява, че майката на св. Д. - Б. Б. Д. е починала на ***г.. Ето защо, макар за първостепенния съд да не е съществувало основание да проверява последното, то все пак се установява като правилно посоченото от прокурора, че този свидетел не може да бъде разпитан, съответно – горното не би могло да е причина делото да бъде върнато за извършване на действия по разследването.

Районният съд е посочил още и това, че не е постъпила информация дали срещу св. Т. Б. има образувано дисциплинарно производство и резултатите от него. Тук е изцяло основателно възражението в протеста, че такава информация е постъпила, доколкото се установяват (т.I I I , л.55 – 62 от досъдебното производство) материалите по извършената проверка, в едно с Обобщена справка по чл.205, ал.2 от ЗМВР, съгласно която комисията е дала становище, че липсват данни за извършено нарушение. Отделно от това следва да се отбележи, че въпросът за образувано и водено дисциплинарно производство срещу св. Т. Б., както и резултатите от същото, няма отношение към предмета на разследване по наказателното производство.

Ето защо не се установяват посочените от първостепенния съд пропуски в разследването, а настоящият състав от съда също не констатира други действия, които могат да бъдат извършени по реда на НПК за разкриване на обективната истина.

По втората група основания на Районния съд, свързани с останали необсъдени обстоятелства в свидетелските показания, то следва преди всичко да се обърне внимание на съществения мотиви на прокурора за прекратяване на наказателното производство, а именно – заключението, че твърденията на нито един от преките участници (и свидетели) в инцидента не отговаря в пълна степен на истината. За последното прокурорът е изложил достатъчно подробно становище, като е обособил отделните групи показания и е посочил противоречията както по между им, така и с обективните находки, включително – установените телесни увреждания на лицата. Същото становище е достатъчно мотивирано и не е необходимо да бъде преповтаряно, 3 доколкото се споделя изцяло от настоящият състав на съда. Следва да се отбележи, че и първостепенният съд не е изразил несъгласие със същата обща оценка на прокурора за противоречията в показанията на свидетелите, като и за невъзможността някои от тях да се кредитират изцяло и без съмнение.

Ако обаче горепосоченият качествен анализ на свидетелските показания, даден от прокурора, може да бъде споделен (срещу което и първостепенният съд не е формулирал възражение), то веднага следва да се обърне внимание, че невъзможността да се даде вяра на заявеното от някой от свидетелите не се изчерпва само с проблема на нанасянето на първия и поредността на следващите удари от Ф.то съприкосновение, а касае изобщо достовеността на свидетелските показания. С това следва да бъде съобразено и отправеното към прокурора искане да вземе становище по отношение местоположението на всяко от лицата в конфликта преди, по време и след сбиването, да посочи в кой момент приема присъствието на всеки от участниците в инцидента Б., К., Д., Ш., също и на св.Б., К., Т. и В.. Подобна претенция към прокурора е невъзможна без да бъде оспорена общата му качествена оценка за свидетелските показания, което обаче не се прави, нито се установяват основания за това.

Съвсем отделно от горното, неоснователна е критиката към прокурора, че е съсредоточил вниманието си изцяло и единствено върху доказателствата, съдържащи данни за развитието на Ф.то съприкосновение между участниците в конфликта, а липсва анализ относно началния момент на възникване на ситуацията. В постановлението за прекратяване на наказателното производство от 31.03.2025г. е направен опит за отделяне на спорното от безспорното, като прокурорът съвсем ясно е изложил какво приема по отношение начина на възникване на конфликтната ситуация, включително – посочил е, че повода за това било осветяване автомобила на свидетеля Ш. от Б. и К., като Ш. си помислил, че вторите двама искат по някакъв начин да увредят автомобилът му и слязъл да им попречи.

Последният начин на възникване на конфликтната ситуация е едно от малкото обстоятелства по делото, за които между показанията на двете групи свидетели не се констатира съществено противоречие, поради което и липсва основание да не бъде споделено изложеното от прокурора в този смисъл – дори само заради това, че друга понятна причина за същото не се установява.

4

Ето защо не би могло да се твърди, че в тази насока са останали необсъдени свидетелските показания, включително и тези на св. Т., която не заявява нищо по-различно относно повода за слизането на Ш..

Също не може да споделено и становището, че относно обстоятелствата по началото на конфликта не са обсъдени и показанията на свидетеля Ш., който не отрича да е обиждал св.Б. и приятеля му, но сочи и че последните го обиждали, а също и обикаляли покрай колата му, както в един момент се озовал на земята. Във въпросните показания Ш. сам заявява, че е бил пиян, че изобщо не може да каже защо е бил легнал на земята, нито дали той е удрял някого или някой е удрял него. При подобна „конкретика“ и качество на показанията на свидетеля Ш. би било твърде трудно да се търси в споменатото от него, че другите двама „се разхождаха около колата ми“ нещо, което би могло да се добави към казаното от прокурора, включително и някакви действия на Б. и К. във връзка с вещта, които самият Ш. изобщо не твърди.

Ето защо липсват твърдения в свидетелските показания, които прокурорът да е следвало да обсъди, но да не е сторил това.

Действително прокурорът не е отделил внимание на две обстоятелства, посочени от първостепенния съд, а именно – дали осветяването на автомобила на Ш. продължило значителен период от време и дали било неволно.

Последните две обстоятелства обаче нямат никаква връзка с предмета на доказване по делото. Принципно правилно е посоченото от първостепенния съд, че „обектът на нападението“ по смисъла на чл.12 ал. 1 от НК може да е не само животът на гражданите и телесния им интегритет, а и всички правнозащитими интереси – включително имуществени права. В конкретния случай обаче, да се свързва осветяване автомобила на Ш. – без всякакво значение колко дълго било това и дали било умишлено или неволно – с каквато и да е форма на „нападение“, е очевидно невъзможно. Отново следва да се обърне внимание, че свидетелят Ш. (или друг по делото) не твърди да е възприел какво и да е конкретно действие или дори – опит за такова действие, което да е било обективно насочено към уреждане на автомобила му. Ш. и цялата група свидетели около него твърдят единствено това, че повод първият да слезе било простото предположение, че е възможно да се извършва нещо подобно, а не че било установено това да е така.

Поради това няма основание да се сподели становището, че по делото са 5 налични (и не са обсъдени) данни, позволяващи да се търси начало на някакво противоправно нападение преди момента на самото Ф. съприкосновение, което вече е подробно разгледано от прокурора.

Ето защо липсват и причини да не се подкрепи становището на прокурора, че след като е обективно установено, че заявеното и от двете групи свидетели не отговаря изцяло на истината, то не може да бъде установено със сигурност от кого първо е била проявена физическа агресия, съответно - няма как да бъде изключена както възможността свидетелите Б. и К. да са били в положение на неизбежна отбрана, така и в такова положение да са били ли също Д. и Ш.. Мотивите на прокурора в този смисъл са подробни и не е нужно да бъдат повтаряни.

Предвид горното, прокурорът правилно е прецени, че в случая са наЛ. основанията на чл.243, ал.1, т.2 от НПК, доколкото обвинението не е доказано, а от друга страна е изчерпана възможността за извършване на такива действия по разследването, които да внесат информация, позволяваща извод, различен от горния.

Ето защо, следва да бъде отменено обжалваното Определение № 501 от 11.08.2025г. по ЧНД № 3864/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив и вместо това – да бъде потвърдено Постановление за прекратяване на наказателното производство от 31.03.2025 г. на Районна прокуратура – Пловдив, с което на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК е прекратено досъдебно производство № 23/2023г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура Пловдив, прокурорска преписка № 14614/2022 г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив, както и на основание чл.243, ал.2 от НПК е решен въпросът с веществените доказателства.