Решение № 960 от 23.06.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 960 гр. Варна, 23.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20233110200883 по описа за 2023 година

Производството е образувано е по жалба на „Крафт крю" ЕООД, против Наказателно постановление № 03-2201229/04.01.2023год., издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна, с което на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция" в размер на 5000 лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл.

414 , ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ).

В жалбата се навеждат доводи, че описаното в постановлението нарушение не е допуснато, тъй като на същата дата в обекта се е намирала Л. А., но това е било на основание сключен договор за съвместна дейност между няколко дружества, като не ставало ясно изобщо какво е извършвала А. и в полза на кое точно дружество. Оспорва се съставомерността на нарушението. В заключение се иска отмяна на постановлението.

Алтернативно се моли да бъде намален размера на наложеното адм. наказание.

В съдебно заседание, въззивната страна не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от юрк.

О., която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Пледира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът намери за установено от фактическа страна следното:

На 24.11.2022г. служители на Дирекция „Инспекция по труда" , между които свид. И. по повод получен сигнал за работещи лица без трудов договор извършили проверка кораборемонтен завод „Одесос“, находящ се в гр.Варна.

1

На кей № 6 проверяващите установили множество лица който извършвали почистване на палубата на моторен кораб „Сий Лайън“.

Доколкото на територията на кораборемонтния завод имало ограничение на достъпа при обхода до работните места били съпроводени от служители на предприятието.

На кораба за извършва действие по почистването му си служителите на ДИТ Варна установили 10 лица, между които била Л. А. А..

На същата в обекта била предоставена декларация, която тя попълнила посредством лицето Валентин Петров под нейна изрична диктовка, като в нея посочил, че работи като общ работник/чистач от 21.11.2022г. с работно време от 08.00ч. до 16.30ч., с уговорено трудово възнаграждение.

Декларирал, че няма трудов договор, сочи извършваните от нея трудови дейности – чисти палубата за трудово възнаграждение в размер на 40 лева.

На място било съставено Постановление за обявяване на съществуващо трудово правоотношение с работника Л. А.. Служителите на Д"ИТ"-Варна насрочили и допълнителна документална проверка. При нея се установило, че между въззивното дружество и А. няма сключен трудов договор.

Впоследствие проверяващите органи описали констатациите си в констативен протокол №ПР2240642/07.12.2022г.

Поради това св. И. съставил срещу въззивника АУАН за нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, тъй като на 24.11.2022г. в качеството на работодател е допуснал до работа лицето Л. А. изпълняваща трудови функции на „общ работник", с работно място гр. Варна, на палубата на моторек кораб Сий Лайън, с установено работно време от 08:00 часа до 16:30 часа и договорено месечно трудово възнаграждение в размер на 40 лв. на ден, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по възникналото трудово правоотношение.

АНО изцяло възприел констатаците на актосъставителя и наложил на възз.дружество административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 5000лв. на основание чл.

416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.

Като свидетели в хода на съдебното следствие показания даде И. (актосъставител), която възпроизведе пред съда възприятията си от извършената проверка с нужната конкретика. Показанията на разпитания свидетел са последователни, логични и взаимнодопълващи се от една страна, а от друга кореспондират и с приложените по делото писмени доказателства, поради което и се кредитират от съда с доверие.

Фактите посочени в процесното НП не се оспорват от страната, не се ангажират и доказателства който да ги оборят.

Съдът изцяло кредитира останалите писмените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си 2 и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна- лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона срок и пред надлежния съд - по местоизвършване на твърдяното нарушение.

Съгласно разпоредбите на чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложената по делото заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на свидетел, присъствал при установяване на нарушението. Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, тъй като не засяга пряка правото на защита на обвинения правен субект.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН - относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя име, адрес, ЕГН.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени от правна страна следното:

С НП адм.наказателната отговорност на въззивното дружество е ангажирана за нарушаване на разпоредбата на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 КТ.

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

Съгласно чл.62, ал.1 от КТ трудовия договор трябва да бъде сключен в писмена форма.

В случая от събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът прецени, че правилно АНО е приложил материалния закон и е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната норма.

От събраните по делото доказателства - показанията на свид.И., който не са оспорени, от съдържанието на приложения по преписката констативен протокол, и декларацията по чл. 402 от КТ, отразяваща волята на Л. А., по безспорен начин се установява, че на 3

26.11.2022г. тя е изпълнявала трудови функции на „общ работник“ в полза на възз. дружество, без да е имал сключен трудов договор в писмена форма между страните.

От показанията на проверяващите органи, депозирани в хода на съдебното следствие, става ясно, че при визуално наблюдение на кораба работника е почиствала палубата, като тя е потвърдил, че извършва такава дейност за възз. дружество вписано и в писмената декларация.

От друга страна видно от приложената декларация по чл. 402 от КТ в същата се съдържат основни белези на трудово правоотношение като длъжност, работно място, работно време, почивни дни, почивка в рамките на работния ден и уговорено заплащане.

Всъщност фактът, че към момента на проверката сключен в писмена форма трудов договор между въззивника и А. не е бил налице не е спорен между страните, като основния спорен въпрос е дали към тази дата тя е била работник на въззивника - изпълнявала е трудови функции в негова полза. Съдът намира, че обстоятелството, че А. е изпълнявала трудова функция в полза на възз. е установено по делото по безспорен и категоричен начин от посочените по-горе доказателства.

В контекста на изложеното по-горе съдът счете, че правилно в случая АНО е възприел отношенията между въззивното дружество и А., като трудови и законосъобразно е приел, че с допускането до работа без сключване на трудов договор в писмена форма въззивника е нарушил разпоредбите на чл.62 ал.1, вр. чл.1, ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ и спрямо него следва да се реализират неблагоприятните последици, предвидени от законодателя в санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ.

По възприетото в правната теория трудовият договор, така както е регламентиран в КТ, е определен като двустранно или многостранно съглашение, по силата на което едната страна предоставя за определен срок работната си сила, като се задължава да извършва възложените трудови функции, а другата страна се задължава да заплаща възнаграждение, както и да осигури нормални и здравословни условия на труд, физическото лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане, работно време, работно място. При трудовия договор е налице многократно изпълнение на трудовите задължения, на съответните трудови операции, които се повтарят неограничен брои пъти, и докато трудовият договор не е прекратен, не се изчерпват.

В нормата на чл. 62, ал. 1 КТ е отразено правилото, че трудовия договор се сключва в писмена форма. Предметът на КТ е определен в чл. 1, ал. 1 и ал. 2 КТ. Първата алинея определя кръга отношения, които КТ урежда и това са трудовите отношения между работника или служителя и работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях. Втората алинея определя всички отношения при предоставянето на работна сила, да се уреждат само като трудови правоотношения. Разпоредбата на чл. 61, ал. 1 КТ определя момента , когато между работника или служителя и работодателя следва да се сключи трудовия договор и този момент е преди постъпването на работа. Посочването на тези текстове в АУАН и НП е било сторено с оглед яснота, че между страните е нямало 4 сключен трудов договор и не представлява реализиране на отговорност за няколко нарушения.

В санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ законодателят е гарантирал спазването на правилата на чл. 61, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 или ал. 3 КТ с предвиждане на неблагоприятни правни последици, реализиращи се спрямо работодател и виновно длъжностно лице, в случай на нарушение на горните разпоредби. Поради което спрямо последното следва да се реализират неблагоприятните последици, предвидени от законодателя в санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ. Правилно е била определена и датата на нарушението- 26.11.2022г., когато лицето е установено да работи в обекта на въззивното дружество. Именно към тази дата е следвало да е наличен сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото правоотношение.

Правилно АНО е определил и субекта на нарушението, като субективната страна на нарушението също е доказана. Въззивното дружество е било на ясно, че няма сключен трудов договор с работника, като въпреки това й е възложил трудови функции.

Съдът намира че в случая не е приложима и общата разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.к. конкретния случай с нищо не се отличава от обикновените случаи от този род и няма пониска степен на обществена опасност. По делото са налице отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно допуснати и други нарушения, подробно описани в протокола №ПР2240642/07.12.2022г. , които навеждат на извод, че са били допуснати и други нарушения на трудовото законодателство.

По направеното в жалбата възражение, че работника е бил на обекта по изпълнение на договор за поръчка, макар и да не е представен такъв съда следва да посочи, че възложената работа, макар и да е била определена по обем и като краен резултат, при изпълнението й безспорно не се установява да е била налице самостоятелност, след като изпълнителят е действал под ръководството и контрола на възложителя, като не е вложил свои материали, техника или други подобни.