Определение № 1233 от 06.03.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1233 гр. Варна, 06.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.ов

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от мл.с. Цвета Б. Борисова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500398 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл., вр. чл. 92, ал. 3 ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба от И. К. Г., ЕГН ********** срещу Определение № 1397/30.01.2025г., постановено по гр. д. № 12865/2024г. по описа на РС - Варна, с което е оставено без уважение искането на И. К. Г. да бъде намален размерът на наложената му глоба с Определение № 14003/11.12.2024г., постановено по гр.д.12865/2024г. на РС Варна , от 175 лева на 50 лева.

Изложени са съображения за неправилност на атакувания акт.

Според жалбоподателя съдът неправилно е възприел израза относно „задръстването на съдебната система с непрофесионални действия“ и е вложил допълнителен смисъл. Сочи се, че казаното е насочено към председателя на състава, доколкото са изложени забележки към същия относно воденето на гр. д. № 12865. Навеждат се доводи за това, че няма забрана да се излага мнение за действията на съдебния състав.

Жалбоподателят признава, че е налице обида във връзка с използвания от него израз „меко казано тъпо проявление на професионалните ви качества“.

Отправя искане за отмяна на обжалваното определение и намаляване на размера на наложената глоба от 175 лв. за две обиди на 50 лв. за една обида.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С подадения от жалбоподателя документ, озаглавен „отговор“ от 10.12.2024г., с а обсъдени допуснати от специализираната администрация на съда пропуски в оформянето на делото /липса на пълна номерация на документите и физическа липса на подаден от него документ и въведен в електронната система чрез сканиране/, и са използвани изразите „меко казано тъпо проявление на професионалните ви качества“ и „задръствате съдебната 1 система с непрофесионалните си действия“, окачествяващи действията на съда и администрацията.

С определение № 14003/11.12.2024г. по гр. д. № 12865/2024г съдът е наложил глоба на И. Г. в размер от 175 лв. Мотивите са, че е налице съставът на чл.89, т.3 от ГПК, като деянието е първо по рода си по делото и не следва да се определя максимален размер на санкцията, но са използвани не една, а две обидни квалификации, поради което не следва да се определя и минимален размер на глобата.

От жалбоподателя е депозирано искане от 20.12.2024г. за намаляване на наложената глоба от 175 лв. на 50 лв. с аргументи, че е отправена само една обида към съда.

С обжалваното определение съдът е оставил искането на жалбоподателя без уважение.

Предвид гореизложената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният акт е законосъобразен и правилен.

Съгласно чл. 89, т. 3, предл. I ГПК съдът налага глоба за обида на съда, страна, представител, свидетел или вещо лице, която съгласно чл. 91, ал.

1 ГПК е в размер от 50 до 300 лв. Санкцията е установена с оглед защита авторитета на съда като правораздавателен орган, както и на правосъдието. С нея се цели дисциплиниране на участниците в гражданския процес. Те следва да реализират правата си и да защитават законните си интереси по начин, изключващ прояви на неуважително и обидно отношение, както към конкретен съдия, така и към съдебната институция въобще. С оглед гарантиране авторитета на съда в чл. 100а ГПК е уредено съдържанието на процесуалните действия, извършвани от участниците в процеса, като е установено, че процесуалните действия се смятат за нередовни, в случай че съдържат заплахи, обидни или нецензурни думи или квалификации. При проява на неуважително отношение към съдебния орган от участник в процеса, било чрез устно или писмено изявление, или чрез друго поведение, съдът е задължен да му наложи глоба.

Разпоредбата на чл. 89, т. 3 ГПК не урежда състав на престъпление и не дублира съставите на престъпленията по чл. 146, ал. 1 НК и по чл. 148, ал.

1, т. 3, предл. I НК. С оглед на което и предвид целите на уредбата, следва, че използваното в разпоредбата на ГПК словосъчетание "обида на съда" е с по-широко съдържание от съставите на посочените престъпления. Обида на съда по смисъла на чл. 89, т. 3, предл. I ГПК представлява всяко поведение на участник в процеса, с което се проявява подчертано неуважително отношение към съдия, към съдебен състав, към конкретен съд или изобщо към съда като държавна институция.

Употребените от жалбоподателя изрази, за които е наложена глоба, с които се сочи, че магистратът показва „тъпо проявление на професионалните ви качества“, както и че съдебната администрация „задръства съдебната 2 система с непрофесионалните си действия“, съдебният състав на ОС-Варна приема за абсолютно недопустими, накърняващи авторитета и престижа на съдебната институция като цяло и подронващи доверието в правораздаването.

Право на всеки свободно да изразява мнение е уредено в чл. 10, т. 1 ЕКПЧОС, чл. 11, т. 1 от ХОПЕС, и чл. 39, ал. 1 КРБ. Съгласно чл. 10, т. 2 ЕКПЧОС упражняването на тези свободи, доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност и на териториалната цялост, за предотвратяването на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или правата на другите, за предотвратяване разкрИ.ето на информация, получена доверително, или за гарантиране авторитета и безпристрастността на правосъдието. Жалбоподателят несъмнено има право свободно да изразява своето мнение, но не по начин, недвусмислено подчертаващ неуважителното му отношение към съдебната институция.

Извършените от съда процесуални действия, дължими по силата на закона, като даване на конкретни указания до страната за отстраняване на нередовността на отправените от нея искания, субсумиране на наведените от страната фактически твърдения под съответната правна норма, извършване на дължимата преценка за наличие на законоустановените предпоставки за отвод и др., не оправдават използваните от жалбоподателя обидни изрази. Ако са допуснати процесуални нарушения от първоинстанционният съд, то в закона е предвидена възможност и ред за тяхното отстраняване.

В депозираната по реда на чл. 92, ал. 1 ГПК молба за отмяна, озаглавена „жалба“, не са изложени уважителни причини за отмяна на наложената глоба. По делото няма данни за обстоятелства, които да са уважителни по см. на чл. 92, ал. 2 ГПК. Ето защо, първоинстанционният съд не е имал основание да ревизира определението, с което е наложена глобата, като я намали. Такива причини и обстоятелства не се сочат и в частната жалба, въз основа на която е образувано настоящото производство.

С оглед гореизложеното, съдебният състав намира, че частната жалба следва да бъде оставена без уважение .

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 11781/07.02.2025г. по описа на ВРС о т И. К. Г., ЕГН ********** срещу Определение № 1397/30.01.2025г., постановено по гр. д. № 1 2865/2024г. по описа на РС Варна за намаляване на наложената му на основание чл. 89, т. 3, предл. I ГПК глоба от 175 лв. на 50 лв.

3

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4