Присъда № 3 от 08.02.2023, Окръжен съд - Перник

МОТИВИ към присъда № 3 от 08.02.2023 г. по ВНЧХД № 294/2022 г. по описа на ОС-Перник Производството по делото е по реда на глава ХХІ от НПК и е образувано по въззивна жалба на подсъдимите И. Н. М. и М. Н. М., подадена чрез защитника им адвокат Г. П. Т. от *** против присъда № 260000 от 05.07.2022 г., постановена по НЧХД № 24/2021 г. по описа на Районен съд – Трън.

С посочената присъда подсъдимият И. Н. М. е признат за виновен в това, че на *** в с. ***, общ. ***, обл. ***, мах. „***“, като съизвършител в съучастие с М. Н. М. причинил на Т.Д.Т. лека телесна повреда, като увреждането е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК – престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. чл.20, ал.2 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК Районен съдТрън го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание глоба в размер на 1 000,00 лева.

С посочената присъда подсъдимият М. Н. М. е признат за виновен в това, че на *** в с. ***, общ. ***, обл. ***, мах.“***“, като съизвършител в съучастие с И. Н. М. причинил на Т.Д.Т. лека телесна повреда, като увреждането е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК – престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. чл.20, ал.2 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК Районен съдТрън го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание глоба в размер на 1 000,00 лева.

В производството пред Районен съд – Трън е бил предявен и граждански иск от Т.Д.Т. за заплащане на неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от престъпното деяние. На основание чл. 52, вр. чл. 45 от ЗЗД, Районен съд - Трън е осъдил подсъдимите И. Н. М. и М. Н. М. да заплатят солидарно на наследниците на частния тъжител, конституирани като частни тъжители и частни ищци в производството – П.Д.Т. и Ф.Д.Д. сумата в размер на 3000,00 лева, представляваща обезщетение за причинените на Т. неимуществени вреди от престъплението по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от *** до окончателното й изплащане.

Районният съд, на основание чл. 88, ал. 1 от НПК, във вр. с чл. 78, ал. 6 от ГПК е осъдил всеки от подсъдимите И. Н. М. и М. Н. М. да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд гр. Трън дължимите по делото държавни такси, а именно по: 60,00 лева, представляваща припадащата им се 1/2 част от държавната такса върху уважения граждански иск.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият И. Н. М. е осъден да заплати по сметка и в полза на РС-Трън сумата от 60.00 лева, представляваща припадащата му се 1/2 част от сторени в съдебното производство разноски за извършена СМЕ, а на основание чл.

190, ал. 2 от НПК да заплати по сметка на РС-Трън и сума в размер на 5,00 лева, представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият М. Н. М. е осъден да заплати по сметка и в полза на РС-Трън сумата от 60.00 лева, представляваща припадащата му се 1/2 част от сторени в съдебното производство разноски за извършена СМЕ, а на основание чл.

190, ал. 2 от НПК да заплати по сметка на РС-Трън и сума в размер на 5,00 лева, представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Всеки един от подсъдимите е осъден да заплати на наследниците на частния тъжител – П.Д.Т. и Ф.Д.Д. сумата от по 300.00 лева, представляваща припадащата му се ½ част от 1 направените по делото разноски за заплатен адвокатски хонорар.

Трънският районен съд е осъдил подсъдимите да заплатят солидарно на наследниците на частния тъжител сумата в размер на 12.00 лева, представляваща държавна такса за образуване на делото.

В подадената от подсъдимите И. Н. М. и М. Н. М. чрез защитника им адвокат Г. П. Т. въззивна жалба се сочи, че считат постановената присъда за неправилна, незаконосъобразна и несправедлива, поради което я обжалват и молят същата да бъде отменена, като бъде постановена нова присъда, с която подсъдимите да бъдат признати за невиновни и оправдани по всички обвинения.

По така постъпилата въззивна жалба е изразено становище от адвокат М.Д.Д., действаща като повереник на П.Д.Т. и Ф.Д.Д. в качеството им на наследници на Т.Д.Т., в което се твърди, че първоинстанционният съд е подложил на много подробен и прецизен анализ всички обстоятелства по делото, поради което намират така постановената присъда за правилна и законосъобразна. Моли да се постанови решение, с което същата да бъде потвърдена, като подадената от подсъдимите въззивна жалба бъде оставена без уважение.

В допълнение към въззивната жалбата защитникът на подсъдимите сочи на първо място, че тъжбата е подадена извън законоустановения в чл. 81, ал. 3 от НПК срок. Счита за необходимо, ако бъде прието, че същата е подадена без нарушение на нормите, да се направи подробен анализ на мотивите на първоинстанционния съд, които детайлно да се сравнят с доказателствата по делото, с оглед недостигане на ситуация на погрешно интерпретиране. Намира, че тъжбата е изцяло недоказана. Твърди, че уважаването на гражданския иск също е неоснователно, тъй като в производството не били събрани доказателства за търпените от пострадалия неимуществени вреди. Защитникът счита, че първостепенният съд е направил неправилен анализ на цитираната съдебна практика на ЕС.

Сочи, че с Тълкувателно решение № 3/22.12.2015г. на ОСНК на ВКС по т.д. № 3/2015 г. са очертани основните признаци на принципа non bis in idem, чиято цел е да не се допусне повторение на наказателните процедури, които са приключили с влязъл в сила съдебен акт.

Отчита, че спрямо подсъдимия И. М., който е държавен служител, е издадена заповед за налагане на дисциплинарно наказание „порицание“, която заповед е потвърдена с решение по административно производство пред Административен съд - Перник. В допълнението към жалбата защитникът прави и доказателствени искания, като моли да бъдат допуснати до разпит лицето Е. П. В.- свидетел очевидец на случилото се и д-р В.И.- лекар в ***. Отново се моли за отмяна на присъдата, постановена от Районен съд - Трън, като се постанови друга, с която подсъдимите да бъдат признати за невиновни и с която да бъдат оправдани по повдигнатото обвинение. Моли за отхвърляне на гражданския иск като неоснователен и недоказан. Желае конституираните в процеса като граждански ищци и частни тъжители наследници на тъжителя да бъдат осъдени да заплатят направените от всеки от подсъдимите разноски по делото, включително и за адвокатски хонорар за двете инстанции.

В последвалото становище от адвокат М.Д.Д. по отношение на допълнението по въззивната жалба, същата сочи, че тъжбата е депозирана в срок. Намира, че районният съд правилно е кредитирал или не събраните по делото доказателства. Счита за правилно становището на Районен съд- Трън, че няма нарушаване на принципа non bis in idem. Сочи за правилно решението на първостепенния съд да уважи гражданския иск в пълния му размер. По отношение на направените от защитника на подсъдимите доказателствени искания моли същите да бъдат оставени без уважение. Моли жалбата на подсъдимите да бъде оставена без уважение, като бъде потвърдена присъдата на първоинстанционния съд като справедлива и законосъобразна, като едновременно с това бъде уважен и гражданският иск.

С определение по реда на чл. 327 от НПК въззивният съд, след като се е запознал с жалбата и допълнението към нея и с приложените материали към делото, е преценил, че за 2 правилното решаване на делото следва да се разпитат свидетелите, които са поискани във въззивната жалба – В.И. и Е. В., както и че не се налага разпит на подсъдимите.

В хода на проведеното въззивно съдебно следствие е разпитана свидетелката Е. В..

Свидетелката В.И. е починала в хода на производството, поради което е заличена от списъка за призоваване по делото.

В хода на съдебните прения пред въззивния съд, повереникът на частните тъжители изразява становище, че деянието и авторството му са безспорно установени по делото.

Подсъдимите И. М. и М. М. чрез защитника си адвокат Т. възразяват, че обвинението не е доказано, като се акцентира на изложеното от свидетелката Е. В. в хода на производството пред Окръжен съд – Перник. Възразява се, че не е налице причинноследствена връзка между процесния случай и травмите на Т. Т., които са установени дни покъсно.

Въззивният съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства, изложените в хода по същество на делото доводи и възражения на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, както и при самостоятелния анализ на доказателствената съвкупност по делото намира, че са налице основания за неговата отмяна изцяло, тъй като приетата от първостепенния съд фактическата обстановка не кореспондира със събраните по делото писмени и гласни доказателства, поради което в този смисъл въззивният съд упражни правомощията си, визирани в чл. 316 от НПК.

Въпреки проведеното прецизно съдебно следствие и положените значителни усилия за изясняване на правно значимите факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото, Районен съд - Трън е достигнал до неправилни фактически изводи, които от своя страна са довели и до формулирането на незаконосъобразни правни изводи.

Въззивната инстанция намира, че първостепенният съд е игнорирал възприети от него по делото фактически обстоятелства, поради което неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че въз основа на фактите по делото могат да бъдат направени изводи относно наличието на вина на подсъдимите И. М. и М. М., като по този начин ги е признал за виновни в извършване на престъпление по по чл. 130, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. В резултат от същия извод, неправилно е приел за основателен и предявения граждански иск, като е осъдил подсъдимите да заплатят солидарно на наследниците на Т. Т. обезщетение за претърпените от последния неимуществени вреди в резултат на престъплението.

С оглед на несъгласието с фактическите изводи на първостепенния съд, които, както вече бе посочено, не намират опора в събрания по делото доказателствен материал, относим към изясняване на съществените факти, включени в предмета на доказване по делото, очертан от депозираната тъжба, въззивната съдебна инстанция, преценявайки самостоятелно събраните по делото доказателства, както и тези събрани пред въззивния съд по реда на чл.

13 и чл. 14 НПК, прие за установено следното от фактическа страна:

Тъжителят Т. Т. живеел в с. ***, общ. ***. В същото село, в махала „***“, притежавали имоти и подсъдимите И. М., М. М. и баща им Н. М.. Последните притежавали и земеделска земя, която обработвали като засаждали и отглеждали картофи. Имотът се намирал в махала „***“ в с. ***, като в непосредствена близост имало път, също така стара чешма, а на разстояние около 50-100 м. от нея се намирало орехово дърво.

На *** подсъдимите И. и М. М.и организирали дейността по събиране на реколтата от картофи, като за целта извикали работници, двама от които били свидетелките Е. В. и М.

А.. При пристигането си на място, работниците видели тъжителя Т. Т., който им направил забележка да не берат и да не събират орехи от дървото, тъй като то било негово. На място пристигнали и подсъдимите И. и М. М., като последният пристигнал с тежкотоварен автомобил. При пристигането си на място, М. М. взел няколко ореха от земята, които имал 3 намерение да изяде. Това обстоятелство било възприето от Т. Т., който веднага направил забележка на М. М., като започнал да му отправя обиди и заплахи, твърдейки, че орехът е негов и никой няма право да бере от него. В отговор на отправените обиди и заплахи, подсъдимият М. М. казал на Т. да спре да го обижда и да си върви. Тъй като между подсъдимите и тъжителя Т. Т. съществувало дългогодишно неразбирателство, М. М. решил да уведоми полицията за случилото се в този ден. Междувременно тъжителят Т. Т. си тръгнал, като се насочил в противоположна посока, като по пътя паднал, след което се изправил сам и продължил да върви в същата посока.