Решение № 343 от 16.10.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 343 гр. Пловдив, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислава Бозева

Членове:

Светлана Методиева

Борис Попов при участието на секретаря Мария Стоянова като разгледа докладваното от Станислава Бозева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20265300601395 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Окръжен съд Пловдив е сезиран с въззивна жалба от адв. К. Д. против присъда № 102/03.06.2026г., постановена по НЧХД № 3487/2023г., по описа на Районен съд Пловдив, с която съдът е признал подсъдимия М. В. С. за невинен в това на 29.01.2022г. в гр. Пловдив да е причинил на Д. В. М. две леки телесни повреди, изразяващи се в кръвонасядане по левия долен крайник и болезненост в долната трета на корема странично, причинили болка и страдание без разстройство на здравето, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по обвинението за престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК.

С присъдата е отхвърлен предявения на основание чл. 45 от ЗЗД граждански иск против подс. М. В. С. за обезщетение за претърпени от престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК неимуществени вреди в размер на 1022,58 евро /2 000 лева/, а частният тъжител Д. В. М. е осъдена да заплати на подс. М. В. С. сумата от 230,08 евро разноски за адвокатска защита и по сметка на РС – Пловдив сумата от 231,31 евро разноски за възнаграждение на вещо лице.

Във въззивната жалба на частния тъжител Д. В. М. /депозирана от повереника й – адв. К. Д./ се сочи, че присъдата е неправилна, тъй като е незаконосъобразна, необоснована и несправедлива. Отправя се искане за отмяната й и постановяване на осъдителна такава с налагане на справедливо наказание, уважаване на предявения граждански иск и присъждане на направените разноски.

В допълнително писмено изложение на адв. Д. се развиват доводи за доказаност на обвинението и съставомерност на деянието. Твърди се, че първоинстанционният съд е извършил неправилна оценка на доказателствата.

Подсъдимият М. В. С. чрез защитника му – адв. К. А. – е депозирал възражение срещу въззивната жалба. В същото се застъпва становище за 1 правилност и законосъобразност на първоинстанционната присъда, както и за неоснователност на въззивната жалба.

В съдебно заседание пред Окръжния съд подсъдимият М. С. направи искане производството по делото да бъде прекратено поради изтекла абсолютна погасителна давност за наказателно преследване на престъплението, за което е предаден на съд с тъжбата.

В съдебно заседание повереникът на тъжителя – адв. Д. – предвид изявлението на подсъдимия, пледира към съда, че първият съд е направил некоректен анализ на събраните доказателства и поради това е достигнал и до неправилни фактически и правни изводи. При преценка на съда за евентуално прекратяване на наказателното производство поради изтекла абсолютна давност, моли съда да приеме от фактическа страна описаното в тъжбата неправомерно поведение на подсъдимия, поради което да уважи предявения и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск като доказан по основание и размер. Моли да бъдат присъдени направените от тъжителя разноски.

Частният тъжител Д. М. се солидаризира с казаното от процесуалния си представител.

Защитникът на подс. М. С. – адв. А. предвид изявлението на своя подзащитен, моли съда да прекрати наказателното производство поради изтичане на срокове, надхвърлящи тези по чл. 81, ал.3 вр. с чл. 80, ал.1, т.5 от НК. Излага и доводи, че той не е извършител на престъплението, в което е бил обвинен. Акцентира на противоречия в показанията на разпитаните свидетели, ангажирани от частния тъжител, както и между твърдения на последните и обстоятелства, изложени в тъжбата. Счита, че поведението на подзащитния му, насочено към напръскване със спрей на тъжителката и съпруга й, е било превантивно с оглед евентуална физическа саморазправа от страна на съпрузите М. към него. Моли, ако съдът се произнесе по предявения граждански иск, да отхвърли същия; претендира присъждане на сторените разноски.

Подсъдимият изразява съгласие с изложението на защитника си, като моли съда да прекрати производството поради изтекла давност.

Следва да се посочи, че настоящото разглеждане на делото е второ поред, след като с решение по ВНЧХД № 980/2023г. Окръжен съд Пловдив е отменил присъда № 41/16.02.2023г. по НЧХД № 2516/2022г. на РС Пловдив и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на ПРС. Атакуваната присъда е била постановена именно в хода на повторното разглеждане на делото от Районен съд Пловдив.

Съдът в настоящия състав, след като прецени съображенията на страните във въззивната жалба и в становището, както и в съдебно заседание, с оглед на първо място - заявеното от подсъдимия искане за прекратяване на наказателното производство поради изтекла абсолютна давност за наказателно преследване на престъплението, за което е бил предаден на съд с тъжбата, с оглед пределите на настоящата въззивна проверка, намери следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е в срок, при наличие на правен интерес от правоимащо по смисъла на чл. 318 от НПК лице.

Същевременно се констатира, че от датата, на която се сочи да е 2 извършено престъплението, за което подсъдимият е предаден на съд с частна тъжба, до момента на разглеждане на делото от въззивната инстанция, е изтекъл срок, който надхвърля предвидената в закона абсолютна давност за наказателно преследване на лицето. Това е така, тъй като с частната тъжба подсъдимият е предаден на съд за престъпление по чл. 130, ал.2 от НК, като според диспозицията на тъжбата престъплението е извършено на 29.01.2022 година. Предвиденото в закона наказание за това престъпление е лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева.

Съобразно нормата на чл.80, ал.1, т.5 от НК наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години /с оглед на предвидената от законодателя санкция за престъпление по чл. 130, ал.2 от НК/, а съобразно чл. 81, ал. 3 от НК – независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Т.е. изключващата наказателното преследване абсолютна давност за престъплението по чл. 130, ал.2 от НК е четири години и шест месеца.

Доколкото инкриминираното деяние се сочи за извършено на 29.01.2022г., то следователно с оглед нормата на чл. 81, ал.3 вр. с чл. 80, ал.1, т.5 от НК този срок е изтекъл на 29.07.2026г., като по това време вече е било образувано настоящото въззивно производство /бел. – на 08.07.2026г./.

В контекста на така изразеното пред настоящата съдебна инстанция изрично искане от страна на подсъдимия за прекратяване на наказателното производство именно поради изтекла погасителна давност, налично се явява прекратителното основание, регламентирано в чл.24, ал.1, т.3 от НПК, като в този случай съдът не следва да се произнася по въпроса има ли извършено престъпление.

Същевременно обаче съобразно т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 4.02.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2012 г., ОСНК въззивната инстанция е длъжна да се произнесе с решение по приетия за съвместно разглеждане граждански иск, ако някое от основанията по чл. 79, ал.1 от НК настъпи при разглеждането на делото в тази инстанция. В случаите на предявена и приета по надлежния ред претенция за обезвреда, при наличието на посоченото погасяващо наказателната отговорност основание, компетентният орган е длъжен да отмени контролирания съдебен акт само в наказателноправната част и прекрати производството по повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, а в гражданската част да потвърди, измени или отмени присъдата.

Като разглеждането на предявената и приета гражданскоправна претенция продължава по правилата на НПК, а доколкото в него няма съответни правила, се прилага ГПК /чл.88, ал.1 от НПК.

Ето защо, съдът дължи произнасяне по така приетия за съвместно разглеждане граждански иск пред първата инстанция. С оглед даденото тълкуване в Постановление №9/1961 г. на Пленума на ВС, че основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието, а не престъплението, то дори съдът да не може да се произнесе по въпроса дали деянието е престъпление, остава задължението му да вземе отношение по въпроса дали не е деликт, от който произтича гражданска отговорност.

В конкретния случай първата инстанция е приела за установено от фактическа страна, че частната тъжителка Д. М. заедно със съпруга си В. М.

/починал на 23.08.2023г./ и дъщеря им- свид. Д. М., живеели в къща с дворно 3 място, находяща се в гр. ****. В същото дворно място се намирала и къщата на подс. М. С.. Същият не бил в добри отношения с тъжителката и съпруга й.

На 29.01.2022г. около 14 часа тъжителката М. и дъщеря й били на двора пред дома им и перяли на външната чешма кърпи. На няколко метра от тях, в находяща се там стопанска постройка съпругът й - В. М., хранел гугутките, които отглеждал. Междувременно дошъл подс. М. С., който напсувал тъжителката. Между подсъдимия и семейство М. възникнал конфликт, в хода на който той напръскал тъжителката и съпруга й с лютив спрей и нанесъл удар в главата на В. М.. Тъжителката М. подала сигнал на ЕЕН 112 за случилото се.

На мястото на инцидента пристигнал екип на ЦСМП-Пловдив като медицинското лице - свид. Р. И., измерило кръвното на тъжителката и съпруга й и промило раната на В. М.. Впоследствие тъжителката, съпругът й и дъщеря им - свид. Д. М., отишли в 01 РУ на ОД МВР-Пловдив, където В. М. подал сигнал за инцидента.

В хода на първоинстанционното производство е била назначена съдебномедицинска експертиза, според чието заключение на инкриминираната дата на Д. В. М. е било причинено кръвонасядане по левия долен крайник на ниво подбедрица. Причинено е болка по смисъла на чл.130, ал.2 от НК. Нанесен удар в коремната област по гласни данни сам по себе си от своя страна също реализира медико-биологичния признак болка по смисъла на чл.130, ал.2 от НК. Според заключението на СМЕ не може да се дефинира категорична причинно-следствена връзка между проведеното в периода 10.03.2023г.- 12.03.2023г. лечение на тъжителката в УМБАЛ „Каспела“ Пловдив и получените при инцидента травматични увреждания на левия крайник във вид на кръвонасядане на същия.

Като е кредитирал показанията на свидетелите Т. П. и Р. И., частично тези на свид. Д. М., както и писмените доказателства, подробно посочени в мотивите към присъдата, съдът е заключил, че обвинителната теза, изложена в тъжбата, е останала недоказана по несъмнен и категоричен начин, съгласно изискванията на НПК, поради което и е постановил оправдателна присъда за подсъдимия по така възведеното в тъжбата обвинение.

В рамките на разискваните в това производство въпроси съдът формира вътрешно убеждение по предпоставящия гражданската отговорност деликт по чл. 45 от ЗЗД, представляващ сложен фактически състав, елементи на който са: деянието /действие или бездействие/, вредата, противоправността на деянието, причинната връзка и вината.

В конкретния казус съдът допусна провеждане на въззивно съдебно следствие, като предостави възможност на подсъдимия да даде обяснение и поради неговия отказ бяха приобщени дадените от него на по-ранен етап от производството обяснения пред друг състав на съда /бел. – по НЧХД № 2516/2022г. на РС/, както и бяха инкорпорирани по реда на чл. 281, ал.1, т.4 от НПК дадените /по същото дело/ показания на починалия понастоящем свидетел В. М.. Сторените процесуални дейности и събраните посредством тях доказателства не налагат ревизия на приетата фактическа обстановка от страна на първата инстанция, която съдът намери за правилно установена. По повод критиките във въззивната жалба по доказателствения анализ, сторен от първия съд, следва да се посочи, че действително районният съд е бил пестелив в оценката си, но според настоящия състав е изложил ясни съображения защо и въз основа на кои доказателства е приел за установена 4 фактологията, кои доказателствени източници кредитира или не и основанието за това. После – прав е повереникът и че показанията на свидетелите П. и И. не се отличават с информативна стойност /а районният съд е посочил, че гради обстоятелствената установеност и въз основа на тях/, без обаче този недостатък да се отразява на иначе правилните фактически изводи на съда.