Решение № 40 от 21.03.2024, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Сандански, 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рая Д. Манолева при участието на секретаря Мария Ил. Малинска като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно наказателно дело № 20231250200619 по описа за 2023 година и за да се произнеса, взех предвид следното:

Производството е с правно основание чл.59 от ЗАНН и е образувано по жалба на П.

Д. Г., с ЕГН – **********, с адрес – гр. С., ул.“********“ № *****, против Наказателно постановление № НПРУ-10/29.09.2023г. , издадено от Б.Д. Д. – заместник кмет „Строителство, общинска собственост и обществен ред, с което на жалбоподателя, за административно нарушение по чл.2, ал.1, т.2 от Наредбата за опазване на обществения ред, обществената чистота и спокойствието на гражданите, и на основание чл.53, ал.1 и ал.2 вр. чл.24, ал.1 от ЗАНН и чл.14, ал.1 от Наредбата за опазване на обществения ред, обществената чистота и спокойствието на гражданите, е наказание “Глоба“ в размер на 400.00/четиристотин/ лева. наложено административно

В жалбата се сочи, че процесното НП е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, изтъкват се доводи, че не са спазени материално-правните и процесуално-правните изисквания по издаването му. Твърди се също, че жалбоподателя не е нарушил разпоредбите на Наредбата за опазване на обществения ред, обществената чистота и спокойствието на гражданите. Иска се от съда да отмени НП като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован - се явява лично и с надлежно упълномощен защитник – адв.К., която поддържа жалбата по изложените в същата съображения. В хода на делото по същество пледира за отмяна на атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно по съображения, подробно изложени в с.з.

1

Административно-наказващият орган – редовно призован, представлява се от надлежно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата, като изразява становище, че издаденото НП е правилно и законосъобразно, и пледира същото да бъде потвърдено изцяло. Представя писмени бележки.

Районна прокуратура – Благоевград, ТО - Сандански, редовно и своевременно призовани, не ангажират представител по делото и не изразяват становище по жалбата.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 и сл. от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

Районната инстанция, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Н а 14.06.2023г. актосъставителят Н. Ч. - на длъжност ст.полицай ООР при РУ – Сандански, в присъствието на свид.П. Д. - служител в РУ – Сандански, съставил на жалбоподателя АУАН № 339а-67, затова, че при извършена проверка на 14.06.2023г. около 23.45 часа в гр. ********, ул.“С.“ № 29, като собственик и живущ на посочения допуска вдигането на шум от електронна озвучителна уредба в жилищна сграда след 23 часа, а именно 23.45 ч., с което е осъществил нарушение по чл.2, ал.1, т.2 от Наредбата за опазване на обществения ред, обществената чистота и спокойствието на гражданите. АУАН е предявен и връчен на жалб.Г., като същия го разписал без възражения.

В 3-дневния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН от страна на нарушителя не били депозирани писмени възражения по констатациите на акта.

Въз основа на така съставения АУАН административно-наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53 от ЗАНН и издал обжалваното НП № НПРУ-10/29.09.2023г., с което на жалбоподателя, за административно нарушение по чл.2, ал.1, т.2 от Наредбата за опазване на обществения ред, обществената чистота и спокойствието на гражданите, и на основание чл.53, ал.1 и ал.2 вр. чл.24, ал.1 от ЗАНН и чл.14, ал.1 от Наредбата за опазване на обществения ред, обществената чистота и спокойствието на гражданите, е наложено административно наказание “Глоба“ в размер на 400.00/четиристотин/ лева.

Описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели – полицейските служители Н. Ч. и П. Д., които си спомнят за случая и описват извършената проверка и сторените при същата констатации. Съдът намира показанията на посочените свидетели за последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на писмените доказателства, приложени към административно-наказателната преписка и надлежно приобщени към доказателствения материал по делото.

Въпреки горното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно е приложен материалния закон.

2

Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, НП следва да съдържа описание на нарушението, дата и място, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават, като следва да бъде посочена и нарушената правна норма. Липсата на пълно, точно и ясно описание на нарушението от фактическа страна, непосочването на обстоятелствата, при които същото е извършено, неяснотата относно датата на извършване на нарушението винаги съставляват съществени процесуални нарушения, тъй като възможността нарушителят да бъде наясно в какво е обвинен е била ограничена. Освен, че ограничават възможността нарушителят да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен, горните процесуални нарушения лишават и съда от възможността да прецени в съответствие с материалния закон има ли извършено нарушение, правилно ли е квалифицирано същото и правилно ли е приложена санкционната норма. Недопустимо е факти, касаещи съставомерни признаци на нарушението, да се установяват едва в с.з., тъй като същите императивно следва да фигурират в НП. Следва да се отбележи константната съдебна практика в производствата по ЗАНН, че в тежест на АНО е да докаже извършеното нарушение, а не на нарушителят, че не го е извършил.

В конкретния случай неправилно жалбоподателя е бил санкциониран за нарушение на чл.2, ал.1, т.2 от Наредбата за опазване на обществения ред, обществената чистота и спокойствието на гражданите. На първо място в посочената наредба и по-конкретно разпоредбата на чл.2 няма ал.2, а същата се състои само от 14 точки. В този смисъл в нормата на чл.2, т.2 от Наредбата се сочи: „Забранява се на обществени места, на улиците, тротоарите, парковете, стадионите, културните и спортните зали, вътрешно кварталните градинки, междублоковите пространства, в предназначените за общо ползване части от сгради и др. територии… консумация на спиртни напитки“.

Безспорно това не е нарушението, което е вменено във вина на нарушителя в конкретния случай. Неправилно е наложено и административното наказание на жалбоподателя - на основание чл.14, ал.1 от Наредбата. При внимателен прочит на тази разпоредба, която в случая е посочена като санкционна е видно, че същата не би могла да послужи като основание за налагане на глоба на лицето, тъй като същата е отменена - Чл.14. /Отменена с Решение № 177/30.05.2013 г./.

От своя страна в разпоредбата на чл.18, ал.1 от Наредбата за опазване на обществения ред, обществената чистота и спокойствието на гражданите се сочи следното:

„Забранява се: Вдигането на шум в резултат на високо пеене, свирене, пускане на музика, строителни и производствени работи, /чукане, рязане, пилене и т.н./, ползването на озвучителни уредби и на шумни апарати и машини/прахосмукачки, циклещи машини и др./ за периода от май до септември включително от 14,00 до 16,00 ч. и от 23,00 до 09,00 ч. и за периода от октомври до април включително от 14,00 до 16,00 ч. и от 22,00 до 09,00 ч.

Забраната се отнася до обществени места в близост до жилищни сгради, както и за жилищни сгради, доколкото шумът прониква вън от самите тях. За тържества в домовете, във връзка със сключване на брак, рождени и именни дни и други чествания, предварително се уведомява председателя на етажната собственост, съответно 3 председателя на домсъвета. Когато шума е в останалите часове, органите на РПУ да оказват съдействие на гражданите за намаляването му“. Именно това би могло в конкретния случай да е нормата, която жалбоподателя е нарушил, но същата не е залегнала както в АУАН, така и в НП.

Допуснатото нарушение на материалния закон е резултат и от допуснато противоречие в обстоятелствената част на обжалваното НП, довело до противоречие между обстоятелствена част на същото и правното основание за налагане на административното наказание.

Изложените противоречиви и взаимно изключващи се факти не кореспондират и с правното основание на наложеното административно наказание, което води освен до нарушаване на материалния закон и до опорочаване на формата на НП и ограничаване правото на защита – последното е функция на конкретно, ясно и точно обвинение, при съответствие на обстоятелства, правна квалификация на деянието и правно основание за налагане на санкция. В случая това не е сторено.

Предвид гореизложеното следва, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на описание на обстоятелствата, при които е било извършено нарушението – чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, и по-конкретно: липса на състав на адм. нарушение, както и неправилно посочена като нарушена правна норма, както и санкционната такава. Неправилната правна квалификация на деянието е процесуално нарушение от категорията на съществените, доколкото е от значение за адекватната защита на санкционирания с оглед правото му да разбере какво точно нарушение му се вменява, поради което обжалваното постановление е незаконосъобразно и подлежи на отмяна.

Налагането на административно наказание за нарушение, което не е било безспорно доказано, че е извършено от обективна и субективна страна обуславя и неправилно приложение на материалния закон. В тежест на АНО е да докаже извършеното нарушение, а не на нарушителят, че не го е извършил.

Предвид изложените по-горе съображения, съдът намира, че жалбата се явява основателна, а процесното НП следва да се отмени.

С оглед изхода на делото, основателна е претенцията за присъждане в полза на жалбоподателя на разноските, които е сторил във връзка с делото.Относно възражението за прекомерност на адвоктаското възнаграждение, следва да се съобрази, че съгласно чл. 78, ал.

5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая съдът счита, че претенцията на жалбоподателя относно присъждане на адвокатско възнаграждение е прекомерно, тъй като надвишава минималния размер по действащата 4 редакция на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /изм. и доп. ДВ. бр.88 от 4 Ноември 2022г./, с оглед конкретиката на казуса и материалния интерес по делото, който в случая е „Глоба“ в размер на 400 лева. А съобразно разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредбата – „Ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал.2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение“. От своя страна нормата на чл.7, ал.2, т.1 сочи: „За процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните: 1. при интерес до 1000 лв. 400 лв…“. По изложеното, съдът прие, че претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, следва да бъде уважена, но в размер на 400 лева.