Решение № 4686 от 26.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4686 гр. София, 26.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА при участието на секретаря ЗАРИНА С. АНДОНОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА Административно наказателно дело № 20251110210450 по описа за 2025 година

Производството е по член 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Х. К. М., ЕГН **********, чрез адв. Т. Г., срещу наказателно постановление № СО-Т-Х-21-01-337/14.03.2022 г., издадено от Дончо П. Барбалов, заместник-кмет на Столична община (СО), упълномощен със Заповед № РД-09-2027/29.11.2022 г. на кмета на СО - Й. Ф..

С наказателното постановление (НП), въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 21-01-337/21.11.2021 г. (АУАН), съставен от Н. П. Г., старши инспектор в Столичен инспекторат, е наложено административно наказание ,,Глоба‘‘ в размер на 300 (триста) лева на основание чл. 23 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община.

В жалбата се твърди, че процесното наказателно постановление е незаконосъобразно и нецелесъобразно, като е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Жалбоподателят моли за отмяна на посоченото НП.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.

Въззиваемата страна се явява заместник-кмет на СО от адв. С. П. с пълномощно по делото. Призован е свидетелят Н. П. Г., който не се явява.

Адв. П. моли да не се дава ход на делото поради причина, че св. Г. вече не е служител на СО поради командировка. Съдът насрочва делото за друга дата.

1

В проведеното съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.

Въззиваемата страна заместник-кмет на СО, се представлява от адв. С.

В. П., която моли да бъде потвърдено НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност по отношение на адвокатското възнаграждение.

Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните съображения: атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН, жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити и производството по нея е редовно образувано пред РС-София.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 27.11.2021 г., около 16:05 часа в гр. София, район ,,Средец’’, ,,Градска градина’’ лицето Х. К. М. е извършвало търговия на открито продажба на печена и варена царевица, печени кестени и надуваеми балони, както и метални колички, заемайки около 2,5 кв.м публична общинска собственост - паркова алея, без разрешение за ползване на място, издадено от кмета на район ,,Средец’’. Същият не представил на проверяващите разрешение за извършване търговия на открито, издадено от кмета на района, на територията, на който се извършвала търговската дейност. Мястото не е точка, за която се издава разрешение за ползване на място.

Съставен е АУАН, редовно предявен, връчен и подписан лично от нарушителя на 27.11.2021 г. Подадено е възражение.

Установената фактическа обстановка се доказва от административнонаказателната преписка, съдържаща жалба № СОА25-ГР94-4491/19.06.2025 г. от Х. К. М., НП № СО-Т-Х-21-01-337/14.03.2022 г., АУАН № 21-01337/21.11.2021 г., Заповед № РД-09-2027/29.11.2022 г., Заповед № СО-РД-09567/20.06.2013 г., Длъжностна характеристика на актосъставителя, обратна разписка, Заповед № СОА24-РД-09-586/10.01.2024 г. и адвокатско пълномощно за адв. С. П..

Свидетелят Н. П. Г. посочва, че на посочената в АУАН дата е бил пред ***, където е видял лице, което системно стои на въпросното място и извършва продажби на печена и варена царевица, печени кестени и надуваеми балони върху две метални подвижни колички. Свидетелят твърди, че става дума за системно нарушение. Извикал е полиция, заедно със свой колега - Й.

И.. Описали са иззетата стока. Съставил е АУАН, който предявил и връчил.

Твърди, че не е оспорено извършването на незаконна търговска дейност.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на писмените материали по преписката, както и въз основа на показанията на разпитания в съдебното заседание свидетел, които са взаимно допълващи се, непротиворечиви, логични и последователни, поради което се кредитират изцяло.

2

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

АУАН е съставен, а наказателното постановление е издадено от съответните компетентни длъжностни лица, съгласно представените заповеди за компетентност, при спазване на изискванията на ЗАНН и в сроковете, посочени в същия. Установи се, че вписаният в АУАН свидетел П. е била при констатиране на нарушението, тъй като е участвала със С. при проверката на жалбоподателя на процесното място и на процесната дата. Предвид, което не са допуснати процесуални нарушения на ЗАНН. Както акта, така и НП са съставени, респективно издадени в сроковете по чл.34, ал.2 и ал.3 от ЗАНН.

Налице е идентичност между словесно описание на нарушението и правната квалификация н същото на първо място, както и между посочената като нарушена правна норма в АУАН и НП. Поради което не може да се приеме, че има двусмислие или неяснота относно нарушението, което се вменява на жалбоподателя, което да бъде отчетено до степен, която да обуславя нарушаване на негови права и законни интереси и да води до отмяна процесното наказателно постановление.

Наказателното постановление е напълно обосновано и е подкрепено от събраните в административнонаказателното производство доказателства, както и не са допуснати нарушения на материалния закон. Предвид на това съдът не намира основания за отмяната на атакуваното наказателно постановление, поради незаконосъобразност и необоснованост.

По безспорен начин въз основа на събраните доказателства по делото се установява извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.

Разпоредбата на чл.23 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община предвижда, че “търговията на открито се извършва въз основа на разрешение за ползване на място (по образец), издадено от кмета на района, на територията на който ще се извършва дейността“.

Посочено е в нормата на чл. 19 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община, че „търговия на открито е търговия на дребно върху терени общинска собственост - паркове, тротоари, площади, улични платна и други“.

Съгласно чл.26 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община при извършване на търговия по чл. 19, търговецът е длъжен да представи при поискване от контролните органи, лимитативно посочени документи, като сред тях по т.1 е разрешение за ползване на място по чл. 23.

От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят от обективна страна е извършвал търговия на дребно, а именно: продажба на печена и варена царевица, печени кестени и надуваеми балони, както и метални колички заемайки, около 2,5 кв.м публична общинска собственост паркова алея, без разрешение за ползване на място, издадено от кмета на 3 район ,,Средец’’.

От субективна страна деянието е извършено умишлено, тъй като жалбоподателят не е притежавал и не е предоставил на служители на Столичен инспекторат при СО, сред които и свидетеля Н. Г., които са извършвали проверката, разрешение по чл. 23 от НРУИТДТСО за ползване на място (по образец), издадено от кмета на района, на територията, на който се извършва дейността, конкретно СО, район „Триадица“.

Ето защо съдът намира, че от събраните по делото непротиворечиви доказателства се установява осъществяването на нарушение от обективна и субективна страна от жалбоподателя. Не се установи от събраните по делото доказателства, че жалбоподателят е работил за друго лице по трудов или граждански договор, каквито доводи бяха изложени по същество от процесуалния му представител. Липсват и приложени доказателства в тази насока, както по административнонаказателната преписка, така и към жалбата.

Съобразно правилото на чл. 23 НРУИТДТСО, търговия на открито се извършва въз основа на разрешение за ползване на място (по образец), издадено от кмета на района, на територията на който ще се извършва дейността. Съответно, за извършване на търговия без разрешение чл. 23 НРУИТДТСО се налага административно наказание по чл. 36, ал. 1 НРУИТДТСО.

Разпоредбата на чл.36, ал.1 от НРУИТДСО предвижда глоба от 300 лв. до 2 000 лв. за нарушение на чл. 23 от НРУИТДСО.

Съдът не установи, че жалбоподателя е работил за друго лице по граждански или трудов договор.

При определянето на административното наказание са спазени изискванията на чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, като е наложено на жалбоподателя съответното на извършеното нарушение, предвидена в наредбата санкция: глоба в размер на 300 (триста лева) лв. Санкцията е определена в минималния размер. Като намира, че с така определената по вид и размер санкция ще бъдат постигнати целите на наказването, посочени в чл.12 от ЗАНН.

Съдът споделя изложените съображения във възивната жалбата, че административнонаказаващия орган не е изложил съображения защо приема, че не са налице основания случая да се приеме за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, но с това не са нарушени правата на подведеното под административнонаказателна отговорност лице, тъй като и от съда се дължи произнасяне и дали са налице основания да се приеме, че конкретното административно нарушение е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Предвид на това съдът не намира основания за отмяната на атакуваното наказателно постановление, поради незаконосъобразността му, както и за изменението на същото. Не са налице и основания за прилагане нормата на чл.28 от ЗАНН, касаеща маловажност на деяние, тъй като липсват основания да се приеме, че се касае за деяние, което е с по-ниска степен на обществена 4 опасност от останалите от този вид.

Поради гореизложеното наказателното постановление като акт по чл.58д, т.1 от ЗАНН като законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, като са налице предпоставките на чл.63, ал.9 от ЗАНН, а именно не са налице основания за неговата отмяна или изменение.

С оглед изхода на производството претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на разноски се явява основателна. Същата се е представлявала от юрисконсулт на СО, който се е явил в проведеното съдебно заседание, но самото дело се преценя, че не такова с фактическа и правна сложност, приключило е в едно съдебно заседание, поради което съгласно чл.63, ал.5, във вр. с ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определи размер на юрисконсултско възнаграждение от 130 (сто и тридесет) лв. за процесуалното представителство пред въззивната инстанция по делото.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № СО-Т-Х-2101-337/14.03.2022 г., издадено от заместник-кмета на Столична община, с което на Х. К. М. е наложена глоба в размер на 300 (триста) лева на основание чл. 23 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община.

ОСЪЖДА Х. К. М. да заплати на Столична община направените по делото разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, в размер на 130 (сто и тридесет) лева съгласно представения списък на основание чл. 80 ГПК, вр. чл. 144 АПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5