Определение № 156 от 19.07.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 156 гр. Варна, 18.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева като разгледа докладваното от Даниела П. Костова Въззивно частно наказателно дело № 20243000600250 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.341 ал.2 вр.чл.249 ал.3 НПК.

Постъпил е частен протест от Окръжна прокуратура - Шумен срещу определение № 188/13.06.2024г. на ОС – Шумен по НОХД № 266/2024г. на Шуменски окръжен съд, с което съдебното производство било прекратено и делото върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснати процесуални нарушения при изготвянето на обвинителния акт.

В протеста се твърди, че не е налице посоченото от ОС нарушение, тъй като се касае за два различни диспозитива – първоначален и окончателен, за разликата в които прокурора не е длъжен да изготвя постановление за частично прекратяване. Иска се отмяна на определението на ОС, с което се прекратява съдебното производство поради пороци на обвинителния акт.

Протестът като подаден в срок е допустим. Разгледан по същество се явява неоснователен.

АС е солидарен единствено с твърдението на ОП в частния протест относно изложеното касателно двете постановления за привличане в качеството на обвиняем.

Споделя се обаче виждането на ОС, че обвинителния акт в обстоятелствената си част в този си вид страда от съществени непълноти.

1

По отношение на останалата част мотивите на АС са по-различни:

В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът следва да изложи своите виждания по обвинението – какво престъпление според него е извършено, какъв е начинът на извършването му и т.н. Изискванията към тази част на обвинителния акт са поставени от закона – чл.246 ал.2 НПК, както и от обвързващата практика на ВКС на РБ - т. 4.2. от Тълкувателно решение № 2/07.10.2002г. на ВКС по т.н.д. № 2/2002г., ОСНК, така че не е необходимо тяхното повторение тук. Т.е. ОА следва по съдържание принципно да се ръководи от посоченото ТР на ВКС, а съобразно повдигнатото обвинение (чл.248а ал.5 от НК) да се посочи имало ли е предоставяне на неверни сведения/или затаени сведения с цел да се получат средства от фондове на ЕС, представени ли са пред компетентен орган, в какъв документ са обективирани, как е опровергано съдържанието им, какъв е размерът на полученото и как е установено всичко това. Всеки един елемент от състава на престъплението следва да бъде фактологично описан, за да може след това да бъде и правно обоснован. Нужно е да има яснота какво точно е сторил подс.К. по описания фактически състав.

В настоящият обвинителен акт обстоятелствената част е представена в два кратки абзаца:

В началото на 2017г. обв.К. наел земеделски земи в качеството му на представител на „Агроинвест“ ЕООД, а на 21.07.2017г. подал Заявление за подпомагане 2017 форма за ЕТ/ЮЛ пред ОС „Земеделие“, където потвърдил, че 12 броя БЗС (описани) отговарят на условията за допустимост по смисъла на чл.8 от Наредба 2 за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане.

На 26.01.2018г. подал Декларация по чл.32 ал.1 от Наредба 3 по повод предходното заявление за подпомагане, ведно с таблица на документите, доказваща изискуем минимален добив, ведно с 2 броя фактури за продадени сливи. Намерението му било така да получи средства от фондове, предоставени от ЕС за българската държава. И ги получил – в размер на 39 213, 26лв.

Според АС иде реч тъкмо за липсата на изискуеми базисни фактически обстоятелства. Обвинителният акт съдържа препратки към конкретна нормативна уредба, без да ги разяснява, нито да ги обвързва достатъчно ясно с 2 конкретното поведение на подс.К.. Фактическото изложение в обвинителния акт е меко казано минимализирано. Изобщо не става ясно от къде идва твърдението, че такова количество сливи е невъзможно да бъде произведено (т.е. липсва мотивирана обосновка как е установено); какво е точното произведено количество, как е установено – чрез разпит на свидетели, експертизи или другояче. Как е сторен извод, че К. предоставил неверни сведения - при прочита на обвинителния акт това остава загадка.

Т.е. горното означава, че иде реч все за непосочени характеристики, които са свързани пряко с елементи от състава на престъплението. Има само две кратки твърдения, които обаче съвсем не са достатъчни да удовлетворят изискванията на горепосоченото ТР № 2/07.10.2002г. на ОСНК.

Абстрактната констатация на ОС за непълноти е факт, но на посочените от въззивния съд основания. С това съдържание обвинителният акт е лишен от възможност да изиграе предписаната му от закона роля – „да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита” (т.4.2. от посоченото горе ТР на ВКС). Поради това и атакуваното определение следва да бъде потвърдено на посочените от АС основания, а след връщането на обвинителния акт прокурорът да го приведе във вид съобразно изискванията на закона, посочени по-горе: точно и прецизно да посочи фактите, обуславящи наличието на престъпление, кои са доказателствените материали, които го подкрепят.

Предвид изложеното и на основание чл.345 ал.1 НПК Окръжният съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 188/13.06.2024г. на ОС – Шумен по НОХД № 266/2024г. по описа на Шуменски окръжен съд.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4