Решение № 13398 от 09.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13398 гр. София, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20241110169946 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД срещу Н. Д. Ш..

Ищецът твърди, че по силата на договор за паричен заем № 5617018/18.06.2020 г., сключен между „ВИВА КРЕДИТ“ ООД и Н. Д. Ш., на ответника е предоставен паричен заем в размер на 1 800 лв., при фиксиран годишен лихвен процент по заема – 40, 32%, ГПР – 49, 49%, срещу задължение на ответника да върне заема на 15 месечни вноски, последната от които – с падеж 11.09.2021 г.

Твърди, че ответникът е извършил плащания в общ размер на сумата 914, 92 лв., както и че са налице непогасени задължения по договора, както следва: сумата 1 507, 64 лв., представляваща главница; сумата 349, 12 лв., представляваща договорна лихва за периода 18.07.2020 г. – 11.09.2021 г.; сумата 586, 36 лв., представляваща мораторна лихва за периода 12.09.2021 г. – 23.07.2024 г.

С Приложение № 1 от 04.10.2021 г. към договор за цесия от 01.12.2016 г. вземанията за прехвърлени в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД.

Твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 26.08.2024 г. по ч.гр.д. № 49747/2024 г. на СРС, ГО, 62 състав за процесните суми.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по 1 отношение на ответника съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Н. Д. Ш., с който оспорва исковете. Излага съображения, че договорът за паричен заем е недействителен по съображения, че посоченият ГПР не отразява действителният такъв. При съобразяване на горното счита, че се дължи връщане единствено на чистата стойност по кредита, след приспадане на плащанията в размер на 914, 92 лв.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Със заявление от 19.08.2024 г. „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД е поискала издаването на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника Н. Д. Ш. за: сумата 1 507, 64 лв., представляваща главница; сумата 349, 12 лв., представляваща договорна лихва за периода 18.07.2020 г. – 11.09.2021 г.; сумата 586, 36 лв., представляваща мораторна лихва за периода 12.09.2021 г. – 23.07.2024 г.

С разпореждане от 26.08.2024 г. съдът е издал исканата заповед за изпълнение, като е присъдил в полза на заявителя и държавна такса в размер на сумата 48, 86 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 50 лв.

В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника.

В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил иск за установяване съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, по исков ред.

Представен е договор за паричен заем № 5617018/18.06.2020 г., сключен между „ВИВА КРЕДИТ“ ООД и Н. Д. Ш., по силата на който заемодателят се задължава да предостави на заемателя сумата от 1 800 лв., а заемателят се задължава да я върне в срок от 15 месеца на 15 месечни вноски, всяка от които в размер на 242, 88 лв., последната от които – с падеж 11.09.2021 г., при фиксиран годишен лихвен процент по заема – 40, 32%, ГПР – 49, 49%.

Безспорно е между страните, че „ВИВА КРЕДИТ“ ООД е предоставило на Н. Д. Ш. сумата от 1800 лв. по договора, което се потвърждава от представения по делото разходен касов ордер.

Безспорно е между страните, че съгласно чл.4, ал.1 от договора заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения:

1. поръчител – физическо лице, което да представи на заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на предоставяне 2 и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лв.; през последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател, или

2. банкова гаранция, която е издадена лед усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора.

По силата на чл.4, ал.2 от договора в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в чл.1, заемателят дължи неустойка в размер на 881, 40 лв., дължима разсрочено на равни части към всяка от погасителните вноски, като в този случай вноската е в размер на 301, 64 лв., а общото задължение по договора – в размер на 4 524, 60 лв.

Безспорно е между страните, че ответникът е извършил плащания по договора в общ размер на сумата 914, 92 лв.

Безспорно е между страните, че с Приложение № 1 от 04.10.2021 г. към договор за цесия от 01.12.2016 г. вземанията са прехвърлени в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД.

Представено е пълномощно, с което „ВИВА КРЕДИТ“ ООД упълномощава

„АГЕНЦИЯ

ЗА

КОНТРОЛ

НА

ПРОСРОЧЕНИ

ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД да съобщи цесията на длъжника. Представено е и уведомление за цесията, приложено към исковата молба.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

В предмета на делото е включен установителен иск, предявен в срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която в срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Безспорно е между страните сключването на договор за паричен заем № 5617018/18.06.2020 г. между „ВИВА КРЕДИТ“ ООД и Н. Д. Ш..

С оглед изложеното, преценката относно действителността на процесния договор за потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който е сключен договорът.

Страните не спорят относно съдържанието на договора, както и относно наличието на уговорена неустойка за неосигурено обезпечение.

Функцията на неустойката е да обезпечи изпълнението на задължението и да служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да 3 се доказват (чл. 92, ал. 1 ЗЗД). При договора за заем основното задължение на заемателя е да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва. Клаузата за неустойка по чл.4, ал.2 от договора въвежда възникването на неустоечно задължение от неизпълнение не на главното задължение, а на едно съпътстващо такова, каквото се явява непредоставяне на предвиденото обезпечение, като размерът на неустойката е 881, 40 лв. при посочена като предоставена по договора главница от 1 800 лв., с оглед на което неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, което не е същественото задължение при договора за заем, а съпътстващо такова, дори главното задължение да е изпълнено точно и своевременно, задължението за заплащане на неустойка ще възникне в тежест на заемателя.

Неустойката не зависи от вредите от неизпълнението и по никакъв начин не кореспондира с последиците от това неизпълнение. Това създава предпоставки за неоснователно обогатяване и противоречи на функциите на неустойката, съответно на принципа за справедливост и добрите нрави, което води до нищожност на клаузата. Дори и да бъде отчетен рискът, който кредиторът поема с необезпечаване на вземанията му, кредиторът е достатъчно овъзмезден с възнаградителната лихва.

Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен то изцяло да се възпрепятства. Договорът предвижда редица условия, които са кумулативно дадени и следва да бъдат изпълнени в много кратък срок. Кредиторът е дал възможност на насрещната страна в едва 3-дневен срок да му предостави поръчител, който обаче трябва да отговаря на множество изисквания – за осигурителен доход, да няма лоша кредитна история, да не е поръчител или заемател по друг договор. Освен това следва този поръчител да представи и надлежна бележка от своя работодател и то издадена също в много кратък срок, а именно - 3 дни от деня на сключването на договора. Налагането на толкова кратки срокове препятства всички възможности на длъжника да реагира и да изпълни условията. Той обективно е в затруднение дори да направи опит да потърси поръчител, още по-малко да намери такъв, който следва да отговаря и на всички посочени условия. Всички тези кумулативно дадени условия навеждат на извод, че тяхното изпълнение е изначално трудно, ако не и невъзможно. Що се отнася до алтернативната опция за обезпечение, то тя също поставя трудно преодолими пречки пред заемателя. Касае се за снабдяване с банкова гаранция, обезпечаваща задължение в размер на цялото задължение по договора. Доколкото срокът за снабдяване с такава гаранция е едва 3 дни, предвид практиката на банките по проучване на лицата, кандидатстващи за такова обезпечение, фактически е невъзможно за длъжника да придобие такава гаранция. Налага се извод, че и двете опции по чл. 4, ал.1 от договора всъщност не дават възможност на длъжника да избегне плащането на 4 неустойка, тъй като са много трудно изпълними. След като това е така, във всички случаи вземането за неустойка ще възникне в сферата на кредитора. Тя затова е уговорена и като сигурна част от дълга, като следва да се заплаща разсрочено, на равни части, заедно с всяка погасителна вноска - видно от погасителния план, още със сключването на договора, страните са уговорили, че неустойката ще се изплаща заедно с дължимите месечни вноски, т.е. изначално заемодателят е предвидил невъзможността за изпълнение на договорното задължение, предвидено в чл.4 от договора, поради което в договора е уговорен и начин за изплащане на дължимата неустойка.

Така уговорена, неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна и обезщетителна функции и има за резултат единствено постигане на неоснователно обогатяване за кредитора, поради което и сама по себе си същата се явява нищожна поради противоречието й с добрите нрави – чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

По силата на § 1, т.1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. Начинът на уговаряне на дължимостта на неустойката сочи, че целта е да се създаде за потребителя задължение за допълнително плащане в полза на кредитора, което де факто се явява за потребителя разход, пряко свързан с кредита – допълнително възнаграждение, дължимо наред и едновременно с погасителните вноски по кредита, формално извън договорната лихва и все на кредитодателя.

Последното несъмнено води до съществено и необосновано оскъпяване на кредита и обременяване на разходите по същия, които се възлагат в тежест на потребителя.